РЕШЕНИЕ
№ 298
гр. Перник , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500254 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ”, чл. 258
и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: „Топлофикация - Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, 2303, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“,
ЧРЕЗ процесуалния си представител ю.к. Е. М.
ПРОТИВ: Решение № 260264 от 11.03.2021 г., постановено по
гр. дело № 4462 /2020 г. по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно,
необосновано и некореспондиращо със събраните по делото доказателства, като се моли да
бъде постановено решение, с което да бъдат уважени исковите претенции изцяло.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че постановеното по делото решение
е неправилно и необосновано, поради произнасянето на първоинстанционния съд в
противоречие със събраните по делото доказателства. Въззивникът счита, че по делото
безспорно било установено наличието на валидно облигационно правоотношение между
ищцовото дружество и ответниците, относно услугата: пренос, доставка, разпределение и
ползване на топлинна енергия за топлофициран имот, като не били ангажирани
доказателства ответниците да са предлагали различни от приетите и одобрени Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - Перник“ АД,
1
поради което приложими били представените такива като доказателство по делото.
Съгласно посоченото в жалбата, от приетите по делото заключения по съдебно –
техническата и съдебно – икономическата експертизи се потвърдили твърденията на
дружеството, че през процесния период до процесния имот е доставяна топлинна енергия на
стойността, посочена в исковата молба. Пред първоинстанционния съд въззивното
дружество представило доказателства, от които се установявало, че въззиваемите са
собственици на процесния имот. Въззивното дружество излага доводи за неправилност на
извода на първоинстанционния съд, че дружеството не е актуализирало базата си данни и че
има разминаване в адреса, посочен в исковата молба и адреса, посочен в представените по
делото документи. Твърди, че адресът на топлофицирания имот, който е посочен в исковата
молба, е идентичен с адреса, който е и в базата данни на дружеството и посочен в
представеното като доказателство по делото извлечение от сметка, както и с адреса, посочен
в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №2470/2020г. по
описа на Районен съд Перник.
В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите страни
са подали отговор на въззивната жалба. Със същия молят да бъде потвърдено
първоинстанционното решение като правилно, законосъобразно и обосновано. Излагат
доводи, че същото е постановено съобразно събраните по делото писмени доказателства,
становищата на страните и приетите заключения по съдебно – техническата и съдебно –
икономическата експертизи. Според въззиваемите първоинстанционният съд правилно е
приел, че ищецът не е конкретизирал идеалните части на наследяване на топлоснабдения
имот на всеки от наследниците, срещу които е предявен искът. Същевременно в отговора на
въззивната жалба посочват, че съдът е направил правилен извод, приемайки, че посоченият в
исковата молба адрес на топлоснабдения имот е различен от адреса, на който се намира
имотът, собственост на въззиваемите. Твърдят, че представените като доказателство по
делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди са неприложими
към настоящия правен спор, а отношенията между страните се уреждали по силата на
Специални условия на предлаганата от „Топлофикация - Перник“ АД услуга „доставка и
разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост без индивидуални
разпределителни уреди“, тъй като в сгради – етажна собственост, където се намирал и
процесният имот, доставката и разпределението на топлинна енергия се извършвали на база
за явен от клиента „отопляван обем в отделните имоти“.
В съдебно заседание от жалбоподателя, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт М., с писмена молба депозирана преди датата на съдебното заседание моли
делото да се гледа в тяхно отсъствие, както и изразява становище, че подържа така
депозираната въззивна жалба и моли да бъде отменено първоинстанционното решение по
подробно изложени доводи.
Моли за присъждане направените разноски, посочени в представения списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна, чрез адв. А., моли въззивната жалбата да бъде оставена без
уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да
бъде потвърдено по съображения, изложени в отговора на въззивната жалба.
Моли за присъждане направените разноски, посочени в представения списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
Производството пред Районен съд – гр.Перник е образувано по искова молба от
“Топлофикация – Перник” ЕАД – гр. Перник, с която е поискано да бъде установено по
2
отношение на - С. А. Д., ЕГН: ********** и А.С. Д., ЕГН: **********, че дължат разделно
общата сума от 1 547,59 лв., представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, от които С.Д. дължи сумата
от 932,07 лв., представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., и сумата от 99,65 лв. за периода 10.07.2018 г. до
09.03.2020 г. – законна лихва, които суми са съответни на притежаваните от него 4/6 ид.ч. от
процесния апартамент; а А. Д. дължи сумата от 515,86 лв., представляваща главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., и
сумата от 49,83 лв. за периода 10.07.2018 г. до 09.03.2020 г. – законна лихва, които суми са
съответни на 2/6 ид.ч. от процесния апартамент; както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ –05.06.2020г., до
окончателното изплащане на сумата, както и заплащане на направените по делото разноски.
Ответниците са депозирали общ отговор в законоустановения срок, чрез
процесуалния си представител адв.А., като са оспорили исковете като неоснователни и
недоказани. Направили са възражение за липса на валидно облигационно правоотношение.
Ответниците твърдят, че А. Д. не притежава посочения размер ид.ч. от процесния
апартамент, тъй като е собственост на сестра й по силата на наследствено правоприемство,
която сестра също е починала и е оставила свой кръг от наследници. Оспорили са й
представените с исковата молба писмени доказателства.
В хода на първоинстанционното производство са изслушани съдебно-техническа и
съдебно икономическа експертизи. По назначената съдебно-икономическа експертиза са
поставени допълнителни въпроси, на които вещото лице е отговорило в допълнително
заключение. Заключенията на вещите лица не са оспорени от страните и са приети като
доказателства по делото.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на
чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия при Районен съд Перник, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма. За процесните суми е водено заповедно
производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2470 / 2020 г. по описа на Пернишкия районен
съд. Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки,
водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по
предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки
изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото
доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
Основните доводи в жалбата са, че решението на Районен съд – гр.Перник е
неправилно и незаконосъобразно, като доводите на съда не кореспондират със събраните по
делото доказателства. Твърди се, че неоснователно съдът е приел, че е налице разминаване
между адреса на процесния апартамент, посочен в исковата молба и адреса, посочен в
доказателствата по делото.
При анализ на писмените доказателства в тяхната взаимна връзка и обусловеност,
3
настоящия съдебен състав достигна до извода, че неправилно Районен съд гр.Перник е
отхвърлил изцяло предявения иск от „Топлофикация Перник“ ЕАД.
Настоящият състав не споделя извода на районен съд гр.Перник, относно липсата на
доказателства, че ответниците, настоящи въззиваеми, нямат качеството на собственици или
носители на вещно право на процесния имот, поради липса на идентичност между
посочения адрес на топлоснабдения имот. Касателно настоящия случай по делото безспорно
се установи, че ответниците са съсобственици на имота посочен в исковата молба, като
топлоснабден имот. Видно от приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот от 15.03.1990 г. С. А. Д. и В. П. Д. са придобили правото на собственост
върху процесния имот. Ответницата А. Д. е придобила право на собственост върху имота по
силата на наследствено правоотношение след смъртта на В. П. Д. В нотариалния акт като
адрес на имота е посочен ***. В извлечението от сметка по абонатна партида на името на
ответника С. А. Д. е посочен идентичен адрес. В представените удостоверения за
наследници на л.8, както и на л.53 от делото се установява, че е посочен също този адрес.
Единствено в представените с отговора на исковата молба заверени копия от фактури е
посочен адрес ***, но доколкото посоченият отново там абонатен номер съвпада с този,
посочен в „извлечение от сметка“, то настоящият състав не споделя твърдението на
ответниците и извода на първоинстанционния съд, че не е налице яснота относно адреса на
процесния апартамент и липсва идентичност между двата адреса. Безспорно се касае на
един и същ адрес, като е безспорно, че процесния имот съвпада с този, собственост на
ответниците по иска.
С оглед гореизложеното и приетото от настоящия състав за безспорно, че
ответниците са собственици и то на процесния имот, е нужно да се изследва въпроса за
квотите, при които същите притежават имота. Видно от приложеното по делото
удостоверение за наследници /л. 8/ В. П. Д. е починала на ***, като е оставила за наследници
ответниците С. А. Д., А.С. Д. и Р. С. Б. Видно от удостоверение за наследници /л.53/ Р. Б.
също е починала, като е оставила за наследници съпруг и две дъщери. Водим от това,
настоящият състав приема, че през процесния период, за който се претендира заплащане на
топлинна енергия от ищеца, ответниците са имали качеството на собственици, респ.
ползватели на топлинна енергия по аргумент от чл. 150 от ЗЕ вр. чл.3, ал.1 от ОУ при
следните дялове от съсобствеността - С. А. Д. – 4/6, А.С. Д. – 1/6.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при
неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните
тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ,
бр. 74 от 2006 ) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на
индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ
времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и
приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. От изложеното е видно, че не е необходимо сключването на
писмен договор между страните, тъй като се касае за един особен вид договор, определен от
закона и доразвит в Общите условия на дружеството. Този вид договор е уреден със
специален спрямо общите разпоредби на ЗЗД закон, а именно ЗЕ.
4
Разглеждането на това основание за възникване отношенията между страните не е
извън рамките на заявеното в исковата молба, тъй като освен позоваването на общите
условия, ищецът-доставчик на топлинна енергия се позовава и на правоотношение между
него и ответника, възникнало и по силата на закона и подзаконовите нормативни актове. По
делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините,
поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.
В „извлечение от сметка“, приложено към исковата молба, за процесния период се
претендира сума в размер на 1 398,11 лв. главница и 149,48 лв. законна лихва за забава. В
приетата по делото съдебно-техническа експертиза вещото лице е установило, че за част от
процесния период, а именно – 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г., който е неотоплителен, не е
извършвано изравняване на разхода на топла вода между реално отчетеното показание. Това
3
е довело до начислен разход в повече в размер на 14,4 мна стойност 125,88 лв. Налице е
начислена в повече за същия период и топлинна мощ за помещения „Кухня“ и „Хол“ общо в
повече с 516 W, на стойност 53,22 лв.. Установява се още, че за м. Октомври 2018 г. е
начислена сума за БГВ в размер на 50,90 лв., при максимално определена сума по Договор в
размер на 38,88 лв., като не е начислена полагащата се отстъпка в размер на 12.02 лв. Въз
основа на тези данни, на вещото лице по изслушаната съдебно-икономическа експертиза е
възложена допълнителна задача да посочи коригирано задължение, съобразено с
притежаваните от ответниците ид.ч.право на собственост от процесния имот и установените
стойности на доставена топлоенергия. В допълнителното заключение вещото лице във
вариант ІІІ посочва, че задължението на наследника, притежаващ 4/6 ид.ч. от правото на
собственост върху процесния имот се равнява на 804,65 лв. главница и 93,12 лв. законна
лихва или общо 897,77 лв. Задължението на наследника, притежаващ 1/6 ид.ч. от правото на
собственост върху процесния имот се равнява на 201,17 лв. главница и 23,28 лв. законна
лихва, или общо 224,45 лв.
С оглед приетото по – горе, настоящият състав приема, че С. А. Д. следва да отговаря
за задължението в размер на 804,65 лв. главница и 93,12 лв. законна лихва или общо 897,77
лв., а А.С. Д. за задължение в размер на 201,17 лв. главница и 23,28 лв. законна лихва, или
общо 224,45 лв. За разликата до пълния размер на иска в размер на общо 224,45 лв. не
следва да отговарят ответниците, тъй като същите не се явяват собственици на съответната
идеална част.
С оглед липсата на съвпадение на мотивите на въззивния съд, с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба се явява частично основателна, поради което
обжалваното решение, следва да бъде отменено, като бъде постановено ново с което
исковете да бъдат уважени в посочения по – горе размер, като в частта с която исковете
са отхвърлени до пълния претендиран размер следва да бъде потвърдено
По разноските за производството:
С оглед резултата от обжалването и частичното уважаване на въззивната жалба на
осн чл. 273 във връз. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат, разноски
съразмерно на уважената част от иска. Въззиваемият претендира и доказва разноски в
размер на 31.00 лв. – заплатена държавна таса за въззивно обжалване; 30.95 лв. – заплатена
държавна таса за първоинстанционното производство; 400.00 лв. – внесен депозит на вещо
лице и 5 лв. заплатената съдебна такса за съдебно удостоверение; 30.95 лв. – заплатена
държавна такса за заповедно производство и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, на въззиваемото дружество се определя сумата 100.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция и 150.00 лв. – пред първата
инстанция, предвид сложността на делото и неявяването в открито съдебно заседание на
процесуален представител на въззиваемия. Съразмерно на уважената част от иска в полза на
въззиваемия се дължи сумата от 574.96 лв. /Петстотин седемдесет и четири лв. и 96 ст./,
5
която следва да бъде възложена в тежест на въззиваемите в съответствие с притежаваните от
тях идеални части от собствеността на топлофицирания имот, като в тежест на С. А. Д.
следва да бъдат възложени в размер на 4/6 или сумата в размер на 383.30лв., а в тежест на
А.С. Д., следва да бъдат възложени в размер на 1/6 или сумата в размер на 95.83лв.
С оглед резултата от обжалването и частичното уважаване на въззивната жалба на
осн чл. 273 във връз. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат, разноски
съразмерно на отвърната част от иска. Въззиваемият претендира и доказва разноски в
размер на 400.00 лв. – заплатена адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 24.11.2020г., пред въззивната инстанция не се представят доказателства за
извършени разноски. Съразмерно на отхвърлената част от иска на въззиваемите се дължи
заплащане на сумата от 109.94 лв./Сто и девет лв. и 94ст./.
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260219 от 22.02.2021 г. по гр.д. № 5200 / 2020г. по описа на
Районен съд – Перник, В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявения от „Топлофикация -
Перник“ АД срещу С. А. Д., с ЕГН: ********** установителен иск по чл. 422 от ГПК до
размер на 804,65 лв., цена за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., и сумата от 93,12 лв. в топлоснабден имот – апартамент,
находящ се в *** съответстваща на притежаваната от него 4/6 ид.ч. от собствеността на
топлоснабдения имот, както и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане
на обезщетение за забава върху главницата до размер от 93.12 лв. за периода от 10.07.2018
г. до 09.03.2020 г., и ВМЕСТО това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. А. Д., с ЕГН: **********, и
адрес ***, че ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ПЕРНИК 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”,
представлявано от Изпълнителния директор СУМАТА в общ размер от 897,77 лв.
/осемстотин деветдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки/ от които: 804.65лв.
цена за ползвана, но незаплатена топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент,
находящ се в *** съответстваща на притежаваната от него 4/6 ид.ч. от собствеността на
топлоснабдения имот за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., и обезщетение за забава
върху главницата в размер 93.12лв. за периода от 10.07.2018 г. до 09.03.2020 г., в едно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 05.06.2020 г. до окончателното
изплащане на сумите.
ОТМЕНЯ Решение № 260219 от 22.02.2021 г. по гр.д. № 5200 / 2020г. по описа на
Районен съд – Перник, В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявения от „Топлофикация -
Перник“ АД срещу А.С. Д., с ЕГН: ********** установителен иск по чл. 422 от ГПК до
размер на 201,17 лв., представляваща цена за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., в топлоснабден имот – апартамент, находящ се в ***
съответстваща на притежаваната от нея 1/6 ид.ч. собствеността от топлоснабдения имот,
както и В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за
забава върху главницата до размер от сумата от 23,28 лв. за периода 10.07.2018 г. до
09.03.2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.С. Д., с ЕГН: **********, с
6
адрес ***, че ДЪЛЖИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ПЕРНИК 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”,
представлявано от Изпълнителния директор СУМАТА в общ размер от 224,45 лв.
представляваща цена за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г.
до 30.04.2019 г., в топлоснабден имот – апартамент, находящ се в *** съответстваща на
притежаваната от нея 1/6 ид.ч. собствеността от топлоснабдения имот, съответстваща на
притежаваната от нея 1/6 ид.ч. от собствеността от топлоснабдения имот, и обезщетение за
забава върху главницата в размер 23.28 лв. за периода 10.07.2018 г. до 09.03.2020 г, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 05.06.2020 г. до окончателното
изплащане на сумите.
ОТМЕНЯ Решение № 260219 от 22.02.2021 г. по гр.д. № 5200 / 2020г. по описа на
Районен съд – Перник, В ЧАСТТА с която ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД с ЕИК
********* и със седалище и адрес на управление гр. ПЕРНИК 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ
„Република”, представлявано от Изпълнителния директор е осъдена да заплати на С. А. Д., с
ЕГН: **********, и адрес *** и А.С. Д., с ЕГН: **********, с адрес *** до размера на
109.94 лв./Сто и девет лв. и 94ст./ представляваща сторени в хода на първоинстанционното
разноски за един адвокат.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260219 от 22.02.2021 г. по гр.д. № 5200 / 2020г. по
описа на Районен съд – Перник в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С. А. Д., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление
гр. ПЕРНИК 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния
директор СУМАТА от 383.30лв., / триста осемдесет и три лева и 30ст./, представляваща
сторените съдебно деловодни разноски в настоящето, първоинстанционното и заповедното
производство, съразмерно уважената част на иска.
ОСЪЖДА А.С. Д., с ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление
гр. ПЕРНИК 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния
директор СУМАТА от 95.83лв. /деветдесет и пет лева и 83ст./, представляваща острените
съдебно деловодни разноски в настоящето, първоинстанционното и заповедното
производство, съразмерно уважената част на иска.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7