РЕШЕНИЕ
№ 23377
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110131109 по описа за 2023 година
Ищецът „Т. С.“ ЕАД твърди, че ответниците Е. А. Г. и
Ю.А. Г., в качеството си на собственици на процесния имот,
за процесния период били клиенти на ТЕ по смисъла на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост (СЕС), присъединени към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
На 24.01.2023г. дружеството депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
1
..срещу Е. А. Г. и Ю. А. Г., но последвало възражение, поради
което се води настоящия установителен иск.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на Е. А. Г. и Ю. А. Г. в
условията на разделност при квоти както следва: за Е. А. Г. и
Ю. А. Г., да заплатят на „Т. С.“ ЕАД сумата от 3477,14 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019 до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 24.01.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер
на 427,57 лева за периода от 15.09.2020г. до 9.01.2023г., както
и 36,41 лева главница за услугата „дялово разпределение“ за
периода от м.12.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната
лихва от 24.01.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, и мораторна лихва за забава в размер на 6,07 лева
за периода от 31.01.2020г. до 9.01.2023г., като претендира
разноски.
В конкретния случай отговорността на ответниците е в
условията на разделна отговорност, при квоти, както следва:
1/за Е. А. Г. – 1/2 от общото задължение – или сумата от
1738,57 лева – главница представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г.
до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 24.01.2023г. до
окончателното изплащане на сумите, сумата от 213,78 лева –
мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 09.01.2023г.,
18,21 лева – главница за дялово разпределение за периода
2
м.12.2019г. – м.04.2022г., ведно със законната лихва от
24.01.2023г. до окончателното изплащане на сумите, както и
3,04 лева – мораторна лихва за периода от 31.01.2020г.. до
09.01.2023г.,
2/за Ю. А. Г. – 1/2 от общото задължение – или сумата от
1738,57 лева – главница представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г.
до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 24.01.2023г. до
окончателното изплащане на сумите, сумата от 213,78 лева –
мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 09.01.2023г.,
18,21 лева – главница за дялово разпределение за периода
м.12.2019г. – м.04.2022г., ведно със законната лихва от
24.01.2023г. до окончателното изплащане на сумите, както и
3,04 лева – мораторна лихва за периода от 31.01.2020г.. до
09.01.2023г.,
В законоустановения срок е постъпил отговор от
ответника Ю. А. Г., в който отговор заявява, че исковата
молба е нередовна. Твърди, че изложените в исковата молба
обстоятелства не са достатъчни, за да бъдат
индивидуализирани процесните вземания.Твърди, че
ищцовото дружество не е посочило начина на формиране на
твърдените задължения – количество използвана топлинна
енергия, относимата й цена, падежи на задълженията,
отделните компоненти, съставляващи главницата, както и
начални дати на изчисляване на съответните лихви.
3
Ответникът Ю. А. Г. оспорва основателността на
иска.Твърди, че ищецът не е доказал по безспорен начин
наличието на облигационно правоотношение.Оспорва
обстоятелството ответникът да е живял в процесния
апартамент в рамките на процесния период.Заявява, че от
страна на ищцовото дружество не са ангажирани
доказателства, от които да е видно, че дружеството е
изпълнило точно задълженията си по твърдения
договор.Поддържа, че при липса на информация за
количеството използвана ТЕ, логична последица е и
невъзможността да се докаже, че претендираната сума
отговаря на обема на действително ползваната в жилището
ТЕ.Твърди, че исковете се явяват недоказани и поради
невъзможността количеството ТЕ да бъде определено
законосъобразно.Заявява, че начислените количества ТЕ са
предполагаеми, а не реално отчетени.Оспорва в рамките на
исковия период да е съществувал законно монтиран и
сертифициран топломер в абонатната станция.Твърди, че
дължимите суми за топлинна енергия, представляват
периодични плащания, който се погасяват с изтичането на
кратката 3-годишна давност.Прави възражение за изтекла
погасителна давност без да уточнява периодите и размера на
сумите.
