Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.03.2021 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен състав
На единадесети февруари Година: 2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: АЛЕКСАНДРА ТАНЕВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 3107 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано
е НП (наказателно постановление) № 543604-***от 23.10.2020 год. на Началника на Отдел “О.Д.“ – Пловдив
в ЦУ на НАП (Централно управление на Национална агенция по приходите).
Жалбоподателят “П.П.-П“
ООД град С.З. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата
страна ЦУ на НАП счита, че обжалваното НП е законосъобразно и моли същото да
бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните доказателства
и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено
следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН
(акт за установяване на административно нарушение) № ***от 30.06.2020 год., жалбоподателят е санкциониран на
основание чл.185, ал.2, изречение второ от ЗДДС – Закон за данък върху
добавената стойност (“Извън случаите по ал.1 на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по
чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане,
се налага глоба – за физическите
лица, които не са търговци,
в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението
не води до
неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал.1”) във връзка с ал.1 на същия член (“На лице, което не издаде
документ по чл.118, ал.1, се налага глоба
– за физическите лица, които не
са търговци, в размер от 100 до
500 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.“) за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (“Извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на
касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари
във и извън касата/ на ФУ се регистрира във
ФУ чрез операциите “служебно въведени“ или “служебно изведени“ суми”) във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС (“Министърът на финансите издава
наредба,
с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или
отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка
с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност”).
Като описание на нарушението и
обстоятелствата, при които то е било извършено, в НП е посочено, че на 12.06.2020
год. в 10:29 часа била извършена проверка на обект – хотел-ресторант “Х.“, находящ се в град С.З., парк “М.М.К.“,
стопанисван от жалбоподателя, при която било констатирано, че същият в
качеството му на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ не е
регистрирал чрез операцията “служебно изведени суми“ промяна на касовата
наличност в размер на 17,80 лв., представляваща парични средства от предходна
смяна, съгласно декларация от Димо Танев Димов – управител на хотел-ресторант “Х.“,
като от направените констатации в ПИП сер АА № ***от
12.06.2020 год. попълнения въпросен лист за установяване на касовата наличност
от Т.И.Н. – администратор и Е. Г. К.– сервитьор е установено, че не е
използвана функцията “служебно извеждане“ на суми от фискалното устройство, макар
наличното в обекта фискално устройство конструктивно да притежава възможността
да се извършват операциите “служебно въведени“ и “служебно извадени“ суми.
В случая фактическите констатации, отразени
в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават изцяло от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, кореспондиращи помежду
си и с данните от протокола за извършената проверка (л.43-46 от делото),
попълнените въпросни листове и декларациите на лицата работещи по
трудово/гражданско правоотношение (л.14-18 от делото), и изготвения по време на
проверката касов бон за извършена контролна покупка № 010124 от 12.06.2020 год.,
от които се установява, че в касата на обекта е констатирана разликата от 17,80
лв., без това да е било регистрирано чрез операцията “служебно извеждане“,
каквато възможност фискалното устройство конструктивно е притежавало, но
работещият в обекта служител не е бил обучен да си служи с тази опция или е ако
е бил обучен, е пропуснал да го стори.
В изпълнение на служебната си проверка за
законосъобразност съдът не констатира и съществени (нарушаващи правото на
защита) нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН
и/или издаването на НП, обуславящи отмяна на последното, включително твърдените
такива от жалбоподателя, в частност, видно от изложеното по-горе, административнонаказателното обвинение е формулирано от
фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, без несъответствия, за
да може жалбоподателят да го разбере и да организира адекватно защитата си.
Не би могло да се приеме също, че случаят е
маловажен с оглед на ниския размер на констатираната документално необоснована
разлика в касовата наличност, тъй като всяка една такава разлика, независимо от
размер й, препятства проследяването на паричния поток, каквото е целта на
установения в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ ред за регистрация и
отчетност, а не се констатираха други данни, които в своята съвкупност с
конкретния размер на констатираната документално необоснована разлика в
касовата наличност до обуславят по-ниска степен на обществена опасност на
разглежданото нарушение в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този
вид. Вярно е, че нарушението е формално и не е довело до неотразяване на
приходи, но именно при тази хипотеза изречение второ на чл.185, ал.2 от ЗДДС
препраща към наказанието по ал.1 за нарушение по ал.2, каквото в случая е било
извършено с нарушаването на разпоредба от подзаконов нормативен акт по
приложението на чл.118 от ЗДДС – чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
год. на МФ.
Същевременно за извършеното нарушение на
жалбоподателя е наложено наказание, съответстващо по вид и размер на
минималното наказание, предвидено в закона - ”имуществена санкция” в размер на
500 лева, поради което и съдът намира за безпредметно да обсъжда въпроса
съобразено ли е било наказанието с тежестта на конкретното нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено (в този смисъл е и решение по к.а.н.д.
№ 354/2020 год. по описа на Административен съд С.З.) и предвид
обстоятелството, че въззиваемата страна беше защитавана
в настоящото съдебно производство от юрисконсулт, на основание чл.63, ал.3 и
ал.5 от ЗАНН жалбоподателят следва бъде осъден да й заплати юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл.27е от НЗПП във връзка с
чл.37 от ЗПП – 80 лева, който съдът намира за адекватен на фактическата и
правна сложност на разглеждания спор.
Водим от горните мотиви
и на основание чл.63 ал.1
изр.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление (НП) № 543604-***от
23.10.2020 год. на Началника на Отдел “О.Д.“ – Пловдив в ЦУ на НАП (Централно
управление на Национална агенция по приходите), като законосъобразно.
ОСЪЖДА “П.П.-П“ ООД град С.З., с Булстат *** да
заплати на Национална агенция за приходите сумата в размер на 80 (осемдесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
защитавалия ги юрисконсулт по а.н.дело № 3107/2020 год. по описа на
Старозагорския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: