№ 427
гр. Търговище, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20223530100824 по описа за 2022 година
Предявен е иск за установяване на трудов стаж по реда на чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР
във вр. с чл.124 ал.4 изр.2-во от ГПК.
Ищецът – Х. С. твърди в исковата си молба, че в периода от 01.05.1960 г. до
31.12.1962г. работил в Трудово Кооперативно Земеделско Стопанство в село П., филиал с.
Т., обш. Търговище. Работил на позиция „продавач на земеделска продукция“ да края на
1961 година. После го назначили като „работник-каруцар“, като с конска тяга извършвал
различна селскостопанска дейност.
В ТКЗС П., филиал Т. работил до 31.12.1963г., работил на пълен работен ден-8часа и
получавал дневно трудово възнаграждение в размер на от 1,50лева до 4,50лева в зависимост
от извършената работа. Това било времето преди да замине за казарма. На 11.02.1963година
го взели в казармата, където е служил до 10.02.1965г.
За периода от 01.05.1960г. до 31.12.20162г. в архива на НОИ, където са предадени
ведомостите на закритите трудово кооперативни стопанства няма данни за ищеца. Липсва
информация. Отделно от това от архива на НОИ му обяснили, че ведомостите се пазели 50
години.
В този период - от 01.05.1960 г. до 31.12.1962г. заедно с ищеца са работили лицата:
Н. М. С. и Р. М. С. и двамата от с.Т..
Поради тези обстоятелства ТП на НОИ - Търговище му издало съответното
Удостоверение по ЗУТОСПСР, което да му послужи да докаже стажа си по съдебен ред.
Тъй като липсват ведомостите в архивохранилището на ТП на НОИ гр. Търговище, за
горепосочения период, за ищеца възниква правен интерес от предявяване на настоящия
1
установителен иск против ТП на НОИ - гр. Търговище за установяване на трудов стаж за
периода 01.05.1960г. до 31.12.1962г.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае по отношение на
ответника, че е работил за времето от 01.05.1960г. до 31.12.1962г. в ТКЗС с. П. на длъжност
„продавач на земеделска продукция“ и на длъжност „работник-каруцар“, общо 2 години , 7
месеца и 0 дни, на 8-часов работен ден. Редовно призован в открито заседание ищецът се
яви лично и с упълномощен процесуален представител - адв. С. А. от АК-Търговище,
който поддържа иска така, както е предявен.
Ответникът – Национален осигурителен институт /НОИ/ – ТП гр. Търговище,
редовно уведомен за исковата молба от 05.07.2022г. няма писмен отговор в срока и по реда
на чл.131 от ГПК. Няма изразено становище по иска, няма направени възражения, няма
процесуални и доказателствени искания. Редовно призован в откритото съдебно заседание
ответникът няма процесуален представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение изх.№ 5510-25-2/22.06.2022г., издадено от НОИ – ТП-
Търговище, /Началник на отдел ООА/сектор ОА/, на основание чл. 30 ал.1 т.5 от
Инструкция № 5 от 30.06.2005г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и
трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във вр. с чл.5 ал.2
от ЗУТОССР, на Х. С., ЕГН **********, с адрес ******************, в уверение на това,
че липсват писмени данни за положен от същото лице трудов/осигурителен стаж за периода
от 01.05.1960г. до 31.12.1962г. при работодател/осигурител ТКЗС с. Т.. Както е отбелязано в
цитираното удостоверение, издава се, за да послужи пред съответния Районен съд за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена Изх.№
7961/02.06.2022г., изд. от Община Търговище, името Х. С., ЕГН ********** и името Х.
Х.ов Х.ов , са имена на едно и също лице. Към настоящия момент лицето се именува Х. С.
и така е посочено в титулната част на исковата молба.
В представената от ищеца лична трудова книжка № 980, изд. на 10.01.1966г. от ДМЗ-
Търговище е видно, че не е посочен претендирания стаж. В удостоверение №
2301/06.07.1978г., издадено от Окръжен народен съвет-отдел „Пенсии и социални грижи“-
Търговище , също липсва претендирания стаж от 01.05.1960г. до 31.12.1962г. в ТКЗС с. П..
С писмена декларация, под страх от наказателна отговорност по чл.313 от НК,
ищецът потвърждава всички фактически обстоятелства, които твърди в исковата си молба
и са посочени по-горе. В открито заседание ищецът се яви лично и заяви, че поддържа
казаното от адвоката му и това, че е работил през 1960, 1961 и 1962г. от сутрин до вечер
тогава в ТКЗС-то.
От представеното удостоверение: изд. на 03.11.1982г. от Производствен участък с. П.
към АПК-Търговище е видно, че Р.С. /по лична карта сега Р. М. С./ е приета за член на
2
ТКЗС-филиал Т. с протокол № 3/30.03.1958г-. и има заплатено възнаграждение от 1960г. до
1975г. Също така съгласно удостоверение изх.№ 94-00-15, изд. на 26.04.2001г. от ТКЗС с.
П., филиал с.Т., Н. М. С. е приет за член на ТКЗС с протокол № 3/30.03.1958г. и през
периода от 1959г. до 1975г. е работил като полевъд – до 1970г. и като животновъд – от
1971г. нататък.
За изясняване на делото от фактическа страна, съдът разпита двама свидетели,
посочени от ищеца, които са без родство и дела със страните: 1. Р. М. С. – 77г. и 2. Н. М. С.
– 82г. /съпруг на първата свидетелка/ и за същите са представени посочените по-горе
доказателства. И двамата свидетели познават ищеца, от едно село са, и със св. С. са били
съседи, израснА. заедно от деца. От показанията и на двамата свидетели се установи, че и
тримата са работили в ТКЗС с. Т., което включвало село П. и село Д.. Св. С. започнала
работа в ТКЗС-то в с. Т. през 1959г. и работила там около 15-16 години. Заедно работила с
ищеца – Х. през 1961-1962г.. той тогава бил около 17-18 годишен, работил е до 1962 г. и
после отишъл войник. Х. през пролетта и другото време карал каруца, идвал в градината,
вземал зеленчуци и ги продавал. В селото имало дюкян и там през зимата продавал
зеленчуковата продукция-картофи, лук. Когато работили заедно, св. С. още не била женена.
Спомня си, че тогава тя работила в градината и плащА. по много малко – около 1.80 лв. – 2
лв. на ден т.е. на надник. ЗапочвА. работа сутрин в 8.00 часа и вечер до 18.00 ч. През 1963 г.
св. С. се оженила и през това време ищецът вече бил войник. Св. С. започнал работа в
ТКЗС-то в с. Т. през 1959г., а ищецът Х. – през 1960г. През 1961г. свидетелят отишъл
войник, а ищецът останал на работа и след това отишъл войник, тъй като разликата между
двамата е две години т.е. през 1963 г. ищецът е отишъл войник. Заедно работили в
стопанството. От показанията на св. С. се потвърди, че ищецът Х. работил в стопанството
като каруцар-с каруцата карал зарзавати от градината, боклук. Стопанството имало градини.
Каквото им кажели това работили. И Х. , хем карал каруца, хем продавал зарзават на дюкяна
в селото. Работили сутрин от 8.00ч. до вечерта. ПлащА. им на надник, но колко точно
свидетелят не може да си спомни. Показанията на двамата свидетели за това, че ищецът е
работил до края на 1962г. и отишъл в казарма през 1963г. се потвърждават и приложеното и
посочено по-горе удостоверение № 2301/06.07.1978г., издадено от Окръжен народен съвет-
отдел „Пенсии и социални грижи“-Търговище, видно от което ищецът е бил войник от
10.02.1963г. до 10.03.1965г. Досежно твърдените фактически обстоятелства, че ищецът е
работил от 01.05.1960г. до 31.12.1962г. в ТКЗС с. П. на длъжност „продавач на земеделска
продукция“ и на длъжност „работник-каруцар“, показанията на двамата свидетели
кореспондират помежду си, както и с писмените доказателства – декларация и
удостоверения за стажа на свидетелите в същото ТКЗС.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.124 ал.4 изр.2-ро от ГПК, иск за установяване съществуването или
несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите,
предвидени в закон. Такъв е специалния Закон за установяване на трудов и осигурителен
стаж по съдебен ред /обн. ДВ бр.26 от 29.03.2011г./. Установяването на положен трудов стаж
3
на определена длъжност и за определен период от време се установява именно по съдебен
ред. В този смисъл е задължителната практика по чл.290 ГПК – напр. Р № 254/20.01.2014г.
по гр.д. № 1413/2012г., ІІІ г.о. на ВКС и цитираните в него Р № 722/10.01.2011г. по гр.д. №
259/2010г., ІІІ г.о. и Р № 538/03.08.2010г. по гр.д. № 470/2009г., ІІІг.о., както и Р №
5379/17.04.2013г. на ВАС по адм.д. № 1432/2013г. VІо. Ищецът претендира установяване на
трудов стаж на осн. чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР, а именно времето, което се зачита за трудов
стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен от 01.05.1960г. до 31.12.1962г. съгласно
действащите тогава разпоредби. Искът по настоящото дело е предявен при спазване на
изискванията по чл.3 ал.1 и 2 от ЗУТОССР, исковата молба отговаря на изискванията по
чл.4 ал.1 и 2 и е представено удостоверения по чл.5 ал.2 от същия закон. Няма спор между
страните по делото, че ТКЗС с. П. е прекратило дейността си; не съществува и няма
правоприемник. Самият ответник – НОИ-ТП-Търговище удостовери на осн. чл.5 ал.10 от
КСО , че разплащателните ведомости и трудовоправните документи на ТКЗС с. П., са
приети от ТП на НОИ, отдел ООА-Търговище, но липсват данни за лицето за периода от
01.05.1960г. до 31.12.1962г.
От гласните доказателства се установи, че в процесния период от 01.05.1960г. до
31.12.1962г., което е общо 2 години и 8 месеца и 0 дни, ищецът действително е работил на
длъжност „продавач на земеделска продукция“ и на длъжност „работник-каруцар“, на
пълен работен ден 8-часа, като е плащано на надник.
Съобразявайки установеното по-горе от писмените и гласните доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че предявеният иск е доказан по
основание, поради което и следва да бъде уважен.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на НАЦИОНАЛЕН
ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ - ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ- ТЪРГОВИЩЕ, с адрес
гр. Търговище, ул. “Св.Св. Кирил и Методий” , представлявано от директор П. С., че Х. С.,
ЕГН **********, /Х. Х.ОВ Х.ОВ/ , с постоянен адрес в *************************,
действащ чрез упълномощен процесуален представител – адв. С. А. от АК-Търговище,
съдебен адрес: гр. Търговище, ул. “Лилия” № 4, вх.Б, офис 7, е работил в периода от 2
години , 8 месеца и 0 дни, считано от 01.05.1960г. до 31.12.1962г. на длъжност „продавач
на земеделска продукция“ и на длъжност „работник-каруцар“ , с продължителност на
работния ден – 8 часа в ТКЗС с. П. – филиал с. Т., общ. Търговище на осн. чл.1 ал.1 т.3 от
ЗУТОССР във вр. с чл.124 ал.4 изр.2-во от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
4
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5