Решение по дело №108/2025 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Х. О. С. против решение №487/19.12.2024г. по АНД №1192/2024г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG 25122023/1000/Р8-4419/14.06.2024г. на Директора на НТУ към АПИ, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800 лева на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Сочи се, че самоличността на нарушителя не е установена по безспорен начин, както и че има разминаване между описаното нарушение и числовия израз на относимата разпоредба. Сочи се, че водачът не е адресат на задължението за заплащане на тол таксата. Сочи, че не е посочена нарушената материална разпоредба, неизяснено е и мястото на нарушението. Сочи се , че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се да бъде отменено решението и потвърденото с него наказателното постановление. Претендират се всички направени по делото разноски.

Ответникът по касация в писмено становище оспорва жалбата. Претендира се ю.к. възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че същото е над минималния размер.

Представителят на Окръжна прокуратура-Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срок, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Безспорно се установява, че на 25.12.2023г. на граничен контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево, в направление излизане от територията на РБългария е пристигнало ППС с рег. №[рег. номер], вид : влекач, марка и модел МАН ТГХ, с обща техническа допустима максимална маса – над 12 тона, пет оси, управлявано от С..

След извършена проверка от страна на митнически служители е установено, че на 21.11.2023г. в 01:34 часа по път I-1 при [населено място], отсечка км. 23+485, превозното средство е засечено с контролно устройство с идентификатор № 20202 на АПИ, че попада в категорията на ППС, за които е дължима, но не е платена такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата /ЗП/. Установено било при извършената проверка, че процесното превозно средство е снабдено с бордово устройство, но на посочената дата няма подадена валидна тол декларация за преминаването и не е получено плащане за сегмента, в границите на който се намира контролното устройство.

Поради горните обстоятелства контролните органи приели, че водачът не е изпълнил задължението си по чл.139,ал.7 от ЗДвП, поради което осъществил състав на административно нарушение по чл. 179,ал.3а от ЗДвП, за което спрямо водача бил съставен АУАН. Актът е съставен в присъствието му и му е връчен на същата дата. Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП, с което на водача е наложена глоба в размер на 1800 лева на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП.

АНО е изяснил преди издаването му, че движението на ППС е отчетено в електронната система като нарушение, тъй като за ППС-то не била получена ТОЛ-декларация за посочения сегмент, както и че не е получено надлежно плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“. Представен е трудов договор на водача, но няма данни, че именно същият е управлявал ППС на посочената дата на извършване на нарушението.

С обжалваното решение съдът е потвърдил наказателното постановление по съображения, че е извършено от водача вмененото му нарушение.

Направените от съда правни изводи не се възприемат от настоящата инстанция.

Не е спорно, че посоченото МПС е преминало на посоченото място, в посочения ден и час, като е установено, че за същото не е подадена тол-декларация. За факта на преминаване на ППС са представени и надлежни доказателства.

Не е изяснена обаче самоличността на водача по време на извършване на нарушението.Доказателства в тази насока изобщо не са събирани. За установяване на авторството на това нарушение е необходимо да се установи по несъмнен начин кой е водачът на установеното ППС към инкриминирания период, което в случая не е сторено.Обстоятелството, че ответникът по касация е спрян на излизане от територията на страната със същия товарен автомобил на 15.12.2023г. на ГКПП Капитан Андреево, не означава непременно, че именно той е извършил твърдяното нарушение на 21.11.2023г. в друга част на страната. Липсват данни на 21.11.2023г. товарният автомобил да е спиран за проверка от контролните органи на АПИ или да е установено по друг начин водачът на автомобила на тази дата, напр. чрез съпътстващите извършвания превоз превозни документи, карта на водача или др. Наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал категорични доказателства, установяващи по необходимия несъмнен начин, че именно наказаното лице е управлявало ППС на инкриминираната дата.

Не е посочена нито в акта, нито в наказателното постановление, и дължимата тол такса за сегмента, не е посочена в акта и наказателното постановление и дължината на изминатия участък без заплатена тол такса. В случай, че не са подавани декларации и за други сегменти, то тези обстоятелства е следвало да намерят отражение в обвинението в извършеното нарушение, още повече като се има предвид разпоредбата на чл.3д от ЗДвП.

Съгласно чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те следва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Съобразно Решение на Съда (десети състав) от 22 март 2017 година по съединени дела C-497/15 и C-498/15 (Euro-Team Kft. и Spirál-Gép Kft. срещу Budapest Rendőrfőkapitánya) задължителен за държавите членки не само при определянето на състава на нарушението и при определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и при преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата, е принципът на пропорционалност. Съобразно съда член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в главното производство национална правна уредба/на Унгария/, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

Съобразно решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, с предмет преюдициално запитване, отправено от АдмС – Хасково, член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. Изрично е посочено в решението, че „единственото предвидено в тази система адаптиране на размера на глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му. Това адаптиране обаче, което е лишено от каквато и да било връзка с поведението на ползвателя на превозното средство или водача му, не отчита характера и тежестта на извършеното нарушение. Така по-специално при налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут.“ Посочено е, че липсата на възможност за адаптиране на глобите или на имуществените санкции в зависимост от тежестта на извършеното нарушение може да е в разрез с принципа на участие на ползвателите в поддръжката на инфраструктурата.

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, на основание на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на водача, „водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.“

Националната разпоредба, съдържаща административно-наказателния състав, въз основа на който е ангажирана отговорността на наказаното лице, предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, което е в противоречие с чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г.

Постоянна е практиката на СЕС, че в такъв случай, макар и директивите да нямат директен ефект приоритетът на общностното право изисква компетентният орган да не приложи националната разпоредба, която противоречи на директивата, вкл. и при неправилното и транспониране. В този смисъл е напр. Решение на Съда по дело C‑142/12, съобразно което „съгласно постоянната съдебна практика запитващата юрисдикция, доколкото националното право ѝ предоставя свобода на преценка, следва да тълкува и прилага разпоредбите на вътрешното право по начин, съответстващ на изискванията на правото на Съюза, а ако подобно тълкуване не е възможно, запитващата юрисдикция следва да остави без приложение разпоредбите на вътрешното право, които са в противоречие с тези изисквания.“

В случая доколкото се касае за административно-наказателна разпоредба, предвиждаща фиксиран размер на санкцията, липсва възможност за прилагане на разпоредбата чрез тълкуване или за прилагане чрез тълкуване на други разпоредби. Изрично разпоредбата на чл.46 ,ал.3 от ЗНА изключва обосноваването на наказателна, административна или дисциплинарна отговорност съобразно ал.2, а именно : при непълнота на нормативния акт да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи или съобразно основните начала на правото на Република България.

Предвид горното административно-наказателната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на наказаното лице, не може да бъде приложена. Липсва административно-наказателен състав, въз основа на който да се ангажира отговорността на лицето за неизпълнение на вмененото му задължение.

Освен това във връзка с необходимостта за установяване на конкретната тежест на нарушението следва да бъде посочено, че в случая АНО не е изяснил относими обстоятелства, а именно какъв е размерът на неплатената тол-такса, която не е намерила отражение в обстоятелствата относно извършеното нарушение, нито е изяснено в административно-наказателното производство какво е изминатото разстояние без заплатена такса за ползване на пътищата.

При така вмененото обвинение-липса на заплащане на тол такса, установена само с едно контролно устройство-за един сегмент, без да са изяснени относими обстоятелства, наказателното постановление се явява издадено в нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, тъй като не съдържа изясняване и описание на всички релевантни обстоятелства, както за преценката извършено ли е въобще нарушение-неговата обществена опасност, така и относно тежестта на същото. Отговорността на наказаното лице е ангажирана при неизяснени фактически обстоятелства, които възпрепятстват въобще преценка както относно авторството на деянието, така и за съразмерност на посоченото нарушение с предвидената санкция в административно-наказателния състав, но неизпълненото задължение за един сегмент сочи на явна несъразмерност на наложеното наказание и непропорционалност на мярката-ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето, на преследваната цел.

Горното е основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Предвид изложените по-горе съображения оплакванията в касационната жалба са основателни. Решението на Районен съд-Видин, с което е потвърдено наказателното постановление, е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено ново по същество, с което да се отмени наказателното постановление като незаконосъобразно по изложените от настоящата инстанция съображения.

На основание чл.63д от ЗАНН на касатора следва да бъдат присъдени направените за двете инстанции разноски-заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв за първата инстанция и 650 лв за касационното производство, съобразно представените договори за правна помощ. Липсва основание за намаляване на размера на заплатеното възнаграждение, което не се явява прекомерно предвид осъществената защита и материалния интерес.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд – Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №487/19.12.2024г. по АНД №1192/2024г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG 25122023/1000/Р8-4419/14.06.2024г. на Директора на НТУ към АПИ, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG 25122023/1000/Р8-4419/14.06.2024г. на Директора на НТУ към АПИ, с което на Х. О. С. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800 лева на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“-[населено място], да заплати на Х. О. С. със съдебен адрес-[населено място], направените по делото разноски общо за двете инстанции в размер [рег. номер].

Решението не подлежи на обжалване.