Р Е Ш Е Н И Е
№ 118
гр. Попово, 23 октомври 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд в публично заседание на двадесет и трети септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Д.Б., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4 по
описа за 2020 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 415 от ГПК във вр. чл. 9 от ЗПК, във вр.
чл. 79, ал.1, във вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „***.“
– П., рег. № ***, чрез „***.“, клон Б., ЕИК ***, чрез юрисконсулт Н.М., твърди
в исковата си молба, че по силата на Договор за потребителски заем с номер CREX –15284228/02.10.2017 г. е отпуснало на ответника
паричен кредит в размер 2204.01 лв.
Сумата,
предмет на договора, била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от
договора, с което ищцовото дружество било изпълнило
задълженията си по него. Ответникът бил удостоверил усвояването на сумата,
предмет на договора, с полагането на подпис в поле: „Удостоверение на
изпълнението“. По силата на договора за
ответника възниквало задължение да погаси заема на 24 месечни вноски – всяка от
по 122.68 лв., които включвали главница, ведно с оскъпяването й съгласно ГПР –
35.29 % и ГЛП – 30.60%.
Твърди, че
ответникът преустановил плащането на вноските по кредита на 20.11.2017 г., като
към тази дата била погасена 1 месечна вноска. Съгласно договора вземането на ищцовото
дружество било изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочел две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска. Кредитът бил станал изискуем в пълния му размер, считано от
20.12.2017 г., тъй като въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска,
кредитополучателят не изпълнил задължението си.
Алтернативно
ищецът счита, че всички претенции, посочени в исковата молба, са дължими и
поради изтичането и падежирането на последната
погасителна вноска по погасителния план – на 20.09.2019 г. Така, към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземането било
изискуемо напълно.
Ответникът
дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от настъпване на изискуемостта на
кредита – 20.12.2017 г. до 03.09.2019 г.
По заявление
на ищцовото дружество било образувано ч.гр.д. №
831/2019 г. по описа на ПпРС, по което
била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, но същата била връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като след последвали
указания за предявяване на иск, настоящият иск бил предявен.
Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между
страните, че ищецът има вземане от ответника, произтичащо от горепосочения
договор, в размер на сумата 2110.57 лв. – главница, сумата 706.75 лв. –
възнаградителна лихва, сумата 366.12 лв. – лихва за забава за забава за периода
20.12.2017 г. – 03.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението. Претендира разноски в заповедното и в исковото производство.
В съдебно
заседание за ищеца не се явява надлежен представител. Постъпила е молба чрез
юрисконсулт, с която ищцовата страна поддържа изцяло
предявените искове.
В едномесечния
срок по чл. 131, ал.1 от ГПК Е ПОДАДЕН ПИСМЕН ОТГОВОР от адв.
Б.К. ***, назначена за особен представител на ответника, в който същата изразява
становище за допустимост и частична основателност на предявените искове.
Възразява, че процесният договор за кредит е
недействителен поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК. В договора бил посочен размерът на ГРП като общ процент, но липсвало уточнение какви
разходи се включват в посочения процент. По този начин потербителят
с поставял в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него кредит.
Освен
това счита, че договореният лихвен
процент от 30.60% противоречал на добрите нрави.
Счита, че
искът следва да бъде уважен само досежно усвоената от ответника сума, след
приспадане на направеното погашение, а в останалата част да бъде отхвърлен.
В съдебно
заседание за ответника се явява назначеният му особен представител – адв. Б.К., която поддържа изложеното в отговора.
Съдът,
след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Въз основа на
подадено от „***.“ – П., рег. № ***, чрез „***.“, клон Б. заявление по чл.410
от ГПК е образувано ч.гр.д. № 831/2019 г. по описа на ПпРС. По него е издадена
Заповед № 747/02.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът М.Д.С. ***, да
заплати на кредитора сумата 2110.57 лв. – главница по договор за потребителски
заем № CREX-15284228/02.10.2017г., сумата 706.75 лв. –
възнаградителна лихва за периода 10.11.2017 г. – 10.09.2019 г., сумата 366.12
лв. – мораторна лихва за периода 20.12.2017 г. – 03.09.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и да заплати сумата 113.67 лв. –
за направени разноски по делото, от които 63.67 лв. – заплатена държавна такса
и 50.00лв. – възнаграждение на юрисконсулт.
Тъй като
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на кредитора да
предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането си.
Настоящият иск
е предявен в законния срок по чл. 415 от ГПК.
От приложеното
по делото заверено копие на Договор за потребителски кредит CREX-15284228/02.10.2017 г. е видно, че на посочената
дата, в гр. Търговище, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – кредитор
и М.Д.С. *** – кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит. По
силата на договора кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски
кредит за закупуване на избрана от последния стока – смартфон
марка „APPLE“, модел „IPHONE 7 PLUS“
на стойност 1849.00 лв. С договора е уговорена и застраховка „Сигурност на
плащанията“ със стойност на застрахователната премия: 355.01 лв.
Параметрите на
договора са посочени изрично в него, както следва: - обща цена на стоките:
1849.00 лв.; - размер на кредита: 2204.01 лв.; - месечна погасителна вноска:
122.68 лв.; - брой погасителни вноски: 24; - обща стойност на плащанията:
2944.32 лв.; - годишен процент на разходите: 35.29%; - лихвен процент: 30.60%.
В договора е
инкорпориран погасителен план, в който са изброени падежните дати на всяка една
от предвидените в договора погасителни вноски, с размер на вноската. Предвидено
е първата вноска да е с падеж: 20.10.2017 г., а последната – 20.09.2019 г.
В чл. 1 от
Условията по договора за кредит е предвидено, че кредитополучателят се съгласява
предоставеният му с договора кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения
търговски партньор, като извършването на плащането по посочения начин
съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита,
посочен в договора и създава задължение на кредитополучателя да заплати
месечните погасителни вноски, указани в договора.
В чл. 2 от
Условията на договора е посочено, че месечните вноски съставляват изплащане на
главницата по кредита, покриване на разноските на кредитора по подготовка и
обслужване на кредита и изплащане на надбавка, съставляваща печалба на
кредитора.
В чл. 3 е
предвидено, че при забава на една или повече месечни вноски кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена вноска. При просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, е предвидено
вземането на кредитора да става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски по събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост.
В раздел
„Удостоверявания“ от договора е
посочено, че с подписа си кредитополучателят удостоверява получаването на
стоката, описана в договора и че същата му е предадена в добро функционално
състояние от упълномощения търговски партньор.
На л. 44 от делото е приложено заверено копие на фактура №
**********/02.10.2017 г., издадена от „Зора-М.М.С.“ ООД, с получател М.Д.С. ***,
за закупена от последния стока – мобилен телефон „APPLE
IPHONE 7 PLUS“ на стойност 1849.00 лв., с посочен начин на плащане: - банков превод. Налице са подписи, както на
продавач, така и на купувач.
На л. 45 е приложено извлечение по кредит CREX-15284228,
в което е посочен погасителният план на вноските по кредита, както и е
отразено, че е налице едно получено плащане – на 20.10.2017 г. на стойност
127.00 лв.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Установителните искове по чл.
422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр.
с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, са предявени след
указания на съда по чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от
предявяването им и предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то исковете са допустими.
Разгледани по
същество, съдът ги намира за основателни по следните съображения:
За уважаването
на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже главно и пълно вземането,
за което се е снабдил със заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, а именно:
че
между страните е сключен валиден договор за кредит; че ищецът е изправен
кредитор по този договор, като е изпълнил задълженията си по него да предостави
в заем сумата, предмет на договора. Следва да докаже още твърдението си за
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, алтернативно – изискуемост на
всички вноски по кредита, както и периода на претендираната
от него забава на длъжника.
Както е
посочено и в изготвения от съда доклад по делото, ответникът носи тежестта да
докаже правоизключващите, правопогасяващите
и др. възражения срещу правото на ищеца, в т.ч. възражението си за
недействителност на договора за кредит поради противоречие с императивните
изисквания на ЗПК досежно ГПР и противоречие на уговорената договорна лихва с
добрите нрави, а в случай, че твърди това, и че е заплатил дължимите суми по
договора за кредит.
В настоящия случай няма спор, а и от приложения по делото в
заверено копие договор за потребителски кредит е доказано по категоричен
начин сключването между страните по
делото на процесния договор за кредит за закупуване на избрана от
кредитополучателя стока. От приложеното
копие на фактура, а и от съдържащото се удостоверяване в самия договор,
подписан от кредитополучателя, е доказано и че кредитополучателят – ответник в
настоящия процес, е получил избраната от него стока, за чието финансиране е
сключен договорът. При това положение
следва да се приеме, че кредиторът – ищец по делото, е изпълнил задълженията си
по договора и същият е изправна страна по него.
Възраженията на ответника, изложени в отговора, подаден от
особения му представител, са за недействителност на договора за кредит поради
противоречие с императивните изисквания на ЗПК досежно определяне на ГПР и
противоречие на уговорения размер на договорната лихва с добрите нрави.
Настоящият
състав на съда приема и двете възражения за неоснователни. Това е така, тъй
като процесният договор за кредит съдържа
предвиденото в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК посочване на ГПР и общата дължима
сума по договора за кредит. Така за кредитополучателя не остава никакво
съмнение какъв е действителният размер на задължението му по договора.
