Р Е Ш Е Н И Е

 

                                №…….............                                                                                                                   

                        град Плевен, 27.01.2021година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО заседание на ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ЯНУАРИ, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА БЕТОВА

                                                        

 

при секретаря…………..ЖЕНИ СТОЙЧЕВА…..…и в присъствието на прокурора……………………………………….като разгледа докладваното от съдията……………ТАТЯНА БЕТОВА….………….гр.д.№ 607 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

Иск с правно основание чл.62 СК .

                     Постъпила е искова молба от И.Р.И., от гр.Плевен, чрез пълномощника му адвокат В.В. *** против Ж.Т.И., Р.М.М., чрез майка му Ж.Т.И. и М.В. ***, с която е предявен иск с правно основание в чл. 62  СК за оспорване на произход, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че третия от тях – М.В.М. - бивш съпруг на ответницата Ж.Т.И., не е биологичен баща на малолетното дете Р.М.М., родено на ***г. и че детето не е могло да бъде заченато от него и иск с правно основание чл.69 СК за установяване на произход от бащата, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е биологичен баща на детето.            

В молбата се твърди, че ответниците Ж.Т.И. и М.В.М. са бивши съпрузи, чийто граждански брак е бил прекратяван с развод с решение по гр.д. № 3820/2011г. на РС Плевен, считано от 07.11.2011г. В молбата се твърди, че съпрузите са били разделени, като ищеца е установил интимна връзка с Ж.Т.И. през 2010г., от която тя е заченала и родила на 10.05.2012г. малолетния ответник Р.М.М.. Тъй като не са били изминали 300дни от прекратяване на брака на майката, като баща на детето, по презумпцията на чл.61, ал.1 от СК, в акта му за раждане е бил вписан ответника М.В.М.. Ищецът твърди, че едва по-късно на 22.07.2012г. е сключил брак с майката на детето си и че детето се е родило преждевременно. В молбата се твърди още, че през 2020г. отношенията със съпругата му Ж.И. са се влошили и тя е поискала да се разведат. По този повод ищецът е установил с помощта на адвокат, че детето му М.В.М., съгласно акта му за раждане, е с установен произход от баща М.В.М.. Откриването на този факт го е притеснило, тъй като не би имал възможност в бракоразводния процес да упражни правото си на лични контакти със сина си, при положение, че не е установено, че той е неговия биологичен баща. Твърди, че изложените обстоятелства пораждат правния му интерес да иска да бъде признато за установено, че бившият съпруг на ответницата Ж.Т.И., не е биологичен баща на малолетното дете Р.М.М., родено на ***г. и че детето не е могло да бъде заченато от него, а също и че ищецът е биологичен баща на детето. Позовава се, относно правото си на иск, на   чл.8, §1 от ЕКЗПЧОС и съдебната практика по приложението му, като счита, че исковете са допустими, независимо че по националното ни законодателство/СК/ не е активно легитимиран да води тези искове, след като детето е с установен с акта му за раждане произход от бащата. В заключение ищецът моли съда да постанови решение, с което на осн.чл.62 ал.1 СК, да  признае за установено, че М.В.М. не е биологичен баща на детето Р., род. на ***г. и то не е могло да бъде заченато от него, както и че ищецът е биологичния баща.

 С исковата молба са представени следните писмени доказателства: акт за граждански брак № 0213 от 22.07.2012г., изд. от Община Плевен; удостоверение за раждане на детето, изд. въз основа на акт за раждане № 0801/14.05.2012г., изд. от Община Плевен.

 В едномесечния срок по чл.131 ГПК не са постъпили писмени отговори от ответниците. В съдебно заседание ответницата Ж.Т.И., лично и като майка  законен представител на малолетното дете Р.М.М. е взела становище, че признава иска и че няма никакво съмнение, че биологичния баща на детето е ищеца. Такова е и становището на ответника М.В.М., който твърди, че няма как да е биологичен баща на детето, тъй като по време на зачеването му не е живеел със съпругата си, а е бил в чужбина.  

 Не се е явил представител на заинтересованата страна ДСП – Отдел „Закрила на детето” гр.Плевен.Представен е социален доклад, в който е взето становище, че в интерес на детето е да бъде установен действителния му произход, който в случая не е и спорен.

 Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното:

Предявените пред Плевенски ОС обективно и субективно съединени искове са допустими с оглед позоваването на чл.8,§1 от ЕКЗПЧОС и практиката на ВКС по прилагането му, независимо че СК не предвижда възможност ищецът да предявява такива искове за оспорване на произход на дете, на което твърди че е баща, при положение, че детето е с установен произход от бащата. В съдебната практика –определение № 341/02.10.2017г., ІІІ ГО  на ВКС, постановено по ч.гр.д. № 3310/2017г., се приема, че правото на зачитане на личния и семейния живот е установено в чл.8 ал.1 от Конвенцията, а според практиката на ЕСПЧ - в решения по чл.8 ЕКПЧОС един от аспектите на правото на зачитане на личния живот е правото да се установи произход и биологична връзка с дете, а правото на зачитане на семейния живот включва и възможността да се развие връзка между детето и биологичния му баща. От друга страна нормата на чл.6 ал.1 от Конвенцията предоставя право на достъп до съд, т.е право на защита на граждански права, съществуването на което право не зависи от това дали защитата на съответното право е уредена от националната правна система. ВКС приема, че лицето претендиращо да е носител на установено в чл.8, ал.1 ЕКПЧОС право, което не е осигурено и защитено от българското законодателство, би могло да се позове пред българския съд директно на това право и да иска защита на същото.В този смисъл е и определение № 276 от 14.06.2019г. по ч.гр.д.№ 1463/2019г. по описа на ВКС с което е прието, че  при установен чрез акта за раждане, чрез презумцията по чл.61, ал.1 СК или чрез извършено припознаване произход на едно дете от бащата, лицето което претендира, че то, а не вписаният като баща е негов биологичен родител,може като се позове на чл.8,§1 ЕКЗПЧОС да предяви в обективно съединяване иск за оспорване на бащинството и иск за установяване произхода от себе си, въпреки липсата на чисто вътрешна национална правна уредба, която да му признава легитимация. ВКС е приел, че ЕКЗПЧОС като международен по своя произход акт, ратифициран от РБългария е не просто част от вътрешния правен порядък, а е с ранг над националния закон и се прилага винаги, когато национален закон, вкл. чрез липсата на уредба, му противоречи като практиката на ЕСПЧ по Конвенцията е обвързваща националните правораздавателни органи.

Съобразно изложеното, съдът намира, че исковете, с които е сезиран са допустими, не са обвързани с процесуални срокове за подаване и са предявени спрямо надлежните страни.Не е налице противоречие в интересите на майката и детето по смисъла на чл.29 ал.4 ГПК, и двете страни имат едно и също качество-ответници в процеса, поради което и на детето не е назначаван особен представител. Съгласно чл.104 т.1 ГПК  исковете са родово подсъден на Окръжен съд като първа инстанция.  

Безспорно е между страните, а е подкрепено и с представените по делото писмени доказателства, че ответницата Ж.Т.И. и ответника М.В.М. са бивши съпрузи, чийто граждански брак е сключен на 08.08.2008г. и прекратен с развод, считано от 07.10.2011г. От представеното удостоверение за раждане на малолетното дете Р.М.М. е видно, че същото е родено на ***г. в гр.Плевен от майка Ж.Т.И.. За баща в акта за раждане, респ. в представеното по делото удостоверение, изд. от Община Плевен е вписан съпруга на майката М.В.М., тъй като то е родено преди изтичане на 300 дни от прекратяване на брака на майката, при съобразяване на презумпцията на чл.61, ал.1, пред.2 СК - за негов баща се счита съпруга ѝ М.В.М..

   Спорно по делото е оборена ли e тази законова презумпция за бащинство -  съпруга М.В.М. ли е биологичен баща  на ответника Р. и могло ли е детето да бъде заченато от него в евентуалния период на зачеването му или биологичният баща е ищеца И.Р.И..   

   За да се произнесе по спорните въпроси, съдът съобрази следното : в открито съдебно заседание на 19.01.2021г. ответниците   признават исковите претенции, както и факта, че ищецът е биологичен баща на детето Р.. Независимо от направеното признание, че детето не е заченато от М.В.М. и той не е биологичния му баща, тези факти следва да се преценят от съда, съгласно чл. 175 ГПК с оглед на всички обстоятелства по делото. Освен това, при искове за гражданско състояние, съгласно разпоредбата на чл. чл.334 ГПК, се забранява постановяване на неприсъствено решение и решение при признание на иска, което обосновава извода, че волята на законодателя в тези производства е да се установяват релевантните за спора факти, а признанията да се преценяват съвкупно със събраните по делото доказателства. 

              За изясняване на обстоятелствата по делото бяха събрани поисканите от ищеца гласни доказателства.От показанията на свидетелката  Д.Б.Ц. се установява, че тя познавам И. и Ж.. Не познава ответника М., само е чувала за него. Знае, че И. и Ж. живеят заедно от около 10  години и имат дете. Няколко месеца след като са се запознали И. и Ж. са заживели заедно и от това съжителство  се е родил Р.. С тях живее и детето от първия брак на Ж. с М.. И двете деца са отглеждани заедно през целия период – И. и Ж. са се грижили и за двете деца - и за Р., и за Тея - детето от първия брак. Свидетелката дава показание, че след раждането на Р. е станал инцидент, при който детето е пострадало и родителите са били  много ангажирани да ходят по болници, което им е отнело месеци и затова не са имали възможност своевременно да оспорят произхода на детето, съгласно акта му за раждане. Поради здравословните проблеми на детето фокусът е бил върху неговото здраве. Твърди, че абсолютно никога не е било поставяно под съмнение бащинството на детето и единствената причина да не бъде установен действителния му произход е бил, че не са спазени сроковете за това.Свидетелката установява и това, че през последната година отношенията между И. и Ж. са се влошили и затова се развеждат, но никога не е имало спор за произхода на детето, споровете им са били на съвсем друга тема, нямат общо с детето. Детето сега живее при майка си, а през периода, докато са живеели заедно двамата съпрузи, е било отглеждано от двамата заедно и то знае за свой баща И..

 От изготвения социален доклад от ДСП-Отдел”Закрила на детето”гр.Плевен се установява, че от момента на фактическата раздяла със съпруга си М.М., ответницата не е поддържала отношения с него, че се запознала и заживяла с И.Р.И., от когото е заченала и родила детето Р.. Отдел „Закрила на детето” към РДСП Плевен е взел становище, че в интерес на детето е да се установи действителния му произход.

           При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът приема, че е оборена законовата  презумпция за бащинство на чл.61 ал.1 от СК, съгласно която съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или до изтичане на 300дни от прекратяването му. Установено бе, че съпрузите Ж.Т.И. и М.В.М. са били във фактическа раздяла през периода на зачеване на детето Р. –есента на 2011г., като през този  период съпругът е останал да живее в семейното жилище, а съпругата му е заживяла с ищеца И.Р.И.. От това съжителство, по-късно прерастнало в семейно на 10.05.2012г. е  роден Р.. По време на фактическата раздяла съпрузите не са поддържали връзка, още по малко пък - интимни отношения. Детето е отглеждано от биологичните му родители до фактическата им раздяла и знае за свой баща ищеца.С него има изградена емоционална връзка родител-дете. 

                      Поради изложеното, предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени, като се признае за установено, че     М.В.М. - бивш съпруг на ответницата Ж.Т.И., не е биологичен баща на малолетното дете Р.М.М., родено на ***г. и че детето не е могло да бъде заченато от него, както и  че ищецът е биологичен баща на детето.        

              След влизане в сила на решението, препис от същото следва да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние в Община гр.Плевен, за  вписване на промяна в акта за раждане на детето, като вписаният в акта баща бъде заличен и бъде вписан И.Р.И. за негов баща. Следва да се впише промяна в бащиното и фамилното име на детето, както следва: от Р.М.М. на Р. И. И..

 

                       Водим от горното,Окръжният  съд

 

Р      Е     Ш     И:

 

                  пРИЗНАВА  за установено, че М.В.М. ***, с ЕГН **********, като бивш съпруг на Ж.Т.И. ***, с ЕГН **********, не е биологичен баща на детето Р.М.М., с ЕГН **********, роден на ***г.-преди изтичане на 300 дни от прекратяване на брака между майката на детето и М.В.М..

        ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че  И.Р.И., с постоянен адрес ***, с ЕГН ********** е биологичен баща на детето Р.М.М., с ЕГН **********, родено на ***г., от майка Ж.Т.И., с ЕГН ********** .

Длъжностното лице по гражданското състояние при  Община Плевен ДА ИЗВЪРШИ промяна в акт за раждане № 0801 от 14.05.2012г. на детето Р.М.М., с ЕГН **********, като вписаният в акта баща бъде заличен, а за баща на детето бъде вписан М.В.М., с ЕГН **********, както и да се впише промяната в бащиното и фамилното име  на детето от Р.М.М. на Р. И. И..

           Препис от решението  след влизането му в сила  ДА СЕ ИЗПРАТИ на длъжностното лице по гражданското състояние при Община Плевен, за  вписване на промените в акта за раждане на детето.

           решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен  срок от връчването му на сраните.

 

         

 

                               СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: