РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2545
гр. Пловдив, 03.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на седми ноември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при участието
на секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 2748 по описа
за 2018 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК / във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/.
2. Образувано
е по жалба, подадена от В.Т.К., в
качеството й на едноличен търговец с фирма “В.К.”, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗНПАМ) № ЗО-0298847/23.03.2018 г., издадена от Директора
на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – Пловдив, потвърдена с Решение №
169/08.05.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив.
Навеждат се доводи
за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от
Съда. Твърди се в тази насока, че към настоящия момент констатираните нарушения
са отстранение и в този смисъл е налице неправилно приложение на чл. 22 от ЗАНН. Претендират се сторените в производството разноски.
3. Ответникът
по жалбата – Директор Дирекция
“Контрол” при ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че
оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и
правни основания за неговото постановяване. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
ІІ.
За допустимостта:
4. Жалбата е подадена
в предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ.
За фактите:
5. С
оспорената заповед на ЕТ “В.К.”
е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект по
смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - кафе-сладкарница, находящ се в ***, и
забрана за достъп до обекта за срок от 2 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” и чл. 187, ал. 1
от ЗДДС. Принудителната административна мярка е наложена след извършена
проверка на 18.03.2018 г., приключила с издавеното на Протокол за извършена
проверка сер. АА № 0298847/18.03.2018 г., в хода на която е констатирано
нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, загл. изм. - ДВ, бр. 80 от
2018 г. (Наредба Н-18/13.12.2006 г.) във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. По-конкретно,
установено е, че в описания по-горе търговски обект, стопанисван от
жалбоподателя, не се издават фискални касови бележки за всяка извършена
продажба от наличното, монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство,
съдържащи задължителни реквизити съгласно изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 7
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. С това деяние е прието, че ЕТ “В.К.”, в
качеството си на задължено лице по чл. 3 от наредбата, не е спазил начина за
издаване на съответните документи за продажба.
В хода на проверката е осъществена контролна
покупка от проверяващите на обща стойност 3,80 лева, платени в брой от органите
по приходите, за което е издадена фискална касова бележка № 0001264/18.03.2018
г. от регистрираното в обекта фискално устройство (ФУ) DATECS DP - 15KL, с ИН
DT528642 и ФП № 02717367, която не съдържа задължителните реквизити по чл. 26,
ал. 1, т. 7 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г., а именно, наименование на продадената
стока и код на данъчна група.
За така констатираното административно нарушение се
твърди от страна на приходна администрация, че е съставен АУАН сер. AN
F377656/21.032018 г., но такъв не е представен по делото.
6. Процесната заповед
е обжалвана пред Директора на ТД на НАП
– Пловдив, който с Решение № 169/08.05.2018 г. е потвърдил същата. За да
постанови този резултат решаващият административен орган е приел следното от
правна страна:
Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 186, ал.
3 от ЗДДС във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” от ЗДДС. Последната
разпоредба има императивен характер и предвижда прилагане на ПАМ запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. При това
положение е прието, че при констатация за осъществен фактически състав на предвиденото
в закона административно нарушение, съответният административен орган налага ПАМ,
като действа при условията на обвързана компетентност, без да има право на
преценка дали да бъде наложена такава мярка или не. Относно срока е посочено,
че за административния орган съществува правна възможност да определи неговата
продължителност, действайки при условие на оперативна самостоятелност, като
така определеният срок за запечатване и забрана за достъп до обекта от 2 (два)
дни е съразмерен съобразно тежестта на извършеното нарушението. Според решаващия
орган по силата на закона ПАМ се прилага във всички случаи по отношение на
данъчнозадължено лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В
конкретния случай, от събраните по административната преписка писмени
доказателства, по безспорен начин е установено, че е осъществен фактическият
състав, визиран от чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” от ЗДДС.
Доводите на жалбоподателя за нищожност на обжалваната заповед поради
липсата на данни за оправомощаване на Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП Пловдив от Директора на ТД на НАП Пловдив, са приети за неоснователни. Този
извод е обоснован с наличието на Заповед № ЗЦУ -1657/29.12.2016 г. на Изпълнителния
Директор на НАП, издадена на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за НАП и
чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, с която директорите на Дирекция “Контрол” в Териториалните
дирекции на НАП са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ
“запечатване на обект” по чл. 186 от ЗДДС.
За неоснователни са приети и твърденията на жалбоподателя за
незаконосъобразност на процесната заповед поради несъответствие с целта на
закона. В тази връзка е посочено, че съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителната
административна мярка се налага за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. Въз основа на цитираната разпоредба решаващият орган
е приел, че наложената ПАМ е съобразена с целената превенция за преустановяване
на незаконосъобразните практики в обекта, в който е допуснато нарушението, както
и с целта да се подсигури необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане дейността на търговеца. Все в тази насока е посочено, че целта на ПАМ е да гарантира, че
задължените лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетните
приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на
реализираните обороти, а крайната цел е постигането на промяна в начина на
извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно и
съобразено със закона отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите
към фискалното устройство документи и предаване на изискуемите данни към НАП.
Наличието на реквизити на фискалната касова бележка е нормативно установено
задължение на субектите, стопанисващи и управляващи търговски обекти, които
следва да се изпълняват при съответните предпоставки. Неспазването на това
конкретно задължение от страна на субекта според решаващия орган винаги води до
негативни последици за фиска.
Във връзка с твърденията на жалбоподателя, че оспорената заповед за
налагане на ПАМ е немотивирана, е посочено, че в Заповед за налагане на
принудителна административна мярка ЗО-0298847/23.03.2018 г., административният
орган е изложил подробни мотиви относно необходимостта от налагането на ПАМ и
продължителността на срока на приложената ПАМ. Директорът на дирекция „Контрол“
се е позовал на конкретни факти и обстоятелства, констатирани в проверявания
обект, а именно - местоположението му - град Карлово, на място с важно
търговско значение, и възможност за реализиране на високи обороти, характерът
на дейността - кафе-сладкарница, предлагащо най-разнообразен асортимент от
топли и безалкохолни напитки, както и захарни изделия, капацитетът - голям брой
седящи места, констатираната положителна касова разлика в размер на 305.05 лева
между: разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ /общ оборот
от продажби/ - 3.80 лева, фактическа наличност на паричните средства - 308.85
лева. Това според решаващия орган е индикация за почти пълно неотчитане на
всички извършени продажби, работното време - от 7.00 ч. до 21.00 ч., без
почивен ден.
С тези съображения е обоснован крайният извод на Директора на ТД на НАП –
Пловдив, че оспорената пред него заповед за налагане на ПАМ, е законосъобразна
и като такава следва да бъде потвърдена.
ІV. За
правото:
7. Според чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване
на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, могат да се прилагат принудителни административни
мерки.
Очевидно, въпросните мерки са една от проявените форми на властническата
гаранция за точно осъществяване на надлежно нормативно установено материално
правило за поведение било като изключат предпоставките то да бъде нарушено,
било като преустановят деянията, предприети в нарушение на същото или пък
изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното
деяние или респективно имат за последица отстраняване на вече настъпили вредни
последици от такова деяние.
Очевидно е също така, че тези мерки по правното си естество не
съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна
принуда.
Ето защо, за разлика от административното наказание, което трябва да бъде
изтърпяно така, както е наложено и за целия период от време, през който е
постановена принудата, действието на наложената административна мярка е
обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа
последица, предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно
предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. Сиреч, от
момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да
бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено,
действието на мярката не е фактически основано или казано с други думи, от този
момент насетне прилагането на принуда ще е в пряко нарушение на една от проявените
форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно
която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава.
Този законов текст е ясен е небудещ съмнение относно неговото приложение.
Не само административният акт, но и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава, което по правилата на елементарната логика ще рече, че
когато тази цел е реално осъществена, то изпълнението следва да бъде
преустановено.
8. Каза се, правното
основание за налагане на процесната принудителна административна мярка е чл.
186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС, според която запечатване на обект за
срок до тридесет дни, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или
начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за доставка/продажба. Съответно, фактическото основание за нейното налагане
е обстоятелството, че на 18.03.2018 г. едноличният търговец е извършил продажба
на стоки, за които е издал фискален касов бон, който не съдържа задължителен
реквизит – наименование на продадената стока и код на данъчна група съгласно чл.
26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
В случая не е спорно, че в търговския обект има
фискално устройство, което е надлежно регистрирано, нито е спорно, че за
продажбата е издаден фискален бон.
9. Разпоредбата на чл.
3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година установява общо задължение за
лицата, извършващи продажби или предоставящи услуги в търговски обект, да
регистрират и отчитат тези продажби и услуги с фискална касова бележка от
фискално устройство. Конкретните хипотези на задължението и начина на издаване
на фискална касова бележка са уредени в чл. 25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г., който отново императивно разпорежда тяхното издаване независимо от
съставяне на първичен счетоводен документ, като в чл. 26 изчерпателно са
изброени реквизитите на фискалния бон. Целта на нормативния акт е да се
обезпечи регистрирането и отчетността на извършените продажби. Неизпълнението
на разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ води до санкционните
последици, предвидени в чл. 185 от ЗДДС. В случаите, посочени в ал. 1 и 2 на
чл. 186 от ЗДДС, наред с административното наказание, законът предвижда и
прилагане на принудителна административна мярка. Първата хипотеза, тази на б. "а",
т. 1 на ал. 1 на чл. 186 от ЗДДС има предвид нарушаване на реда и начина за
издаване на съответен документ за продажба, включително фискален бон.
10. Действително,
издаденият в хода на проверката фискален бон (лист 31 гръб), не съдържа наименование на продадените стоки така,
както предвижда чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, но
противно на твърденията на органите по приходите, съдържа кода на
данъчната група (в дясно на самия ФБ - лист 31 гръб, след всяка сума за
конкретно продадената стока е вписана буква „Б“).
Независимо от това, липсата на наименование на
стоките като част от съдържанието на издадения фискален бон е достатъчно, за да
се приеме, че е налице нарушение на начина за издаване на фискален бон, което
се субсумира в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
Съществено обаче в случая е, че към 20.04.2018 г.
констатираното от органите по приходите нарушение е било отстранено от
едноличния търговец и още с жалбата до Директора на ТД на НАП – Пловдив от
негова страна е представен фискален бон от регистрираното в обекта ФУ, съдържащ
всички изискуеми по чл. 26, ал. 1 от наредбата реквизити. Това обстоятелство не
е спорно между страните. Впрочем, доколкото административното
нарушение, въз основа на което е приложена административната принуда е
преустановено окончателно, крайната цел изрично посочена в потвърждаващото заповедта Решение №
169/08.05.2018 г., а именно „…постигането
на промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият
резултат е правилно и съобразено със закона отразяване на оборота, спазване
отчетността на относимите към фискалното устройство документи и предаване на
изискуемите данни към НАП…“ е постигната. Това обстоятелство за съжаление
не само не е съобразено от решаващия орган, но дори не е обсъдено в
постановения от него контролен акт.
11. Ръководейки се от
нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК, според която при преценката за съответствие
на оспорения индивидуален административен акт с материалния закон, съдът следва
да съобрази и настъпилите след издаването на акта до момента на приключване на
устните състезания релевантни за спорното правоотношение факти, несъмнено
отстраняването на констатираното от приходна администрация нарушение на чл. 26,
ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ е факт, който следва да бъде
съобразено при постановяване на настоящия съдебен акт.
На първо място, не трябва да се забравя, че
принудителната административна мярка е израз на твърде интензивна
административна държавна принуда, поради което (с оглед цитирания по-горе принцип на съразмерност,
регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК) преценката за съответствието й с целта на закона
следва да се извършва във всеки един момент (а не само към момента на издаване на ЗНПАМ) и за всеки конкретен
случай, така че да се избегне възможността налагането й да ограничи правата на
субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Както вече бе
казано, принудителните административни мерки биват: превантивни - предназначени да предотвратят извършването на
правонарушения и вредните последици от тях; преустановителни - предназначени да пресекат, преустановят
продължаването на вече започнали и продължаващи правонарушения; възстановителни - насочени към
отстраняване на вредните последици от правонарушения.
В казуса, налагането на принудителна
административна мярка за вече отстранено нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от
Наредба № Н-18/13.12. 2006 г. на МФ, изразяваща се в запечатване на търговския
обект, не съответства на нито една от целите на ПАМ, посочени в закона (чл. 22
от ЗАНН). В конкретния случай това не би довело нито до предотвратяване, нито
до преустановяване на нарушение (каза се още към 20.04.2018 г.
констатираното от органите по приходите нарушение е било отстранено от
едноличния търговец, за което по делото са представени доказателства – ФБ на
лист 24), още по-малко
може да доведе до отстраняване на вредните последици от правонарушението,
доколкото по делото нито се твърди, нито се установява такива да са настъпили.
Очевидно при това положение е, че прилагането на
процесната ПАМ, не само не би постигнала нито една от целите на
административната принуда, но напротив, би ограничило в значителна степен
правата на жалбоподателя, възпрепятствайки го да упражнява търговска дейност за
определен срок, още повече, че се касае за търговска дейност с бързо развалящи
се стоки.
Все в тази насока е необходимо да се добави, че
характерът на процесното нарушение е такъв, че веднъж преустановено, много малка
е вероятността то да бъде извършено повторно, доколкото отстраняването му е
свързано с промяна на техническите параметри на използвания в търговския обект
ЕКАФП.
Ето защо, евентуалната възможност лицето да извърши
повторно същото нарушение не може да обоснове превантивен характер на разглежданата
ПАМ към настоящия момент, тъй като опасността от правонарушение не е (а трябва да е): явна и несъмнена, което означава, че
изводът за нейната наличност следва да се гради на положително установени факти
на обективната действителност, каквито в случая не се констатират; реална и конкретна, т.е. съществуваща,
налична, а не абстрактна и предполагаема; непосредствена
– с достатъчна степен на вероятност от незабавното настъпване на вредите, а не
хипотетична и далечна (отдалечена по време и с малка степен на вероятност).
Крайният извод на съда е, че с отстраняване на
установеното от приходна администрация нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от
Наредба № Н-18/13.12. 2006 г. на МФ от страна на жалбоподателя, необходимостта
от налагане на обсъжданата ПАМ е отпаднала, защото нейните цели на практика са
постигнати преди реалното й изпълнение.
Това означава, че налагането на процесната
принудителна административна мярка към настоящия момент би било фактически
необосновано и следователно несъразмерно.
Ето защо, тя ще следва да бъде отменена.
V. За
разноските:
12. Констатираната
основателност на жалбата налага на жалбоподателя да се присъдят сторените
разноски по производството. Те се констатираха в размер на 400.00 лв. –
заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от
гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ЗО-0298847/23.03.2018 г., издадена от Директора на Дирекция “Контрол” при ТД на
НАП – Пловдив, потвърдена с Решение № 169/08.05.2018 г. на Директора на ТД на
НАП – Пловдив, с която на В.Т.К., в
качеството й на едноличен търговец с фирма “В.К.”, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС е
наложена принудителна административна мярка - запечатване на обект кафе-сладкарница,
находящ се в ***, за срок от 2 дни, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е
забранен достъпът до същия.
ОСЪЖДА Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите гр. Пловдив да заплати на В.Т.К., в
качеството й на едноличен търговец с фирма “В.К.”, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, сумата в размер на 400 лв., представляваща сторените в
производството разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: