№ 15067
гр. С..., 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110172415 по описа за 2024 година
Производството е исково по молбата на „М...“ ЕООД, ЕИК .... със
седалище в С..., и адрес на управление бул.А...... чрез адв. П. прямо Н. Й. С.,
ЕГН **********, адрес: гр. С..., ж.к. Д......., ап. 49 с искане за постановяване
на установително решение спрямо ответника, за това, че дължи на ищеца по
запис на заповед, издаден на 22.08.2023 г. с издател - ответника част от цялата
сума по книгата – цялата в размер на 2335.30 лв., а именно за сумата от 855.70
лв.
Излага се, че за нея ищецът се е снабдил със заповед по чл. 417 от ГПК
по ч.гр.д. № 49519/2024 г., която е била връчена на ответника и възразена в
законовопределения срок.
С оглед дадените от съда указания за предявяване на иска и при
твърдения, че ценната книга отговаря на формалните изисквания на чл. 535 от
ТЗ, се търси решение за сумата 855.70 лв., а не за цялата сума от 1907.18 лв. ,
за която е издадена заповедта за изпълнение с № 26803/ 27.08.2024г; по
ч.гр.дело с № 49519/ 2024г. и като се ангажират доказателства се претендират
разноски и решение в този смисъл.
В срока за отговор е депозиран такъв от ответника, с който искът се
оспорва със следните съображения: сочи се, че записът на заповед е бил
издаден от него като обезпечение на вземания по „Индивидуален договор за
1
заем с код 90753/ 22.08.2023 г.“, който е потребителски, както и по „Договор за
предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за
паричен заем код 90753“. Излага се, че обезпечения договор с оглед
разпоредбите на чл.22 от ЗПК, е недействителен, тъй като не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1 т.7-9,
а именно: недействителен е на основание чл. 22 във връзка с чл.11 ал.1 т.9 и т.
10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание.
Нормите на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК изискват в договора за потребителски
кредит задължително да се посочи лихвеният процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, а според чл.11, ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът
следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Сочи се, че в конкретния случай тези изисквания не са спазени - ГПР от
45.36% не отговаря на действително прилагания. В погасителния план, който е
даден на кредитополучателя, е видно, че е начислена неустойка, която се
плаща при всяка вноска по кредита, която обаче се навежда, че е скрита
договорна лихва и би следвало да е калкулирана при изчисляване на ГПР.
Отделно се излага, че неустоечната клауза, съгласно която в задължение на
кредитоискателя е да плати неустойка за непредоставяне на обезпечение, е
неравноправна съгласно чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, поради което е и нищожна на
основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП.
С оглед наведеното се желае тази клауза да се приеме като неправомерна
по смисъла на чл. 143 ал. 2 т.5 и т. 19 от ЗЗП, а с оглед нарушение на чл. 11 ал.
1 т. 10 от ЗПК - в договора за заем не е посочен реалният размер на ГПР, а е
посочен само формално по начин който не е достатъчно пълен, точен и ясен,
да се установи нищожност на целия договор за кредит на основание чл. 23 от
ЗПК като се вземе предвид, че чистата стойност на кредита е 1200 лв.
Предвид това, че при извършваните от ответника плащания по погасяване на
вноски не е издаван насрещен документ и при стореното в исковата си молба
признание, че от сумата 2335,30 лв., за която е издаден процесния запис на
заповед, се търси в заповедното производство по ч.гр.дело № 49519/2024 само
сума от 1907,18 лв., се навежда, че са извършени погашение по кредита в
размер на 428,12 лв. като от чистата стойност по кредита, която е 1200,00 лв.
следва а се приспаднат тези суми. При горното и като се оспорва заявената
2
претенция се анагжират доказателства и се възразява по възнаграждението на
пълномощника на ищеца.
Искът е с правно основание по чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД, чл.
240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.535 и чл.536 от ТЗ като с нарочна молба
до съда и с оглед указания на съда по иска ищецът е уточнил и така е
докладвано производството, че цялата сума по издадената в полза на ищеца
записа на заповед е в общ размер 2335.30 лв. и е формирана като сбор от
главницата в размер на 1200 лв., договорната лихва по чл. 3, ал. 8 от
Индивидуалния договор за заем в размер 133.80 лв., възнаграждението по чл.
1.2 от Индивидуалния договор за заем в размер 294.44 лв., възнаграждението
по чл. 1.3 от Индивидуалния договор за заем в размер 687.04 лв. и 20.02 лв.
застраховка по Застрахователна полица № MYCR90753 с УНИКА Живот АД,
като предмет на делото е само сумата от 855.70 лева като сбор от неплатен
остатък от главницата за 148.66 лева, лихвата от 687,04 лв. по чл.1.3. от
Договор за заем и 20 лв. застраховка от застрахователната полица с трето
неучастващо по спора лице “Уника-живот“ АД. Излага се, че от страна на
ответника е постъпило плащане по Договора в размер от 498.12 лева, с което
длъжникът е погасил 166.38 лева за главница, 31.17 лева за лихва, 20.02 лева
за застраховка и още 208.55 лева за лихва.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК и правните разпоредби, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От приложеното ч.гр.д. № 19050/2024 год. по описа на СРС се
установява, че същото е образувано на 01.04.2024 г., въз основа на депозирано
от ищеца срещу ответника заявление на основание чл.417 от ГПК.
Издадени са заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
сумата от 1 907.18 лева, представляваща част от главница по запис на заповед
от 22.08.2023г ведно със законна лихва за период от 16.08.2024г. до изплащане
на вземането. Установява се, че срещу издадената заповед е постъпило
възражение от длъжника, съответно, в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят е
предявил иск за установяване на вземането в размер на 855.70 лева въз основа
на който е образувано настоящото производство като ищецът е предявил иск
само за част от цялата сума по заповедта с оглед приетото по реда на
3
инстанционния контрол съждение, че претендираното вземане в размер на
1907.18 лева се основава на неравноправни клаузи по Договора, обезпечен с
издадената ценна книга и е обезсилил издадения ИЛ като е отменил
разпореждането за незабавно изпълнение.
В настоящия случай ищцовото дружество основава вземането си срещу
ответника на основание менителничен ефект - процесния запис на заповед,
издаден на 22.08.2023г. и предявен за плащане на 02.07.2024 г. Записът на
заповед е едностранна, абстрактна правна сделка, при която издателят
безусловно обещава на поемателя да заплати определена сума пари. Записът
на заповед е ценна книга, материализираща права и доказателство за
вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на
която основанието е извън съдържанието на документа.
Съдът приема, че основанието за издаване на запис на заповед не е
елемент от съдържанието на волеизявлението за плащане. Документ, който
съдържа посочените в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити представлява
запис на заповед и е годен да породи задължението по него. И обратно
съгласно разпоредбата на чл. 536, ал. 1 от ТЗ не е "запис на заповед" документ,
който не съдържа всички реквизити изрично посочени в чл. 535 от ТЗ.
Допустимите изключения от правилото на чл. 536, ал. 1 от ТЗ са посочени
изрично и изчерпателно в ал. 2-4 на същата законова разпоредба. Предвид
естеството на предявения иск и посоченото от ищеца в заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК основание за
възникване на вземането му /менителнично задължение по процесния запис
на заповед/, съдът е длъжен служебно да прецени наличието на всички
задължителни съгласно закона реквизити на процесния запис на заповед.
Съдът приема и така, както е изложил в издадената заповед, че процесния
запис на заповед, на който ищецът основава вземането си е редовен от външна
страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Представеният по
делото запис на заповед, издаден от ответника съдържа всички установени в
разпоредбата на чл. 535 ТЗ задължителни реквизити, представляващи условие
за действителност на менителничното волеизявление.
В приложената в оригинал ценна книга е посочен и падеж: "на
предявяване", т.е. издателят на записа на заповед е определил падежа на
същия съгласно разпоредбата на чл. 486, т. 1 ТЗ. На следващо място, съгласно
4
задължителните разяснения дадени в т. 17 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото при предявен установителен
иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК /сега т. 10/ е съществуване на вземането,
основано на записа на заповед. Предметът на делото по иска по чл. 422 ГПК се
определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването
на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за
изпълнение на основание запис на заповед.
В производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът кредитор доказва
вземането си, основано на менителничния ефект - съществуване на редовен от
външна страна и действителен запис на заповед, подлежащ на изпълнение.
При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което ценната книга е
издадена, всяка от страните доказва фактите, на които са основани
твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно
отричаното право за съществуването, съответно несъществуването на
вземането.
Според мотивите на ТР, тежестта се разпределя по общото правило на
чл.154, ал.1 ГПК. Ако страните спорят относно конкретното каузално
правоотношение и връзката му със записа на заповед, като сочат различни
каузални правоотношения, по повод или във връзка, с които е издаден
менителничния ефект, съдът е длъжен да ги обсъди в мотивите си и при
доказана връзка между него и конкретното каузалното правоотношение,
независимо коя от страните го е въвела, съдът е длъжен да разгледа и
заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на
вземането по издадения като гаранция запис на заповед.
В настоящия случай страните не спорят, че менителничният ефект е
издаден по повод сключен между страните Договор за заем, приложен към
записа. От Договора се установява още, че между ответника, в качеството на
заемател и „М...“ ЕООД, в качеството на заемодател, е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по силата на което ищецът предоставил за
ползване на ответника сумата от 613.55 евро или тяхната левова
равностойност съгласно официалния курс на БНБ за еврото спрямо лева за
срок от 26 седмици, платими на 13 броя погасителни вноски, всяка по 52.46
5
евро или 102.60 лева.
Представена и приета без възражение от страните разписка № 907853/
22.08.2023г. за получени суми в брой, съгласно която на тази дата ответникът е
декларирал, че в качеството си на заемател по процесния договор за паричен
заем е получил лично и в брой сумата от 1200 лева, представляваща главница
по посочения договор.
Предвид изложеното съдът намира, че безспорно се установява валидно
възникнало каузално правоотношение между страните, обезпечено с
процесния запис на заповед, поради което, съобразно чл. 5 ГПК, чл. 7, ал. 3
ГПК и т. 1 и т. 3 от ТР 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС
следва служебно да извърши преценка за наличие на неравноправни клаузи,
респективно за противоречие на уговореното между страните с императивни
материалноправни норми, както и да обсъди възраженията на ответника в тази
насока.
На първо място сключеният договор за кредит не страда от пороците,
визирани в чл.10 и чл.11 от ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи са
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който е достатъчно
ясен и с големина позволяваща прочитането без затруднения на съдържанието
на договора. Налице са и всички изискуеми реквизити на договора,
предвидени в чл.11 от ЗПК, вкл. и изготвен и предоставен на
кредитополучателя погасителен план с отразени двуседмични вноски.
За уговорената между страните в чл.3, ал.7 от процесното съглашение
възнаградителна лихва обаче съдът намира следното:
Възнаградителната лихва е цената за предоставеното ползване на
заетата сума. Когато едната престация е предоставяне в собственост на
парични средства, то насрещната престация заплащане на възнаградителна
лихва следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и
със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума и с обстоятелството,
дали заемът е обезпечен. В чл.3 от процесния договор за заем са посочени
размерите на ГЛП по кредита и същият възлиза на 40.18 %, както и ГПР – 41,
27 %.
От договора се установява още, че лихвата за срока на договора е в
размер на 68.42 евро или 133.81 лева. Този размер на лихвата не е обясним
6
нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с
размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Висока
възнаградителна лихва е типична за дългосрочни кредити ( над 15 години, в
конкретния случай е само шест месеца и поливна), когато, независимо от
обезпечението, рискът на заемодателя е увеличен поради възможните
инфлационни процеси и процеси, които биха намалили стойността на
даденото обезпечение. В настоящия случай такива обстоятелства не са
налице.
Освен това за потребителския кредит като самостоятелен, обособен
вид договор, уреден в Закона за потребителския кредит, действащ през
процесния период, са приложими правилата на ЗПК и по – конкретно чл.21,
ал.1 от ЗПК, според която всяка клауза в договора, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. В чл.22, ал.1 от ЗПК по
императивен начин е предвидено, че когато с договора за потребителски
кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и,
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен, а според чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение начин. Според текста на
чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Нормата на
чл.19, ал.4 от ЗПК сочи, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС на Република България.
Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК, "Общ разход
по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
7
поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия (т. 1); "Обща сума, дължима от потребителя" е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя (т. 2).
Във всички случаи, когато е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена се нарушава принципът на
добросъвестност в облигационните отношения още повече, че размерът на
ГПР е близо до половината – в конкретния случай този размер е от почти 42
%. Поради изложеното, съдът намира, че размерът на възнаградителна лихва и
ГПР са предвидени в противоречие с добрите нрави. Посочените клаузи
нарушават принципа на справедливост и еквивалентност на престациите и
създават условия за неоснователно обогатяване на ответника.
Договорната лихва в случая противоречи на добрите нрави. Затова и
клаузата за такава лихва е нищожна. От изложеното следва, че процесният
договор е недействителен на основание чл.22 от ЗПК тъй като не отговаря на
всички изисквания на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК вкл. и за сумата за
застрахователна премия като в този случай потребителят (ответник) следва да
върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви или други
разходи по кредита – чл.23 от ЗПК т.е само сумата за получената и невърната
главница в заем по договора в размер на 613.55 евро или 1200 лева.
Ищецът признава, че е постъпило частично плащане по договора,
който обезпечава Записа на заповед в размер на 498.12 лева или след
приспадане на платеното по Договора от дължимата главница – цялата на
стойност от 1200 лева за ответника като длъжник остава задължение в размер
на 701.88 лева.
При този изход на спора и на основание и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК
и вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да
присъди с решението си и разноските в заповедното производство, то в тежест
на ответника следва да се възложат разноските по исковото и заповедното
производства съобразно уважената част от исковите претенции или сумата от
502.68 лева – като редуциран сбор от две държавни такси в общ сбор от 88.14
лева – по гр.дело с № 49519/2024г. от 38.14 лева и 50 лева в гр.дело с №
8
72415/2024г., 491 лева за възнаграждение на адвокат по гр.дело с №
49519/2024г и 400 лева в исковото като съдът не приема възражението на
ответника за прекомерност на определения и платен размер на адвокатското
възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на спора.
В останалата част за сумите, които не са предмет на изследване по
исковото дело, а са предмет на издадената и оспорена заповед по чл. 417 от
ГПК с № 26803/ 27.08.2024г. – за разликата до пълния размер от 855.70 лева
до 1907.18 лева заповедта на основание чл.415, ал.5 от ГПК следва да бъде
обезсилена.
Мотивиран от горното Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание
чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД, чл. 240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. с
чл.535 и чл.536 от ТЗ, че Н. Й. С., ЕГН **********, адрес: гр. С..., ж.к. Д.......,
ап. 49 дължи на „М...“ ЕООД, ЕИК .... със седалище в С..., и адрес на
управление бул.А...... чрез адв. П. сумата от 701.88 лева., представляваща
дължима сума по запис на заповед, издаден на 22.08.2023 г., предявен за
плащане на 02.07.2024г., за която сума е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК с № 26803/ 27.08.2024г. по ч.гр.д. с № 49519/2024
г. по описа на СРС, 144-ти състав, и който запис на заповед е издаден по повод
сключен между страните Индивидуален Договор за заем с № 90753 /
22.08.2023г. и ОТХВЪРЛЯ иска до пълния размер от 855.70 лева и на
основание чл415, ал.5 от ГПК ОБЕЗСИЛВА Заповед с № 26803 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
27.08.2024г. за сумата над 855.70 лева до сумата от 1907.18 лева и
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Й. С., ЕГН **********,
адрес: гр. С..., ж.к. Д......., ап. 49 да заплати на „М...“ ЕООД, ЕИК .... със
седалище в С..., и адрес на управление бул.А...... чрез адв. П. сумата от 502.68
лева, представляваща съдебни разноски по гр.дело с № 49519/ 2024г и гр.дело
с № 72415/ 2024 по описа на СРС.
9
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10