№ 17917
гр. София, 15.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110105086 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ- за признаване за незаконно и отмяна на
дисциплинарното уволнение на Н. Н. Н., за което са издадени Заповед № 135/18.01.2022г. и
Заповед № 7129/18.01.2022г. от работодателя „Йеттел България“ ЕАД (предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД), както и за осъждане на последното да заплати на
ищцата сумата от 5880.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради
уволнението за шест месеца, считано от 18.01.2022г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 01.02.2022г., до окончателно
изплащане на задължението.
Ищцата твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, което било
прекратено поради дисциплинарното й уволнение, за което били съставени Заповед №
135/18.01.2022г. и Заповед № 7129/18.01.2022г. на работодателя, връчени й при отказ на
18.01.2022г. Счита уволнението за незаконосъобразно, тъй като дисциплинарното наказание
е наложено след изтичане на едногодишния преклузен срок, предвиден в нормата на чл. 194,
ал. 1 КТ, започнал да тече от датата на извършване на вмененото нарушение на трудовата
дисциплина- 20.10.2020г., поради което счита, че към датата на уволнението правото на
работодателя да наложи наказание е било погасено. Наред с това, поддържа, че
съдържанието на заповедта не е съобразено с изискванията, въведени с нормата на чл. 195,
ал. 1 КТ, като не е ясно конкретното правно основание, на което субектът на работодателска
власт се позовава, като освен това е налице несъответствие между фактическото описание
на деянието и придадената му от работодателя правна квалификация. Поддържа, че при
определяне на наказанието не са взети предвид критериите по чл. 189, ал. 1 КТ- тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на служителя и
дисциплинарното му минало. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете. Поддържа, че естеството на вмененото на
ищцата нарушение- фалшифициране на подписа на клиент в договор за лизинг на базови
аксесоари, както и мащабите на структурата на дружеството не му позволяват своевременно
да узнае за извършване на нарушенията от този тип, като това се случва едва след като
клиентът, от чието име е сключен договорът и чийто подпис е подправен от служителя,
подаде жалба. Поради това счита, че не следва да бъде поставен в несправедлива ситуация
да не може да наложи наказание за извършеното нарушение на трудовата дисциплина и
поради това поддържа, че с оглед конкретиката на този тип нарушения едногодишният срок
за налагане на наказанието следва да тече от узнаване за нарушението. Твърди наред с това,
1
че освен вмененото нарушение, за доказването на което е ангажирал извършване на
независима почеркова експертиза, установила, че именно ищцата, а не посоченият в
конкретния договор за лизинг клиент на дружеството, е подписала този договор, е
констатирал още четири извършени през 2021г. от уволнената служителка аналогични
нарушения на трудовата дисциплина. Поддържа във връзка с довода на ищцата в тази
насока, че от заповедта за уволнение ясно се установява, че описаното в него противоправно
поведение е квалифицирано като „злоупотреба с доверието на работодателя“, изразяваща се
в сключване на фиктивни сделки и фалшифициране на документи, което съгласно чл. 6
Правилника за вътрешния трудов ред в дружеството е тежко нарушение на трудовата
дисциплина, като позовавайки се именно на тази разпоредба от правилника, обосновава
съответствие на тежестта на извършеното с тежестта на избраната за него санкция. Като
самостоятелно основание за неоснователност на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ сочи недоказаността му по размер с оглед неизтеклия към датата
на подаване на исковата молба шестмесечен период, за който е предявен. Претендира
разноски.
На ищеца следва да бъдат дадени указания във връзка с редовността на исковата молба
по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово
правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от
сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.
По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже
законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно
нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той
следва при условията на пълно и главно доказване- съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност на
наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а
именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която
съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е
надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност
да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни
обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за
налагане на наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта
работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в него виновно и
противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите
на чл. 189, ал. 1 КТ.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1 КТ е обусловен от основателността
на претенцията за незаконност на уволнението и неговата отмяна, като предполага
установяване и на следните обстоятелства: продължителност на периода, през който
работникът или служителят е останал без работа, причинна връзка между оставането без
работа и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника за
пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 225, ал. 1 КТ е
базата за определяне стойността на дължимото обезщетение, доказването на които
обстоятелства е процесуално задължение на служителя- ищец- арг. от нормата на чл. 154, ал.
1 ГПК.
На ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за оставането си без работа
през сочения от нея шестмесечен период, считано от 18.01.2022г.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между
страните и поради това ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните
обстоятелства: че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на
2
което ищцата последователно е заемала длъжностите „продавач- консултант“ и „заместник
управител на магазин“ в ответното дружество, че правоотношението е прекратено по силата
на процесната заповед за дисциплинарно наказание, считано от 18.01.2022г.
Представените от ищеца и ответника документи следва да бъдат допуснати за
събиране като писмени доказателства по делото, доколкото касаят релевантни за предмета
му обстоятелства.
Без уважение следва да бъдат оставени исканията на ищеца за задължаване по реда на
чл. 190 ГПК на ответника да представи по делото служебна бележка за последното получено
от него брутно трудово възнаграждение, както и личното му трудово досие, тъй като тези
документи са представени към отговора на исковата молба.
По искането на ищеца за допускане извършването на съдебно- счетоводна експертиза
съдът ще се произнесе след отделяне на спорното от безспорното между страните по реда на
чл. 145 ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение писмено, с препис за насрещната страна, да посочи период (с начална и крайна
дата), за който претендира обезщетение за оставане без работа поради уволнението, като му
УКАЗВА, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната в съответната част.
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от
страните към исковата молба и към отговора на исковата молба документи.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за оставането си без работа през сочения
от него шестмесечен период след уволнението, считано от 18.01.2022г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника да представи по делото личното му трудово досие, както и
служебна бележка за последното получено от него брутно трудово възнаграждение.
По искането на ищеца за допускане извършването на съдебно- счетоводна експертиза
съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание след отделяне на
спорното от безспорното между страните по реда на чл. 145 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.11.2022г. от
11:00 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран докладът по делото, да се
връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3