Р Е Ш Е Н И Е
№
415
гр.
Велико Търново, 17.12.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО –
Шести състав, в открито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., като
разгледа докладваното от председателя адм. дело №540 по описа на
Административния съд за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.166, ал.2
от ДОПК вр. с чл.27, ал.7 от ЗПЗП.
Жалбоподателят
„Два Акра“ ЕООД – село Горна Липница, чрез
процесуалния си представител адв. П. от ВТАК, обжалва като незаконосъобразен
АУПДВ №01-2600/6895#7 от 21.07.2021 година, издаден от ИД на ДФ „Земеделие“.
Първото оплакване в жалбата касае неправилното пригане на
разпоредбата на чл.18, ал.4, буква „б“ от Наредба№11 от 6.04.2009 година
досежно определената от административния орган година, в която е прекратен
агроекологичнтия ангажимент, като според жалбоподателя той е прекратен след края на петата година.
Жалбоподателят обвързва прекратяването на ангажимента с началото на
производството по издаването на уведомителното писмо, с което този ангажимент е
прекратен.
Второ, жалбоподателят сочи, че обстоятелствата, които се довели до
прекратяването на агроекологичния ангажимент, са свързани с нормативната
промяна в разпоредбата на чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ. Сочи се, че още през 2016
година дружеството е уведомило заместника на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ за настъпилото законодателно изменение и невъзможността, която
произтича при това изменение, да заяви за обработка по реда на чл.37в от ЗСПЗЗ
декларираните площи, както и до това, че ще се стигне до нарушаване на
разпоредбата на чл.24, ал.2 от Наредба №11 от 5.04.2009 година. При това е
следвало ДФ „Земеделие“ да приеме, че са налице основанията по чл.18, ал.6 от
тази Наредба и да се проведе процедура по прекратяване на ангажимента без да се
изисква от дружеството частичното връщане на вече получените субсидии.
Твърди се, че в хода на административното производство са
допуснати нарушения на административно-производствените правила, които са
съществени. В това отношение се поддържа, че възраженията и оплакванията на
дружеството не са възприети и обсъдени от административния орган, като това е
станало както в процедурата по издаването на АУПДВ, така и в процедурата по
издаването на обуславящото го уведомително писмо, с което е прекратен поетия
агроекологичен ангажимент.
Поддържа се най - сетне, че нормативната промяна така или иначе е
породила невъзможност да изпълни задълженията си по мярка 214, като това е
станало не поради недобросъвестността на дружеството,а заради това, че
държавата е направила законодателна промяна. По този начин от една страна
земеделските стопани не могат да променят площите в блоковете в продължение на
5 години, като в тях има и ливади, пасища, мери, като от друга страна
земеделските стопани не могат да наемат други ниви, за да стигнат до размера на
площите, тъй като ангажимента не им позволява географска промяна с повече от
10%. Подробни аргументи се развиват от процесуалния представител на
жалбоподателя в представената по делото писмена защита.
Ответникът,
заместникът на ИД на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител юрк.А.отрича
основателността на жалбата. В представената по делото писмен защита се развиват
подробни аргументи за неоснователността на оплакванията в жалбата. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП.
Жабата
е допустима. Същата е подадена срещу акт за установяване на публично вземане,
адресат на което е жалбоподателя, като това обстоятелство го легитимира да го
оспори. От друга страна, в представената
на съда преписка липсват доказателства за това кога точно е връчен процесния АУПДВ,
при което следва да се приеме, че жалбата срещу него е подадена в срок.
С
оспореният акт, на основание чл.27, ал.3, 5 и 7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и 9
от ДОПК и чл.5, §1 и 2 и §3, предложение първо и чл.18, т.1, буква „б“ от
Регламент /ЕС/ №65/2011 на Комисията от 27.01.2011 година за определяне на
подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ №1698/2005 на Съвета по
отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване,
модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за
директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане
на Регламент /ЕО/ №1234/2007 на Съвета относно кръстосаното спазване по
предвидената схема за подпомагане на лозаро – винарския сектор /отм./ и на
основание влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по
мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г. е установено публично
вземане в размер от общо 30 797, 76 лв. в едно с начислени лихви по правилата
на чл.2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №937/2012 на Комисията от 12 октомври 2012 г. за
изменение на Регламент /ЕО/ №1122/2009 и Регламент №65/2011 по отношение метода
за определяне на приложимите лихви по недължими плащания, подлежащи на
възстановяване от бенефициери на схемите за директно подпомагане на
земеделските стопани съгласно Регламент /ЕО/ №73/2009 на Съвета, на подпомагане
за развитие на селските райони съгласно Регламент /ЕО/ 1698/2005 на Съвета и на
подпомагането на лозаро – винарския сектор съгласно Регламент №1234/2007 на
Съвета.
Видно
от аргументацията в акта, прието е, че дружеството – жалбоподател е
регистрирано с УРН 528787 в ИСАК, като е одобрено за участие /финансиране/ по
мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 с направление
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС 1) през
кампания 2013 година. Посочено е, че по подадените от жалбоподателя три
заявление за били платени по посочената мярка следните суми, а именно: по
заявление с УИН 04/030413/5444 6 за кампания 2013 - 25 666, 77 лв.; по заявление с УИН
04/160614/60997 за кампания 2014 – 25 666, 77 лв. и по заявление с УИН
04/240615/64742 за кампания 2015 - 25 660, 86 лв. или общо изплатени
директни плащания в размер от 76 994, 40 лв.
Ответникът
е посочил, че с влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент
по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013, ДФ „Земеделие“ е прекратил
агроекологичния ангажимент с изх.№01-2600/6895 от 10.09.2019 година на „Два
акра“ ЕООД. Отбелязано е, че в съответствие с разпоредбата на чл.18, ал.4, буква „б“ от Наредба 11 от 6.04.2009 година
дружеството следва да възстанови 40% от получената директна помощ, която се
равнява на 30 797, 76 лв. Отбелязано е, че за производството дружеството е
уведомено с писмо от 16.12.2020 година, като в него са изложени фактическите
обстоятелства, поради които следва да се издаде АУПДВ, като е дадена възможност
да се предостави допълнителна информация в съответствие с чл.34, ал.3 от АПК или да възстанови доброволно сумата.
Кандидатът е възразил с писмо от 19.01.2020 година, като ДФ „Земеделие“ не е
приел възраженията му.
Какви
са констатациите на съда, установени от представените доказателства, преценени
поотделно и съвкупно?
Формално
производството по прекратяването на агроекологичния ангажимент е било открито с
писмо, изх.№01-2600/6895#2 от
19.03.2019 година, получено на 29.03.2019 година. От съдържанието му се
установява, че на основание чл.26, ал.1 от АПК фонда открива производство по
издаване на акта за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 „АЕП“,
тъй като при извършени административни проверки на основание чл.65 от Наредба
№11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „АЕП“от ПРСР
2007-2013 за спазване на поет петгодишен
ангажимент на подаденото заявление и приложение за кандидатстване по
конкретната мярка за кампания 2016 е установено, че с оглед чл.7 от посочената
Наредба съответните дейности и направления се изпълняват в срок от пет
последователни години, като началото на срока е и началото на годината, в която
е подадено заявлението за подпомагане, което през тази година е и заявление за
плащане, като през следващите години се подават само заявления за плащане.
Посочено е, че разпоредбата на чл.24, ал.1 от Наредбата изисква агроекологичните
дейности, които се основават на площ, да се извършват върху едни и същи площи
за едни и същи БЗС в петгодишен период от поемане на ангажимента, като според
ал.2 одобрената площ за съответните дейности/направления може да се намали с
10%, като всяка година поне 90% от площта по съответното направление се
припокрива географски с площта, за която е поет съответния агроекологичен
ангажимент. Според това писмо административните проверки, извършени по
заявлението, включват автоматично географско сравнение на референтните парцели
по мярката и тези, които са заявени през текущата кампания в ИСАК. Посочено е,
че процентът на припокриване на площта от пресичането на заявените през
текущата година парцели спрямо референтните пацели за участие по мярката и
съответното направление е 80, 50 %, като при тези обстоятелства и на основание
чл.63, т.1 вр. с чл.77, т.4, буква „в“ от Регламент /ЕС/ №1306/2013 година на
ЕП и Съвета от 17.12.2013 година относно финансирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика и на чл.18, ал.3, т.3 от Наредба
№11 от 2009 година фонд „Земеделие“ е предприел действия по прекратяването на
агроекологичния ангажимент. Изрично е посочено, че с писмо №01-2600/6895 от
7.11.2016 година на основание чл.59 от Наредба №11 бенефициерът е уведомен, като е представил на
28.11.2016 година три договора за наем на земеделски земи. Посочено е, че
първият договор е ирелевантен, като от друга страна липсват данни за
едностранно прекратяване на договори за земи от държавния или общинския
поземлен фонд, като по тази причина са предприети действия по прекратяването на
ангажимента. Приложени са описание на референтните парцели, съответно на
заявените такива и площта от пресичането между тях в хектари.
Следва
да се отбележи, че производството по издаването на уведомително писмо за
прекратяване на агроекологичния ангажимент е започнало на практика далеч
по-рано, което се установява от съдържанието на писмо №01-2600/6895 от
8.11.2016 година, подадено до дружеството, с което последното е уведомено, че
на основание чл.65, ал.1 от Наредба №11/2009 г. при извършването на
административни проверки за спазване на поетия ангажимент е установено, че при
географското сравнение на одобрените/референтните парцели по направление
„възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ от
мярка 214 със заявените през текущата кампания /кампания за подпомагане
2016г./, извършено при автоматичната проверка, е констатирано процент на припокриване под 90%.
Посочено е, че ДФЗ прекратява ангажимента, а бенефициерите възстановяват
помощта по съответното направление, ако не са спазили изискванията на чл.24,
ал.2 от наредбата. Отбелязано е, че в следствие на влезлите в сила изменения на
ЗСПЗЗ и едностранно прекратените договори за наем на земи от общинския и
държавния поземлени фондове на ЗС с многогодишни ангажименти, свързани с
изпълнение на дейности на постоянно затревени площи и в съответствие с чл.59,
ал.1 от Наредба №11/2009 година, следва да бъдат представени доказателства във
фонда до 15 дни от датата, на която се получава писмото, като бенефициерът е
предупреден, че при непредставянето на доказателства ДФЗ има право да прекрати
агроекологичния ангажимент. Видно от самото писмо, същото е връчено на
управителя на дружеството на 16.11.2016 година.
Впрочем
не е спорно, а и от преписката се установява, че дружеството е подало заявление
от 27.03.2013 година, с което е заявило подпомагане по различни схеми и мерки
от ОСП, сред които е и схемата за агроекологични плащания. По нея са заявени за
подпомагане общо шест физически блока, видно от приложената таблица за използваните
парцели за 2013 година. С уведомително писмо №01-2600/9407 от 4.10.2013 година
дружеството бенефициер е уведомено, че е одобрено за участие по направление
„възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ от
мярка 214 по ПРСР, като с поемането на петгодишния ангажимент то следва спазва
определени изисквания, едно от които е одобрената площ за извършване на
агроекологична дейност или направления по чл.2, ал.1, т.1, буква „а“ь т.2,3,4
да бъде намалявана с до 10%, като всяка година поне 90% от площта по
съответното направление да се припокрива географски с площта, за която е поет
ангажимента.
В
резултата на посочените по-горе процесуални действия в крайна сметка е издадено
уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214
№01-2600/6895#4/10.09.2019
година, връчено на представител на жалбоподателя на 17.09.2019 година. Не е
спорно, че това уведомително писмо е стабилизирано като неоспорено.
Съответно,
на 16.12.2020 година е започнало производството по издаването на процесния
понастоящем АУПДВ, като чрез писмо с №01-2600/6895 #5 от 16.12.2020 година бенефициера е уведомен,
че това става на основание чл.26, ал.1 от АПК. В писмото е изрично указано, че
дружеството може в седемдневен срок от съобщаването, да представи възражения
или писмени доказателства.
Писмото
е връчено на 12.01.2021 година /видно от известието за доставяне/, като на
19.01.2021 година е постъпило възражение. Всъщност, с посочените възражения е
релевирано, че при представянето на доказателства във връзка с писмото от
7.11.2016 година на фонда, дружеството се позовава на форсмажорни
обстоятелства.
Какви
са изводите на съда?
На
първо място следва да се отбележи, че АУПДВ е валиден административен акт,
издаден от компетентен орган при условия на делегация.
Както
се отбеляза, процесуалното основание за издаването на акта е разпоредбата на
чл.27, ал.7 от ЗПЗП, според която „Дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.“. С аргумент от разпоредбата на чл.27, ал.8 от ЗПЗП акт
като процесния се издава от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, който
обаче може да овласти друго длъжностно лице с това правомощие, т.е. да го
делегира. В случая, видно от заповед №03-РД/2891 от 23.07.2019 година на ИД на
ДФЗ правомощието да се издават актове като процесния е делегирано на органа,
издал спорния АУПДВ.
Обратно
на твърдяното в жалбата, при издаването на АУПДВ са спазени изискванията на АПК
за спазване на съществените административно-производствени правила, гарантиращи
проявлението на принципа на истинност чл.7 от АПК/ и правата на засегната от
производството страна. Както вече се отбеляза, за поставянето на началото на
конкретното производство жалбоподателят е бил надлежно уведомен, като му е предоставена възможността да прави възражения
и сочи доказателства, като впрочем той се е ползвал от тази законова
възможност. При това ответникът е спазил изискванията на разпоредбите на чл.26,
чл.34 и чл.35 от АПК. Неотносими към издаването на конкретния административен
акт са възраженията и оплакванията които касаят нарушаване на
административно-производствени правила при издаване на друг административен
акт, макар последния да е обуславящ издаването на процесния. Такива възражения
и оплаквания страната е можела да инвокира пред горестоящия орган или пред съда
при обжалването на този различен административен акт.
Обратно
на поддържаното от жалбоподателя, включително и писмената му защита съдът
счита, че е спазена и формата на административния акт. В процесния АУПДВ са
описани приетите за установени от ответника обстоятелства и приложимото според
него право, като е посочена ясно и разпоредителната част на властническото
изявление, при което изискването на чл.59, ал.2 от АПК е спазено.
Настоящата
инстанция намира, че е спазен и материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.74, §1 от приложимия за процесния програмен период РЕГЛАМЕНТ
(ЕО) № 1698/2005 НА СЪВЕТА от 20 септември 2005 година относно
подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони (ЕЗФРСР) /вж. чл.88, §2 от Регламент (ЕС) №
1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година
относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО)
№ 1698/2005 на Съвета/ „Държавите-членки приемат всички законодателни, законоустановени
и административни разпоредби в съответствие с член
9, параграф 1 от Регламент (EО) № 1290/2005 с цел осигуряване на ефективна
защита на финансовите интереси на Общността.“. Съгласно чл.9, §1, буква „а“, т.iii от от
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1290/2005 НА СЪВЕТА от 21 юни 2005 година относно
финансирането на Общата селскостопанска политика „Държавите-членки в рамките на
Общата селскостопанска политика приемат всички необходими законови, подзаконови
и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед на
осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Общността, и
по-специално: покриват изгубените суми в резултат на нередности или
небрежност“. Съгласно разпоредбата на чл.33, §2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1290/2005
НА СЪВЕТА от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата
селскостопанска политика „В случаите, когато средствата вече са изплатени от
Общността на бенефициера, те се връщат от акредитираната разплащателна агенция
по реда на нейната собствена процедура за връщане на средства и се използват
отново съгласно параграф 3, буква в).“. Според разпоредбата на чл.18, ал.3, т.3
от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични
плащания" от ПРСР 2007-2013 /“Наредбата“ за лаконичност/ „Държавен фонд
"Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите
лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление
съобразно разпоредбите на ал. 4, когато
не са спазили изискванията на чл. 24, ал. 2.“. Съгласно разпоредбата на
чл.24, ал.2 от наредбата „Одобрената площ за извършване на агроекологични
дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т.
1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10
%, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се
припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент.“.
Най – сетне, според разпоредбата на чл.18, ал.4, буква „б“ от Наредбата „Подпомаганите
лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните
лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до
годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, както следва: до края на
четвъртата година - 40 %;“.
Всъщност
редът, който има предвид Общностният акт е този ,който е предвиден в
процесуалната разпоредба на чл.27, ал.7 от ЗПЗП, чрез която се реализира
вземането на ДФ „Земеделие“, възникнало при прилагането на посочената по-горе
общностна разпоредба и на разпоредбата на чл.18, ал.4, буква „б“ от Наредбата.
След
като е налице прекратен с влязъл в сила административен акт агроекологичен
ангажимент на дружеството бенефициер заради неспазване на изискване, за което
не са приложими основанията по чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ за налагане на финансова
корекция, то приложим е процесуалния ред, разписан във вече посочената
разпоредба на от ЗПЗП.
В
стабилизираното уведомително писмо изрично е посочено, че прекратяването на
ангажимента е въз основа на неспазването на изискването на чл.25, ал.2 от
Наредба №11 от 2009 г., тъй като процентът на припокриване на площта на
заявените за подпомагане с последното заявление площи и площта на референтните
/одобрените първоначално/ парцели е едва 80,50.
Недопустимо
е едва при обжалването на акта за установяван на публично вземане да се излагат
възраженията, които са релевантни към акта, с който именно поради посочените
обстоятелства е прекратен поетият от бенефициера агроекологичен ангажимент, тъй
като така се измества предмета на съдебния спор.
Неоснователно
е най - сетне оплакването на жалбоподателя досежно прилагането на разпоредбата
на чл.18, ал.4 от Наредбата с оглед на момента на прекратяването на агроекологичния
ангажимент. Дори и чисто граматическото тълкуване на нормата на чл.18, ал.4 от
Наредбата води до единствено възможния и логически обоснован извод, че нормата
има предвид не годината, в която е издаден административния акт, с който е прекратен съответния ангажимент, а годината,
от която се счита за прекратен този ангажимент с оглед подаденото заявление за
плащане/подпомагане по схемата за подпомагане, във връзка с която е поет този
ангажимент. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС, цитирана в писмената
защита на ответника.
При този изход на спора следва да се уважи претенцията
на ответника за разноски по чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП във
връзка с чл.24, изречение второ от Наредбата за заплащането на правната
помощ, като му се присъдят разноски от
100 лв.
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Два Акра“ ЕООД –
село Горна Липница против акт за установяване на публично държавно вземане №01-2600/6895#7 от 21.07.2021 година, издаден от
заместника на ИД на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА „Два Акра“ ЕООД – село Горна
Липница, ЕИК *********, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: