№ 362
гр. Велико Търново , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ в публично заседание
на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно
наказателно дело № 20214110200432 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ****. от с. *, представлявана по пълномощие от адв. И. от
ВТАК, против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, с който за нарушение
на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, вр.
чл. 187 а, ал. 1 от ЗДвП й е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300
лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност. Депозира
писмено становище, че поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди
електронния фиш като правилен и законосъобразен.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е инициирано с издаването на ЕФ за
налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от АПИ гр. София. Със
същия и е вменено нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП за
това, че на 19.02.2020 г. в 12:13 часа, е установено нарушение №
9EEC46AFB9AD1D0BE053011F160AB116, с ППС лек автомобил *******************, с
1
обща техническа допустима максимална маса 1550, брой оси 2, категория ППС: ЕВРО 3, в
община Велико Търново, по път I - 5 км 97+488, с посока нарастващ км., включен в обхвата
на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена пътна такса по чл. 10,
ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство и на
основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП и е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 300 лева.
Нарушението e било установено с устройство № 631011, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път I - 5, км 97+488.
Видно от представеното с жалбата заверено копие на разписка за електронна винетка,
такава е била заплатена на 27.01.2020 г. - винетка № 20012757766721 за сумата от 97 лева,
Категория - К3, за ППС с рег. № ********, валидна от дата 01.02.2020 г. до 31.01.2021 г.
От приложената разписка за електрона винетка, издадена от БГ ТОЛ, се установява,
че е заплатена електронна винетка в размер - 97 лева - отразено като винетка ремарке на лек
автомобил с рег. № ********, валидна от 01.02.2020 г. до 31.01.2021 г., с номер на
издадената електронна винетка - 20012757766721 /стр. 25 от делото/.
От представеното копие от СР МПС Част I и от другите писмени доказателства -
Справка от Сектор "ПП" в ОД МВР В. Търново - регистрация за настояща собесвеност на
МПС и притежавани такива от жалбоподателката, приобщени в хода на съдебното
следствие, се установява, че под регистрационен номер ******** не е регистрирано
ремарке, а МПС - лек автомобил „*****, собственост на същата. Установява се също, че на
името на жалбоподателката не се води учет регистирино ремарке. Това обуславя извод, че е
допусната техническа грешка при въвеждане на данните за вида на превозното средство при
заплащането на електронната винетка. По делото е разпитан и в качеството на свидетел
************ - син на жалбоподателката, от чиито показания се установява, че процесния
автомобил се упарвлява единствено и само от него, вкл. и при проверката на процесната дата
е управлявал л.а.
Предвид установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
Съобразно актуалната към дата на твърдяното нарушение нормативна уредба -
Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата, е предвидено, че се заплащат
такси за преминаване по платената пътна мрежа, с която се въвежда смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на база
време и на база изминато разстояние. Въведени са съответно и различни санкционни
2
последици за всяко от посочените нарушения, свързани с неплащане на дължимите такси.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата предвижда, че за движение
на ППС с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона, се дължи
заплащане на винетна такса. В ал. 7 на същия текст от ЗП е предвидено, че това са МПС,
които имат най - малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници; МПС, които
имат най - малко четири колела и са предназначени за превоз на товари и МПС с повишена
проходимост. С разпоредбата на чл. 10 а, ал. 9 от Закона за пътищата се предвижда, че
когато ППС-то, за което се дължи винетна такса се движи с прикачено ремарке,
собственикът или ползвателят е длъжен да заплати допълнителна винетна такса за същата
категория ППС, независимо от броя на осите на ремаркето, за срока на ползване на
платената пътна мрежа от пътното превозно средство с прикаченото ремарке, когато общата
допустима техническа маса на състава надвишава 3,5 тона.
Съобразно разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на пътни превозни
средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение
на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП, а в ал. 6 на същия текст от ЗДвП е въведено изричното задължение за
водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите,
когато такава е дължима според категорията на ППС-то. От друга страна
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, предвижда административно наказание
глоба за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
За да е осъществен състав на административно нарушение, съгласно общата
дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна е необходимо да е извършено виновно.
Изложеното налага извод, че за да се приеме, че е извършено административното нарушение
на чл. 139, ал. 6 ЗДвП е необходимо да бъде установено, че съответното лице /водач,
собственик, ползвател и пр./ съзнателно не е заплатило дължимата пътна такса и въпреки
това, съзнавайки това обстоятелство, че автомобилът се е движел по път в обхвата на
платената пътна мрежа.
В конкретния казус от обективна страна, категорично е установено, че към дата -
19.02.2020 г., е била заплатена годишна винетна такса за ППС с рег. № ********. При
закупуването на винетен стикер лицето декларира регистрационния номер и категорията на
превозното средство. Техническата грешка при посочването на категорията на превозното
средство или неправилното отразяване, в случая от служител при оператора "ИЗИПЕЙ" АД
не може да бъде вменено във вина на собственика и лили лицето, което управлява ППС-то и
в този смисъл не е тъждествено, не се припокрива с виновно неизпълнение на задължение за
заплащане дължима винетна такса при движение по републиканската пътна мрежа. В този
смисъл липсва умисъл за осъществяване на нарушението, тъй кот лицето субективно е
3
уверено, че след като заплаща сумата от 97 лева - винетна такса за категория автомобил К3 е
изпълнило добросъвестно задължението, което законът му вменява. Не може да се спори, че
в чл. 5, ал. 3 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние предвижда, че отговорността при неправилно
декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство,
категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика
или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното
превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. Сочената норма обаче, не би
могла да обоснове административнонаказателна отговорност по чл. 139, ал. 5 и 6 ЗДвП, още
повече, че от доказателствата по делото категорично се установи, че жалбоподателката е
собственик единствено на МПС, л.а. - „***** с рег. № ВТ 8505 ВВ, и поражда задължението
за съответното лице, когато се констатира погрешното деклариране, да заплати наново
винетна такса, декларирайки коректно данните за превозното средство. Ако се приеме
противното, то лицето би понесло административнонаказателна отговорност за грешката в
декларирането на данните, а не за самото административно нарушение по чл. 139, ал. 6 от
ЗДвП, тъй като то предвижда задължение за водача за заплащане на винетна такса, което той
добросъвестно е изпълнил. В този смисъл търкуването от страна на
одминистративнонаказващият орган на сочената норма, противоречи от една страна на
действителния смисъл на административнонаказателната разпоредба, така и на целта на
закона. Освен това и към настоящия момент единственият вид винетна такса от категория
КЗ и стойността й е еднаква, независимо от категорията на превозното средство. На
административно наказване по този текст, биха подежали единствено лица, които
съзнателно /умишлено/ не са заплатили дължимата винетна такса и въпреки това,
съзнавайки това обстоятелство, управляват автомобил, за който такава такса се дължи, по
път в обхвата на платената пътна мрежа.
В този смисъл и при субсидиарното приложение на чл. 11, ал. 2 от НК,
жалбоподателката следва да съзнава общественоопасният характер на деянието - че
нарушава директно законова забрана, която е обвързана с общественоопасни последици,
чието настъпване иска или допуска, но в настоящия случай, е безспорно установено от
доказателствата по делото, че същата е имала знание, че закупува винетка за процесния лек
автомобил и е заплатена в полза на бюджета /електронна годишна винетка/, като е
съзнавала, че е закупена именно за този автомобил. В този смисъл, изложеното от
фактическа страна, налага извод при субсидиарното приложение на чл. 14, ал. 1 от НПК за
изключване на наказателна отговорност на дееца, определена от констатираното незнание
на действителните обстоятелства принадлежащи към състава на административното
нарушение.
На следващо място, съдът намира, че дори да се приеме строго формалистичен
подход и се приеме, че е налице реализиран състав на административно нарушение, ЕФ
отново е незаконосъобразен в частта, с която на жалбоподателката е наложено
4
административно наказание, тъй като и в този случай нарушението извършено от нея,
следва да се квалифицира като маловажен случа по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН
липсва легално определение за "маловажен случай", но предвид препращащата норма на чл.
11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция отразена в чл. 93, т. 9 от
НК, тъй като разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК, а именно
извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от съответния вид.
В настоящия случай, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените такива нарушения от този вид. При преценката тежестта на
нарушението и съответно степента на обществената му опасност, се съобразиха конкретните
обстоятелства около неговото извършване - сумата представляваща винетна такса е била
платена за управлявания автомобил и дейстмително е постъпила в бюджета, поради което и
от деянието не са настъпили никакви вредни последици. В този смисъл същото не се
отличава със значителна обществена опасност и налагането на глоба в размер на 300 лева, се
явява несъразмерно тежка санкция спрямо тежестта на нарушението и степента на
обществената му опасност.
Предвид това и след като административнонаказващият орган не е извършил
описаната по - горе преценка за наличие на маловажен случай, съответно не е приложил
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, то същото се явява основание за отмяна на атакуваното
ЕФ/НП - в тази насока относно преценката за законосъобразност - ТР № 1/12.12.2007 г. на
ОСНК - ВКС.
С оглед изхода на делото, неоснователно се явява направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на разноски на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, което следва да бъде отхвърлено, а такова искане от
жалбоподателя не е направено, независимо от сторените разходи за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, поради което съдът не дължи произнасяне за
същото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********,
издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, с който за нарушение на чл. 139, ал.
5 и ал. 6 от ЗДвП, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187 а, ал. 1
от ЗДвП на ****. от с. * е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300
5
лева, като незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ искането на А"ПИ" - Национално ТОЛ управление - специализирано звено
към А"ПИ" гр. София за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение , като
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6