№ 1642
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Десислава Ст. Чернева
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20221100503027 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу разпореждане от
17.02.2022 г., обективирано в съобщение изх. № 11754/22.02.2022 г., по изп. дело №
20228380401177 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 при КЧСИ, с което е оставено без
уважение възражението на длъжника за намаляване на разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждение, както и на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че приетата от съдебния изпълнител сума за
адвокатско възнаграждение е прекомерна с оглед фактическата и правна сложност на
делото и предприетите действия по събиране на вземането. Поддържа, че реално по
изпълнителното дело не са извършени никакви процесуални действия. Счита, че
възнаграждение би се дължало единствено за образуване на делото в размер от 200 лв.
и моли да бъде намалено до този размер, а по отношение на пропорционалната такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ, без да се излагат конкретни доводи, моли въпросът да се реши по
същество. Претендира разноски.
Взискателят по изпълнителното дело А.Г.П., чрез представителя си, изразява
становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Сочи, че предмет на
договора за правни услуги било както образуването на изпълнителното дело, така и
извършване на действия по събиране на вземането, като възнаграждението за
посочените услуги, било предварително платено от страна на взискателя. Излага, че
1
задължението не е погасено доброволно от длъжника преди образуване на
изпълнителното производство, което налага длъжникът да понесе разноските по
образуването и воденето на изпълнителното дело. Твърди, че дори да се приеме, че
възнаграждение за водене на изпълнителното дело е недължимо, то размерът на
претендираното възнаграждение, макар дължимо единствено за образуване от 420 лева
с ДДС, не е прекомерен, тъй като не превъзхожда дори и два пъти минимално
определеното в наредбата възнаграждение. Сочи съдебна практика и излага, че
разноски в настоящото производство не се дължат.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ М.Б., с рег. №
838 при КЧСИ, поддържа, че жалбата е неоснователна, доколкото адвокатското
възнаграждение се определя свободно от страните, а Наредбата определя единствено
минималните размери на тези възнаграждения, но не и максималните. Излага, че
направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство се включват както в понятието „материален интерес” по
смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума” по смисъла на т. 26
от ТТР към ЗЧСИ, поради което определената по делото пропорционална такса в
размер на 102, 68 лв. е коректно изчислена. Моли жалбата да се остави без уважение.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и
доводите на страните, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20228380401177 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 при
КЧСИ, е образувано по молба на взискателя А.Г.П., чрез адв. Хр. М., въз основа на
изпълнителен лист от 16.12.2021 г., издаден срещу длъжника „Т.С.“ ЕАД, за сумата от
435, 68 лв. - присъдени съдебни разноски. Представени са доказателства за платено от
взискателя адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, в размер на
350 лв. без ДДС, или 420 лв. с ДДС.
На длъжника „Т.С.“ ЕАД е връчена покана за доброволно изпълнение на
14.02.2022 г., в която са включени като дължими суми, освен вземанията по
изпълнителния лист, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв. с ДДС
задължения за авансови такси - 48 лв. и такси по т. 26 ТТРЗЧСИ, в размер на 102, 68 лв.
На 17.02.2022 г. длъжникът „Т.С.“ ЕАД е депозирал пред ЧСИ възражение за
прекомерност на посоченото в поканата за изпълнение адвокатско възнаграждение над
размер от 200 лв., както и за прекомерност на начислената такса по т. 26 ТТР по ЗЧСИ.
Направил е искане възнаграждението, както и таксата да бъдат намалени до
съответните размери. Върху възражението е поставена резолюция (разпореждане) на
ЧСИ от същата дата, че отказва да уважи цялото искане.
Със съобщение изх. № 11754/22.02.2022 г., съдебният изпълнител е уведомил
длъжника, че счита за неоснователно възражението му и отказва да намали размера на
приетите разноски за адвокатски хонорар. В съобщението не е включено произнасяне
2
по въпроса за размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Настоящият състав приема, че и в тази част е постановен отказ от намаляване,
доколкото, както се посочи по - горе, върху възражението на длъжника „Т.С.“ ЕАД, вх.
№ 09193/27.02.2022 г. е вписано изрично разпореждане, че ЧСИ изцяло отказва да
уважи молбата за намаляване на разноските, както за адвокатски хонорар, така и по
отношение таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Жалбата е допустима, доколкото е подадена в законовия срок и от лице с правен
интерес, а именно - длъжника по изпълнителното дело.
По съществото на жалбата съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от НМРАВ, за образуването на
изпълнителното дело, каквото действие е извършил процесуалния представител на
взискателя, минималното възнаграждение е 200 лв. и същото безспорно се дължи от
длъжника.
Въззивният състав намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, според която
за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 1 000 лв. се дължи - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7,
ал. 2, т. 1 от НМРАВ, няма да намери приложение, защото в настоящото изпълнително
производство, след подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, не са
предприемани други действия от процесуалния представител на взискателя, които да са
довели до удовлетворяване на паричното вземане.
По изложените съображения настоящият въззивен състав приема, че дължимите
от длъжника „Т.С.“ ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство са в размер на 200 лв. - за образуване на делото.
Следователно, обжалваното разпореждане, обективирано в съобщение изх. №
11754/22.02.2022 г., с което е оставено без уважение възражението на длъжника по изп.
дело № 20228380401177 за намаляване на приетите за събиране разноски на взискателя
за адвокатско възнаграждение, следва да се отмени за разликата над 200 лв. до размер
420 лв. с ДДС (350 лв. без ДДС) и адвокатското възнаграждение да се намали до този
размер.
Искането на длъжника за редуциране на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ също е
основателно. Съгласно т. 26, б. „б” от ТТР към ЗЧСИ, за изпълнение на парично
вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: от 100 до 1 000 лв. – 10
лв. + 10 на сто за разликата над 100 лв. Следователно дължимата такса по т. 26
ТТРЗЧСИ, формирана върху вземането по изпълнителния лист от 435, 68 лв., възлиза
на 43, 57 лв. без ДДС или 52, 28 лв. с ДДС, до който размер следва да бъде намалена
посочената в ПДИ пропорционална такса от 102, 68 лв. с ДДС.
Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на
3
съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия,
настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в производството по
обжалване действията на органа по изпълнението. Става въпрос за контролно -
отменително производство, като изпълнителния процес не приключва, а съдът
извършва проверка по съобразеността на атакуваните изпълнителни действия със
закона. Разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение в случая и съдебни
разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. (в този смисъл
определение № 2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС).
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане, обективирано в съобщение изх. № 11754/22.02.2022 г.,
с което е оставено без уважение възражението на длъжника „Т.С.“ ЕАД по изп. дело №
20228380401177 за намаляване на приетите за събиране разноски на взискателя за
заплатено адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лв. до 420 лв. с ДДС, както
и искането за редуциране на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ - за разликата над 52, 28 лв. с
ДДС до 102, 68 лв. с ДДС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на приетите за събиране от съдебния изпълнител
разноски в полза на взискателя А.Г.П. за адвокатското възнаграждение, по изп. д. №
20228380401177 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 при КЧСИ, възложени в тежест на
длъжника „Т.С.“ ЕАД над сумата от 200 лв. до приетия от ЧСИ размер от 420 лв. с
ДДС, както и намалява начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ над
сумата 52, 28 лв. с ДДС до приетия размер от 102, 68 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4