Ответникът Е. А. Г. оспорва допустимостта и
основателността на предявените искове.Заявява, че
депозираната искова молба е недопустима в едната си част, а
в частта, в която е допустима, същата е неоснователна и
4
недоказана, поради което оспорва претенциите изцяло по
основание и по размер.
Твърди, че в хода на заповедното производство по реда
на чл. 410 ГПК е депозирано възражение, с което е оспорена
само част от първоначалната претенция на ищеца, като за
другата част има изрично волеизявление за признаване
дължимостта на следните суми:
-1438,57 лева главница за топлинна енергия
-18,20 лева главница за услуга „дялово разпределение“
Поддържа, че към настоящия момент липсва правен
интерес за ищеца да търси защита за суми, които не са били
спорни в хода на заповедното производство.Заявява, че искът
за разликата над 300 лева до пълният претендиран размер от
1738,57 лева – главница за топлинна енергия, както и искът за
сумата от 18,21 лева – главница за услуга „дялово
разпределение“ са недопустими.
Ответникът оспорва да е собственик или носител на
вещно право на ползване за част или за целия процесен
имот.Оспорва да отговаря за ½ част от задължението, а само
за част по-малка от посочената ½.Оспорва да е страна по
облигационно правоотношение въз основа на което да
придобие качеството „потребител на топлинна енергия“.По
отношение на претендираната лихва за забава върху
главницата заявява, че ответникът изпада в забава след
покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е
отправил.Твърди, че искът с правно основание чл. 84, ал. 2 се
5
явява недоказан и неоснователен.Поддържа, че приложените
към исковата молба фактури за процесния период са издавани
на трето лице, неучастващо в настоящото
производство.Заявява, че ищецът трябва да докаже
публикуване на фактурите, чието плащане претендира за да
се установи началната дата на забавата както и
приложимостта на общите условия и тяхното действие за
процесния период.Твърди, че по делото няма доказателства в
тази насока, поради което искът по чл. 84, ал. 2 е
неоснователен.
Оспорва ищецът да е носител на материалното право за
заплащане на сумата, претендирана за предоставена услуга
„дялово разпределение“.Заявява, че при така наведени от
ищеца твърдения, че дялово разпределение е извършено от
фирма за дялово разпределение, без да се твърди, че това
вземане принадлежи на ищеца, то следва да се приеме, че в
тази част ищецът е предявил чуждо право и исковата молба е
недопустима.
Оспорва съдържанието на Договор от 30/09/2002г. между
„Т.С.“ ЕООД и Е. с. на адрес гр. С., ж.к. Л., бл. .., вх. ...
Заявява, че по делото не се предоставят доказателства за
потвърждаване на сключения договор от страна на
ответника.Поддържа, че съгласно т.2.4 от Раздел 2 на
договора, същия е сключен за срок от 2 години, като липсва
револвираща клауза, което означава, че не е валиден за
исковия процес.
Заявява, че в общите условия на ищцовото дружество
6
няма предвидена уговорка за начисляване на лихви върху
суми, дължими за услугата дялово разпределение.Твърди, че
след като тези суми нямат уговорен падеж, то лихви се
начисляват едва след покана от кредитора към
длъжника.Оспорва такава покана да е изпращана от страна на
ищеца към ответника относно заплащането на суми,
претендирани за дялово разпределение.
Поддържа, че вземанията на ищцовото дружество
представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б.“в“ ЗЗД.Прави възражение за изтекла погасителна
давност.Моли съда да постанови Определение, с което да
върне част от исковата молба като недопустима,а по
отношение на допустимата за разглеждане част да постанови
решение, с което да отхвърли като неоснователни и
недоказани предявените искове.Претендира и разноски.
В съдебно заседание на 31.03.2024г. съдът прекрати по
отношение на ответника Е. Г. производството относно
сумите 1438,57 лева главница за топлинна енергия и 18,20
лева главница за услуга дялово разпределение и разпореди за
тези суми да бъде издаден изпълнителен лист.Срещу този
ответник предмет на делото е сумата 300 лева дълг за
енергия доставена в периода 01.05.2019г.-01.10.2019г., както и
претенцията за мораторна лихва. В същото заседание
особеният представител на ответника Ю. Г. уточни
възражението за погасяване притезанието за главницата на
дълга за периода от 01.05.2019г. до 23.01.2020г. Съдът, като
обсъди становищата на страните и събраните доказателства
7
намира следното: съгласно представената от данъчната
администрация информация двамата ответници са
декларирали процесния имот като собствен при равни квоти.
Следователно и двамата са потребители на топлинна енергия
по силата на самия Закон за енергетиката. Приетата
техническа експертиза установи, че имота е топлоснабден,
както и количеството и стойността на доставената за
процесния период енергия.
Въз основа на техническата, счетоводната експертизи и
след като сам извърши изчисления, съдът установи
дължимите и погасените по давност суми. Основателно е
възражението на особения представител на ответника Ю. Г.,
че задълженията, възникнали преди 23.01.2020г. са погасени.
За периода 01.05.2019г. до 23.01.2020г. погасената по давност
главница е в размер на 854,27 лева. Натрупаната за същия
период мораторна лихва в размер на 176,35 лева също е
погасена.
Необхваната от давността е обща главница в размер на
2651,28 лева и общо лихва от 416,99 лева. При равни квоти
задълженията на ответниците са по 1325,64 лева главница и
по 208,50 лева.
Следователно, по отношение на ответника Е. Г.
производството касае единствено дължимата лихва,
доколкото той не е оспорил дължимостта на главницата и за
тази част исковото производство е прекратено.
Ответникът Е. Г. дължи разноски на ищеца само за
8
държавна такса и юристконсултско възнаграждение. С оглед
уважената част на иска дължимата сума е 21 лева.
Ответникът Ю. Г. дължи съобразно уважената срещу
него част от иска разноски за държавна такса,
юристконсултско възнаграждение, особен представител и две
ескпертизи. Дължимата сума е 1211 лева.
Повереникът на ответника Е. Г. претендира за себе си на
основание чл. 38 ал. 2 Закона за адвокатурата четири
възнаграждения отделно за представителство по иска за
главницата за доставена топлинна енергия, за мораторната
лихва върху тази главница, за главницата за иска за услугата
дялово разпределение и за мораторната лихва върху тази
главница. Не претендира отделно възнаграждение за
представителство относно акцесорната претенция за законна
лихва върху главниците от депозиране на молбата за издаване
на заповед за изпълнение.
Ищцовата страна е направила възражение по чл. 78 ГПК,
което съдът намира за напълно основателно. Разделяне на
възнаграждението съобразно отделните пера на претенцията в
случая е очевидна злоупотреба с право.
С оглед действителния обем на исковата претенция
срещу Е. Г., елементарната същност на правния спор и
неговата продължителност съдът намира за съответно общо
възнаграждение в размер на 700 лева. Съобразно
отхвърлената част на иска адвокат И. има право на 626.50
лева.
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между Ю. А. Г. ЕГН
********** и дружество „Т. С.“ ЕАД ЕИК ...., че Ю. Г. дължи
за доставена енергия и услуга дялово разпределение за
периода 01.05.2019г. до 23.01.2020г общо главница в размер
на 1325,64 лева и 208,50 лева мораторна лихва за времето от
01.05.2019г до 24.01.2023г, както и законната лихва върху
главницата от 24.01.2023г. до изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата до предявените размери.
ОСЪЖДА Ю. А. Г. да заплати на „Т. С.“ ЕАД 1211 лева
разноски.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между Е. А. Г.
ЕГН********** и дружество „Т. С.“ ЕАД, че Е. Г. дължи
лихва върху главницата за топлинна енергия и услуга дялово
разпределение за периода 01.05.2019г. до 23.01.2020г сумата
208,50 лева, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за главница
изцяло, а за мораторна лихва – за разликата до предявения
размер.
ОСЪЖДА Е. Г. да заплати на „Т. С.“ ЕАД 21 лева
разноски.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД да заплати на адвокат Н. И. И.
626 лева възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице
на страната на ищеца – „Т. с.“ ЕООД.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11