О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ /05.08.2020
г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІI състав, в закрито съдебно заседание
на 05.08.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията г. д. № 1367/2019
г.по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140, ал.3, във вр.чл.
146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молби вх. №
7158/24.11.2019 г. и вх. № 1037/19.02.2020 г. подадена от „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, против Н.Х.Р., ЕГН **********, с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 10, чл. 11, чл. 33 ЗПК, чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК не е
постъпил отговор от ответника по исковата молба. На основание чл. 140 от ГПК
съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания,
като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да
определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства,
да изготви проект за доклад.
Съдът
на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на дружеството - ищец:
В исковата молба се
твърди, че на 18.04.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г., на основание чл. 99
от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция
за събиране на вземания" АД, ЕИК *********, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-15151235
от 07.08.2017
г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД и Н.Х.Р., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране вземания"
ООД, ЕИК ********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Съгласно
договора за цесия от 27.07.2017 г., „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка
да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което „Агенция за
събиране вземания" ЕАД има изрично пълномощно от цедента „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България" в качеството му на универсален
правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за уведомяване на
длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
В изпълнение на
изискванията на закона, на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД с изх. № УПЦ-П-БНП/РШБ-15151235 от 12.09.2018 г., с известие за
доставяне чрез Български пощи ЕАД, като същото е върнато в цялост като
неполучено. Ищцовото дружество е изпратило повторно уведомление за извършената
цесия, ведно с уведомление за предсрочната изискуемост с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/РШ5-15151235
от 19.04.2019 г., което също е върнато в цялост като неполучено.
Ищцовото дружество е изпратило за трети път уведомително писмо за извършената
цесия, ведно с уведомление за предсрочната изискуемост с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/РШ5-15151235
от 18.09.2019 г., като се твърди, че обратната разписка с
резултата от уведомяването не е върната към момента на подаване на исковата
молба. Считат, че уведомлението за цесията е получено от ответника, като се
позовават и на постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 40/17.06.2015
г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., ТК, съгласно което „в случай, че фактическо връчване не е
осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника.
Позовава се и на решение на Съда по дело С-327/10 от 17.11.17 г., според което при
прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да
изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани
от принципите на дължимата грижа и добросъвестността". Ищецът е представил
и към исковата молба и моли да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и
приложенията към нея, копие от уведомлението за извършената цесия от страна на
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/РШ5-15151235 от 18.09.2019 г. Позовават
се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК решение № 3/
16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които, ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение
за спорното право.
На 07.08.2017 г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като Кредитор и Н.Х.Р. като
Кредитополучател е сключен Договор
за потребителски кредит № PLUS-15151235, при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски
кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата,
посочена в поле „Общ размер на кредита", а именно: 6000.00 лв. Посочва, че претендираната
главница е формирана от общият брой неплатени месечни вноски, които са 48.
Същите са дължими за периода от 05.11.2017 г. до 05.08.2021 г. Всяка от
вноските за главница е в размер на 125.00 лева. Така, техният брой (48) умножен
по размера (125.00) формира претенцията за главница в размер на 6 000.00 лева.
Тъй като кредитът е обявен за предсрочно изискуем от 05.12.2017 г. (четвърта
погасителна вноска), исковият период е формиран от датата на първата изцяло
просрочена погасителна вноска до крайния срок на договора.
В подписания между кредитора и
кредитополучателя договор за потребителски кредит - в чл. 3 от същия, страните
уговорили, че за предоставената в заем сума кредитополучателят дължи надбавка,
представляваща печалба на кредитора. От представеното Приложение № 1 към
рамковия договор за цесия било видно, че цедентът е продал на цесионера вземане
за договорна лихва в размер на 3 597.80 лева, като след датата на цесията и
преди подаване на заявлението били погасени 400 лева от договорната лихва, като
по този начин е формирана исковата претенция от 3 127.70 лева;
Страните са
постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която
застраховката да бъде платена директно на застрахователния агент „Директ
Сървисис" ЕАД, като застрахователната премия, която е в размер на 1612.80
лв. била разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски
в поле „Брой погасителни вноски", и била част от всяка месечна погасителна
вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска" и съгласно
погасителния план на договора за заем била включена в размера на договорната
лихва. С подписването на договора за кредит кредитополучателят се съгласил да
заплати на кредитора и такса ангажимент, която била в размер на 210.00 лв.,
срещу която кредиторът фиксирал лихвения процент за срока на договора, при
съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплащала
от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата
посочена в поле „Такса ангажимент" от общия размер на кредита.
Предоставянето на посочената
по-горе сума съставлявала изпълнение на задължението на кредитора да предостави
заема и създава задължение за кредитополучателя да
заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна
погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски".
Погасителните вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на
кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като
лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и бил посочен в него, при
което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на
11469.60 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от
страните в размер на 5469.60 лв.
На основание сключения
между страните договор, кредитополучателят се задължил да върне сумата по
кредита в срок до 05.08.2021 г., на 48 броя равни месечни погасителни вноски,
всяка от които по 238.95 лв., при първа погасителна вноска - 05.09.2017 г.,
съгласно погасителен план, посочен в Договора за кредит, в който бил посочен
падежът на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита бил 05.08.2021 г. /дата на последна
погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за
кредит/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал в
срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че
по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от
Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора
ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени
от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички
разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение
от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Твърди се, че в
конкретния случай, поради допусната от страна на кредитополучателя забава за плащане в срок на две месечни погасителни вноски, била
настъпила предсрочна изискуемост, считано от 05.12.2017 г., която дата
представлявала падежът на четвърта погасителна вноска.
Въпреки
липсата на законово или договорно задължение за това по отношение на кредитора,
кредитополучателят бил уведомен за обявената предсрочна и изискуемост с
уведомителното писмо, изпратено с известие за доставяне. В подкрепа на
гореизложеното, молят да съда да има предвид следното: видно от представените по делото
доказателства, към момента на сключване на процесния договор за кредит, „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД е небанкова финансова институция и като такава попада в обхвата на чл. 3 от ЗКИ, съгласно
който небанкова финансова институция е лице, различно от кредитна институция
/банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което може да
бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Отпускането на кредити е
банкова дейност, съставлява основния предмет на дейност на Банките по силата на
чл. 2, ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази дейност финансовата институция следва да е получила лиценз
за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата
институция извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране
обаче не я прави банка, поради което сключеният между финансовата институция и
ответниците договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по чл.
430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този смисъл е
налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно рeшение № 99/01.02.2013 г. по
т.д. № 610/2011 г., I т.о., ТК.
Според ищеца,
освен липсата на законово или договорно задължение за кредитора по процесния
договор за кредит да уведоми длъжника за обявената предсрочна изискуемост на
задължението, даденото задължително тълкувание в т. 18 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също не намира приложение в настоящия случай. Аргументите на ищеца в
тази насока са следните: ВКС приема, че договорената предсрочна
изискуемост на вземания на финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от
Закона за кредитните институции настъпва по право с изтичане на определения от
съконтрахентите в договора срок за заплащане на вноска и не е необходимо
никакво допълнително волеизявление или уведомление от кредитора до длъжника за
това; разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ е специална и не се прилага в общите облигационни отношения, за които
е приложима договорната свобода при определяне настъпване на предсрочна
изискуемост на едно вземане /чл. 20а ЗЗД/. Съдът счита, че след като самият
Закон за кредитните институции разграничава финансовите институции (като
кредитодателя на ответника) от кредитните (банките), след като разпоредбата на
чл. 60 от ЗКИ се намира в глава относно банките, наименувана „Отношения между
банките и между банките и обслужваните от тях лица", правоприлагането по
аналогия е необосновано. Недопустимо е прилагане на специална разпоредба,
свързана с конкретни правни субекти (като банките), към други правни субекти.
По същите съображения е неприложимо към небанковите финансови институции
приетото от ВКС изрично за банките в т.18 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК. В
смисъла на гореизложеното се посочва практиката и на други съдилища по
отношение на небанкови финансови институции. Излага, че клаузата
за предсрочна изискуемост, включена в договор за заем за потребление, при
настъпването на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за
връщане на заетата сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД
и последицата от това е, че длъжникът изгубва преимуществото на срока.
Изискуемостта на задължението в резултат на изгубването на преимуществото на
срока предоставя възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението във
вида и размера, който то би имало, ако срокът не бе изтекъл. Освобождаването на
длъжника от отговорност за лихвите за периода от настъпването на предсрочната
изискуемост поради неизпълнение на разсроченото задължение на падежа би
представлявало предоставяне на преимущество, с което той разполага само при
предсрочно погасяване на задължението. Упражняване на предоставеното от
договора право на предсрочна изискуемост не погасява уговорените задължения,
както и не следва да се тълкува като отпадане на правото на кредитора да иска
изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало и при
добросъвестност на длъжника. В смисъла на гореизложеното сочи решение № 99 от 01.02.2013 г. на ВКС по
т.д. № 610/2011, I т.о.
Заявява, че, предвид
изложените по-горе аргументи, както и поради извършеното разграничение между
кредитните институции и небанковите финансови институции и неприложимостта на
т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2014 на ОСГТК на ВКС по отношение на
последните (небанковите финансови институции), със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и с настоящата искова молба дружеството претендира за
пълния размер на възнаградителната лихва, независимо от автоматичното
настъпване на предсрочната изискуемост на процесното вземане.
Твърди, че кредитополучателят
е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, с уведомително писмо,
изпратено с известие за доставяне. Съгласно условия към договора за
потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника била
начислена лихва за забава за периода от 06.12.2017 г. /денят следващ датата на
настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на заявлението в
съда, която била в общ размер на 1106.89 лева. Поради това че
кредитополучателят е забавил изплащането на дължимата на 05.12.2017 г.
погасителна вноска, от следващия ден била начислена лихва за забава –
06.12.2017 г., като крайната дата била 10.05.2019 г. - датата на постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Лихвата за забава била
начислена върху непогасените суми от вноска № 4 до вноска № 20, включително.
Датата, от която ищецът претендира законна лихва върху главницата е от
10.05.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
Длъжникът не бил
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в размер
на 997.90 лева - договорна лихва.
Ищецът твърди, че за него е възникнал правен интерес да
предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е входирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК
срещу Н.Х.Р. ***. Съдът е уважил претенцията му и по образуваното ч.гр.д. №
663/2019 г. е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на
установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна обуславяло
правния му интерес от подаването на настоящата искова молба.
Молят съда да признае
за установено,
че Н.Х.Р. дължи на „Агенция за събиране на вземания'' ЕАД следните суми,
присъдени в издадената срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 663/2019 г. на РС – Провадия:
- 6 000.00 лв. - неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с
падежни дати от 05.11.2017 г. до 05.08.2021 г., по отношение на които на
основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано
от 05.12.2017 г.;
- 3 127.70 лв. - договорна (възнаградителна) лихва за периода от
05.03.2018 г. до 05.08.2021 г., по отношение на която на основание чл. 5 от
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от 05.12.2017 г.
- 1 106.89 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима
за периода от 06.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
- законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното погасяване на дълга.
В условията на евентуалност, ако
съдът не уважи изцяло или отчасти кумулативно предявените обективно съединени
положителни установителни искове срещу Н.Х.Р., ищецът моли съда да постанови решение, с което да
бъде осъдена Н.Х.Р. да заплати на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД следните неизплатени по процесния договор суми, а именно:
- 6 000.00
лв. - неизплатената главница от неплатените
месечни погасителни вноски с падежни дати от 05.11.2017 г. до 05.08.2021 г.;
- 3 127.70
лв. - договорна
(възнаградителна) лихва
- 1 312.41
лв. - лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 06.12.2017 г. до
датата на подаване на исковата молба в съда;
- законна
лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно
погасяване на дълга.
Ищецът заявява, че в
съответствие с трайната практика на съдилищата, с настоящата искова молба,
относно предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, уведомява
ответника за предсрочната изискуемост.
Претендира разноските
в заповедното производство и в настоящото производство. При условията на
евентуалност прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение.
Излага, че трайна, последователна
и непротиворечива била съдебната практика на съдилищата, вкл. и на Върховния
касационен съд, че е допустимо да се предявят в условията на евентуалност
положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК и осъдителен иск, при условие,
че положителният
установителен иск е главният иск. Двата иска - главен и
евентуален, са заявени при наличие на ясен правен интерес за ищцовата страна, а
именно - установяване със сила на пресъдено нещо на съществуването на заявеното
в заповедното производство парично вземане - главно и акцесорни. Главният
специален положителен установителен иск бил допустим, тъй като бил заведен в
рамките на преклузивния срок по чл. 415 от ГПК, съдържа надлежен петитум по
смисъла на чл. 127 ал. 1, т. 5 от ГПК и с избраната форма на искова защита
ищцовата страна цели да влезе в сила издадената в нейна полза заповед за
изпълнение на парично задължение. Вторият предявен в условията на евентуалност
иск, който е осъдителен и също е допустим, тъй като следва да бъде разгледан едва тогава,
когато исковият съд отхвърли главния иск, основан на твърдения за
съществуване на парично вземане въз основа на процесния договор за кредит, т.е.
при сбъдването
на вътрешно процесуално условие за разглеждане на евентуалната осъдителна
претенция. Позовава се и на ТР №
4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ответника:
В срока по
чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответникът, на когото е връчен
препис от исковата молба с приложенията и от уточнителните молби лично на
02.03.2020 г.
Не са налице факти и обстоятелства,
които се признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.
При разпределение на доказателствената тежест:
При условията
на пълно и главно доказване ищецът следва да установи възникване на вземанията
и техния размер, в т.ч. – наличието на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит № PLUS-15151235, сключен на 07.08.2017 г. между
ответника и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, при спазване на законовите
изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е
предоставена съответната парична сума, която е усвоена и при което за
ответника е възникнало задължение за нейното връщане, т.е. както по
основание, така и по размер, дължимостта на процесните суми за исковите
периоди, както и правомерността на начисляването им. Също така ищецът следва да докаже, че вземането по договора е станало
предсрочно изискуемо, каквито твърдения са наведени в исковата молба.
Следва да докаже и прехвърляне на вземанията в своя полза, както и, че
длъжникът е уведомен за цесията от цедента и момента на уведомяване на
длъжника. Като потребител ответникът разполага
със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за
които съдът следи служебно.
Ответникът по принцип следва да проведе
насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват,
унищожават или погасяват процесните вземания, а при доказване на горните
предпоставки от ищеца – да установи, че е погасил задълженията си в срок.
По доказателствените искания на ищеца:
Представените с исковата молба
документи са относими към предмета на доказване и са необходими за изясняване
на фактическата страна на спора, а приемането им като писмени доказателства е
допустимо. Следва да се приложи по делото изисканото ч.гр.д. № 663/2019 г. на РС - Провадия.
По искането за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, съдът не дължи произнасяне, тъй като е направено
при условията на евентуалност, а ответникът не е подал отговор на ИМ.
Други
доказателствени искания към този момент не са направени.
На страните следва да се разяснят и
последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да се укаже на страните да се насочат
към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и
възможността да сключат съдебна спогодба.
Следва да бъде насрочено открито
заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на
основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 15.09.2020 г. от 10:45
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА за приемане приложените към
исковата молба документи, като писмени доказателства.
ПРИЛАГА изисканото за послужване
ч.гр.д. № 663/2019 г. на РС - Провадия.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на основание чл.
146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК,
всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тях.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл.
238 ГПК, срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на
другата страна и при следните предпоставки: за ответника- ако не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца- ако
не се е явил в първото по делото
заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който ѝ е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.
Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като
им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда
спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, като половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението
на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
НАПЪТВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за
медиацията страните към разрешаване на
спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат
доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за
постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез
медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде
осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото,
съобразно мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
Препис от определението да се връчи
на страните, като им се УКАЗВА,
че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат да вземат
становище по изготвения проекто – доклад и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: