Определение по дело №37763/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8407
Дата: 1 април 2022 г. (в сила от 1 април 2022 г.)
Съдия: Десислава Йорданова Йорданова
Дело: 20211110137763
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8407
гр. София, 01.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110137763 по описа за 2021 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца „Е.Ф.К“
ЕООД, ЕИК *********, срещу ответника Б. Б. Б., за признаване за установено
съществуването на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение от 16.04.2021
г., срещу която е постъпило възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК в срок, в което длъжникът е
заявил, че няма договор със заявителя.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими към установяване на подлежащите на доказване факти по делото, поради което
следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 59884/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 178
състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 30.05.2022 г. в
12,30 часа, за когато да се призоват страните – ищецът чрез процесуалния му представител,
а ответникът - от адреса, посочен от него във възражението по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.

1
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е установителен иск с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът Б.Б.о Б., ЕГН **********, дължи на ищеца „Е.Ф.К“ ЕООД, ЕИК *********,
сумата от 297,41 лева, представляваща главница по договор за телекомуникационни услуги
от 03.07.2016 г. за номер 359882***595, договор за телекомуникационни услуги от
12.10.2017 г. за номер 359894***864 и договор за телекомуникационни услуги от 12.11.2017
г. за номер 359896***654, сключени между „Тел. Б. ЕАД и ответника, за периода от
18.11.2017 г. до 18.02.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата за главница от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК в съда - 30.11.2020 г. до окончателното й изплащане , както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за сумата от 83,96 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
03.01.2018 г. – 13.11.2020 г., които вземания са прехвърлени в полза на ищеца по силата на
Договор за продажба на вземания от 28.10.2020 г., за който длъжникът е уведомен и за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
16.04.2021 г. по ч. гр. дело № 59884/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът чрез адв. Ив. Л. (лист 73) твърди, че между „Тел. Б. ЕАД и ответника са
сключени договор за телекомуникационни услуги от 03.07.2016г. за номер 359882***595,
договор за телекомуникационни услуги от 12.10.2017 г. за номер 359894***864 и договор за
телекомуникационни услуги от 12.11.2017 г. за номер 359896***654, по силата на които
дружеството е предоставяло на ответника през отчетен период от 18.11.2017 г. до 17.02.2018
г. гласови услуги за описаните телефонни номер. Твърди, че дружеството е изправна страна
по договорите, доколкото е предоставило уговорените услуги, но ответникът не заплатила
дължимата цена в размер на общо 297,41 лева по издадени фактури както следва: фактура №
**********/18.12.2017 г. за сумата от 105,18 лева, фактура № **********/18.01.2018 г. за
сумата от 99,26 лева и фактура № **********/18.02.2018 г. за сумата от 82,97 лева, които не
са заплатени. Ответникът останала задължена за лихва за забава в размер на 83,96 лева,
начислена за периода от 03.01.2018 г. до 13.11.2020 г. Твърди, че с договор за цесия от
12.07.2019 г. „Теленор“ ЕАД прехвърлило вземанията си в полза на „Иновативни финанси:
ЕООД, което от своя страна ги прехвърлило с цесия от 28.10.2020 г. в полза на „Е.Ф.К“
ЕООД. За извършената цесия ответникът била уведомен. С оглед изложеното прави искане
съдът да присъди исковите суми. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв не е постъпил от
ответника.

В тежест на ищеца по чл. 154, ал. 1 от ГПК е да установи при условията на пълно
главно доказване валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за
телекомуникационни услуги, по който „Тел. Б. ЕАД е изправна страна, предоставило е
уговорената гласови услуги по договора, настъпване на твърдяното основание за
изискуемост, както и размер на вземането, сключването на валиден договор за цесия, по
2
силата на който е придобил вземанията по горепосочения договор срещу ответника, за който
ответникът е уведомен от цедента.
По акцесорната претенция за лихва ищецът следва да установи, че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, размера на вземането за
спорния период, валидно сключен договор за цесия, по силата на който е придобил
посоченото вземане срещу ответника; съобщаване на цесията на длъжника от страна на
цедента.
При доказване на горните факти, ответникът следва да докаже, че е заплатил
исковата сума.

Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1,
т. 4 ГПК факти няма.

СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3