№ 888
гр. София, 29.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100601508 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXII НПК.
Образувано по частна жалба, подадена лично от подсъдимия А.А.С.,
както и по частна жалба, депозирана от адв. И. – защитник на подс. А.А.С., с
приложено на л. 563 от първоинстанционното дело пълномощно, срещу
определение от откритото разпоредително заседание, проведено на 31.03.2022
г. по НОХД № 18083/2015 г. по описа на СРС, НО, 136 състав , с което съдът
е оставил без уважение искането на защитата на подсъдимия С. за
прекратяване на съдебното производство и връщане делото на СРП, като е
приел, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимите и на пострадалата.
В жалбите се съдържат идентични съждения, от които се извежда
изразено недоволство от определението на съда. Твърди се, че процесуалното
нарушение се изразява, от една страна, в непредявяването на разследването, а
от друга страна, в непрецизно изготвения обвинителен акт на държавното
обвинение, доколкото в обстоятелствената част на същия не били посочени
всички факти, обуславящи обективните и субективните признаци на
престъплението, както и участието на обвиняемия в него. По-конкретно се
навежда, че обективният признак „заплашване“ не е надлежно доказан в
обвинителния акт, а твърдението досежно този признак е без покритие,
неподкрепено с каквито и да било доказателства. Констатираната от защитата
на С. лаконичност лишавала обвинителния акт от обстоятелствена част. В
този смисъл липсата на мотивировка в обвинителния акт защитата счита като
компрометираща вътрешното убеждение на държавния обвинител до степен,
предопределяща необходимостта от връщане на делото на Прокуратурата.
Отправено е и искане за повдигане на обвинение на истинските „виновници“.
1
Излагат се доводи, че формулираното обвинение не позволява на
привлеченото лице С. да организира защитата си. Прави се искане за отмяна
на атакуваното определение, като бъде постановено друго, с което делото да
бъде върнато на досъдебната фаза за отстраняване на нарушението.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като се запозна с материалите по
делото и обсъди изложените доводи, намира за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
В Софийски районен съд е внесен обвинителен акт от Софийска
районна прокуратура срещу А.А.С., за това, че: На 06.03.2014 г., около 20.00
часа в гр. София, на спирка на масов градски транспорт на бул. „Васил
Левски“ и ул. „Искър“, в съучастие като извършител с лицето А.Д.Й. –
извършител, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон, марка „Самсунг
Галакси“, модел „Ес Дуос“, с имей № 355995055727723, на стойност 287, 91
лева и съдържащите се в него два броя Сим карти, всяка на стойност 12 лева
или всичко на обща стойност 311, 91 лева, от владението на В.Г.А., с
намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това
заплашване – насочили се към пострадалата А., обвиняемият С. извадил от
десния си джоб черен на цвят пистолет, насочил го към пострадалата, като в
същия момент обвиняемият Й. й казал да си даде телефона, вследствие на
което пострадалата А. му предала инкриминитраните вещи – престъпление по
чл. 198, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
В проведеното разпоредително заседание защитата на подсъдимото лице
С. е направила искане за прекратяване на съдебното производство и връщане
делото на СРП за отстраняване на допуснати съществени нарушения
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
същия, по съображения идентични с тези в жалбата, предмет на разглеждане.
Разглеждайки въпросите по чл. 248 от НПК, първостепенният съд с
определение е констатирал, че не е допуснато соченото в хода на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия към този
момент С.. Изложил е мотиви, че не са налице визираните от защитата на
подсъдимия С. процесуални нарушения и е оставил искането без уважение.
Настоящият въззивен състав намира, че обвинителният акт не страда от
пороците, посочени от подсъдимия С. и от защитата му, и отговаря на
изискванията, разписани в чл. 246 от НПК.
С Тълкувателно решение № 2/07. 10. 2002 год. на ОСНК, постановено по
тълкувателно дело № 2/2002 год., са дадени задължителни указания на
съдилищата относно това кои нарушения на процесуалните правила,
допуснати на досъдебното производство, са съществени и налагат връщане на
делото на прокурора. Специално внимание е отделено на различията в
правомощията на държавния обвинител и на съдията докладчик да извършват
преценка на доказаността на обвинението, както и на съдържанието на
обвинителния акт.
2
В т. 1 от горецитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че
докато прокурорът може да върне делото на разследващите органи, когато
констатира, че доказателствата не са достатъчни за обосноваване на
обвинението, съдът не притежава подобно правомощие. Непълнотата и
противоречието в доказателствата, събрани в досъдебната фаза, се
преодоляват в хода на съдебното следствие като съдът извършва
необходимите действия за разкриване на обективната истина по искане на
страните или по свой почин. В този смисъл и доводите, съдържащи се в
иницииращите настоящото производство частни жалби, застъпващи противна
на приетата от ВКС теза, се явяват неоснователни.
За пълнота на изложението въззивният съд маркира, че задължението на
съда да бъде безпристрастен арбитър предопределя границите на съдебния
контрол за процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство.
С именно тези аргументи е отречена като незаконосъобразна практиката да се
връща от съда делото в предходната процесуална фаза за подпомагане на една
от страните – прокуратурата, с указания за повдигане на ново обвинение
срещу подсъдимия и/или за привличане на други лица в качеството на
обвиняеми. С това се дава отговор и на отправената до въззивния съд
претенция за връщане делото на Прокуратурата за „повдигане на обвинение
на истинските виновници за извършване на деянието“.
На следващо място, съобразявайки постановките, приети в цитираното
вече ТР, поддържани и в ТР № 6/19. 02. 2018 год. на ОСНК, постановено по
тълкувателно дело № 6/2017 год., главното предназначение на обвинителния
акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване
от гледна точка на извършеното престъпление и на участието на обвиняемия в
него и по този начин да постави основните рамки на процеса на доказване и
на осъществяване правото на защита.
В обстоятелствената и в диспозитивна част на обвинителния акт са
описани факти, които внасят конкретно съдържание във всеки от елементите
на състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение. Съдът счита,
че посочените факти, относими към обективния признак „заплашване“ от
разпоредбата на чл. 198 от НК, също са в достатъчна степен пълни от гледна
точка упражняване правото на защита на обвиняемите лица.
На последно място, съдът ще вземе отношение по инвокираното
възражение в частната жалба, депозирана лично от подсъдимия С., касателно
допуснато в хода на досъдебното производство съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в непредявяване на разследването.
Така въведеното твърдение е бланкетно и не отговаря на обективната
действителност – видно от приложените два проя протокола за предявяване
на разследването: на упълномощения защитник на подс. Й. и отделно на подс.
С. и на неговия защитник /тогава адв. М./. Със ЗИДНПК (ДВ, бр. 32/2010 г.)
от 27.04.2010 г. са въведени законодателни промени в процедурата по
предявяване на разследването, основани на диспозитивния характер на
3
правото на обвиняемия и неговия защитник да се запознават с всички
материали по делото и да правят необходимите извлечения. Съобразно
действащата разпоредба на чл. 227 НПК те не са задължени /както
пострадалият и неговият повереник/ да се явяват за участие в процесуалните
действия.
Предявяването на досъдебното производство по същността си е
следствено действие, чието извършване е задължение на разследващия орган,
като правата на подсъдимия при неговото извършване са ограничени до
възможността същият да се запознае със събраните материали и да направи
доказателствени искания и възражения, което на практика е било реализирано
в настоящия случай. Ето защо и това възражение е неоснователно.
По изложените съображения въззивната инстанция приема, че
определението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното и на основание чл. 345 от НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от открито разпоредително
заседание, проведено на 31.03.2022г. по НОХД № 18083/2015 г. по описа на
СРС, НО, 136 състав , с което е прието, че не са допуснати на досъдебното
производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на процесуалните права на привлечените към
отговорност и/или на пострадалото лице, като е оставено без уважение
формулираното от защитата на подсъдимия С. искане за прекратяване на
съдебното производство и връщане делото на СРП.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4