Действително не са посочени допусканията, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в приложение № 1 към ЗПК начин, но практиката на СЕС, напр. Решение
от 09.11.2016 г. по дело С-42/15, което прилага и с което се тълкува Директива
2008/458/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно
договорите за потребителски кредит, разпоредбите на която са въведени и със
ЗПК, изрично коментира, че договорът за кредит се счита за сключен без лихви и
разноски само ако става въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение. В конкретния случай за
потребителя няма никакво съмнение какъв е точният размер на задълженията му по
договора за кредит и какво включва той, поради което следва да се приеме, че
договорът отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е
действителен. Още повече, че посоченият в договора ГПР е в размер 35.29%, който
размер е в допустимите граници от 50% ((ОЛП на БНБ (0.00%)+10 пункта надбавка),
установени с действащата към момента на сключването на договора норма на чл.
19, ал. 4 от ЗПК (обн. ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила
от 23.07.2014 г.).
Що се касае за
предвидената в договора договорна лихва, настоящият състав на съда приема,
че същата е определена в договора в
размер 30.60%. Договорната (възнаградителната) лихва
е компонент от ГПР и размерът й подлежи на преценка
от кредитора, като единственото условие е същата, заедно с другите елементи на
ГПР общо да не надвишава максимално допустимия размер. В случая, както бе
посочено по-горе, ГПР е в размер 35.29%, т.е. същият не надхвърля размера,
предвиден в чл. 19, ал. 4 и
ал. 5 от ЗПК,
а договорната лихва е 30.60% и същата дори не надвишава трикратния размер на
законната лихва, над който размер преди приемането на нормата на чл. 19, ал. 4
от ЗПК съдебната практика приемаше за клауза, противоречаща на добрите нрави.
Всичко
изложено мотивира настоящия състав на съда да приеме, че предявеният иск е
основателен и доказан по размер, поради което и следва да бъде установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца претендираните с
исковата молба суми по договор за потребителски кредит № CREX-15284228/02.10.2017 г., за което вземане е
издадена заповед № 747/02.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 831/2019 г. по описа на Поповския районен съд.
При този изход
на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и като се
съобрази със задължителното тълкуване, дадено в т. 12 от ТР № 4/2013 от
18.06.2013г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК ВКС,
съдът счита, че ответникът следва да заплати на ищеца сумата 113.67 лв. (в т.ч.
63.67 лв. – за заплатена държавна такса и 50.00 лв. – за възнаграждение на
юрисконсулт) – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 831/2019 г. по
описа на ПпРС и сумата 443.67 лв. (в т.ч. 63.67 лв. – заплатена
държавна такса, 100.00 лв. – възнаграждение на юрисконсулт и 280.00 лв. –
възнаграждение на особен представител) – разноски в исковото производство по
гр.д.№ 4/2020 г. по описа на ПпРС. Надплатената сума за държавна такса – в
размер 57.08 лв. подлежи на връщане в случай на поискване от ищеца.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „***.”, рег. № *** – Търговски и фирмен
регистър на П., упражняващо дейност в Република Б. чрез „***.“, клон Б., ЕИК ***,
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, със седалище и адрес
на управление: гр. С ***, представлявано от Д.Д., и М.Д.С., ЕГН **********,***, ЧЕ М.Д.С. ДЪЛЖИ НА „***.” чрез „***.“, клон Б., СУМАТА 2110.57 лв. (две
хиляди сто и десет лева и 57 ст.) –
главница по Договор за потребителски заем № CREX-15284228/02.10.2017
г., СУМАТА 706.75 лв. (седемстотин и
шест лева и 75 ст.) – възнаградителна лихва за периода 10.11.2017 г. –
10.09.2019 г., СУМАТА 366.12 лв.
(триста шестдесет и шест лева и 12 ст.) – мораторна
лихва за периода 20.12.2017 г. – 03.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.09.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед № 747/02.10.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 831/2019 г. по
описа на Районен съд – Попово.
ОСЪЖДА М.Д.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „***.”, рег. № *** –
Търговски и фирмен регистър на П., упражняващо дейност в Република Б. чрез „***.“,
клон Б., ЕИК ***, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, със
седалище и адрес на управление: гр. С ***, представлявано от Д.Д., СУМАТА 113.67 лв. (сто и тринадесет лева и 67 ст.) – за направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 831/2019 г. по описа на Районен съд – Попово, както и СУМАТА 443.67 лв. (четиристотин четиридесет и три лева и 67 ст.) – разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 4/2020 г. по описа на Районен съд –
Попово.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: