РЕШЕНИЕ
№ 1046
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА
ОФИЦЕРСКА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА ОФИЦЕРСКА
Гражданско дело № 20211110152499 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове от Фирма - гр. С. против Фирма, ЕИК
********* за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
от 124.99 лв. - главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатената топлинна
енергия за периода м.11.2018г. - м.04.2020г., както и суми по изравнителни сметки за
периоди между м.05.2018г. и м.06.2019г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
О. к. 1, бл. *****, магазин № ***, ведно със законната лихва върху главницата от
29.06.2021г.-датата на депозиране на Заявлението до окончателното изплащане на сумата,
сумата от 22.03 лв. – лихва за забава за периода 31.12.2018г.-24.06.2021г.; сумата от 33.20
лв. главница за дялово разпределение за периода м.11.2018г.-м.04.2020г. и сумата от 6.41
лв. – лихва за забава плащането й за периода 01.07.2018г.-24.06.2021г., с които суми
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца и за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.07.2021г. по ч.гр.д. № 37874/2021г. на СРС.
Претендира се и присъждането на направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78 ГПК.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди,
но между страните липсвал сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия
съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Въпреки това през процесния период
ответникът е потребявал енергия в имота, поради което се е обогатил неоснователно, а
ищецът се е обеднил със стойността й. Ето защо ответникът следва да плати цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена до 20
число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на данъчна фактура за
доставката.
В подкрепа на иска са ангажирани писмени доказателства.
Приети са заключения на СТЕ и ССчЕ.
1
Приложено е ч.гр.д. № 37874/2021г. на СРС.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен такъв. Оспорват
се исковете с възражеиня, че дружеството няма качеството потребител на топлинна
енергияза стопански нужди, поради това, че не е сключил писмен договор с ищеца; че
имотът не е свързан с топлопреносната мрежа на ищеца, през него не преминава
хоризонтална или вертикална инсталация, няма монтирани тела и уреди, отделен е от
сградата и има отделен вход откъм улицата. Възразява се и че ответникът не ползва имота, а
той се ползва по силата на наемно правоотношение от трето на спора лице. Поради това
ответникът не се е обогатил за сметка на ищеца.
Възразява се и че Общите условия, на които ищецът основава исковете си не са
приложими в отношенията между страните, доколкото между тях не е сключен писмен
договор.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е
сезиран с обективно съединени претенции с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл.415,
ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Искът по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК е специален положителен
установителен иск. С него разполага кредиторът, чието вземане в заповедното
производство е оспорено от длъжника. С предявяването му той търси защита за вземането
си, като със сила на пресъдено нещо се признае съществуването му. Правният интерес от
заявяването му в съда е наличието на възражение по реда на чл.414 от ГПК от длъжника.
Искът по чл.422 от ГПК има за цел стабилизиране на заповедта за изпълнение като
изпълнителен титул за принудително изпълнение. От тази възможност се е възползвал
ищецът /Р № 246/11.01.2013г. по т.д. № 1278/11г., II т.о. на ВКС, Р № 171/24.04.2012г. по
гр.д. № 801/11г., IV г.о. на ВКС, Р № 89/02.6.2011г. по т.д. № 649/10г., II т.о на ВКС/, след
подадено от ответника в срок възражение по чл. 414 ГПК против издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 37874/2021г. на СРС, 77 състав.
По делото не се спори, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот,
както и относно обстоятелствата, че той се ползва за търговска дейност, а между страните не
е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия.
Видно от представения от ответника Договор за наем от от 22.05.2017г., правото на
ползване върху имота е предоставено на трето лице – „Екон сървисис“ ЕООД по силата на
наемното правоотношение, за срок от 2 години.
Видно от заключението на вещото лице по СТЕ, неоспорено от страните, в имота
липсват монтирани отоплителни тела и уреди за дялово разпределение. През магазина не
преминават вертикални и хоризонтални щрангове, като хоризонтални такива преминават
пред горния етаж, поради което вещото лице приема, че хоризонтални щрангове преминават
през покривната част на магазина. Наличните в магазина щрангове са затапени. Общите
части в блока не се отопляват. В магазина има присъединен един водомер за топла вода,
който в процесния период според заключението е реално отчитан от служители на ищцовото
дружество. За имота са начислявани суми за отдадена от сградната инсталация топлинна
енергия и за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Вещото лице посочва, че
отчетените количества топла вода в процесния период са в много по-висок размер от
отчетените от самото вещо лице при направен оглед от него през месец януари 2022г.
Поради това е преизчислило количествата топлинна енергия за БГВ въз основа отчетените от
него показания през м.01.2022г. /въпреки, че такава задача не е имало/.
По делото е прието и неоспорено заключение на ССчЕ по въпроси, свързани с
фактурирането на количествата топлинна енергия в процесния период.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира предявените искове за изцяло
2
неоснователни и недоказани.
Съгласно § I, т.33а от ДР на ЗЕ, в сила от 17.07.2012г., небитов клиент е този, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди.
Съгласно чл. 149, ал.1, т.3 от ЗЕ в редакцията ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г., продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се извършва въз основа
на писмени договори при общи условия, сключени топлопреносно предприятие и клиенти
на топлинна енергия за небитови нужди. Това е предвидено и в чл. 1, ал.2 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от Фирма на потребители в
гр. С., действащи към исковия период.
Безспорно по делото е, че ответникът – юридическо лице е собственик на процесния
имот - магазин, чието предназначение е за извършване на търговска дейност. С оглед на
това, в хипотезата на доставяне на топлинна енергия в обекта, правоотношението между
доставчика и потребителя се развива съобразно правилото на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ за
продажба на топлинна енергия за небитови нужди. Липсата на сключен договор в
законоустановената писмена форма за действителност, води до извод, че източникът на
облигационно правоотношение между страните е неоснователното обогатяване. Ищецът не
може да претендира цената на ползваната топлинна енергия въз основа на договорни
отношения. В този случай той разполага с иск по чл.59 от ЗЗД.
С оглед на правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от
ГПК основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на следните
факти: 1/. реално доставена топлоенергия за небитови нужди за процесния имот; 2/. реално
ползване на имота от ответника, за който се твърди да е доставяна топлинна енергия.
От събраните по делото доказателства не се установява доставяне на топлоенергия
както за отопление на имота, така и за сградна инсталация, тъй като сградната инсталация е
прекъсната на границата на собственост на обекта и през него не преминават работещи
отклонения на сградната инсталация. От друга страна се установява отчитане в процесния
период на количества топла вода, надвишаващи в пъти отчетените от вещото лице две
години след края на последния процесен отоплителен сезон, което индицира за неправилно
и несъобразено с действащата нормативна уредба отчитане на уреда – водомер за топла
вода. Последното води не само до невъзможност да се установи действителното ползвано в
процесния период количество топла вода, но и действителната отдадена за имота топлинна
енергия за сградна инсталация, ако се приеме такава, доколкото разпределянето на топлинна
енергия за сградна инсталация за конкретния имот, съобразно нормативните изисквания, се
предпоставя и от количеството действително ползвана топлинна енергия за отопление и/или
БГВ. На последно място – установява се от представения по делото договор за наем, че трето
лице, а не ответникът е ползвало процесния имот, респ. – евентуално доставяната в него
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с
друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа
следните елементи – 1/.имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в
резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/. връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти,
породили обогатяването и обедняването; 3/.липса на правно основание за имущественото
разместване; 4/.липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
3
установяване от страна на ищеца при пълно и главно доказване на обедняването му до
размера и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия,
обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за
нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването –
че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за
това имуществено разместване в отношенията между двете страни.
Имуществените облаги се изразяват в увеличаване на актива на имуществото на
обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои
разходи, които той е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи
води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с
правно основание чл. 59 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да
съществуват изгледи за тяхното връщане /решение № 587/01.11.2010г. по гр.д. № 941/2009г.
на ВКС, ГО, ІV ГО/. В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът си е спестил
разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот, на който е
собственик /последното обстоятелство не се оспорва, напротив - налице е изрично
признание от ответника в отговора на исковата молба/.
Както бе посочено по-горе, съдът приема за установено от фактическа страна, че
ответникът не е ползвал процесния имот за исковия период – ищецът не установи това при
условията на пълно и главно доказване - и едновременно са налице писмени доказателства,
опровергаващи твърдението му, че имотът е ползван от ответника; че сградната инсталация
е прекъсната на границата на собственост на процесния имот и през него не преминават
работещи отклонения на сградната инсталация; че отчетът на уреда за БГВ е
компроментиран, с оглед липсата на доказана обективна възможност показанията на уреда в
минал период да са по-ниски от показанията на същия към момента. Тези обстоятелства
водят до извод, че ответникът не е ползвал топлинна енергия за отопление на имота, за
битово горещо водоснабдяване и за сградна инсталация.
За да е основателна претенцията, основана на нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не е
достатъчно да се установи, че ответникът е собственик на топлоснабдяван имот, а е
необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване, че насрещната страна реално е
ползвала топлинна енергия. При съобразяване на процесуалното бездействие на ищеца за
установяване на този релевантен факт, съдът следва да приложи неблагоприятните
последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест и да приеме за
ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факт е останал недоказан. Отнесено
към разглеждната хипотеза това означава, че съдът приема, че ответникът не е потребил
топлинна енергия, поради което и не е налице хипотеза на спестяване на разходи за нейното
овъзмездяване. При така установеното се налага извод, че не е налице елемент от
фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – липсва обогатяване от страна на ответника,
поради което предявеният иск е неоснователен.
По отношение на топлинната енергия за сградна инсталация разпоредбата на чл. 153,
ал. 6 от ЗЕ в случая е неприложима. Тя предвижда задължението на клиентите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, да заплащат стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Посоченото задължение възниква при
договорно обвързване в хипотезата на презюмиран договор за доставка на топлинна
енергия, който се счита сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване – аргумент от нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. В случая обаче
претенцията на ищеца произтича от твърдение за неоснователно обогатяване, т.е.
източникът на вземане не е договор и в този смисъл правилото на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ е
неприложимо.
Поради изложеното искът по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.59, ал.1 от
ЗЗД е неоснователен.
Предвид изхода на делото по иска с предмет главното парично вземане
4
неоснователна се явява и претенцията за присъждане на акцесорното вземане за
обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Неоснователни са и исковете за главница и лихва за дялово разпределение, предвид
акцесорния им по отношение ползването на топлинна енергия в имота характер.
Те са неоснователни и на други – самостоятелни основания. На първо място поради
това, че по делото не се твърди и не се установява дяловото разпределение да е извършвано
от трето лице – фирма за дялово разпределение, в който случай се дължи възнаграждение за
извършваните от нея услуги по отчет на уредите и разпределение на отчетената енергия
между обектите в сградата – етажна собственост. На второ място - между страните няма
сключен писмен договор, поради което дори да се приеме, че в общите условия на ищцовото
дружество съществува клауза, предвиждаща дължимост на такси/възнаграждение за дялово
разпределение от потребителите на ищцовото дружество, то тази клауза не обвързва
ответника, доколкото той не е сключил писмен договор с ищеца и респ. – общите условия
към тези договори не са приложими в отношенията им, развиващи се само на плоскостта на
неоснователното обогатяване. На последно място – не се твърди и няма доказателства по
делото ищецът да е заплатил тези суми на фирма за дялово разпределение, поради което не
може да се приеме нито, че ответникът се е обогатил със спестяване на такъв разход, нито че
ищецът е обеднял с направата или с дължимостта му.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК разноски се дължат на
ответника. Той е направил такива в исковото производство за платен депозит за вещо лице в
размер на 150 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., които ищецът следва
да бъде осъден да му заплати. Няма доказателства и не се претендират разноски в
заповедното производство.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл.415, ал.1
във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Фирма - гр. С.
против Фирма, ЕИК ******** за приемане за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 124.99 лв. – неизплатена главница, представляваща стойност на
консумирана, незаплатената топлинна енергия за периода м.11.2018г. - м.04.2020г., както и
суми по изравнителни сметки за периоди между м.05.2018г. и м.06.2019г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. С., ж.к. О. к. 1, бл. ***, магазин № ******, ведно със законната лихва
върху главницата от 29.06.2021г.-датата на депозиране на Заявлението до окончателното
изплащане на сумата, сумата от 22.03 лв. – лихва за забава за периода 31.12.2018г.-
24.06.2021г.; сумата от 33.20 лв. главница за дялово разпределение за периода м.11.2018г.-
м.04.2020г. и сумата от 6.41 лв. – лихва за забава плащането й за периода 01.07.2018г.-
24.06.2021г., с които суми ответникът се е обогатил за сметка на ищеца и за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.07.2021г. по ч.гр.д. № 37874/2021г. на
СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Фирма - гр. С. да заплати на Фирма, ЕИК
******* сумата от 450 лв. за направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5