№ 80
гр. Бургас, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20252001000127 по описа за 2025 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 160 от 22.05.2025 г. на Окръжен съд Бургас,
постановено по т.д. № 173/ 2024 г. са отхвърлени предявените от „Алюр
Апарт” ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас 8000, ул. „К. н.“ № 1, представлявано от Н. Ф. Ф. - управител, против
„Камекс Комерс“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас 8000, ул. „К.“ № 54, представлявано от В. Д. К. -
управител, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
200 000 лв., представляваща главница по договор за паричен заем от
30.08.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на
исковата молба - 3.06.2024 г., до окончателното й изплащане, сумата от
3067,27 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от
30.08.2023 г. до 29.02.2024 г., сумата от 19 000 лв., представляваща неустойка
за периода от 1.03.2024 г. до 30.05.2024 г.
Присъдени са разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
„Алюр Апарт” ООД, в която същото се обжалва като неправилно, при
твърдения за липса на изчерпателно обсъждане в съдебния акт на всички
1
доказателства по делото. Претендира се неговата отмяна и уважаване на
предявените искове.
Заявява се, че по делото е доказано, че управителят на дружеството –
въззиваем, освен ръкописния си подпис, полага такъв и на печат – клише, по
своя преценка, като вероятните опасности от ползването на такъв печат са в
негов риск. Изтъква се, че годишните счетоводни отчети, публикувани в
Търговския регистър за последните петнадесет години, са само с такъв печат, а
към представена по делото молба, адресирана до СГС, въззиваемият е
представил договор за наем, подписан отново с печат на подписа.
Оспорват се изводите на съда, че не е доказано по несъмнен начин, че
представеният по делото писмен договор за заем е подписан от управителя В.
К., поради противоречие със заключението на изпълнената в производството
съдебно - графологична експертиза, установила че подписът е на К., но
положен с печат. Акцентира се на обстоятелството, че по делото е установен
траен начин на полагане на подписа с помощта на клишета.
Подчертава се, че протоколът за потвърждаване на салда, като правен
и счетоводен акт, носи и още един втори подпис - този на счетоводителя на
въззиваемото дружество, който подпис не е оспорен, нито датата на съставяне
на документа. Инвокира се аналогия на закона - чл. 183, ал.2 ТЗ, съгласно
която разпоредба за валиден подпис върху акцията се смята и отпечатаният
подпис, от където се извежда довод, че полагането на такъв е позволено и за
всеки друг договорен документ.
По мнение на въззивника, съдържанието на заемното
правоотношение е доказано, в случая, и със способите на другите
доказателства в процеса, а именно начисляването на лихви от страна на
въззиваемия в коректно воденото му счетоводство, което опровергава довода
му, че се касае за финансова помощ, а не заем.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Камекс Комерс“ ЕООД, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“
№ 16, ет.3, офис № 318 - адв. Г. Н., в който се изразява позиция за нейната
неоснователност, респективно – за правилност и обоснованост на
обжалваното с нея решение. Поддържа се искане за оставяне на въззивната
жалба без уважение и потвърждаване на постановения първоинстанционен
2
съдебен акт.
В отговора се заявява, че по делото е било доказано, че са налице
счетоводни и други документи, на които е бил положен печат с подписа на
законния представител на дружеството – въззиваем, но доказване по
отношение на факта кой точно е положил този подпис в процеса не е
провеждано, както по отношение на тези документи, така и по отношение на
процесния договор за заем. Сочи се, че практиката е била счетоводството
самостоятелно да полага подписа - печат, като по делото не е установено
именно управителят на дружеството да го е полагал.
Изтъква се, че процесното потвърдително писмо за задължения от
5.01.2024 г. е било своевременно оспорено относно неговата автентичност, въз
основа на което е било открито от първоинстанционния съд производство по
чл.193 ГПК, а ангажираната съдебно - графологична експертиза е дала
заключение и по отношение на този документ, че положеният върху него
подпис отново представлява отпечатък от печат с подписа на лицето В. К.,
идентичен с този, положен под договора.
По отношение на довода, че договорът за заем е отразен в
счетоводството на въззиваемия, в отговора е налице позоваване на
заключението на приетата по делото съдебно - икономическа експертиза,
сочещо, че не са изследвани никакви първични счетоводни документи от
счетоводството на „Камекс Комерс“ ЕООД, с които да бъдат сравнени
счетоводните записвания в двете дружества.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Пренесен за разглеждане пред настоящата апелативна инстанция е
3
спорът по предявени в обективно съединение искове с правно основание
чл.240, ал.1 ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, както и искане за присъждане на законната
лихва за забава върху главницата, по чл.86, ал.1 ЗЗД, от завеждане на иска до
окончателното изплащане.
Дружеството – въззивник основава претенциите си от фактическа
страна на представен в производството договор за паричен заем, датиращ към
30.08.2023 г., по силата на който се е задължило да предостави на
въззиваемото дружество сумата от 200 000 лв., по банков път, в срок до пет
работни дни от подписване на договора. Заемателят се е задължил да заплати
възнаградитена лихва, в размер на три процента годишно, както и да върне
заемната сума, ведно с лихвата, до 29.02.2024 г. Уговорена е дължимост на
неустойка от 0,1 процента от заемната сума подневно, при неизпълнение в
срок на задължението заемът да се върне на уговорения падеж. Като сочи, че
не е получила обратно заемната сума и лихвата за ползването й, въпреки
настъпване на падежа за плащане, въззивната страна претендира осъждането
на заемателя, както и възлагането в негова тежест на уговорената неустойка за
забавено изпълнение.
Представено е извлечение от разплащателната сметка на въззивника,
от което става ясно, че същият е наредил на 30.08.2023 г. сумата от 200 000 лв.
по сметка на „Камекс Комерс“ ЕООД, с посочено основание „финансова
помощ“. Вещото лице по изпълнената в производството пред първата
инстанция съдебно – счетоводна експертиза е потвърдило, че уговорената
сума е преведена по банков път, като заемодателят е отразил счетоводно
трансакцията по счетоводна сметка „Други дебитори и кредитори“, подсметка
„Камекс Комерс“ ЕООД. По същия начин е осчетоводена и дължимата по
договора лихва. Експертът е посочил в заключението си, че не е получил
никакви счетоводни документи от въззиваемия, с които да съпостави
записванията при въззивника.
Представено е потвърдително писмо на задълженията, съгласно
което, при отправено искане от „Алюр Апарт” ООД, „Камекс Комерс“ ЕООД,
представлявано от управителя и главния счетоводител, е потвърдило
задълженията си към това дружество, към 31.12.2023 г. за 200 000 лв. и
2067,08 лв., с посочените от вещото лице отразявания БИ (банково
извлечение) 105 за главницата и МО (мемориален ордер) 2343 за лихвата.
4
Дружеството – въззиваем е противопоставило по делото твърдения,
че договорът за заем, на който основава правата си въззивникът, не носи
подпис на представляващия заемателя, който не е изразявал воля за
учредяване на заемното правоотношение. Във връзка с установеното в
производството, от заключението на вещото лице по комплексната съдебно –
почеркова експертиза, полагане на подписа на управителя под договора и
потвърдителното писмо чрез отпечатък от тампонен печат – печатно
изображение на автентичния подпис на управителя К., е акцентирало, че не е
доказано кой точно е положил тези подписи, като уточнява, че практиката на
въззиваемия търговец е била подписът – печат да се полага от служител в
неговото счетоводство.
В съдебно заседание експертът по съдебно – почерковата експертиза
е изяснил техниката на изработване на печата – подпис, сочейки, че лицето,
което желае изработване на клишето, следва да положи подписа си пред
техника, който изографисва подписа върху клише от каучук, което, след
одобрение, се предоставя на възложителя.
За да е основателен предявеният от въззивника иск за плащане на
суми по заемния договор, следва, на първо място, да се установи наличието на
валидно заемно правоотношение между страните, за чието възникване законът
предвижда постигане на съгласие и предоставяне на заемната сума – Решение
№ 379 от 6.01.2014 г. на ВКС по гр.д. № 171/2012 г.
По отношение писмения договор, обективиращ съгласието на
страните – заемодателят да предостави, а заемателят да върне фиксираната
между тях сума, при закрепените условия, настоящата инстанция отбелязва,
че същият носи подписите на законните представители на дружествата –
съдоговорители, като подписът на представляващия заемателя е положен с
отпечатък от мокър тампонен печат.
В практиката си Върховният касационен съд е имал повод да приеме,
че, предвид липсата на установени със закон изисквания относно подписите на
физическите лица и относно техническите средства, чрез които те се полагат
върху писмени документи, подписът може да бъде положен както чрез
саморъчно изписване на писмени (буквени или други) знаци, така и чрез
полагане на отпечатък от предварително изработен печат (щемпел), но и в
тези случаи е налице подписан документ, който, ако е частен, удостоверява, по
5
смисъла на чл.180 ГПК, че изявлението, материализирано в текста му, е
направено от физическото лице, положило подписа и посочено като негов
автор – Решение № 194 от 18.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1100/ 2012 г.
В конкретния случай апелативният състав съобразява, че не се
оспорва от въззиваемата страна съществуването на подпис – печат на
управителя на дружеството, като от съдебно – почерковата експертиза се
установи, че изработването на такъв печат е възможно единствено при
личното явяване на лицето пред техника, който изготвя клишето, и полагане
на подпис пред него. Горните обстоятелства водят до извод, че самото лице,
автор на подписа, е възложило изготвянето на подпис – печата, по свои
собствени подбуди, и имплицитно е поело задължение да го съхранява, така
че да избегне злоумишлената му употреба от лице, различно от него, като
титуляр на подписа. С ключово значение за изводите по настоящия спор
апелативният състав намира факта, че не са били въведени в процеса от
въззиваемия твърдения за неправомерно отнемане на клишето – подпис от
държането на управителя К., съответно сезиране на компетентните органи за
това, с оглед значимите правни последици от неправомерната му употреба.
Снабдявайки се с подобен подпис – печат, управителят, като дължащ грижата
на добрия търговец, е бил наясно с риска, който поема, и правилата на
формалната логика изискват да се приеме, че той е употребил нужната
бдителност да съхранява печата, в какъвто аспект аргументите в отговора на
жалбата за предоставяне на подписа – печат на счетоводител, освен че са
недоказани, не звучат убедително.
В допълнение, акцентирано е в жалбата, а и в процеса е установено,
че подписът – печат последователно е бил използван от титуляра си,
включително за подписване на документи, представяни пред държавен орган –
счетоводни баланси към ГФО, публикувани в Търговския регистър, и
подписани с него книжа са били представяни от дружеството – въззиваем като
доказателство по предявен против него иск пред Софийски градски съд, които
документи са изследвани от вещото лице (обекти на експертизата по т.т.6-16)
и е установено, че са подписани със същия подпис – печат. Горното говори за
последователна практика по полагане на подписа по описания начин.
Изложеното обосновава за настоящия състав извода, че оспореният
договор носи подписа на представляващия страната – заемател.
6
Като самостоятелна линия на разсъждение следва да се изтъкне
приложимост в конкретния случай на аргументи, изводими от разпоредбата на
чл.293, ал.3 ТЗ, предвиждаща, че страната по търговска сделка не може да се
позовава на нищожност поради неспазване формата, ако от поведението й
може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. От
данните по делото е видно, че след постъпване на отговаряща по размер на
заемната сума по сметката на въззиваемия на датата на договора, той не е
възразил срещу получаването й, нито е направил постъпки да я върне обратно
на платеца, позовавайки се на грешка. Отсъствието на счетоводно отразяване
при него на заемното съглашение не може да се кредитира, предвид
непредоставянето на счетоводна документация за изследване от вещото лице –
счетоводен експерт. Не е въведено в процеса и насрещно твърдение за друго,
различно правно основание за получаване и задържане на сумата.
По отношение на горецитираното писмо за взаимно
потвърждаването на салда, относно положения от управителя на дружеството
– заемател подпис са относими съображения, изтъкнати по повод договора,
даващи възможност да се приеме автентичност на подписа, с който
волеизявлението е скрепено. Вън от горното, както се изтъква във въззивната
жалба, документът носи подписа и на главния счетоводител на дружеството,
чиято валидност не е опровергана.
По довода в жалбата, че не се касае за безвъзмездна финансова
помощ, а за заем, настоящият състав отбелязва, че отсъства законова или
житейска презумпция за безвъзмездност на предоставена между търговци
финансова облага. Обратно, съгласно чл.294 ТЗ, ако страните не уговорят
изрично безвъзмездност, предоставянето на средства не е безлихвено, което е
в съзвучие с основното начало на търговското право, че търговците действат с
цел печалба, поради което следва да се заключи, че посоченото при банковия
трансфер на средствата основание „финансова помощ“ не може да послужи
като аргумент да се приеме, че връщане не се дължи.
Анализът на всички ангажирани в производството доказателства
доказва съществуването на заемно правоотношение между страните, със
съдържанието на подписания от тях писмен договор. Заемателят – въззиваем,
не е ангажирал доказателства да е престирал съобразно дължимото – главница
и лихва, въпреки настъпването на падежа за изпълнение – 29.02.2024 г. При
7
това положение той следва да върне дължимото и понесе санкцията на
закрепената неустойка за забава, регламентирана в договора.
От заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната
експертиза става ясно, че размерът на възнаградителната лихва, от датата на
усвояване до падежа, възлиза на 3050 лв., а неустойката, за периода на
забавата от 1.03.2024 г. до завеждане на исковата молба – 19 000 лв.
Следователно, основателен е искът за главницата от 200 000 лв., както и
исковете за акцесорните плащания, в горните размери.
Така формираното заключение по съществото на спора от
апелативния състав предпоставя частична отмяна на постановеното
първоинстанционно решение.
Като функционално обусловено от основателността на претенцията
за главницата, основателно е искането за присъждане на законната лихва за
забава върху главницата, от датата на завеждане на иска до окончателното
изплащане.
При този изход от делото, предвид въведените искания и ангажирани
доказателства, при съобразяване разпоредбите на чл.78 ГПК, дружеството –
въззиваем следва да понесе разноските, сторени от въззивника пред двете
инстанции, пропорционално на уважената част от претенциите. Съответно, на
въззиваемия се дължат разноски, платими от дружеството – въззивник,
съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
На въззивника следва да се присъди сумата от 21 481,33 лв. за
защитата пред първата инстанция (при платена дължима държавна такса 8883
лв.; възнаграждения по експертизи 600 лв.; адвокатско възнаграждение 12 000
лв.) и 13 398,96 лв. за защитата пред въззивната инстанция (претендирана по
списъка държавна такса от 4400 лв.; адвокатско възнаграждение 9000 лв.)
На въззиваемия следва да се присъди сумата от 0,68 лв. за защитата
пред първата инстанция (възнаграждение по експертиза 300 лв.; адвокатско
възнаграждение 8400 лв.) и 1,12 лв. за защитата пред въззивната инстанция
(адвокатско възнаграждение 14 400 лв.)
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Решение № 160/ 22.05.2025 г., постановено по т.д. № 173/
2024 г. по описа на Окръжен съд Бургас, в частта, с която предявените от
„Алюр Апарт” ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас 8000, ул. „К. н.“ № 1, представлявано от Н. Ф. Ф. - управител,
против „Камекс Комерс“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас 8000, ул. „К.“ № 54, представлявано от В. Д. К. -
управител, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.3,
офис № 318 - адв. Г. Н., искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 200 000 лв., представляваща главница по договор за паричен заем от
30.08.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на
исковата молба - 3.06.2024 г., до окончателното й изплащане, сумата от 3050
лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от
30.08.2023 г. до 29.02.2024 г., сумата от 19 000 лв., представляваща неустойка
за забава за периода от 1.03.2024 г. до 30.05.2024 г., са отхвърлени, както и в
частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Камекс Комерс“ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „К.“ № 54,
представлявано от В. Д. К. - управител, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул.
„Васил Левски“ № 16, ет.3, офис № 318 - адв. Г. Н., да заплати на „Алюр
Апарт” ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас 8000, ул. „К. н.“ № 1, представлявано от Н. Ф. Ф. - управител, сумата от
200 000 лв., представляваща главница по договор за паричен заем от
30.08.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на
исковата молба - 3.06.2024 г., до окончателното й изплащане, сумата от 3050
лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от
30.08.2023 г. до 29.02.2024 г., сумата от 19 000 лв., представляваща неустойка
за забава за периода от 1.03.2024 г. до 30.05.2024 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „Камекс Комерс“ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „К.“ № 54,
представлявано от В. Д. К. - управител, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул.
„Васил Левски“ № 16, ет.3, офис № 318 - адв. Г. Н., да заплати на „Алюр
Апарт” ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
9
Бургас 8000, ул. „К. н.“ № 1, представлявано от Н. Ф. Ф. - управител, сумата от
21 481,33 лв., представляваща съдебно – деловодни разноски пред първата
инстанция.
ОСЪЖДА „Камекс Комерс“ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „К.“ № 54,
представлявано от В. Д. К. - управител, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул.
„Васил Левски“ № 16, ет.3, офис № 318 - адв. Г. Н., да заплати на „Алюр
Апарт” ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас 8000, ул. „К. н.“ № 1, представлявано от Н. Ф. Ф. - управител, сумата от
13 398,96 лв., представляваща съдебно – деловодни разноски пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА „Алюр Апарт” ООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „К. н.“ № 1, представлявано от Н. Ф.
Ф. - управител, да заплати на „Камекс Комерс“ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „К.“ № 54,
представлявано от В. Д. К. - управител, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул.
„Васил Левски“ № 16, ет.3, офис № 318 - адв. Г. Н., сумата от 0,68 лв.,
представляваща съдебно – деловодни разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА „Алюр Апарт” ООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „К. н.“ № 1, представлявано от Н. Ф.
Ф. - управител, да заплати на „Камекс Комерс“ ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „К.“ № 54,
представлявано от В. Д. К. - управител, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул.
„Васил Левски“ № 16, ет.3, офис № 318 - адв. Г. Н., сумата от 1,12 лв.,
представляваща съдебно – деловодни разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10