Р
Е Ш Е
Н И Е №
260047
гр. Пловдив, 30.11.2020 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети
граждански състав в открито заседание на четвърти ноември две хиляди и
двадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка
Белева
при секретаря Мила Тошева, като
разгледа докладваното от съдията Белева в.гр.д. № 403/2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ответника по спора „ П. „ АД,
ЕИК…и от ответника по спора „ В.Е. „ ЕООД, ЕИК ….– присъединен на основание чл.
265 ал. 1 от ГПК към жалбата на „ П. „ АД, Решение № 104 от 13.04.2020 г.,
пост. по гр.д. № 54/2019 г. на Окръжен Съд - Смолян в частта, с която жалбоподателите са осъдени да заплатят солидарно
на въззиваемите – ищци Р.В.И., В.Р.И., Ш.М.К. и К.Д.Б. обезщетения за
претърпени от непозволено увреждане вреди както следва: за Неимуществени вреди
в размери съответно 30 000 лв., 4 000 лв.,20 000 лв. и 6 000 лв., а
на Р.В.И. и за Имуществени вреди в размер на 540 лв., ведно със законната лихва
върху така присъдените обезщетения, считано от 02.11.2017 г. / датата на
деликта / до окончателното им изплащане.
Въззивниците поддържат оплаквания за
неправилност на решението в обжалваните му осъдителни части и искане за неговата отмяна в тези части и
отхвърляне на исковете. Претендират направените за две инстанции деловодни
разноски.
Въззиваемите – ищци чрез
процесуалния си представител адвокат Р. са депозирали отговор за
неоснователност на жалбата. От адвоката се претендира присъждане на
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА.
Съдът установи следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по предявени обективно субективно съединени искове от
въззиваемите Р.В.И., В.Р.И., Ш.М.К. и К.Д.Б. против въззивниците „ П. „ АД и „ В.Е. „ ЕООД с правно основание
чл. 45 вр. чл. 49 вр. чл. 53 от ЗЗД – за осъждането на ответниците да им
заплатят солидарно обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди
от непозволено увреждане, настъпило по вина на служители на двете дружества на
02.11.2017 г. в гр. Д.., ведно със законната лихва, считано от датата на
деликта до окончателното заплащане.
Ищците поддържат че на 02.11.2017 г.
около 11ч. в бензиностанция на първия ответник „ П. „ АД - обект 5306 в гр.
Д.., са били предприети дейности по технологично обслужване / почистване/ на
резервоар за втечнени горими газове и конкретно газ пропан – бутан, която
дейност се извършвала от служители на втория ответник „ В.Е. „ ЕООД по
възлагане от първия. Остатъчни газове от резервоара при почистването му изтекли
в атмосферата и вследствие ниската температура на въздуха и посоката на вятъра
образували взривоопасна смес и причинили възпламеняване / взривяване / в
съседния в източна посока на безниностанцията обект. В същия в този момент са
се намирали ищците, които са пострадали от взрива както следва:
Р.И. – Изгаряне от II
степен 5% на лицето, двете ръце и пръстите, закрито счупване на дясната петна
кост;
В.И. – Изгаряне от II АВ
степен 4% на лицето;
Ш.К. – Изгаряне от II
АВ – III степен 4% на лицето и на двете ръце и пръсти;
К.Б. – Изгаряне от II
АВ – III степен на площ 3%
на лицето и двете предмишници.
Като поддържат че всички увреждания са в
пряка причинна връзка с възпламеняването на изтеклия от резервоара газ пропан –
бутан и че причината за неговото изтичане са виновни противоправни действия на
служителите на ответниците „ П. „ АД и „ В.Е. „ ЕООД ищците молят двамата ответници
да бъдат осъдени да заплатят солидарно обезщетения за неимуществени вреди /
болки и страдания / на Р.И., В.И., Ш.К. и К.Б. в размери съответно 35 000
лв., 12 000 лв., 25 000 лв. и 12 000 лв., а на Р.И. и Ш.К. и
обезщетения за имуществени вреди в размери 580, 60 лв. за първия и 284, 29 лв.
за втория, представляващи направени за лечението разходи, ведно със законната
лихва върху обезщетенията, считано от датата на деликта. Поддържа се че
виновното противоправно поведение на ответниците се изразява в допуснати от тях
при и по повод технологичното обслужване / почистване / на резервоара груби
нарушения на нормативните изисквания за безопасност, а именно: неуведомяване на
органите на ПБЗН – чл. 5 т. 9 от Наредба № 8121з- 647/1.10.2014 г., неизработен
план по чл. 5 т. 10 от същата наредба,
необезопасяване на района, непоставяне на предупредителни сигнални знаци
по Наредба № 4/1995 г., неизползване на уреди и съоръжения за анализ за наличие
на въглеродни газове и чистота на въздуха.
От ответниците са депозирани отговори за
неоснователност на исковете. Възразява се че дейността на служителите „ П. „ АД
и „ В.Е. „ ЕООД не е виновна и
противоправна, като при извършването й са били спазени всички нормативни
изисквания за пожарна безопасност / спиране работата на бензиностанцията и
обезопасяване на района / и е осъществявана под надзора на компетентния
държавен контролен орган – Главна Дирекция ИДТН
- П.. към ДАМТН чрез старши инспектора М. Д.. Възразява се че ищците са самопричинили
инцидента, респ. че е в значителна степен налице съпричиняване, тъй като в
съседния от изток на бензиностанцията имот те не само са се намирали, а са
осъществявали строителни дейности по изграждане на неразрешена постройка, при
която са ползвали електрически триони и други образуващи ел.искри метални
инструменти, като в постройката е горяла и печка на твърдо гориво – открит
огън. Възпламеняването е именно в резултат на съприкосновението на изтеклите от
резервоара газови пари на пропан - бутана с тези искри и открития огън. Освен това
постройката е разположена на разстояние по малко от допустимото отстояние от
границата между двата имота.
От ответника „ П. „ АД се поддържа още че по
исковете дружеството не следва да отговаря, защото не е собственик на
бензиностанцията към датата на инцидента / същата, както и поземления имот, в
който се намира е на 17.06.2015 г. продаден на трето за делото лице/ и защото
не служители на „ П. „ АД са извършвали почистването и дегазацията на
резервоара за втечнен газ пропан – бутан, дейността е извършвана само и
единствено от служители на „ В.Е. „ ЕООД , макар и по възлагане от „ П. „ АД. В
тази връзка се позовават на сключения между тях договор и конкретно на чл. 1
ал. 3 от същия, според който изпълнителят „ В.Е. „ ЕООД е приел да извърши
работата със свои средства за труд, материали и механизация и на свой риск.
По делото е безспорно и установено
следното:
На 02.11.2017 г., след 9 ч. и към момента на
взрива в гр. Д… се е извършвала профилактика на резервоар за пропан – бутан
в бензиностанция, обект № 5306, в която
към така посочената дата съответната търговска дейност в обекта се е
осъществявала от ответника „П. „ АД.
Профилактиката се е извършвала от служители на ответника „ В.Е. „ ЕООД по възлагане от „ П. „ АД –
Договор от 04.04.2016 г., представен по делото.
След източване на течната и газова фаза на резервоара с пропан бутан е
започнато обдухването на резервоара с
компресор, който да отстрани остатъчното количество газова фаза на пропан –
бутан и да вкара свеж въздух в цистерната – свидетелските показания на В.. Т..
и П.. С.. и заключението на пожаротехническата експертиза.
В същото време в съседен на
бензиностанцията имот - отстоящ на изток от нея, ищците В.И. и К.Б. са извършвали неразрешена
строителна дейност – поставяне на покрив на дървена постройка, представляваща
незаконен строеж и намираща се на отстояние едва 6,5 м. от бензиностанцията –
под нормативно изискуемия се минимум съгласно чл. чл.630, 631./1/ от Наредба з – 1971/29.10.2009 г.. При
осъществяването на дейността си И. и Б. са използвали моторен трион –
произвеждащ при работа електрически искри, а в самата постройка запалили и
поддържали открит огън - печка с дърва и въглища, „ тъй като било много
студено“. Поради денивелеция на терена нивото на постройката е било по – ниско
от гърловината на резервоара. Към момента на възпламеняването вътре в
постройката се намирал ищецът Р.И. - който
изчаквал баща си В.И., а в непосредствена близост до границата на двата
имота бил ищецът Ш.К., като разговарял с В., и според обясненията му по чл. 176
от ГПК отишъл там, преминавайки през терена на бензиностанцията, като никъде не
били налични знаци преминаването да е забранено, а и на самата бензиностанция
имало 3 – 4 човека. В обясненията си по чл.176 от ГПК ищците В.И. и Б. заявяват че отишли да
работят на „ бараката „ около 9 ч. сутринта, усетили силна миризма на газ, но
запалили печката и започнали работа,
тъй като на бензиностанцията нямало поставени знаци че се извършва дейност
извън обичайната. Б. бил на покрива, В. режел дъските долу и му ги подавал.
Според показанията на свидетеля Р..
Д.. – управител на бензиностанцията, на 02.11.2017 г. след като дошли
служителите на „ В.Е. „ ЕООД за профилактика на резервоара преустановили
работата на бензиностанцията, като до входа й откъм главния път поставили
конуси – за възпрепятстване достъпа на клиенти и трети лица. След като провела
инструктаж / дадените инструкции не
помни /, служителите на „ В.Е. „ ЕООД започнали работа, а тя отишла в офиса
си в административната сграда на бензиностанцията.Към този момент в съседния
имот не е имало хора.
В този смисъл и показанията на
свидетелите П. С. и В.. Т.. –
служителите на „ В.Е. „ ЕООД, извършили техническите дейности по
профилактиката. След инструктаж от
управителя Д.. започнали работа – първо източили резервоара, а след това
преминали към обдухването му. Възпламеняването настъпило при обдухването.
Непосредствено преди взрива Т.. отишъл отвън до
камиона, за да вземе монометър, с който да провери дали газовата фаза на
пропан бутана е източена. В този момент
чул звук от моторна резачка, а веднага след това и взрив. Преди това не
се виждало на и около бараката в съседство да има хора, които да работят. Между
двата имота имало ограда, възможно е тя да е пречела на видимостта. На обекта били
тримата – Т.., С. и още един служител на „ В.. Е.. „ – Д.. П.., който бил нов
колега и само наблюдавал работата.
Свидетелят К. А.. депозира показания да е
продавач консултант в бензиностаницята и да е бил на работа сутринта на
02.11.2017 г..След като дошли служителите на „ В.Е. „ ЕООД бензиностанцията преустановила работа, за
което поставили конуси пред обекта – на входа му откъм главния път. Свидетелят
излязъл на двора на обекта и изчаквал приключването на профилактиката, за да
започне отново работа. Преди взрива видял хора в съседния имот, но резачки не
се чували.
Според заключението на пожаротехническата
експертиза извършваната профилактика включва източване от резервоара на течната
фаза на пропан бутан с помпа, след което и обдухването му с компресор –
вкарване на свеж въздух в цистерната с цел отстраняване на остатъчното
количество газова фаза на пропан - бутан. При обдухването от резервоара се
изхвърля остатъчно количество пропан бутан в газообразна форма, който е два
пъти по тежък от въздуха и се наслагва ниско до земната повърхност, като
постепенно се изпарява. Доколкото казаната по горе постройка е била на ниво по
ниско от гърловината на резервоара, газовата фаза, изхвърлена от последния в
случая се е настелила под постройката. Долната граница на възпламеняемост на
пропан – бутана е между 1,9 и 2,1 обемни процента и самия факт че е възникнал
взрив налага извод че вследствие обдухването на резервоара изпуснатите газови
пари са били над този праг - тоест
взривоопасна концентрация. Сама по себе си тя не предизвиква възпламеняване, за
да се получи такова е необходимо да
влезе в съприкосновение с източник на запалване, като в конкретния случай във и
около постройката са били налице три такива източника – работещ отоплителен
уред с твърдо гориво, използване на бензиномоторен трион с нагряване на
изпусквателния механизъм и използване на метален инструмент за коване на
пирони. На база дадените от ищците Р.И. и К. Б.. обяснения по чл. 176 от ГПК в
насока че взривът дошъл отдолу, под пода на постройката, възпламеняването
според експерта е възникнало под постройката и причината за него е
съприкосновението на парите на пропан бутана с наличните във и около постройката източници на запалване –
работеща печка с твърдо гориво, нагрети метални повърхности и ел. искри от
триещи се части.
Според заключението на експерта не са били
спазени противопожарните, технически, организационни и други изисквания за
безопасност при извършване на профилактиката на резервоара. Нарушение на чл. 5
т. 10 от Наредба № 8121з – 547/1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите – дължимо от собствениците и/или
ръководителите на обектите уведомяване на органите за пожарна безопасност и
защита на населението и неизготвяне на
план за осигуряване на пожарната безопасност при извършване на дейности, с
които временно се променя нивото на пожарна опасност в обектите/ каквато
дейност е извършваната профилактика /. Извод в насока липсата на уведомяване и
изготвен план от страна на съответния ръководител – в случая управителя на
бензиностанцията, се обосновава и от представените по делото: Справка от
27.12.2019 г., издадена от началник РС ПБЗН – Д..; Акт № 4/21.11.2017 г.,
съставен от Инспектор в РС ПБЗН – Д.. за установяване на извършено от Р. Д. в
качеството й на управител на процесната бензиностанция административно
нарушение – липса на разработен план за пожарна безопасност при извършеното на
02.112017 г. почистване на резервоара в бензиностаннцията, Издадено въз основа
на този акт Наказателно постановление № 4/4.12.2017 г. от началника на РС ПБЗН
– Д. и Решение от 12.09.2018 г., пост. по кнад № 148/2018 г. на Административен Съд – Смолян, с което се
потвърждава наказателното постановление.
Установява се още че такъв план впоследствие
е съставен и представен по делото - от дата 10.11.2017 г..Според същия на всеки
два часа до завършването на ремонта е следвало да се извършва анализ за
наличието на въглеводордни газове и тяхната концентрация - което според експерта, сочи че количеството пропан
бутан, изхвърляно от резервоара при обдухването трябва да се следи да е такова
че да не създава взривоопасна концентрация – тоест да е под 1,9 обемни
процента. В тази връзка обаче на експерта не са предоставени данни за
извършвани такива замервания с необходимата апаратура.Доказателства в тази
насока не са ангажирани по делото.
От заключението на СМЕ се установява
обгарянията на ищците да са в пряка причинна връзка с възпламеняването на
газовите пари на пропан – бутана; вида, обема, интезитета и продължителността
на търпените болки и страдания; възстановителния период. В тази насока са и
показанията на ангажираните от ищците свидетели.
С оглед така установеното окръжният съд е
приел да е налице отговорността по чл. 49 от ЗЗД по отношение и на двамата
ответници. Отговорността на „ П. „ АД е поради липса на План по чл. 5 т.10 от
Наредба № 8121з – 647/1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите и на
Инструкция по чл. 164 ал. 1 т.2 от Наредбата за устройството,
безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и
инсталации за втечнени въглеводородни газове –
което нарушение санкционирано чрез издаденото срещу управителя на
бензиностанцията наказателното постановление № 4/4.12.2017 г. на началника на
РС ПБЗН – Д.., потвърдено с решението на АдмС – Смолян. Отговорността на „ В.Е.
„ ЕООД е поради нарушение на разпоредбата на чл. 174 ал. 1 от Наредбата за устройството, безопасната
експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и истанлации за
втечнени въглеводородни газове - непоставяне на и около обекта на
предупредитилни надписи и знаци във връзка с извършваната профилактика и
допуснато преминаване на други лица и в частност на ищеца Ш.К. през терена на
бензиностанцията в непосредствена близост до резервоара, както и поради
нарушение на чл. чл. 180 и 181 от същата наредба – бездействие по отношения на
изискванията да се следи на обекта и около него да не се допуска палене на огън
или създаване на условия за образуване на искри. Приети са за неоснователни
възраженията на ответника „ П. „ АД за освобождаване от отговорност поради
факта че обектът не е негова собственост, както и поради това че всички
действия във връзка с профилактиката на резервоара, в т.ч. и дължимите такива за
пожарна безопасност са били в задължение единствено на „ В.Е. „ ЕООД – на
основание сключения между тях договор, съгласно който изпълнителят е приел да
извърши работата със свои средства за труд, материали и механизация и на свой
риск / чл. 1 ал. 3 от договора /. Относно първото възражение е прието че
собствеността е без значение при безспорно установения факт че към датата на
деликта именно този ответник е осъществявал търговска дейност в
бензиностанцията, а досежно второто – че изработването на план по чл. 5 т.10 от
Наредба № 8121з – 647/1.10.2014 г. е вменено задължение на ръководителя на
обекта - в който смисъл и наложеното наказание за административно нарушение на
управителя на бензиностанцията. С оглед
което е прието да не е налице хипотеза на т.3 от ППВС № 17/1963 г., при която
отговорността е само на предприятието – изпълнител на основание сключения с
предприятието възложител договор. Прието е че в случая отговорността е и на
двамата ответници и тя е солидарна. При бeзспорно
установената причинна връзка между взрива и получените от ищците увреждания
исковете са приети за доказани по основание, а досежно размерите на база
заключението на СМЕ и показанията на разпитаните свидетели е прието справедливите такива по смисъла на чл. 52 от ЗЗД да са 30 000 лв. за Р.И. , по
10 000 лв. за В.И. и К. Б.. и
20 000 лв. за Ш.К.. По отношение на В. и К. е прието да е основателно
възражението на ответниците за съпричиняване на вредите – изразяващо се в
извършване на неразрешена дейност на обект, намиращ се на по малко от
изискуемото се от бензиностанцията отстояние, при извършването на която дейност
и въпреки че са усещали силна миризма на газ са използвани образуващи искри
металорежещи инструменти и запалване и поддържане на открит огън – работеща
печка с твърдо гориво. С оглед което дължимите на тези ищци обезщетения са
намалени като размер с процента на приетото съпричиняване. По отношение на
ищците Ш.К. и Р.И. е прието да не допринесли с поведението си за настъпване на
вредоносния резултат, доколкото тези ищци не са участвали в извършването на
непозволената дейност.
Във въззивната жалба се поддържа решението да
е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Настоява се че „ П. „ АД не носи отговорност
по чл. 49 от ЗЗД към ищците, тъй като от неговите служители не са извършвани
каквито и да било действия за профилактиката на резервоара. Всички действия в
тази насока са били извършени от служители на „ В.Е. „ ЕООД на техен риск и
отговорност, поради което евентуалната отговорност за причинени на ищците вреди
следва да се понесе само от този ответник – на основание и сключения между тях
договор от 04.04.2016 г. и конкретно чл. 1 ал. 3 и чл. 24 ал. 2 от същия и
съгласно разрешението, дадено в ППВС № 17/1963 г. – че когато по договор между
две предприятия едното е възложило на другото извършване на определена работа,
която предприятието – изпълнител с договора е приело да извърши със свои
работници, контрол и организация за евентуално причинените при и по повод
работата вреди отговаря само предприятието – изпълнител. В нарушение на
материалния закон съдът приел че управителят на бензиностанцията имал
задължението да уведоми РС ПБЗН – Д..
за извършваната профилактика на основание чл. 5 т. 10 от Наредба. Такова
уведомяване не се изисква от така посочената разпоредба. Същата визира само
задължение за разработване на план за осигуряване нивото на пожарната
безопасност. Макар такъв към 2.11.2017 г. да не е изготвен, неспазването на
това „ формално „ изискване било „ по
същество „ изпълнено с проведения от страна на управителя на
бензиностанцията инструктаж на служителите на „ В.Е. „ ЕООД. Дружеството също така преустановило работата
на бензиностанцията, като пред входа й поставило конуси, сочещи че тя не работи,
както и препятстващи навлизането на автомобили на територията й. Уведомило за
извършваната профилактика и съответния държавен контролен орган – Главна
дирекция ИДТН – П.., представител на който присъствал на нея – свидетеля М. Д.. Други действия не са дължими от страна
„ П. „ АД, поради което експлозията по
никакъв начин не е вследствие на виновни действия / бездействия на служители на
това дружество. Настоява се още че съдът неправилно приел че експлозията
и последвалите от нея вреди не се намират изцяло в причинно следствена връзка с
поведението на ищците. Настоява се че противоправните действия на последните са
единствената причина за възпламеняването и като така е налице не просто
съпричиняване на вредите от страна на ищците, а самопричиняване изцяло на
вредите от тяхна страна. Евентуално се поддържа че неправилно по отношение на
ищците Ш.К. и Р.И. не е прието съпричиняване. Като допуснати от
първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения се поддържа: Че е
кредитирано некомпетентно заключение на пожарно-техническата експертиза /
доколкото вещото лице не е разграничило хипотезите на чл. 5 т. 9 и чл. 5 т. 10
от Наредба № 8121з – 647 /1.10.2014 г. досежно задължението за уведомяване на
съответната РС ПБЗН / при необоснованен отказ да разшири експертизата в състав от три вещи лица; Че не е открито
производство по оспорване на представените от ищците два фискални касови бона –
в насока бензиностанцията да не е преустановила дейността си по време на профилактиката,
като е обслужвала клиенти; Че е ценил неправилно договора от 4.4.2016 г. между
„ П. „ АД и „ В. Е. „ ЕООД – в поддържаната от въззивника насока че действията
по безопасността и отговорността за причинени при и по повод изпълнението на
работата вреди са в отговорността и задълженията само на предприятието –
изпълнител „ В.Е. „ ЕООД, както и показанията на свидетелите Д., А., С., Т. и
Д. – относно установеното от тях пълно и надлежно изпълнение от страна на „ П.
„ АД на задълженията, свързани с осигуряване пожарната безопасност на бензиностанцията
по време на профилактиката на резервоара, както и обясненията по чл. 176 от ГПК
на ищците, които установявали пълно самопричиняване на вредите
от тяхна страна, евентуално съпричиняване и от страна на Р.И., който - според въззивниците, също е участвал в огневите работи по
изграждане на незаконната постройка, както и от страна на Ш.К., който – според въззивниците, е възприел
извършващата се профилактика на резервоара, но въпреки това за да достигне до имота
на В.И. навлязъл и пресякъл цялата
територия на бензиностанцията, при това и усещайки миризма на газ. Така
допуснатите процесуални нарушения довели и до необоснованост на решението.
Поддържа се още то да е и вътрешно противоречиво, а в определени негови части
да е и немотивирано – досежно извода за наличие на солидарна отговорност и на
двамата ответници въпреки възведените от
„ П. „ АД възражения в противна насока.
Така спорните по делото въпроси, предмет на
разглеждане от въззивната инстанция по основанието на исковете са: 1/ Следва ли
да се носи отговорност към ищците за причинените им вследствие възпламеняването
вреди или същите се дължат изцяло на виновно и противоправно тяхно поведение и
2/ Следва ли ответникът „ П. „ АД да носи такава отговорност солидарно с
ответника „ В.Е. „ ЕООД или отговорността следва да се понесе само от последния
на основание сключения между тях договор от 04.04.2016 г., както и защото „ П.
„ АД е изпълнило всички свои задължения във връзка с обезпечаване на пожарната
безопасност на извършваната работа. Относно размера - следва ли да се приеме съпричиняване на
вредите и от страна на ищците Р.И. и Ш.К., на което основание присъдените им
обезщетения да се намалят с процента на съпричиняването.
Съгласно трайно установената съдебна практика
юридическото лице не е деликтоспособно и не носи отговорност по чл. 45 от ЗЗД.
Отговорността на юридическото лице е по чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД – в случая по
чл. 49 от ЗЗД, която е безвиновна, гаранционно обезпечителна и цели да
овъзмезди причинени вреди от виновни противоправни действия/бездействия на
физически лица, извършени при и по повод възложена им от юридическото лице
работа. За да се ангажира отговорността на
физическото лице по чл. 45 от ЗЗД следва да са налице кумулативно следните
предпоставки: противоправни негови действия и/или бездейстия, да са причинени
вреди от тях и да е налице причинно следствена връзка между противоправното
поведение и вредите, която задължително трябва да е пряка и не може да бъде
опосредена. При няколко причинители отговорността им по чл. 45 от ЗЗД е
солидарна – чл. 53 от ЗЗД, съответно солидарна е и отговорността по чл. 49 от ЗЗД на техните възложители. В производството по иск за обезщетение на причинени
от деликт вреди е ирелевантен приноса в увреждането на всеки от причинителите,
респ. на техните възложители. Защото съгласно чл. 122 ал. 1 от ЗЗД кредиторът
може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници,
а съотношението на вината на всеки от тях за увреждането е въпрос на вътрешни
отношения, който при липса на доброволно уреждане се разрешава чрез иск по чл.
127 от ЗЗД.
Дейността на ответниците във връзка с
извършваната профилактика на резервоара за газ пропан бутан е регламентирана и
подчинена на съответната нормативна уредба в тази област.
Несъмнено с тази дейност временно се променя
/ повишава / нивото на пожарна опасност на бензиностанцията по смисъла на чл. 5
т. 10 от Наредба № 8121з-647/1.10.2014 г. за правилата и нормите на пожарна
безопасност при експлоатация на обектите, поради което на основание така
посочената разпоредба собствениците или ръководителите на обектите при
организирането на дейността са длъжни да разработят план за осигуряване на
пожарната безопасност при промененото /
завишено / ниво на пожарна опасност на обекта – в който план се залагат всички
изисквания и мерки за обезопасяване на съоръженията и обекта и какъвто
безспорно не е бил разработен към 02.11.2017 г.. Неизпълнението на това
законово изискване не се преодолява от факта на проведения от управителката на
бензиностанцията инструктаж, още повече че в свидетелските си показания същата
заявява да не помни какви инструкции в тази насока е дала, а съгласно
съдържащия се в приложеното ДП № 11/2017 г. на ОСлС при ОП – С.. Наряд
17802.11.2017 г. за извършваната
газоопасна работа / дължим на основание чл. 163 ал. 1 т. 8 от Наредбата
за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите
съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове/ и конкретно в т.7 от
същия не са посочени конкретно предприети мерки за безопасност / задължение по по чл. 167 ал. 1, предложение
първо от наредбата /, а е посочено само „Инструкция, утвърдена от ръководителя
на експлоатационното предприятие „ - каквато по делото не е представена, а е също
задължителна съгласно разпоредбата на чл. 164 т.2 от същата наредба.
Съгласно чл. 174 ал. 1 от Наредбата за
устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите
съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове при работа в загазена
среда на обекта и около него се поставят предупредителни надписи и знаци и не
се допускат други лица извън участниците в газоопасните работи - кумулативно.
Съгласно чл. 181 от същата при извършване на газоопасни работи в загазени
помещения и пространства или в такива, в които е възможно изтичане на газ,
извън помещението или пространството трябва да дежури работник, който да следи
за състоянието на работещите и да не допуска палене на огън в близост или
създаване на условия за образуване на искри.
Тези изисквания в случая не са изпълнени от
ответниците, като са били дължими и от ответника „ В.Е. „ ЕООД на основание чл.
15 ал. 2 от сключения с ответното „ П. „ АД договор от 04.04.2016 г.. На обекта
и в пространството около него не е имало служител, натоварен да следи и да не
допуска преминаването на трети лица в района на бензиностанцията, паленето на
огън или създаване на условия за образуване на искри. Бензиностанцията и
пространството около нея не е било обезопасено чрез поставяне на
предупредителни знаци и сигнали, сочещи че се извършва дейност, която временно
повишава нивото на пожарна опасност на обекта над обичайната. Показанията на
свидетелите Д., А., Т. и С. не установяват изпълнението на тези изисквания –
както неправилно поддържат въззивниците. Напротив – те установяват именно
тяхното неизпълнение, в който смисъл са преценени и от първоинстанционния съд и
преценката е правилна. Нито един от горепосочените свидетели не твърди да е
имало определен служител, натоварен и изпълняващ задълженията да не допуска
преминаването на трети лица на и около бензиностанцията, както и паленето на
огън в близост и създаване на условия за образуване на искри. Не се установява
и поставянето на предупредителни надписи и знаци, а само че пред входа на обекта откъм главния път са
поставени конуси, сочещи че е затворен за клиенти. Така поставените конуси не
изпълняват изискването на чл. 174 ал. 1, предложение първо от наредбата за
обезопасяване на обекта и района около него във връзка с извършваната профилактика.
Наличните на бензиностанцията знаци и сигнали по Наредба № РД -07/8 от
20.12.2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност при
работа, сочещи че по принцип в процеса на обичайната й експлоатация тя е пожароопасен обект също не са
достатъчни. За извършваната дейност е следвало да има специални предупредителни
и забранителни надписи и знаци / уредени в същата наредба /, сочещи че в
конкретния момент нивото на пожарна опасност е завишено.
При така установените множество нарушения на
правилата за пожарна безопасност при извършваната профилактика, дължими и от
двамата ответници и явяващи се в пряка причинна връзка с възпламеняването на
изтеклите от резервоара газови пари на пропан – бутана, е неоснователно
поддържаното възражение непозволеното увреждане да е резултат единствено на
виновно и противоправно поведение на ищците и в частност на В.И. и Б.,
извършващи безспорно установените огневи дейности на непозволено отстояние / по малко от изискуемото се съгласно чл. чл.630, 631./1/ от Наредба з – 1971/29.10.2009 г./ от бензиностанцията. Доколкото тези им
действия са също в пряка причинна връзка с възпламеняването и произтеклите от
него вреди /предвид установеното от експерта че концентрацията на газови пари
дори и над допустимите обемни единици сама по себе си не предизвиква
възпламеняване и получилото се такова в случая е в резултат на
съприкосновението с поддържаните от тези ищци източници на запалване - горящата
печка и ел. искри от металорежещите инстументи с нагрети метални повърхности /
е налице съпричиняване на вредоносния резултат - в която част на решението
жалба от тяхна страна не е депозирана. Неоснователно е възражението на
въззивниците че и по отношение на ищците Р.И. и Ш.К. също е налице
съпричиняване. Противно на твърдяното от въззивниците обясненията на ищците по
чл. 176 от ГПК не установяват Р.И. да е извършвал огневи дейности. Този факт не
се установява и от показанията на свидетелите Д.., А., Т. и С.. – които както
се каза по –горе, изобщо не са възприели ищците и извършваната от тях дейност.
Преминаването на ищеца К. през терена на бензиностанцията – при липса на
предупредителни надписи и знаци в противна насока и при липса на служител,
който да го спре, не съставлява виновно негово поведение, допринесло за
настъпването на вредите по смисъла на чл. 51,предложение второ от ЗЗД.
С оглед изложеното съдът не е допуснал
нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка
на показанията на свидетелите Д., А., Т. и С. и на обясненията на ищците по чл.
176 от ГПК досежно релевантните за спора
факти и обстоятелства. Некредитирането на заключението на пожаротехническата
експертиза в някои негови части не означава че то се явява некомпетентно и
досежно останалите, поради което не следва да бъде кредитирано изцяло. Още
повече че констатациите на експерта в кредитираните от съда негови части се
подкрепят и от другите доказателства по делото. Що се касае до отказа на съда
да разшири експертизата, следва да се
отбележи че жалбоподателите са разполагали с процесуалната възможност по чл.
266 ал. 3 от ГПК да заявят това си
искане и пред въззивния съд, което не са сторили. Представените фискални касови
бонове не са документи по смисъла на чл. 193 от ГПК, за които следва да се
открива производство по оспорване. В тази насока следва също да се отбележи и
че тези касови бонове са представени от ищците в насока да установят нарушение,
изразяващо се в непреустановяване дейността на бензиностанцията, свързана с
продажба на гориво на клиенти от газовите й колонки, което е в случая
ирелевантно, тъй като уврежданията на ищците не са причинени от възпламеняване
на намиращите се в западна посока газови колонки на бензиностанцията - по отношение на които се и установява от заключението
на техническата експертиза че са били
обезопасени до степен достатъчна да предотврати попадането на пропан бутан в
зоната около тях. Затова и съдът не е изложил мотиви за евентуално нарушение в
тази насока, нито е основал на него своето решение. Горепосочените процесуални
нарушения при преценката на гласните доказателства не са допуснати от
първостепенния съд, съответно решението му не е на това основание необосновано.
Неоснователно е и възражението на въззивника
„ П. „ АД че отговорността по исковете следва да се понесе само от изпълнителя
„ В.Е. „ ЕООД на основание сключения между тях договор за възлагане от
04.04.2016 г. – който съдът в така твърдяната насока преценил неправилно, както
и защото „ П. „ АД е изпълнило всички свои задължения във връзка с обезпечаване
на пожарната безопасност на извършваната работа. В тази насока дружеството се
позовава на чл.1 ал.3 от договора – според който изпълнителят извършва
работите, предмет на настоящия договор със свои средства за труд, материали и
механизиция и на свой риск - които работи са посочени в чл. 1 ал. 1 от
облигацията, сред тях и организация и изпълнение почистване на резервоари
пропан – бутан. Позовава се и на чл. 24 ал. 2 от договора, съгласно който при
причинени на трети лица вреди при и по повод изпълнението на работите отговорността
се носи от изпълнителя.
Съгласно чл. 20 от ЗЗД отделните уговорки
следва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка от тях да се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор. В случая клаузата на чл. 1 ал. 3 от облигацията следва
да се тълкува във връзка с разпоредбите на раздели IV и V от същата – Права и
задължения на възложителя, съответно Права и задълженията на изпълнителя.
Съгласно същите възложителят има права – които са същевременно и задължения, да
проведе инструктаж на работниците и служителите на изпълнителя относно
правилата за безопасност при работа на съответния обект - които разбира се
включват и тези за пожарна безопасност и следва да са в съответствие с
действащата нормативна уредба за конкретния вид дейност; по всяко време в хода
на изпълнение на възложените дейности да дава на изпълнителя задължителни за
последния указания във връзка с тяхното извършване; да определи свой
представител, който да осъществява контрол върху извършваните работи в хода на
изпълнението им. Съответно изпълнителят е длъжен да извърши работата съгласно
указанията и писмените инструкции на възложителя съобразно и действащата
нормативна уредба и предписанията на контролните органи и
да не отпочва изпълнение на дейностите преди да му е проведен инструктаж за
безопасност, да изпълнява и допълнително дадени указания и инструкции на
възложителя, по всяко време в хода на изпълнението да предоставя информация на
възложителя. С оглед така регламентираните права и задължения на страните по
договора и предвид действащата нормативна уредба, вменяваща на възложителя на
процесната работа „ П. „ АД на задълженията за план по чл. 5 т.10 от Наредба №
8121з-647/1.10.2014 г. за правилата и нормите на пожарна безопасност при
експлоатация на обектите и за инструкция по чл. 164 т. 2 от Наредбата за
устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите
съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, е неоснователно
възражението че от горепосочената разпоредба на чл. 1 ал. 3 от договора от 4.4.2016 г. следва извод че
отговорността за вреди от непозволено увреждане поради неспазване на
изискванията за пожарна безопасност е само на изпълнителя, тъй като спазването
на тези изисквания са дължими изцяло и само от него.
Така не е налице твърдяната от „ П. „ АД
хипотеза за освобождаване от
отговорност, тъй като съгласно договора от 4.4.2016 г. изпълнителят „
В.Е. „ ЕООД е приел да извърши работата
изцяло под свое ръководство и контрол, в т.ч. и досежно всички изисквания за
осигуряване на пожарната безопасност на обекта по време на работата. Не е налице и твърдяното изпълнение от страна на „
П. „ АД на дължимите се от това дружество изисквания за пожарна безопасност.
Следователно – както правилно е приел и окръжният съд, отговорността за вредите
от непозволеното увреждане към ищците е и на двете дружества, които съвместно
чрез своите служители са извършили увреждащите действия и тази им отговорност е
солидарна по закон – чл. 53 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 24 ал. 2 от договора
касае вътрешните им отношения във връзка с отговорността и е непротивопоставима
на ищците – трети за договора лица. Както се каза по горе, приноса за
увреждането на всеки от извършителите, респ. техните възложители е ирелевантен
за иска по чл. 45 вр. чл. 49 вр. чл. 53 от ЗЗД. Съотношението на вината е
предмет на иска по чл. 127 от ЗЗД, където предмет са вътрешните отношения между
солидарните длъжници.
По така изложените съображения жалбата е
неоснователна, съответно решението в обжалваната му част – правилно, поради
което се потвърждава.
На процесуалния представител на въззиваемите
- ищци адвокат Р. следва да се присъдят претендираните от него възнаграждения
по чл. 38 ал. 2 от ЗА за осъщественото представителство по чл. 38 ал. 1 т. 2 от
ЗА досежно всички ищци. Размерите им съдът определя на база минималните такива
по чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. както следва: 1 446 лв. - за Р.И.,
510 лв. - за В.И., 1 130 лв. – за
Ш.К. и 650 лв. – за К.Б.. Общо възнаграждение в размер на 3 736 лева.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И
Потвърждава Решение № 104 от
13.04.2020 г., пост. по гр.д. № 54/2019 г. на Окръжен съд - Смолян в обжалваната част - с която „ П. „ АД,
ЕИК .. и „ В.Е. „ ЕООД, ЕИК ..са осъдени
да заплатят солидарно на Р.В.И., ЕГН – **********, на В.Р.И., ЕГН – **********,
на Ш.М.К., ЕГН - ********** и на К.Д.Б., ЕГН - ********** обезщетения за
претърпени от тях вреди вследствие непозволено увреждане както следва: Неимуществени вреди в размери съответно
30 000 лв., 4 000 лв.,20 000 лв. и 6 000 лв., а на Р.В.И. и за
Имуществени вреди в размер на 540 лв., ведно със законната лихва върху така
присъдените обезщетения, считано от 02.11.2017 г. / датата на деликта / до
окончателното им изплащане.
Осъжда „ П. „ АД, ЕИК.. и „
В.Е. „ ЕООД, ЕИК .. да заплатят на адвокат В.Р.Р., ЕГН - ********** на
основание чл. 38 ал. 2 от ЗА възнаграждение в размер на сумата 3 736
/ три хиляди седемстотин тридесет и шест /лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен
Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: