Номер 9819.10.2020 г.Град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съдIII Второинстанционен наказателен състав
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Татяна В. Грозданова
Членове:Яника Т. Бозаджиева
Анелия М. Игнатова
Прокурор:Д. М. Д. (ОП-С.)
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно
административно наказателно дело № 20201800600334 по описа за 2020
година
при секретар: В.К., с участието на прокурор от СОП Д.Д., след като изслуша
докладваното от съдия Бозаджиева ВНАД № 334 по описа за 2020 година и
за да се произнесе , взе предвид следното :
Софийски ОС, в качеството си на инстанция по въззивен контрол е
сезиран с въззивна жалба срещу решение № 174 от 25.09.2019г., постановено
по НАД № 598 /2018г. по описа на РС- Б., по силата на което съдът е признал
обвиняемия А. И. В. , роден на 04.05.1979 г. в гр.С., с постоянен адрес: с.Д.П.,
Община С., ул.„У.“ № ,, българин, български гражданин, неженен, с виеше
образование, работещ в „Е.А.К“ ЕООД-С., ул.„А.Ж.“ № , на длъжност
технически директор, неосъждан, с ЕГН: **********, за виновен в това, че на
26.09.2017 г. на автомагистрала /АМ/ „Х.“, в тунел „Т.д.“ - землище на
община Б., обл.С., в платното за движение от гр. В. към гр. С., при
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка
„Тойота“ модел „Хайлукс“, с per. № ., нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в Закона за движението по пътищата, както следва: чл.
20, ал. 2) „...Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
1
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението...
“ и чл. 23, ал. 1) „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи
на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че
да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре
рязко.... “ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Н. П.Н.
от гр. Б., обл. С., изразяваща се в счупване на лява бедрена кост, което е
наложило оперативно лечение и е причинило на пострадалия трайно
затруднение на движението на левия долен крайник за срок от около 7-8
месеца и счупване на дясната лъчева кост в долната й част, причинило на
пострадалия трайно затруднение на движението на десния горен крайник за
срок от около 3-4 месеца, с което е осъществил състава на престъпление по
чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, като го е освободил от
наказателна отговорност по предявеното му по досъдебно производство №
2/2018 г. по описа на ОСлО-СОП и прокурорска преписка вх.№ 1039/2017г.
по описа на БРП, обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“,
предл.2, вр. чл.342, ал.1 от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК му е
наложил административно наказание “глоба” в размер на 2500.00 /две хиляди
и петстотин лева / лева, платима в полза на държавата, по сметка на
Републиканския бюджет.
На основание чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е наложил на
обвиняемия А. И. В. кумулативно наказание- „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 /една/ година и , /шест/ месеца, считано от
датата на влизане в законна сила на решението.
В тежест на обв.А. И. В. са възложени сторените в хода на
наказателното производство разноски.
Решението е обжалвано от защитника на подсъдимия – адв. И.И. в
пространна жалба, в която се излагат оплаквания за необоснованост,
противоречие с материалния закон и процесуалните правила при
2
постановяване на решението. В жалбата се отправя упрек към процесуалната
дейност на съда по анализ на доказателствата, извеждане и установяване на
релевантните факти и прилагане на закона с твърдения, че са нарушени
процесуалните правила, определящи начина на изграждане на вътрешно
убеждение. Застъпва се становище, че при анализа на доказателства не са
приложени правилата на индукция и дедукция- съществени компоненти от
формалната логика, императивно наложена като правило за процесуална
дейност при изграждане на вътрешно убеждение въз основа на
доказателствата. При кредитиране на показанията на свидетели –Н.Н., Х. Г.,
съдът не е изложил аргументи защо приема същите като истинни и в коя им
част, при наличие на съществени противоречия, породили необходимост от
проверка на показанията на същите по реда на чл.281 НПК.Преекспонирани
са конкретни доказателства и доказателствени средства, като им е придадена
от съда изключителна тежест –пр. заключението на съдебната автотехническа
експертиза, въз основа единствено на което са приети релевантните факти в
мотивите към атакуваното решение. Същевременно, при анализа на
доказателства категорично отсъства преценка на обясненията на обвиняемия,
което е в противоречене с изискването на закона за анализ и преценка на
всички доказателства, на цялата доказателствена съвкупност, поотделно и във
взаимната връзка между доказателствата. В жалбата си защитникът поддържа
и обосновава теза, че стореното нарушение на логическата и процесуална
дейност на съда при преценката на доказателства и изграждане на вътрешно
убеждение за релевантните факти е толкова съществено, че се приравнява на
липса на мотиви. Същото съставлява пречка да бъде проверена
действителната воля на съда.
Въпреки изложеното по-горе защитникът отправя искане за отмяна
на атакуваното решение и за постановяване на ново такова във въззивната
инстанция, по силата на което да бъде признат за невиновен и оправдан
обвиняемият В. за деянието, вменено му от РП- Б. и едва като алтернативно
искане- за отмяна на решението и връщане на делото за повторно
разглеждане в предходната инстанция за отстраняване на твърдяното
съществено нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание защитникът И. поддържа изцяло въззивната
жалба, ведно с оплакванията и доводите, които ги обосновават, както и
3
направените искания. В пледоарията си по същество въвежда ново оплакване-
за явна несправедливост на определените наказания, несъответстващи на
тежестта и обществената опасност на деянието, както и на личната степен на
обществена опасност на привлеченото към административно- наказателна
отговорност лице.
Обвиняемият изцяло се присъединява към становището на защитата
си.
В последната си дума моли за справедливо решение, да бъде признат
за невиновен и изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение.
Представителят на СОП заключава, че жалбата е изцяло
неоснователна.Няма основание да бъдат споделени упреците към първия съд
за липса на обективност и доказателствена обоснованост, както и за
нарушаване на правилата за преценка на доказателствата при изграждане на
вътрешното убеждение.Авторството на привлеченото към отговорност лице е
установено по непораждащ съмнение начин от съвкупната преценка на
свидетелските показания, протоколът за извършено процесуално следствено
действие –оглед на местопроизшествие и приложения към него като
неразделна част фотоалбум и заключението на САТЕ. В зависимост от така
изразеното становище предлага на съда изцяло да потвърди решението.
Въззивният съд, след като разгледа жалбата на заявените основания,
прецени становищата и доводите на страните, събраните разнородни
доказателства, и след като сам на осн.чл.314,ал.1 НПК осъществи цялостен
контрол по отношение на обжалваното решение, в съответствие с
приложимия закон намери за установено:
Производството пред първостепенния съд е протекло в съответствие
с процесуалните правила за събиране на доказателства, при стриктно
съблюдаване на правото на защита на обвиняемия и неговия защитник.
Въз основа на взаимната кореспонденция на доказателства и
доказателствени средства от различни групи е установена фактическата
обстановка, съдържаща се в мотивите на решението на първия съд, която
настоящият въззивен състав споделя изцяло като правилно установена, а
именно:
4
На 26.09.2017г. св. К.П. се движел по автомагистрала /АМ/ „Х.“ в
посока от гр.В. към гр.С., като управлявал товарния автомобил марка „Форд“
модел „Транзит“ с per. № . и по същото време по това направление в следната
последователност, на различно разстояние един от друг, се движели и св.В.Т.,
управлявайки лекия автомобил марка „Ситроен“ модел „Ксара Пикасо“ с per.
№ .; св. С.Г., управлявайки товарния автомобил марка „Мерцедес“ модел
„Атего“ с per. № .; св. С.С., управлявайки товарния автомобил марка „Ивеко“
модел „МЛ 75 Е 18“ с per. № .; св. Н.Н., управлявайки лекия автомобил марка
„Пежо“ модел „ 306“ с per. № ., обвиняемия А.В., управлявайки товарния
автомобил марка „Тойота“ модел „Хайлукс“ с per. № . и св. Х.Г.Г.,
управлявайки лекия автомобил марка „Дачия“ модел „Логан“ с per. № . и
около 16,50 часа тези моторни превозни средства продължавали движението
си по АМ „Х.“ в землището на Община Б., област С., непосредствено преди
тунел „Т.д.“, в платното за движение от гр.В. към гр.С.. В този участък от
автомагистралата платното за движение се състояло от три ленти за
движение,като лявата лента/ в описаната посока на движение/ била с ширина
3,70 м., средната - с ширина 3,76 м., а дясната - с ширина 2,60 м. Трите ленти
били отделени една от друга с бяла прекъсната разделителна линия. Пътната
настилка била изградена от дребнозърнест гладък асфалт, без нарушения и
неравности. Времето било влажно и валял дъжд, поради което пътната
настилка била мокра и хлъзгава. Имало интензивно движение на моторни
превозни средства.
Св. К.П. при непосредственото си навлизане в тунел „Т.д.“ с
управлявания от него товарен автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“ с
per. № ., изгубил контрол на управлението над него и се завъртял напречно
на платното за движение вътре в тунела, при което между този автомобил и
автомобилите марка „Мерцедес“ модел „Атего“ с per. № . и марка „Ивеко“
модел „МЛ 75 Е 18“ с per. № ., които се движели непосредствено след него и
на късо разстояние, настъпило верижно пътнотранспортно произшествие, в
резултат на което по всички автомобили били причинени имуществени щети
в различни техни части.
В това време - около 16,50 часа на 26.09.2017 г. св. Н.Н. също
наближавал входа на тунел „Т.д.“ на АМ „Х.“ в землището на Община Б. ,
5
област С., движейки се в посока от гр. В. към гр. С. с управлявания от него
лек автомобил марка „Пежо“ модел „306“ с per. № ., а непосредствено след
него се движел обвиняемия А.В. с управлявания от него товарен автомобил
марка „Тойота“ модел „Хайлукс“ с per. № .. При навлизането си в тунела св.
Н. се движел в средната лента на платното за движение, като управлявал
автомобила със скорост около 70 км./час. Обвиняемият А.В. се движел след
св.Н., в същата лента за движение, като управлявал товарния автомобил
„Тойота“ със скорост около 80 км./час. В. управлявал лекотоварния
автомобил „Тойота“ на съвсем близко разстояние пред движещото се пред
него превозно средство / л.а. „Пежо 306“/, изначално малката дистанция
между двете превозни средства се съкращавала все повече, предвид по-
голямата скорост с 10 км/ч. на автомобила, управляван от обвиняемия. При
непосредственото навлизане в тунела настилката на пътното покритие,
навлажнена от дъжда, под въздействие на преминаващото през тунела
въздушно течение ставала хлъзгава и буквално „пързалка“ /пок.св. В.Т.-
л.82,т.ІІ, а по показанията на св. Х. Г.-л.85,т.ІІ „беше хлъзгаво, като огледало
беше“ „видях как единият от полицаите, като излезе от колата едвам не
падна.Те ми казаха, че му казвали „черен лед“ и за първи път чух това
понятие“. Обвиняемият управлявал товарния автомобил „Тойота“ с
посочената по-горе скорост от 80 км/ч., без да се съобрази с конкретните
пътни условия –силен дъжд, мъгла /според пок. на някои от свидетелите/,
настъпил сумрак в 17ч., хлъзгаво пътно покритие, интензивното движение в
този час по магистралата, нито пък съобразявайки, че управлява товарен
автомобил със значително тегло и натоварен с облицовъчен камък с тегло 150
килограма, допълнително удължаващ спирачния път и затрудняващ
спирането. Обвиняемият не намалил скоростта си на движение
непосредствено преди влизане в тунел, към вътрешността на който нямал
видимост , а управлявания от него автомобил се движел на твърде малко
разстояние /надлъжна дистанция/, от движещия се пред него лек автомобил
„Пежо“, управляван от св. Н., която се скъсявала все-повече, предвид
разликите в скоростта на двете превозни средства.
Почти веднага след влизането си в тръбата на тунела св. Н. забелязал
хаотично струпаните на пътното платно автомобили, участвали в описаното
по-горе верижно пътнотранспортно произшествие /ПТП/ и задействал
6
спирачната система на управлявания от него автомобил марка „Пежо“ модел
„306“ с per. № ., за да спре преди мястото на настъпилия удар. В този момент
движещия се след него обвиняем В. също задействал спирачната система на
управлявания от него товарен автомобил марка „Тойота“ модел „Хайлукс“ с
per. № ., но поради прекалено малката дистанция между двата автомобила и
избраната от водача – обв.В. неподходяща скорост на движение /несъобразена
с интензивността на движение, метереологичните условия, и състоянието на
настилката и товара на превозното средство/, настъпил удар между предната
част на управлявания от него автомобил „Тойота“ и задната част на лекия
автомобил „Пежо“, в резултат на който лекият автомобил бил изтласкан
напред към хаотично струпаните на пътното платно автомобили, участвали
във верижното ПТП и се ударил с предната си част в товарния автомобил
марка „Ивеко“ модел „МЛ 75 Е 18“ с per. № .. При удара на св. Н.Н. било
причинено счупване на лява бедрена кост и счупване на дясната лъчева кост в
долната й част. Малко след това и товарния автомобил „Тойота Хайлукс“ се
ударил с предната си част в товарния автомобил марка „Ивеко“.
Св. В този момент в тръбата на тунела навлязъл и св. Х.Г.Г. се движел
по същия път в същото направление, управлявайки автомобил „Дачия“ модел
„Логан“ с per. № . и в един момент от своето движение непосредствено преди
тунела бил изпреварен от управлявания от обв.Александров товарен
автомобил „Тойота Хайлукс“, рег. Н. ..При навлизането си в тунела
свидетелят забелязал как движещия се пред него автомобил „Тойота“ удря с
предната си част задната част на л.а. „Пежо 306“ и го изтласква напред, като
едновременно му придава ротационно движение. Сблъсъкът между двете
превозни средства бил осъществен в средната лента. Г. задействал спирачната
система на автомобила и предприел маневра „завой на дясно“, но не успял да
спре преди мястото на настъпилото ПТП, в резултат на което настъпил лек
удар между предната дясната част на управлявания от него автомобил и
товарния автомобил „Тойота Хайлукс“.
Относно станалото пътнотранспортно произшествие бил подаден
сигнал на телефон № 112 и на мястото пристигнали свидетелите П.П.К.,
Т.В.Д. и Е.А.К. - полицейски служители при ОДМВР - С.,а също и екип на
ФСМП - Б., който оказал съответната спешна медицинска помощ на
св.Н.Н.,след което същият бил транспортиран в УМАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД -
7
гр. С., където по отношение на него било проведено необходимото лечение.
На обвиняемия А.В. и на останалите водачи на описаните по-горе
моторни превозни средства били извършени проби за наличие на алкохол в
издишания въздух със съответно техническо средство, което отчело
отрицателен резултат от 0.00 на хиляда.
От заключението на вещото лице по назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза е установено,че
в резултат на настъпилото ПТП св. Н. Н., получил следните увреждания:
счупване на лява бедрена кост, което е наложило оперативно лечение и е
причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на левия долен
крайник за срок от около 7-8 месеца и счупване на дясната лъчева кост в
долната й част, причинило на пострадалия трайно затруднение на движението
на десния горен крайник за срок от около 3-4 месеца, които увреждания се
характеризират като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1 НК.
От заключенията на вещите лица по назначените по делото тройна и
петорна автотехнически експертизи се установява, че пътнотранспортното
произшествие, при което на св. Н. били причинени средните телесни повреди
е било предизвикано в резултат на субективните действия на обвиняемия А.В.
като водач на товарния автомобил марка „Тойота“ модел „Хайлукс“ с per. № .,
който е избрал да се движи със скорост, несъобразена с пътните и атмосферни
условия, с масата на превозвания товар, и който не е спазил изискванията за
осигуряване на безопасна надлъжна дистанция при движението си зад лекия
автомобил марка „Пежо“. Вещите лица установяват, че причиненият
съставомерен резултат –увреждане на здравето на пострадалия Н. Н. се
намира в пряка причинна връзка и е обусловен от действията на обвиняемия
А. В., съставляващи нарушения на правилата за движение по пътищата,
регламентирани в Закона за движение по пътищата: чл. 20, ал. 2 : „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферни условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
8
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и чл. 23, ал.
1: ,,Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.... “
Така възприетата и описана по-горе фактическа обстановка се
установява по начин, непораждащ съмнение от цялата съвкупност от
доказателства, събрани по досъдебното производство и в съдебно заседание
пред първия съд- а именно- протоколът за оглед на местопроизшествие и
снимков материал, съдържащ се във фотоалбум, неразделна част от същия,
показанията на разпитаните свидетели- водачи на МПС, участвали в
произшествието /верижна катастрофа/. В зависимост от тези доказателства се
установява взаимното разположение на превозните средства , като по този
начин се потвърждават показанията на св. Х. Г., дадени в хода на досъдебното
производство, прочетени и приобщени по реда на чл.281 НПК, в които
същият двукратно е потвърдил прякото си възприемане на удара на
управлявания от обв. А. В. товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ в задната
част на л.а. „Пежо 306“ с водач- пострадалия Н. Н.. При съществените
противоречия, констатирани от съда при разпита на свидетеля в съдебно
заседание, създали повод за прочитане на показанията от досъдебното
производство, по най- съществения за предмета на доказване въпрос – а
именно, възприел ли е лично св. Х. Г., придвижвайки се с управлявания от
него автомобил непосредствено след „Тойота Хайлукс“, настоящия състав
счита, че следва да приеме като истинни и достоверни показанията на
свидетеля именно от досъдебното производство. Същите са депозирани
непосредствено след инцидента, поради което възприятията от случилото са
били съхранени истинно и достоверно в паметта на свидетеля. Илюстрация за
това е обстоятелството, че същият описва не само удара, но и придвижването
на „Пежо 306“ вследствие на същия съвсем подробно и конкретно, като
установява ,че автомобилът е бил отместен напред-към събраните
автомобили при инициалния сблъсък- и същевременно от удара е последвало
ротационно движение- завъртане на л.а. около оста си.
Като принципно споделя оплакването на защитата, затова, че при
обсъждане на доказателствата от съвкупността, извън вниманието на
9
решаващия съд са останали обясненията на обв. В., настоящият съдебен
състав при преценката на същите и съпоставянето им с останали,,те
доказателства, следва да отбележи, че това не би повлияло върху
формираните по-горе фактически изводи, променяйки ги. Обясненията на
подс. В., описващи друг, съвсем различен механизъм, според който
управлявания от него лек автомобил „Тойота Хаилукс“ е бил блъснат от л.а.
„Пежо 306“ с водач –пострадалия Н., вследствие на което т.а. „Тойота“ е бил
отместен назад и се е установил в мястото, където е фиксиран в огледния
протокол, са недостоверни, т.к. не се подкрепят по никакъв начин от
останалите доказателства – изброени по-горе, няма по делото никакви данни
„Пежо 306“ да е осъществявало движение на заден ход в тунела. Освен това
същите противоречат на формалната логика, според която е недопустимо
товарен автомобил със собствена значителна маса, допълнително натоварен
със 150 кг. камък да бъде отместен на видимо разстояние от няколко метра
при сблъсък със значително по-скромен като размери и маса лек автомобил
„Пежо 306“, в който е пътувал само водача на същия. По този начин
преценени обясненията на обв. В. представляват средство за защита, с
каквото той разполага по закон като лице, привлечено към наказателна
отговорност, но не и – средство за установяване на обективната истина за
релевантните факти.
На тази доказателствена пътека първостепенният съд е изградил верен,
в съответствие с материалния закон извод, за осъществяване на престъпния
състав на чл.343,ал.1 б.“б“, пр.2 ,вр.чл. 342,ал.1 НК от страна на привлечения
към отговорност А.В..
От обективна страна са налице осъществени нарушения по чл.20,ал.2
НК, като не е подбрал правилно безопасната скорост, съобразявайки се с
нощната видимост, атмосферните условия, хлъзгавата настилка, навлизането
в тунел и масата на превозвания товар, а от друга страна – не се е движил да
безопасна дистанция, позволяваща му да спре без да настъпи удар в
движещото се пред него превозно средство при предприемане на аварийно
спиране на същото. Всяко едно от двете допуснати нарушения самостоятелно
е обусловило настъпването на противоправния резултата. Същите, макар и да
са свързани помежду си, по начин, че подбирайки скоростта водачът следва
да се съобрази с интензивността на движението и с дистанцията която
10
поддържа с движещото се превозно средство пред него, и обратното-
изискуемата по закон достатъчна дистанция се регулира посредством
намаляване на скоростта, не се намират помежду си в режим на взаимно
изключване, както е имал повод да изтъкне Върховният съд в практиката си
по транспортните дела, приемайки в Р №106 / 19.03. 1984г. по н.д. 77 / 84г. на
ІІІ НО: „принудителното навлизане в насрещната лента за движение, за да се
избегне удар в движещо се отпред превозно средство е нарушение на
безопасната дистанция и на режима на скоростта…“
От субективна страна водачът А. В. е могъл и е бил длъжен да
предотврати настъпването на произшествието, ако предварително- преди
навлизане в тунела е бил извършил реална преценка на пътната обстановка
със всички, влияещи на движението фактори и е намалил скоростта до
безопасната такава и същевременно – е увеличил дистанцията с движещото се
отпред превозно средство.
„ Основно изискване за безопасност на движението при
неблагоприятни условия е скоростта да бъде съобразена с разстоянието на
видимост, на което безопасно може да спре едно превозно средство.
При навлизането в участък от пътя, при който видимостта е
ограничена на късо разстояние, водачът е задължен предварително да се
подготви за тази усложнена пътна обстановка и преди всичко да намали
скоростта, за да не изпадне по своя вина в положението да извършва
спасителна маневра от настъпването на критична пътна ситуация …“ Р № 466
/ 77 г. по н.д. № 290 /77г. на ІІІ НО.
Внимание в тази връзка заслужава още едно решение –Р №499 /2000г.
по н.д. № 364 / 1999г. на І НО : „Според ЗДП опасността, при която водачи,те
могат да избират скоростта и дали въобще да продължат движението си , е
различна от опасността, при която имат само един избор-да намалят
скоростта и да спрат“ .
Законосъобразно, РС- Б. е преценил липсата на пречки да бъде
приложен институтът на административно-наказателна отговорност по чл.78а
НК за обвиняемия В. който не е осъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност.
11
Единствено, при преценката на индивидуализацията на отговорността,
настоящият въззивен състав намира, че същата е била несправедливо
завишена спрямо привлеченото към отговорност лице, което е с
необременено съдебно минало, упражнява обществено полезен труд, няма
регистрирани противообществени прояви- налице са много добри данни,
характеризиращи личността, въпреки регистрираните в справката предходни
нарушения, които обосновават извода за неправомерното му поведение като
водач.
При преценката на обстоятелствата, влияещи на отговорността съдът
намира, че същата следва да бъде реализирана при превес на смекчаващите
същата обстоятелства, като определената глоба следва да бъде намалена от
2500 на 1500 лева, а наказанието лишаване от права – от 1г. и 6 месеца – до
девет месеца.
Въззивният съд счита, че наказанията в такъв размер, са достатъчни за
благоприятно въздействие върху личността на обвиняемия.
При цялостния контрол над решението съдът не намери основа,ния за
отменяването му и други основания за изменяването му, предвид на което и
на осн.чл.334,т.3, вр.чл.337,ал.1 т.1 и чл.378,ал.5 НПК съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Решение № 174/ 25.09.2019г., постановено по НАД №
598/2018г. по описа на РС- Б., като НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание по отношение на обвиняемия А. И. В. , ЕГН **********, както
следва : намалява размера на наложената глоба от 2500 лева на 1500 /хиляда и
петстотин лева/ и намалява размера на наказанието „лишава,не от право да
управлява моторно превозно средство“ по чл.37 т.7 НК от 1 година и 6
месеца на 9 /ДЕВЕТ/ МЕСЕЦА .
12
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13