Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
Normal;С определение № 2101/23.11. 2015 г. по гр.д. №2973/2015 г. на ВТРС е оставена без разглеждане исковата молба на „Е –П П.” против С Р С от гр. В. Т, като процесуално недопустима, на основание чл. 299 ал. 2 ГПК като е прекратено производството по делото. Недоволно от определението е останало „Е. П.” В., което го обжалва, като твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че е налице сила на пресъдено нещо между страните относно заявеното вземане и че не е налице преклузия на възраженията и основанията, на които се дължи сумата- главница и лихва. Моли да се отмени обжалваното определение. Великотърновският окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: С обжалваното определение ВТРС се е произнесъл по повод предявения иск от „Е. П.” против С Р С от гр. В. Т, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 183 вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1362, 49 лв. с вкл. ДДС, представляваща стойността на доставена, неотчетена с техническо средство и незаплатена ел. енергия в размер на 6652, 8 квтч. за периода 30.04.2012г. - 26.10.2012г. в обект на потребление гр. В. Т, ул. „Т Б” бл. , както и сумата от 406, 45 лв. – лихва за забава върху претендираната главница за периода от 20.11.2012г. до датата на завеждане на иска. Ищецът твърди, че е извършена проверка на СТИ и е съставен констативен протокол, че електромера не измерва потребяваната ел. енергия, като въз основа на констативния протокол и на основание чл. 38 ОУ на ДПЕЕЕМ е изготвена справка, с което е завишено потреблението на ел. енергия на ответника, като срока на корекцията е общо 180 дни. Твърди се още, че за процесната сума е издадено дебитно известие от 29.10.2012г., както и че по заведен от ответника срещу ищеца отрицателен установителен иск, като с влязло в сила решение на ВТРС по гр.д. № 4440/2012г., потвърдено с решение на ВТОС, е прието за установено, че стойността на изчислената по реда на чл. 38 от ОУ ел. енергия не се дължи. Съдията във връзка с твърденията на ищеца е изискал и приложил гр.д. № 4440/2012г. на ВТРС, което е образувано по искова молба на С Р С против настоящия ищец и е приключило с влязло в сила решение. С последното е прието за установено, че ищецът по отрицателния установителен иск не дължи на ответника сумата от 1362, 49 лв., представляваща коригирана сума по КП от 26.10.2012г. за ползвана ел. енергия за периода 30.04.2012г. - 26.10.2012г. по партида с кл. № * за обект № *, намиращ се в гр. В. Т, ул. „Т Б” бл. . Във връзка с това съдията е приел, че предявеният иск от дружеството е процесуално недопустим и е прекратил производството по делото. Районният съд е приел , че е налице идентичност, както обективна, така и субективна, между предмета на гр.д. № 4440/2012г. на ВТРС, което е приключило с влязло в сила решение и предмета на настоящото дело, което е отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения по настоящото дело иск. Съдът е изложил подробни мотиви в тази насока, които мотиви тази инстанция, този състав, напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 ГПК. Във връзка с развитите от "Е - П П." в подадената жалба оплаквания, следва да се има предвид още, че от данните по настоящото дело и данните по посоченото гр.д. № 4440/2012г. на ВТРС, дружеството основава правата си по делото на обстоятелства, на които се е позовало и във възраженията си по последното. Това, че дружеството е посочило като основание на исковата си претенция по настоящото дело чл.200 ЗЗД, не променя соченото обстоятелство, при което начисляването на корекционната сума се основава именно на факта за потребена и незаплатена електроенергия за процесния период от време от ответника, която е определена по методика , одобрена от ДКЕВР, и корекциите са институт на договора за продажба. С оглед изложеното въззивният съд счита ,че е правилна преценката на районния съдия, че е налице пълна идентичност между предмета на исковата претенция на "Е - П П.", по настоящото дело и предмета на предявения иск от Стоян Райков Стоянов по цитираното дело. В тази връзка съдията правилно е приел ,че е налице хипотезаната на чл.299, ал.2 ГПК и е прекратил производството по настоящото дело като повторно заведено. С оглед изложеното въззивният съд счита ,че жалбата е неоснователна и недоказана, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно законосъобразно и мотивирано. Разноски не са претендирани и съдът не се произнася по този въпрос. Водим от изложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 2101/23.11. 2015 г. по гр.д. №2973/2015 г. на ВТРС Определението може да се обжалва пред ВТАС в едноседмичен срок от съобщаване на определението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |