РЕШЕНИЕ
№ 60
24.01.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА Д.
Секретар: Йорданка Попова………………………………………………………………….
Прокурор:……………………………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 820 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Съдебното производство е образувано по жалба на С.Е.А. *** против Заповед № УТ-321 от 26.07.2022г. на Кмета на Община Хасково.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е нищожна. В тази връзка се излагат доводи, че е издадена след като веднъж вече административният орган се е произнесъл по същото искане на същия заявител, но с противоположен резултат. Административното производство било започнало по сезиране на лице, което няма качеството на заинтересовано такова по смисъла на чл. 130 от ЗУТ и заповедта била издадена била въз основа на опорочен предходен акт - КА № 10 от 17.05.2022г., след като бил упражнен натиск от страна на РП - Хасково върху общинска администрация, която била започнала проверка спрямо отказа на общинска администрация да издаде заповед на т.нар.“незаконен строеж“. Заповедта била нищожна и заради това, че в имота нямало извършено строителство по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Излагат се и съображения за незаконосъобразност на оспореният акт. В тази връзка се твърди, че липсвало посочване на нарушената правна норма, за да може да се прецени законосъобразността на заповедта и не било налице детайлно извършено изследване на обстоятелствата за това дали са приложими разпоредбите на пар. 16 от ДР на ЗУТ. Посочената като нарушена норма на чл.148, ал.1 от ЗУТ в констативният акт нямала самостоятелно приложение, а оттам и не била основание за квалифициране на строежа като незаконен. Въпреки, че липсвало описание на т.н. незаконен строеж, по смисъла на ЗУТ, от съставената окомерна скица в него, ставало ясно, че се касае за „алея“ в сграда, без обаче да се коментира какъв е статута на тази сграда.
По изложените съображения, поддържани от процесуален представител и в съдебно заседание, жалбоподателят моли да се отмени оспорената заповед. Претендира разноски по делото.
Ответникът – Кмет на община Хасково, чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в становище обективирано в молба вх. № 159 от 09.01.2023г.(л.86) оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 29.03.2022г.
под вх. № ХС-253-00-469 при ДНСК – РДНСК
Хасково, Б. А. Г., уведомил Директора на
РДНСК-Хасково, Директора на басейнова дирекция-Хасково и Директора на
БАБХ-Хасково, че е констатирал, че в два негови собствени имота съответно ПИ
51682.73.7 и ПИ 51682.73.8 се извършва незаконно строителство като се излиза
бетонна плоча, изкопи и фундаменти, положена е арматура, изградени са стени от
бетонови тухли и метална конструкция. Органите били уведомени и за това, че на
29.03.2022г. С.Е.А. е разбил съществуваща чешма с тежка строителна техника в общински парцел с 51682.73.284 и е осъществил незаконно
водоприсъединяване от общинската чешма до строителният си обект.
С писмо изх. № ХС-253-00-149 от 31.03.2022г. на вр.и.д. Началник на РДНСК жалбата била препратена в Община Хасково. Писмото било получено на 01.04.2022г. и заведено под вх. № 32-01-12 .
На 04.04.2022г. с Нотариален акт № 175, том I, рег. № 987 , дело № 105 от 2022г. на Нотариус с № 125 по регистъра на Нотариалната камара и и район на действие района на РС-Хасково, С.Е.А. закупил 5/6 идеални части от недвижим имот находящ се в землището на с. ***, община Хасково, а именно ПИ с идентификатор 51682.73.8 по кадастралната карта и регистри на ***, община Хасково, обл. Хасково с адрес на ПИ с. ***, целият с площ от 4053 кв.м. с начин на трайно предназначение на земята :земеделска, и начин на трайно ползване – друг вид земеделска земя, с номер по предходен план 073008.
На 11.04.2022г. с нотариален акт № 191, том I, рег. № 1044, дело № 114 от 2022г. на нотариус с № 125 по регистъра на Нотариалната камара и район на действие района на РС-Хасково С.Е.А. закупил и разположените в горния имот сграда с идентификатор 51682.73.8.1 със ЗП 1208 кв.м. на 1 етаж, с предназначение - селскостопанска сграда (овчарник) и сграда с идентификатор 51682.73.8.2 със ЗП 72 кв.м. на 1 етаж с предназначение – селскостопанска сграда (битова сграда) .
Междувременно във връзка с постъпилото писмо на Началника на РДНСК-Хасково, на 06.04.2022г. комисия от служители в отдел“Контрол по ЗУТ“, Дирекция АГСИ при Община Хасково, извършила проверка на място в имота, при която били констатирани 6 бр. строежа - един от които „Алея за обслужване на селскостопанска техника“ намиращ се в ПИ 51682.73.8 по КК на с. ***, община Хасково. Установеното било обективирано в протокол от същата дата .
С писмо рег. индекс:32-01-12#1 от 03.05.2022г., Кметът на Община Хасково уведомил Б.А.Г., С.Е.А. *** за констатираните при проверката обстоятелства.
Б.А.Г. депозирал жалба срещу С.Е.А. до Районна прокуратура, гр. Хасково, с копие до РДНСК-Хасково и Община Хасково, заведена в последната администрация под рег. индекс 94Б-1230-5 от 12.05.2022г. В жалбата посочил, че е налице опит от страна на общината да прикрие или узакони едни иначе незаконни действия извършени от С.Е.А., поради което поискал извършване на проверка по случая.
С писмо изх. № ХС-253-00-211 от 10.05.2022г. Началникът на РДНСК-Хасково указал на Кмета на Община Хасково в срок от 20 дни от получаване на писмото да се уведоми Б.А.Г. и всички заинтересовани по преписката страни, с копие до РДНСК-Хасково относно предприетите действия, касаещи установения при проверката строеж „Алея за обслужване на селскостопанска техника“ намиращ се в ПИ 51682.73.8 по КК на с.***, общ.Хасково. Писмото било получено в Община Хасково на 11.05.2022г. и заведено под рег.индекс 32-01-12#2 .
На 19.04.2022г. експерти при ИРМ –Хасково при БД“Източнобеломорски район“, извършили проверка в имот ПИ 516.82.73.284 в землището на с.***, общ. Хасково, констатираните при която обстоятелства били удостоверени в Констативен протокол № Х-080/2022г. от 19.04.2022г. В същия отразили, че при в имот 51682.73.284 по плана на с. ***, общ. Хасково, обл. Хасково в ляво от междуградски път Хасково-Кърджали в имот общинска собственост,има съществуваща стара каменна чешма, в която към момента на проверката има течаща вода. На около 150 м. в имот ПИ 51682.73.8 собственост на С.Е.А. има изградена оранжерия тип метална конструкция, в която се ползва вода от преносима ПВЦ цистерна. Посочено било, че в имота не се ползва вода от общинската чешма и видимо няма установена водопроводна връзка с имот ПИ 51682.73.8 по плана на с.Николово.
На 17.05.2022г. работна група от двама главни специалисти и един старши експерт в отдел „КЗУТ“ при Община Хасково извършила проверка на строеж: „Алея за обслужване на селскостопанска техника“ намиращ се в ПИ 51682.73.8 по КК на с. ***, община Хасково. За проверката е съставен Констативен акт № 10 от 17.05.2022г. (л.37). Констатирано е, че е налице строеж „Алея за обслужване на селскостопанска техника“ намиращ се в източен парник в ПИ 5168.73.8 по КК на с.***, общ.Хасково, с размери 3м/30м.h=17 см., изграден от армирана бетонна настилка, от VI-та категория съгласно чл. 137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. В протокола е отразено, че имотът е собственост на С.Е.А., който е и възложител на строежа. Посочено е, че за строежа не са представени одобрен проект, разрешение за строеж, при липса на протокол за откриване на строителна площадка, протокол за откриване на строителна линия и ниво и заповедна книга. Обективирано било, че е установеното нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Констативният акт е подписан от служителите, извършили проверката.
Констативният акт е изпратен на С.А. с писмо рег. индекс 32-01-12#3 от 30.05.2022г., като му е указано че може да подаде възражения по същия в 7 дневен срок от получаването му. С.А. получил констативният акт на 15.06.2022г.(л.35), като подал възражение до Община Хасково заведено с рег. индекс 94С-2123-2 от 21.06.2022г.
Въз основа на съставения Констативен акт № 10/17.05.2022г. кметът на община Хасково издал обжалваната в настоящото производство Заповед №УТ-321/26.07.2022г., с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж „Алея за обслужване на селскостопанска техника“ намиращ се в ПИ 51682.73.8 по КК на с.***, община Хасково собственост на С.Е.А..
Заповедта е изпратена до адресата си с писмо рег.индекс: 32-01-12#6/01.08.2022г. на кмета на община Хасково, получено на 05.08.2022г., видно от приложеното известие за доставяне. Жалбата срещу заповедта е подадена до АдмС-Хасково на 18.08.2022г. и заведена под вх. № 5659 от същата дата.
По делото като писмени доказателства са приети документите съдържащи се в административната преписка.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебно-техническа експертиза, заключението е прието без оспорване на страните по делото.
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, срещу годен за обжалване административен акт,
от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
Заповедта се оспорва както с твърдения за нищожност, така и с твърдения за незаконосъобразност. Наличието на основанията визирани в чл. 146 от АПК, води до недействителност на административният акт. За преценка, дали порока от който акта страда води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено, в който случай акта следва да бъде отменен, или особено съществено, в който случай акта следва да бъде обявен за нищожен. Безспорно,акт издаден от некомпетентен орган – било то материална, териториална или по степен винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.
Съдът намира, че в случая не се установява наличието на основания за обявяване нищожността на обжалваният акт.
Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал.2 от с.н.а. или на части то тях, следователно, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.
Спазени са съществените административно - производствени правила при
издаването на обжалвания административен акт, регламентирани в ЗУТ и АПК.
Заповедта е издадена на базата на констативен акт изготвен по
реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ и съставен от служители на Община Хасково, Дирекция“ АГСИ“, отдел „КЗУТ”,
респ. разполагащи с необходимите правомощия за това по силата на закона, който
констативен акт е надлежно връчен на оспорващия.
Законът не изисква съставянето на констативният акт в присъствие на
заинтересованото лице, така че неуведомяването на жалбоподателят за проверката
и съставянето на акта в негово отсъствие не е процесуално нарушение.
Сроковете за издаване на административни актове са инструктивни, и неспазването им по никакъв начин не води до съществено нарушение на административно производствените правила, още по-малко до нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, в която насока е и константната съдебна практика на касационната инстанция.
Твърденията на жалбоподателя, че заповедта е нищожна поради това, че е издадена след като вече веднъж органът се е произнесъл по същото искане на същия заявител, но с противоположен резултат, са неоснователни. По делото не се установява, а и оспорващият не представя доказателства за това, че преди издаване на заповедта ответникът е издал административен акт, с които е отказал да нареди премахване на същия обект. Неоснователно е и твърдението, че административното производство е започнало въз основа на сезиране от лице, което няма качеството на заинтересовано по смисъл на чл.130 от ЗУТ. Всяко лице, може да сезира административен орган за наличие на незаконен строеж и закона не изисква това лице да е заинтересовано такова по смисъла на чл.131 от ЗУТ(сочения от жалбоподателя чл. 130 от ЗУТ е отменен през 2012г. и в отменената си редакция е неотносим към настоящото производство, т.к. касае начини за обявяване, съответно съобщаване на решения, респ.заповеди за одобряване на ПУП). Не се споделя и възражението, че заповедта е издадена въз основа на опорочен констативен акт, но дори това да е така, това обстоятелство би довело само до незаконосъобразност на заповедта, не и до нищожността й. Не се установява и твърдението на жалбоподателя, че заповедта е издадена след упражнен натиск от страна на районна прокуратура, гр. Хасково. Действително, видно е от приложената административна преписка, че Началника на РУ при ОДМВР-Хасково е изисквал информация от ответника касаеща случая. Информацията е изисквана във връзка с образувана прокурорска проверка след подадена жалба от Б.А.Г. до РП-Хасково. На основание чл.145 от ЗСВ след подаден сигнал, респ. жалба, в която се съдържат данни за евентуално осъществено престъпление прокуратурата, в лицето на съответния наблюдаващ прокурор е извършва съответна проверка за установяване изнесеното в сигнала с обективната действителност, като на съобразно ал.1, т.2 и т.3 на същата норма, проверката може да се извърши или лично или чрез възлагане на съответен орган, вкл. на съответното районно управление. Съответно извършване на законоустановения действия по проверка на изложени в сигнал обстоятелства, по никакъв начин не може да доведе до извода, че е упражнен натиск върху ответника до степен, която да е повлияла на волята му.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Посочени са както фактически, така и правни основания за издаването й. Основания за постановяване на заповедта се съдържат и в подготвителният документ по издаването й - констативен акт № 10/17.05.2022г. надлежно изготвен от служители по контрол на строителството при Община Хасково, което е допустим начин на мотивиране съгласно ТР № 16 от 31.03.1975г. ОСГК на ВС. В констативният акт конкретно е посочено местонахождението на обекта описан в заповедта, вида и техническите му характеристики, което позволява достатъчното индивидуализиране на строежа. Предвид това установеното разминаване в размерите на процесния обект описан в заповедта като „алея за обслужване на селскостопанска техника“ с размери 3м./30м. и височина 17 см., които според вещото лице са 3.30м./27.60м. и височина 18-20см. И предназначението на сградата, в която се намира, посочена в заповедта, като парник, а според вещото лице представляваща овчарник, не се отразява на законосъобразността на акта. В този смисъл е и сформираната трайна практика на касационната инстанция.
Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото документи за собственост, че ПИ 51682.73.8 по КК на с.***, община Хасково е собственост на жалбоподателя. Установява се от приложените в административната преписка документи и конкретно от нотариалните актове и се установява от заключението на вещото лице, че в имота са реализирани две стопански постройки, нанесени в геодезическото заснемане като овчарник и склад(л.50). Овчарникът и складът са били предмет на самостоятелна прехвърлителна сделка, като са закупени от жалбоподателя с нотариален акт № ***, том I, рег. № 1044, дело № 114 от 11.04.2022г. на нотариус с район на действие РС-Хасково,същите видно от посоченото в нотариалният акт са нанесени в КК на гр. Хасково, като са им придадени съответни номера, следователно постройките са законно изградени. Доказателства опровергаващи този извод на съда не се представят от ответника, а и в заповедта и подготвителните документи по издаването й не се ангажират такива твърдения. Овчарникът, наименуван в заповедта като „парник“ се намира в североизточният край на процесният имот.
В обжалвана заповед е възприето, че
жалбоподателят е изградил незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2, т.2 от ЗУТ, от VI-та
категория представляващ „Алея за обслужване на селскостопанска техника“,
намиращ се в източен парник изграден в ПИ 51682.73.8 по КК на с. ***, община
Хасково, без необходимите строителни книжа и в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
За да е налице незаконен строеж съобразно нормата на чл.225, ал.2,т.2
от ЗУТ, е необходимо същия да бъде издаден без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж. Строежи от
шеста категория са строежите посочени в чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, а именно
строежите по чл. 54, ал.1 и 4 и чл.147 от ЗУТ. За същите не се изисква
одобряване на инвестиционен проект, но се изисква издаване на разрешително за
строеж.
Няма спор между страните, а и се установява от заключението на вещото лице, че за описаната в заповедта“Алея за обслужване на селскостопанска техника“ не са издавани строителни книжа.
Спорният по делото въпрос е дали обектът описан в заповедта представлява „строеж“ по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, така като е възприел ответникът и оттук дали за изграждането му е необходимо издаване на разрешително за строеж.
Посочената разпоредба дава легално определение на понятието „строежи“ и това според посоченото в нея са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
"Обект" по смисъла на т.39 на пар.5 от ДР
на ЗУТ е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено
наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и
идентификатор по Закона за кадастъра и имотния
регистър.
За установяване на този спорен по делото въпрос, за изясняването на който са необходими специални знания и умения, съдът назначи вещо лице.
Видно от заключението и изслушването на вещото лице в о.с.з., обектът описан в заповедта не представлява по съществото си „алея“, тъй като не е нещо изградено в прилежаща земя, на открито външно пространство и не касае благоустрояване на външни площи. Видно от същото заключение, касае се за бетонова настилка(пътека) за достъп и обслужване, разположена централно по дължината на постройката и вътре в процесния овчарник, като осигурява достъп за обслужване на зоните за животни. Т.е. пътеката се намира в обособена стопанска постройка и е част от функцията на стопанската постройка, в която е излята. Според вещото лице по строителни характеристики, параметри и местоположение, излятата пътека не представлява самостоятелна сграда, постройка, пристройка, надстройка, както и съоръжение на техническата инфраструктура, благоустройствено и спортно съоръжение. Установява се също, че настилката е излята върху по-стара такава намираща с сградата овчарник и няма самостоятелно функционално предназначение, поради което не може да се разглежда самостоятелно и да се характеризира като обект по смисъла на § 5 т. 39 от ДР на ЗУТ (реална част на строеж)с определено наименование, местоположение и самостоятелно функционално предназначение. Предвид това вещото лице сочи, че бетоновата пътека не представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Видно също от заключението, по същество изливането на пътеката върху по-старата такава, находяща се вътре в постройката, представлява ремонтни работи в овчарника, които не засягат конструкцията на постройката и не променят предназначението на помещението. Предвид незасягането на конструктивни елементи на постройката, то осъщественото не може да се характеризира и като основен ремонт по смисъла на § 5, т.42 от ДР на ЗУТ .
Заключението на вещото лице, което е прието без оспорване по страните по делото, е изготвено от експерт разполагащ с необходимите знания и умения, който пълно и точно е отговорил на поставените му въпроси и подробно ги е обосновал вкл. в съдебно заседание, поради което съдът го кредитира изцяло.
Предвид това следва да се приеме, че
описаната в обжалваният акт като „Алея за обслужване на селскостопанска
техника“ в действителност представлява излята бетонова пътека върху по-стара
такава, находяща се във вътрешността на стопанска постройка изградена в ПИ
51682.73.8 по КК на с. ***, т.е пътеката е част от самата постройка, която няма
спор между страните че е законно изградена и по същество извършеното
представлява ремонтни дейности не променящи конструктивни елементи от сградата.
Ето защо осъщественото изливане на пътеката не представлява строеж по смисъла
на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, нито обект по смисъла на т. 39 от същия
параграф, не представлява и основен ремонт, нито благоустройствено съоръжение.
От заключението не вещото лице съдът достигна до извода, че в случая се касае
до текущ ремонт по смисъла на § 5,
т. 43 от ДР на ЗУТ, тъй като касае вътрешно
преустройство, целящо да подобри състоянието на постройката, без да засяга
конструкцията й и без да променя предназначението на помещението. За
осъществяване на текущ ремонт не се изисква одобряване на технически проект, а съгласно
чл. 151 от ЗУТ не се изисква и издаване на разрешително за строеж. След като
осъщественият ремонт на бетонова настилка състоящ се в изливане на нова върху
стара вече изградена подова настилка в законно изградена постройка, не
представлява нито по своята същност,
нито по функционалното си предназначение
строеж, то не са налице основания за
издаване на оспорената заповед, с която се нарежда премахването му. Ето защо
възраженията изложени в жалбата за липса на извършен незаконен строеж се явяват
основателни, но същите не водят до нищожност на заповедта, а само до нейната
незаконосъобразност, поради несъответствието й с материалния закон.
С оглед констатираната материална незаконосъобразност на заповедта, съда намира същата и за съответна на целта на закона.
Ето защо, съдът възприемайки оспорваната заповед за незаконосъобразен административен акт, намира че жалбата подадена срещу нея от С.Е.А. следва да бъде уважена, а обжалваният акт следва да бъде отменен.
При този изход на спора основателна се явява само претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. Ето защо ще следва да бъде осъдена Община Хасково да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на сумата 1210.00 лева, от които 900.00 лева действително заплатено адвокатско възнаграждение(л.69), 10.00 лева дължимо внесена ДТ и 300.00 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице. Възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е своевременно заявено и допустимо, но по същество е неоснователно. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото заплатеното възнаграждение не се явява прекомерно, а освен това е и под установения минимум съобразно понастоящем действащата редакция на чл.8, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № УТ-321 издадена на 26.07.2022г. от Кмета на Община Хасково.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на С.Е.А. ***, с ЕГН **********, разноски по адм.дело № 820 по описа на АдмС-Хасково за 2022г., в размер на 1210.00 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му с касационна жалба пред Върховният административен съд.
СЪДИЯ: