Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
21.04.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Д.а
Маргарита
Стергиовска
при секретаря Вилиана Русева и с участие на прокурор Яна Николова при
Окръжна прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен
съдия Х.Д.а КАНД № 110 по описа за 2021г. на Административен съд - Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Д.И.Д.,***, депозирана чрез адвокат С.С.,
срещу Решение № 260076/09.02.2021г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВАНД
№ 1741/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление № 20-0869-001103/10.04.2020г. на началник сектор „ПП“
към ОДМВР – гр. Шумен, с което на основание чл.179, ал.2 пр.1; чл.175, ал.1,
т.5; чл.175, ал.1, т.5; чл.185 от ЗДвП; чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 и чл.183,
ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП на Д.И.Д. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 /двеста/ лева за първото нарушение, „глоба“ в размер на 100
/сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 3 месеца за второто нарушение,
„глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 3
месеца за третото нарушение, „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за
четвъртото нарушение, „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за петото нарушение и
„глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за шестото нарушение.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа
становището, че не е извършил вменените му нарушения. В тази връзка сочи, че
недоказано остава обстоятелството за скоростта на управление на автомобила,
което не позволява да се извърши преценка дали водачът е извършил вмененото му
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Твърди се също, че е налице противоречие
между словесното описание и правната квалификация на нарушението, визирано в
пункт втори от НП. Поддържа се и становището, че деецът не е нарушил
изискването на чл.123, ал.2 от ЗДвП, доколкото не се установява наличие други участници
в инцидента, съответно не става ясно кого е следвало да уведоми лицето при
наличие на чуждо засегнато имущество. Счита, че не е допуснал и нарушение на
чл.147, ал.1 от ЗДвП, доколкото не се явява надлежен адресат на визираното в
него задължение. Оспорва и наложените му наказания с пункт 5 и 6 от НП с
аргумента, че не е имал качеството на водач на превозно средство към момента на
съставяне на акта. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт и
претендира присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание, редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява. Депозира писмено
становище, с което поддържа изложените отменителни основания.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С.,
която поддържа становището за неоснователност на касационното оспорване.
Отправя молба за присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява частично основателна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 13.03.2020г.,
жалбоподателят Д.Д. с лек автомобил „Рено“ с рег. № *******, собственост на
свидетеля А.А., посетил с.Овчарово, където се отбил при свой приятел, съпруг на
свидетелката С.М.- кметски наместник на с. Овчарово. Свидетелката М. напуснала дома си около 13.30 часа и след
завръщането си около 15.30ч., забелязала, че Д. вече си е тръгнал.
Около 16.30ч. същият
отново се появил в дома, като я помолил за помощ, тъй като с управлявания от
него автомобил е катастрофирал, падайки в дерето до моста в селото. Д. помолил М.
да вземе щанга за да може да отвори багажника си, където било останало кучето
му, с което преди катастрофата са ходили да търсят трюфели. След това Д.
помолил М. да го закара до с.Вехтово.
През това време очевидци
от селото подали сигнал на тел.112, за да докладват за катастрофирала и
преобърната кола в дерето. В района на с.Овчарово се е намирал полицейски екип
в състав свидетелите Й.К., Д.Д.и В.П., които изпълнявали свои служебни задължения.
Дежурният се свързал с тях и им възложил да проверят получения сигнал. Тримата
свидетели видели в дерето обърнатия автомобил и се свързвали с помощта на
мобилен телефон със свидетелката М., за да разберат, дали тя знае нещо за
случая. Същата им заявила, че в момента с личния си автомобил кара
жалбоподателя към дома му, тъй като имал някаква работа. Свидетелите Д. и П.
със служебен автомобил се отправили към с.Вехтово и открили водача в дома му,
след което той се качил в служебната полицейска кола и тримата се върнали на
местопроизшествието.
Междувременно на
местопроизшествието бил изпратен и екип на КАТ - гр.Шумен в състав от
свидетелите Г.М.и К.К.. След като се запознал с фактическата обстановка, свидетелят
М. в присъствието на Д. съставил АУАН серия GA №221315 от 13.03.2020г., като посочил,
че с поведението си Д.Д. е нарушил изискванията на чл.20, ал.2; чл.123, ал.1,
т.1; чл.123, ал.2; чл.147, ал.1; чл.10, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят отказал да подпише акта, което е удостоверено с подписа на
свидетеля Й.К..
Въз основа на така
съставения акт, административно наказващият орган издал процесното наказателно
постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че АУАН и
атакуваното НП са издадени от компетентни за това органи, като при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до тяхната отмяна. Съдебният състав
посочил, че в акта за установяване на административно нарушение, а в
последствие и в наказателното постановление, нарушенията са били описани пълно
и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на
съставите им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства, при което
вменените във вина нарушения били индивидуализирани в степен, позволяваща на
санкционираното лице да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е
ангажирана административно наказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си. Предходният съдебен състав приел също, че
описаните в акта и в НП нарушения са извършени от обективна и субективна страна
от санкционираното лице, поради което потвърдил оспорения пред него
правораздавателен акт.
При извършената служебна проверка в съответствие с
разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на
съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на
правомощията му.
В хода на
въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Касационната инстанция, след задълбочен прочит на
приобщените доказателства по делото, намира за безспорно установено
обстоятелството, че на процесната дата и място касаторът е управлявал лек автомобил
„Рено“ с рег. № ******* собственост на свидетеля А.А., като при реализираното
управление на превозното средство Д. е изгубил контрол над превозното средство
поради движение с несъобразена скорост, излизайки от пътя, блъскайки се в
предпазната ограда на моста и преобръщайки се в коритото на реката, с което си
поведение лицето е нарушило разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. В този смисъл,
следва да се отбележи, че не представлява основание за отмяна на НП
обстоятелството, че в акта и в НП не е посочена конкретната скорост на движение
на управляваното от водача МПС. Отговорността на нарушителя е ангажирана на
основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП за нарушение, изразяващо се в движение
с несъобразена с пътните условия скорост, в следствие на която е причинено ПТП,
а не за превишение на максимално допустимата за участъка скорост, за което
нарушение законодателят е въвел специфичен ред на установяването му,
посредством техническо средство. Санкционната норма на чл.179, ал.2 от ЗДвП не
поставя изискване за посочване каква трябва да бъде скоростта на движение /с
конкретни параметри/, при превишаване на която да се ангажира отговорността на
нарушителя. В цитираната разпоредба изрично е предвидена административно наказателна
отговорност за водач, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване
на дистанция или нарушение по ал.1, причини пътнотранспортно произшествие,
освен в случаите, когато деянието не съставлява престъпление. Именно скоростта
трябва да бъде съобразена с конкретната ситуация на пътното платно, така че,
при необходимост водачът да не е лишен от възможността да предотврати
евентуалното пътнотранспортно произшествие, в това число намалявайки скоростта
си, а в крайни случаи и като преустанови движението на превозното средство. В
настоящия случай деецът не е предотвратил произшествието, което навежда на
извода, че избраната от него скорост не е била съобразена с факторите, посочени
в чл.20, ал.2 от ЗДвП. Всяка скорост, която не позволява на водача да намали
скоростта и да спре пътното превозно средство, като по този начин е станал
причина за осъществяване на пътнотранспортно произшествие, е несъобразена
скорост. Пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Доказателствата по
делото по категоричен начин сочат, че вследствие на инцидента са нанесени
редица щети по превозното средство, собственост на свидетеля А.А., както и на
предпазното съоръжение на моста и те са лесно установими, без да са необходими
специални технически познания. Установява се също, че в резултат на настъпилия
инцидент водачът е бил приет за лечение в болнично заведение. По изложените
съображения настоящият състав намира, че вмененото на касатора поведение е било
установено по надлежния ред. Като водач той е бил длъжен да съобрази
поведението си и скоростта на движение с конкретните условия, което не е
сторено и в резултат на което е настъпило и произшествието. Поради това
закономерно е била ангажирана отговорността му по реда на чл.179, ал.2, предл.1
от ЗДвП.
По несъмнен начин се установява също и извършването на
нарушението, визирано в пункт трети от НП. В хода на въззивното производство са
събрани достатъчно доказателства, установяващи собствеността на превозното
средство, в това число и показанията на собственика му – свидетелят А., който
заявява, че не е бил уведомен от касатора за увреждането на имуществото му. Независимо
по какъв начин са били уредени техните вътрешни отношения във връзка с
ползването на автомобила, от законова гледна точка той е собственост на А. и
водачът е бил длъжен, съобразно правилото на чл.123, ал.2 от ЗДвП да го уведоми
за настъпилия инцидент, което той не е сторил. Следва да се отбележи също, че
са налице данни за настъпили щети и върху предпазното съоръжение на моста. С
оглед на това, касационното инстанция намира, че правилно е била ангажирана
отговорността на Д.Д. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за реализираното
нарушение на чл.123, ал.2 от същия закон.
Законосъобразно е НП и в частта му, с която на
касатора е наложено административно наказание „глоба“ на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.147, ал.1 от закона. Направеното възражение от
жалбоподателя, че доколкото същият не е собственик на автомобила, неправилно му
е ангажирана отговорността за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, настоящата
касационна инстанция намира за неоснователно. Соченото норма не вменява задължение
за собственика на ППС, а вменява задължение ППС да е минало годишен технически
преглед. Доколкото нарушителят не е собственик на процесното МПС, правилно му е
ангажирана отговорността по чл.185 от ЗДвП.
За законосъобразно касационният състав намира НП и в
частта му по пунктове 5 и 6, с които на Д. са наложени административни
наказания на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП. Чл.100, ал.1, т.1 и 2 от ЗДвП, възприети за нарушени от касатора, дефинират вида документи, които
лицето, управляващо превозно средство, следва да носи със себе си, за да може
да ги представи на контролните органи в момента на спирането му за проверка. В
случая по несъмнен начин се установя, че касаторът е управлявал превозното
средство и е причинил ПТП, след което е напуснал местопроизшествието и се е
наложило да бъде доведен патрулен екип на ОД на МВР – Шумен от дома му. Именно
в качеството му на водач са му били изискани СУМПС и контролния талон към него,
като и свидетелството за регистрация на автомобила, които Д. не е представил.
Действително, към момента на проверката лицето вече не е управлявало превозното
средство, но именно водачът е осуетил своевременното ѝ провеждане с
поведението си, след като е напуснал мястото на произшествието. Поради това
съдът намира, че с изложените в касационната жалба твърдения, насочени срещу НП
в частта му по пункт 5 и 6, жалбоподателят прави опит да се облагодетелства от
своето неправомерно поведение, което е недопустимо. Нещо повече – нито при
съставянето на АУАН, нито впоследствие, лицето е отразило възражения, че е
разполагало със съответните свидетелства към момента на настъпване на
инцидента. Поради това касационната инстанция намира правораздавателния му акт
за правилен и законосъобразен и в тази му част.
Настоящият касационен състав обаче намира, че НП се
явява незаконосъобразно в частта му, с която на Д.Д. за нарушение на чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 100
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за три месеца на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП. За да достигне до този извод, настоящата инстанция съобрази
обстоятелството, че актосъставителят, а впоследствие и АНО са допуснали
противоречие при описанието на визираното в пункт 2 нарушение. За нарушена
разпоредба контролните органи са възприели чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, която
вменява задължение за водача на превозно средство, участващо в ПТП да спре, за
да установи какви са последиците от произшествието. Словесното описание на
поведението на водача, дадено в т.2 от НП, се свежда до неоставане на място за
установяване на последиците от произшествието и напускането му, а не до
неспиране. Задължение за оставане на мястото на инцидента за водача е въведено
с чл.123, ал.1, т.2, б.„б“ от закона. От тази гледна точка, съдът приема, че
неспирането и неоставането на мястото на инцидента в този контекст са
нарушения, които не са тъждествени. Всеки водач, участник в ПТП, е длъжен да
спре и да установи настъпилите щети. Законът възлага допълнителни отговорности
за водач, участник в ПТП с пострадали хора, като изпълнението им е възможно
единствено при спирането на превозното средство. В контекста на изложеното и с
оглед наличните доказателства се установя, че касаторът не е продължил
движението с управляваното от него превозно средство по чисто обективни
причини, доколкото същото се е обърнало в коритото на реката. Поради това не би
могло да се възприеме, че той е нарушил изискването на т.1 от цитираната норма.
С поведението си той е нарушил изискването на чл.123, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗДвП,
доколкото не е останал на място и не е изчакал пристигането на компетентните
органи на Министерството на вътрешните работи, но вместо да отнесат поведението
му към относимата законова норма, актосъставителят и АНО неправилно са приели,
че Д. е нарушил правилото на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Тези опущения налагат
извод за порочност на НП в тази му част.
Предвид горното, Шуменският административен съд
приема, че касационната жалба се явява основателна единствено в частта ѝ,
с която претендира отмяна на пункт втори от НП. Правораздавателният акт в
останалата му част е правилен и законосъобразен и като такъв, правилно е бил
потвърден от районния съд в тази му част. Това налага процесното съдебно
решение да бъде отменено в частта му, с която съдът е потвърдил Наказателно
постановление № 20-0869-001103/10.04.2020г. на началник сектор „ПП“ към ОДМВР –
гр. Шумен, с което на Д.И.Д. за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административно наказание „глоба“
в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
три месеца и вместо него постановено друго решение, отменящо наказателното постановление
в тази му част. Обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила в
останалата му част.
При този изход на спора и като съобрази претенцията на
страните за присъждане на разноски, касационният състав намира, че същите
следват да се понесат от страните така, както са сторени.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260076/09.02.2021г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВАНД № 1741/2020г. по описа на съда в
частта му, с която съдът е потвърдил Наказателно постановление №
20-0869-001103/10.04.2020г. на началник сектор „ПП“ към ОДМВР – гр. Шумен, в
частта му, с която на Д.И.Д. за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административно наказание
„глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от три месеца, като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 20-0869-001103/10.04.2020г.
на началник сектор „ПП“ към ОДМВР – гр. Шумен, в частта му, с която на Д.И.Д.
за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260076/09.02.2021г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВАНД № 1741/2020г. по описа на съда в
останалата му част.
Разноски не се присъждат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 21.04.2021 г.