Решение по дело №6784/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, 23.05.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

При секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 6784 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „П.П.” АД твърди, че е главен подизпълнител на „К.М.Ч.- Ч.М.Ч.ди Р.”, във връзка със строежа на автомагистрала „Марица“, LOT 1 от км 5+000 до 36+400 (Обекта). Сочи, че Обектът е застрахован с полица № 111 008 000 439 „Всички строителни рискове: (Мюних РЕ) и MR 001, 002, 004, 006, 007, 008, 013, 102, 103, 106, 110, 111, 112, 113, 115, 121 и допълнителни клаузи за покрития при „Д.З.” АД и съзастраховател З. ”Е.” АД. Поддържа, че като подизпълнител също е застрахован по посочената полица.

Твърди, че в периодите от 03.08.2014 г. до 23.09.2014 г. и от 23.10.2014 г. до 28.10.2014 г., поради паднали обилни валежи, били нанесли щети на изграждащата се конструкция на пътното тяло. Сочи, че с писма с изх. № 1377/24.09.2014 г. и № 1711/04.11.2014 г., ответникът бил уведомен за нанесените щети, за констатиране на които била съставена комисия от представители на изпълнителите. Поддържа, че във връзка с горепосочените писма, били заведени две щети на обща стойност 4 179 080.80 лева с № 235154/25.09.2014 г. за събитието на 23.09.2014 г. и № 237471/05.11.2014 г. за събитието на 25.10.2014 г. Сочи, че съгласно окончателния доклад, възложен от ответника и изготвен от авариен комисар, били приети за доказани настъпилите застрахователни събития. Не била оспорена легитимацията на „П.П.” АД, а единствено били направени възражения във връзка със стойността на крайната претенция и някои забележки, които били приети за основателни, а именно, че: 1. Съгласно Добавък 106, отговорността на застрахователя за щети на изкоп/насип е лимитирана до стойността на разходите за възстановяване на секции с максимална дължина от 3000 м. за едно събитие, 2. Машините и кофражите, налични на обекта, не са част от проекта и стойността им не е включена в стойността на изграждане на магистралата, респ. същите не се включват в общата застрахователна сума и 3. Договорът за застраховка е сключен при условията на самоучастие на застрахования - 300 000 лв. за всяка една щета, предизвикана от природно бедствие.

По отношение на възраженията на застрахователя, касаещи насип в зона Б от НТК фракция 0/200 с несортиран натрошен камък при възстановяване на щетите, както и относно включването на начислената печалба от 10% в стойността на обекта и в общата застрахователна сума, равняваща се на 133 129 678 лева излага становище за неоснователност на възраженията.

Твърди, че по щета с № 235154/25.09.2014 г. обезщетението възлиза на сума в размер на 1 378 454.36 лв., а по щета с № 237471/05.11.2014 г. на 872 324.34 лв. Поддържа, че посочените суми включват и начислените 10 % печалба, като същевременно всяка една от тях е намалена с по 300 000 лв. за предвиденото самоучастие на застрахования. Твърди още, че към датата на подаване на исковата молба от ответника не е постъпвало плащане на застрахователното обезщетение.

С оглед на изложеното, моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сума в общ размер на 2 250 778.60 лева, представляваща обезщетение за извършените строително - ремонтни работи във връзка с настъпили застрахователни събития през месеците септември и октомври 2014 г. и представляваща сбор от застрахователните обезщетения по щета № 235154/25.09.14 г на стойност от 1 378 845.36 лв. (след приспадане на самоучастието от 300 000 лв.), от които 273 921.56 лв. за изкоп на преовлажнена основа, 1 251 946.94 лв. за насип зона Б от НТК и печалба 10 % – 152 586.76 лв. и щета № 237471/05.11.2014 г. на стойност 872 324.34 лв. (след приспадане на самоучастието от 300 000 лв.), от които 49 470.60 лв. за възстановяване на отнесени бродове, 181 984.00 лв. за изкоп на преовлажнена основа, 831 749.60 лв. за насип Зона Б от НТК, 2 545.20 лв. за отводняване с помпи и 106 574.94 лв. печалба от 10 процента, ведно със законна лихва върху сумите от завеждане на делото до окончателно изплащане, както и направените разноски.

Ответникът „Д.з.” АД е подал отговор на исковата молба. Не оспорва сключването на застрахователен договор с „К.М. & Ч. - Чи. Ем. Чи. Ди. Р.“, както и че ищецът е „съзастраховано лице“ по смисъла на т. 3 от застрахователния договор.

Оспорва предявения иск по основание и размер, като излага становище за неоснователност на исковата претенция.

Твърди, че ищецът няма право на застрахователно обезщетение, тъй като не е налице покрит от застраховката риск, който да подлежи на обезщетяване от застрахователя. Поддържа, че дори да е налице такъв, той не дължи застрахователно обезщетение, защото ищецът не е претърпял реални вреда и изплащането на обезщетение би довело до неоснователно обогатяване.

Твърди на следващо място, че не е установено какви вреди по строителната площадка са причинени в резултат на първото събитие и какви при второто, че ищецът не е отстранил вредите в резултат на първото събитие преди настъпването на второто, поради което вредите по строителната площадка в резултат на второто събитие не следва да се обезщетяват от застрахователя съгласно клаузите на застрахователния договор.

На отделно основание оспорва размера на исковата претенция, тъй като претендираната сума е определена от комисия на ищеца, като ответникът счита същата както за завишена, така и за изчислена върху рискове, за които не се дължи застрахователно обезщетение.

Сочи, че представения по делото окончателен доклад, изготвен от „Б.Е.Е.“ ЕООД, на което той е възложил изготвянето на експертно становище относно  вредите, причините за настъпването им и евентуалния размер на обезщетение, не го обвързват и не съставлява някакво признание на факти и права. В допълнение излага, че съгласно клауза MR 110 „Специални условия относно мерки за безопасност по отношение на валежи и наводнения“ застрахователят дължи обезщетение на застрахования за загуба, увреждане или отговорност пряко или косвено причинени от валежи или наводнение, само ако при проектирането и при изпълнението на строителните работи са взети „адекватни предпазни мерки“, т.е. застрахованият е трябвало да взема предвид данните за валежите или наводненията по местонахождението на строителната площадка през предходните 20 години на база статистика, изготвена от метеорологичната служба, каквото той не е сторил и не е отстранил незабавно всякакви препятствия от речните корита на строителната площадка, независимо дали по същите тече вода или не, като по този начин застрахованият не е изпълнил задължението си да предотврати и ограничи вредите, поради което е отпадало задължението за заплащане застрахователно обезщетение. Липсата на извършвани СМР в продължителен период след първото събитие се установявало от изявленията в протокол от 01.11.2014 г. , както и от писмо на ищеца до ответника от 11.12.205 г. , където изрично е посочено, че в периода 23.09.2014 г. – 28.10.2014 г.  строителните машини и самосвали не са могли да се движат по нестабилната земна основа, преовлажнена от голямото количество паднал дъжд. Сочи, че според Общите условия застрахователят не дължи застрахователно обезщетение при умишлено дЕ.ствие или умишлена небрежност на застрахования или негов представител, а в случая бездЕ.ствието на застрахования се намирало в причинна връзка с настъпилите от валежите вреди.

На следващо място, липсвали настъпили реални вреди за ищеца. Ищецът не само не претърпял вреди, но и се сдобил с нова поръчка, от която получил печалба. Поддържа, че с оглед на метеорологичната обстановка на строителната площадка през 2014 г. между Агенция „Пътна инфраструктура“ и „К.М. & Ч. - Ч.Е.Ч.Д.Р.“ е сключен нов договор след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП, което е довело до възлагане на допълнителни работи за ищеца, от които е реализирал печалба.

Ответникът твърди на следващо място, че след настъпване на първото събитие ищецът изобщо не е ремонтирал Обекта, още по-малко същият го е възстановил преди настъпване на второто събитие, което представлявало основание за прекратяване на застрахователния договор съгласно т. 5 от Раздел „Период на покритие“ на Общите условия, поради което вредите от второто застрахователно събитие не подлежат на обезщетяване, тъй като застрахованият не е възстановил вредите от първото събитие.

Във връзка с възражението за завишена претенция ответникът твърди, че дори да се приеме, че е налице задължение за заплащане на застрахователно обезщетение, то за евентуално присъдените суми отговарят „Д.з.“ АД и З. „Е.“ АД разделно, а не солидарно съгласно чл. 199 КЗ (отм.). В застрахователния договор било изрично посочено, че съотношението, в което съзастрахователите отговарят пред застрахованото лице е 65% : 35% от риска, поради което намира, че ако исковата претенция бъде уважена, то той  следва да отговаря само за 65% от установения по делото размер на дължимото застрахователно обезщетение.

Поддържа, че премахването на преовлажнената земна маса и насипването на баластра или натрошен камък с фракция 0/200, извършена от ищеца, не е част от проекта, респективно същата представлява „подобрение“, което не подлежи на обезщетяване по  силата на процесния застрахователен договор съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) и Общите условия на застраховката. Дори да е било предвидено, то е следвало да стане върху обработената земна маса, а не същата да се отстранява и на нЕ.но място да се насипва този строителен материал, поради което в размера на застрахователното обезщетение не следва да се включва стойността на баластра или натрошен камък с фракция 0/200, насипан вместо отстранената земна основа.

Също така оспорва и включването на печалбата на ищеца в обхвата на застрахователна защита по процесния застрахователен договор. Застраховането на изгубена печалба било по Радел ІІІ от ОУ, а в застрахователното покритие по процесната полица били включени застрахователни събития само по Раздел І и Раздел ІІ (преведени като „секция“). Счита, че размерът на обезщетението следва да се изчислява съгласно цените на материалите, човекочасовете, машиносмени и др. съгласно „СЕК - Справочник на цените в строителството“, а не по метода, приложен от ищеца.

В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба. В нея ищецът заявява, че поддържа исковата молба. Оспорва възраженията на  ответника като неоснователни. Твърди, че в Анекс 2 към застрахователния договор има специална договорка, съгласно която всички претенции за заплащане на застрахователни обезщетения се отправят и предявяват към водещия застраховател. Сочи, че актовете и протоколите, в които се удостоверяват съответните щети са съставени в присъствието на строителния надзор и съвместно с представители на застрахователя. Позовава се на чл. 1, ал. 4 от Наредба №3/31.07.2003 г. на МРРБ за съставяне на актовете и протоколите по време на строителството, съгласно която атовете на комисиите имат задължителна доказателствена сила. Счита, че писмо изх. № *********/15.01.2016 г., с което ответникът му е предложил споразумение за заплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на доклада на аварийния комисар,  представлява признание на това негово задължение, но тъй като не било постигнато съгласие относно размера не последвало плащане.

Твърди, че поради интензивността на валежите, не било възможно да се извърши възстановяване на наводнените участъци.

Оспорва твърдението на ответника, че изпълнителят на Обекта е сключвал допълнителни договори с възложителя за възстановяване на трасето, както и това, че като подизпълнител се е облагодетелствал от тях. Сочи, че е извършвал допълнително възложени довършителни СМР, но те не са свързани с предмета на исковата претенция, която касаела единствено имуществените вреди при изкоп на негоден материал след паднали обилни и продължителни валежи и последващо полагане на нов материал в зона Б на магистрала „МАРИЦА”, които е извършил за своя сметка.

Ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който поддържа изложеното в отговора на исковата молба и оспорва твърденията на ищеца, изложени в допълнителната искова молба относно задължителната сила на представените протоколи, тъй като не били оформени съгласно изискванията на чл. 1, ал. 4 от Наредба №3/31.07.2003 г. на МРРБ. Отрича твърдението на ищеца, че при съвместните огледи на 02.10.2014 г. и 06.11.2014 г. са съставяни констативни протоколи. Сочи, че писмо с изх. № *********/15.01.2016 г. е подписано от лице без надлежна представителна власт във взаимоотношенията с трети лица.

По делото е конституирано трето лице помагач на страната на ответника „Д.З.“ АД – „Е.“ АД, което дружество е изразило писмено становище по предявения иск на 11.05.2017 г. Намира предявения иск за неоснователен, като споделя възраженията, направени от „Д.З.“ АД. Поддържа, че процесното събитие не представлява покрит от застраховката риск, тъй като застрахованото лице не е предприело „адекватни предпазни мерки“ срещу рисковете валежи и наводнения, каквото изискване имало по Клауза  MR110. Не било спазено и условието по § 3 на Клауза  MR110. Ищцовото дружество не оспорвало, а даже признавало, че в периода 01.08.2014 г. – 29.10.2014 г. не е извършвало дЕ.ствия по отстраняване от коритото на строителната площадка на препятствия под формата на свлечена земна маса. Щетите от второто наводнение изобщо не подлежали на обезщетяване, тъй като отговорността на застрахователя била прекратена на основание Общите условия, раздел „Период на покритие“, т. 5, абзац последен.

Твърдяното насипване на баластра с натрошен камък с фракция 0/200 вместо отстранената земна маса представлявало подобрение извън проектната документация, а не разход за отстраняване на непосредствено увредени участъци от строителния обект.

Изключена от застрахователно покритие била и претенцията за 10% печалба. Освен това ищецът не претърпял реални вреди – представените протоколи на комисии били съставени от лица от ръководството на ищеца и съставлявали изявления на ищеца. Същите нямали доказателствената сила, предвидена в чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и не били съставени по реда на  Наредбата, предвиден за строежи 1-ва категория по чл. 137, ал. 1 ЗУТ. Оспорва доказателствената сила на доклада на Б.Е.Е.“ ООД.

В хода на делото ответникът е възразил още, че ищецът е сключил допълнителен договор за СМР № РД-6/30.06.2015 г., по силата на който са му заплатени СМР за отстраняване на вредите от наводненията, обезщетение за които се търси и от застрахователя и при изплащане на такова обезщетение би се достигнало до неоснователно обогатяване.

Ищецът е оспорил твърденията на ответника ,като е заявил (молба от 25.05.2017 г.), че предмет на този допълнителен договор са изцяло нови и различни СМР в други участъци на автомагистралата, както и че същият е сключен след подписване на Протокол на Комисията от 20.03.2015 г., в който е прието, че възстановяването на ниво изкоп-насип е приключило.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена полица № 111 008 000 439 за застраховка „Всички строителни рискове“, подписана на 27.07.2011 г. между „Д.З.“ АД – застраховател и застрахованото лице „К.М. и Ч. – Ч.Е.Ч.Д.Р.“  - Главен изпълнител. Като застраховани лица са посочени също Агенция „Пътна инфраструктура“, и съзастраховани – всички подизпълнители, които извършват работа във връзка със застрахования договор, доставчици, производители или друго лице, дружество или страна, която извършва работа по договора за строителство, дъщерно дружество  или асоциирани дружества и организации на „К.М. и Ч. – Ч.Е.Ч.Д.Р.“. Застрахован проект е Автомагистрала „Тракия“ /А-1/ Оризово – Капитан Андреево, раздел ЛОТ 1 „Оризово – Димитровград“ от км. 5+000 до км. 36+400. Застрахователното покритие обхваща: І. Материални вреди от прогнозната стойност на проекта без ДДС със застрахователна сума 133 129 678 лева и за разчистване на останки – застрахователна сума в размер на 2 000 000 лева. ІІ. Отговорност към трети лица с лимит на отговорността за всеки иск или серия от искове, вследствие на или свързани с един източник или първоначална причина и в агрегат за периода на полицата – застрахователна сума в размер на 10 000 000 лева и ІІІ. Тероризъм и Саботаж – с лимит на отговорността за едно събитие и в агрегат за периода – застрахователна сума в размер на 1 000 000 лева. Уговорено е самоучастие за природно бедствие в размер на 300 000 лева за всяка щета. Срокът на застраховката обхваща 25 месеца строителни работи, считано от 02.08.2011 т. до края на 01.09.2013 г. и 12 месеца гаранционен период.

Посочено е, че към полицата са приложими и Общи условия на застраховка „Всички строителни рискове“, както и множество допълнителни клаузи, сред които и MR 013 Имущество, складирано извън строителния обект и MR 106 Изисквания при работа на секции с лимит до 3 км., MR110 Специални условия относно мерки за безопасност по отношение на валежи и наводнение и др.

С Добавък № 1 от 24.10.2011 г. към застрахователната полица като съзастрахован по нея изрично са включени „П.П.“ АД.

С Анекс № 1/28.08.2013 г. към застрахователната полица срокът на застраховката е удължен до 04.08.2014 г.

С Анекс № 2/04.06.2914 г. срокът на застрахователно покритие е продължен до 25.11.2014 г. Посочено е още в Анекса, че рисковете по застрахователната полица и добавъка са съзастраховани между „Д.З.“ АД и „Е. И.Г.“ АД, съгласно подписано между тях споразумение. Съотношението, в което застрахователите поемат отговорността е 65/35% от риска. Всички уведомления за застрахователни събития и претенции за изплащане на застрахователни обезщетения се отправят и предявяват към водещия застраховател „Д.з.“ АД.

С Анекс № 3 от 19.11.2014 г. срокът на застрахователното покритие е продължен до 30.06.2015 г. Приложимото самоучастие при всяка вреда е променена на 10% от нея, но не по-малко от 300 000 лева.

Представени са допълнителните клаузи към застрахователната полица, като в Клауза 110 „Специални условия относно мерки за безопасност по отношение на валежи и наводнение“ е посочено, че с тази клауза се договаря, че при непроменени други условия на полицата или добавъците към нея, застрахователят ще обезщетява застрахования за загуба, увреждане или отговорност пряко или косвено причинени от валежи или наводнение, ако при проектирането и при изпълнението на строителните работи са взети адекватни предпазни мерки. За целите на тази клауза ще се счита, че са взети адекватни предпазни мерки, в случай че през целия срок на полицата се вземат предвид данните за валежите или наводненията на местонахождението на строителната площадка през предходните 20 години на база статистика, изготвена от метеорологичната служба. Не се обезщетяват загуба, увреждане или отговорност в резултат на това, че застрахованият не е отстранил незабавно всякакви препятствия (например пясък или дървета) от речните корита на строителната площадка, независимо дали по същите тече вода или не, с цел да се поддържа свободното оттичане на водата.

В Клауза 103 „Изисквания при работа на секции“ е посочено, че обезщетението за всяко събитие ще бъде лимитирано до разходите за поправка на/възстановяване на секции с дължина, която не надвишава посочената по-долу, като по-долу липсва какъвто и да е запис на конкретна дължина. В полицата обаче е описана като приложима Клауза 106 „Изисквания при работа на секции с лимит до 3 км.“, а и страните не спорят, че са уговорили именно такъв лимит на секцията, за която се дължи обезщетение.

Видно от Договор РД-33-10/01.08.2011 г., с него възложителят Агенция „Пътна инфраструктура е възложил на изпълнителя Кооперативно дружество „К.М. и Ч. – Ч.Е.Ч.Д.Р.“, Република Италия да изпълни предмета на обществената поръчка (чл. 4), а предметът на обществената поръчка е дефиниран в чл. 1, т. 35 от договора като изпълнение на Допълнително проектиране и Строежа на Автомагистрала Марица /А-1/ Оризово – капитан Апдреево, участък: ЛОТ 1 „Оризово-Димитровград“, от км. 5+000 до кв. 36+400“.

Ответникът е представил Общи условия към застраховка „Всички строителни рискове“, неоспорени от ищеца. В Раздел „Общи изключения“ са посочени хипотези, в които застрахователят няма да обезщетява увреждания, като случаи на война, ядрена реакция, спиране на работата, както и умишлено дЕ.ствие или умишлена небрежност на застрахования или негови представители.

В Раздел „Общи условия“, т. 5 е посочено, че застрахователят не отговаря за загуба, увреждане или отговорност, за които не е бил информиран в рамките на 14 дни от възникването им. При условие на известяване на застрахователя, застрахованият може да извърши ремонти или подмяна на всяка незначителна щета; във всички останали случаи застрахователят трябва да има възможност за инспектира загубата или увреждането преди всякакви ремонти или промени да са направени. Ако застрахователят не извърши оглед в период от време, който може да се приеме за адекватен при дадените обстоятелства, застрахованият има право да продължи с ремонтите и подмяната. Отговорността на застрахователя по тази полица по отношение на всеки обект, претърпял увреждане, се прекратява, ако същият обект не е ремонтиран както трябва без закъснение.

ОУ съдържат три раздела: Раздел І Материални щети – когато застрахованите обекти претърпят физическа загуба или увреждане; Раздел ІІ – Гражданска отговорност – при увреждания на трети лица и Раздел ІІІ – Авансови загуби и печалби на застрахования – по отношение на загуба на брутна печалба, която е реално претърпяна поради намаляване на оборота и увеличаване цената на работата, в случай, че застрахованите работи претърпят загуба или увреждане, покрити по Раздел І.

В Раздел І е посочено, че в случай на увреждане, което може да бъде ремонтирано, се обезщетява цената на ремонта, необходим за възстановяване на детайли до състоянието им непосредствено преди състоянието на увреждане, като се намали със спасените детайли. Уговорено е, още, че застрахователят ще плати само след като получи съответните сметки и документи, че ремонтът е извършен или подмяната е напР., според случая.

По делото е представен Договор за наем от 14.10.2011 г., сключен между „П.П.“ АД и италианското дружество – изпълнител, както и допълнителните споразумения към него. В чл. 3 от същия е договорено, че „П.П.“ АД ще предостави под наем на италианското дружество, оборудване, съоръжения и инсталации и екипи от квалифицирани служители и работници, достатъчни и подходящи за изпълнението на договора между италианското дружество и Агенция „Пътна инфраструктура“ по изграждането на автомагистрала „Марица“. „П.П.“ АД са поели и задължение,  за свой риск и собствена сметка, да изпълнят задълженията и отговорностите за осъществяване на договорените дЕ.ности и постигане на договорените резултати, които ще бъдат описани в приложение № 5 към договора за наем, като управлява, оперира и контролира оборудването, инсталациите и съоръженията, отдадени под наем на наемателя,; наема, управлява и контролира екипите, отдадени под наем на наемателя; управлява организира и контролира организацията и изпълнението на производството, доставките и използването и качеството на материалите на строителните продукти и детайли/елементи.

По делото е представен Договор за обществена поръчка от 30.06.2015 г. за избор на изпълнител на допълнителни строителни работи на обект: АМ „Марица“ ЛОТ 1 Оризово – Димитровград от км 5+000 до км 36+400 с три обособени подобекта: І Стабилизиране на теренната основа под насипите и на пластовете от зона Б; ІІ Укрепване на откоси от изкопи и ІІІ Проектиране и изграждане на съоръжения, осигуряващи преминаването на отводнителен канал, пресичащ трасето на АМ „Марица“ при км 26+070, с възложител „Агенция Пътна инфраструктура“ и изпълнител „П.П.“ АД.

Изготвен е Протокол от 23.09.2014 г. на комисия в състав М.П. – изпълнителен директор, инж. К.К.– ръководител проекти и инж. К.Б.– зам.директор на Дирекция „Строителство“. С него са констатирани деформации на вече приети участници – изградени насипи зона Б и земно легло, които са със значително увеличено водно съдържание – Посочени са конкретни участъци, в които са установени деформации. Прието е, че вероятна причина са продължителните и интензивни валежи в периода 01.08.2014 г. – 23.09.2014 г.

На 01.11.2014 г. същата комисия е установила щети в участъка от км. 5+000 до км. 36+400, а именно: има отнесени кофражни елементи за ригел на мостово съоръжение при км. 22+315 от придошлите води на р. Старата река; земната основа е с увеличено водно съдържание, има участъци под вода, налице са деформации на вече приети участъци на изградени насипи зона Б и изкопите, достигнали проектно ниво „дъно изкоп“. Посочени са конкретните засегнати участъци; Има отнесен брод за преминаване на р. Банска в ляво от мостово съоръжение 36+000 по нарастване на километража; три броя водни помпи, които към момента на събитието са отводнявали изкопа за фундаменти на устой „Оризово“ на мостово съоръжение при км+000 са заляти от водите на р. Банска. Комисията е констатирала, че вероятната причина за щетите са продължителните и интензивни валежи в периода 28.10.2015 г. до 29.10.2015 г., както предходния период 01.08.2014 г. – 29.09.2014 г., след който ремонтът бил невъзможен поради голямото водно съдържание на земната основа в засегнатите участъци и честите превалявания от дъжд.

„П.П.“ АД е уведомило „Д.З.“ АД с писмо вх. № 1374/24.09.2014 г. за настъпило застрахователно събитие по полица № 111 008 000 439, с твърдения, че същото е установено на 23.09.2014 г., а именно: множество наводнени участъци в сервитута на ЛОТ 1, срутване/свличане на скатове, липсващи съоръжения в следствие на придошли води и много други нанесени щети от проливните дъждове, които ще бъдат описани в допълнителна претенция.

С писмо вх. № 1-3006/04.11.2014 г. „П.П.“ АД са уведомили „Д.З.“ АД, че в засегнатите участъци, за които вече са уведомени, междувременно, на 28.10.2014 г. и 29.10.2014 г. са настъпили допълнителни вреди като последица от продължилите валежи и лошата метеорологична обстановка в периода 23.10.2014 г. – 28.10.2014 г.

Представена е количествена сметка за щетите от наводненията, изготвена от ищеца, на стойност 6 160 865.80 лева.

Представено е писмо на Националния институт по метеорология и хидрология, филиал Пловдив изх. № НО114-1893/24.10.2014 г., с което уведомява „П.П.“ АД за количествата дъжд през месеците август и септември 2014 г. в област Хасково и област Стара Загора. За област Хасково – пред м. август -  общо 17.2л/кв.м., което е 51% от месечната норма, а през м. септември 171.1 л/св.м., което е с 503% повече от нормата, която е 34 л./кв.м. За област Стара Загора през м. август е измерен дъжд 84.9 л./св. М., което е със 109% повече от нормата, която е 78 л./кв.м., а за м. септември е измерено количество дъжд141.8 л/кв.м. при норма 32 л. на кв.м., което е с 443 % повече от нормата.

Представено е и писмо на Националния институт по метеорология и хидрология, филиал Пловдив изх. № НО114-1989/14.11.2014 г., с което уведомява „П.П.“ АД за количествата дъжд през периода 22.10.2014 г. – 02.11.2014 г. 2014 г. в област Хасково и област Стара Загора. За област Хасково са измерени над 101 л/кв.м., а в област Стара Загора – над 180 л/кв.м.

Представен е Сертификат, подписан между две дирекции на „п.П.“ АД, с който са констатирани извършени ремонтни работи по три помпи на стойност 264 лева без ДДС в периода 03.11.2014 г. – 05.11.2014 г.

С Протокол от 20.03.2014 г. (в която дата и двете страни признават, че е сгрешена годината, която е 2015 г.) комисия от три лица е констатирала извършени ремонтни работи с цел възстановяване на материални вреди на обект Автомагистрала Марица (А-1), от км. 5+000 до км. 36+400 – ремонт на участъци на ниво насипи зона Б и изкопи, достигнали проектно ниво „дъно изкоп“.

С писмо изх. № *********/16.02.2016 г. „Д.З.“ АД са уведомили „П.П.“ АД относно определеното като дължимо застрахователно обезщетение по щета № 235154/25.09.2014 г. и щета № 237471/05.11.2014 г., което е по щета І - 65%, равни на 211 2379 лева и по щета ІІ - 35% или 113 740.73 лева, които суми изчислени са след договореното самоучастие. С писмо изх. № *********/15.01.2016 г. са дадени разяснения относно начина на формиране на обезщетенията.

На 10.12.2015 г. „П.П.“ АД е изпратило писмо до „Д.З.“ АД, в което е отговорило на поставени му от застрахователя въпроси и е представило писмени доказателства.

К.М. и Ч. – Ч.Е.Ч.Д.Р.“ е изпратила писмо до Агенция „Пътна инфраструктура“ на 14.07.2014 г. относно наличието на форсмажорни обстоятелства, чието удостоверяване е поискано от БТПП. Поискано е в договора за СМР да бъдат включени допълнителни работи, които са икономически и технически свързани с основния договор – дЕ.ност по механична стабилизация на почвата по трасето на обекта, изваждане на негодни земни почви и замяната им с мощен дрениращ пласт, ремонтиране на вече изградени части от пътния насип, възстановяване на откоси.

От БТПП са издали сертификат № 026/03.07.2014 г., с който удостоверяват, че в периода 16.04.2014 г. – 31.05.2014 г. К.М. и Ч. – Ч.Е.Ч.Д.Р.“ е изпаднало в обективна невъзможност да изпълнява договора за строителство на Автомагистрала Марица поради създадената метеорологична и хидроложка обстановка.

Ответното дружество е представило документите по двете процесни щети под опис, съдържащ 20 документа, а именно: цитираното по-горе уведомително писмо на „П.П.“ АД от 25.09.2014 г.; писмо от 07.07.2014 г. на К.М. и Ч. – Ч.Е.Ч.Д.Р.“, с което на Агенция „пътна инфраструктура е представен Сертификат 026/03.07.2014 г. на БТПП  и писмо на националния институт по метеорология и хидрология относно валежите, регистрирани в периода 01.02.2014 г. – 25.04.2014 г. в областите Хасково и Стара Загора; писмо на К.М. и Ч. – Ч.Е.Ч.Д.Р.“ до Агенция „пътна инфраструктура, описано по-горе; писмо на Агенция „Пътна инфраструктура“ до „Е.К.“ ЕАД, на което дружество е възложено изготвяне на становище относно необходимостта от стабилизация на земната основа при строителството на Автомагистрала Марица.

Представен е  Констативен протокол за оглед от 02.10.2014 г., с който представители на ищеца и на застрахователя са направили оглед на терена във връзка с щета № 235154/25.09.2014 г. Посочено е, че претенцията на застрахования е за замяна на земното легло с дебелина 100 см. поради преовлажняване на терена; от км. 33+000 до км. 32+000 претенцията е за насипване на подходящ материал за подобряване на земната основа; от км. 28+500 до км. 31+000 поради непроходимост трасето е погледнато от разстояние, като претенцията е за замяна на насип; от км. 28+360 до кв. 27+700 претенцията е за преовлажнена земна маса. Посочено е, че допълнително ще бъдат изискани необходимите документи.

С писмо от 29.08.2014 г. К.М. и Ч. – Ч.Е.Ч.Д.Р.“ е представила на Агенция „Пътна Инфраструктура“ актуализирана Технологично строителна програма.

С писмо от 05.09.2014 г. К.М. и Ч. – Ч.Е.Ч.Д.Р.“ е представила на Агенция „Пътна Инфраструктура“ актуализирана Технологично строителна програма, съобразена с бележки на Възложителя.

На 13.10.2014 г. дружеството В.L.A.Ltd (асоциирано към Crawford) е изискало от „П.П.“ АД да представи документи, свързани с преовлажнена теренна основа и преовлажнени насипи.

На 19.10.2014 г. дружеството В.L.A.Ltd,  е предоставило на „Д.З.“ АД предварителен доклад след извършен оглед и проучване на претенцията на „П.П.“ АД.

С писмо вх. № 2-3006/20.11.2014 г. на „Д.З.“ АД от „П.П.“ АД са представили на застрахователя документи по опис – Справка на НИМХ, договори, протоколи от изпитване, Декларации за експлоатационни показатели Актове обр. 6 и 12, снимков материал, Описание и хронология на възникване на щетата, Протокол от оглед на 23.09.2014 г., Преработена количествено-стойностна сметка относно претенцията. Така описаните документи са представени по делото.

С писмо от 07.08.2015 г. от „Д.з.“ АД  са препратили на „П.П.“ АД списък с документи, които назначеното от тях дружество – оценител Б.Е.Е. е изискало като необхадими по преписката.

На 06.08.2015 г. дружеството В.L.A.Ltd е предоставило на „Д.З.“ АД окончателен  доклад относно претенциите на ищеца.

С писмо изх. № *********/15.01.2015 г. „от  „Д.З.“ АД са направили предложение до ищеца за подписване на споразумение, с конкретно предложение за размер на платимото застрахователно обезщетение, което предложение изцяло преповтаря окончателния доклад на В.L.A.Ltd. С писмо изх. № **********/12.04.2017 г. на „Д.З.“ АД Агенция „Пътна инфраструктура са уведомили застрахователя, че освен основния Договор № РД-33-16/01.08.2011 г., са подписали с „К.М. и Ч. – Ч.Е.Ч.Д.Р.“ допълнителен договор № РД-6/30.06.2015 г. за същия обект с три обособени подобекта: подобект І – Стабилизиране на теренна основа под насипите и на пластове от зона Б, подобект ІІ – Укрепване на откоса на изкопа и ІІІ – Проектиране и изграждане на съоръжения, осигуряващи преминаването на отводнителен канал, пресичащ трасето на АМ „Марица“ при км. 26+070“.

Представен е Констативен протокол от оглед по щета № 237471/05.11.2014 г., в който е описано установеното при оглед на 29.10.2014 г. от комисия, в чиито състав са влизали четирима представители на застрахователя, представител на  „П.П.“ АД и представител на „Б.Е.Ди“ ЕООД. В протокола е посочено, че три помпи, за които е подадена информация, че са увредени, не се намират на място, тъй като са даден за ремонт. Няма данни за извършени проби и лабораторни анализи, както и замервания по повод на заявените вреди.

Видно от писмо на НИМХ из № Но114-773/25.09.2017 г. до третото лице помагач, получено въз основа на съдебно удостоверение, НИМХ поддържа статистическа информация по месеци за валежите в областите Стара Загора и Хасково за периода 1993 – 2014 г.

По делото са изслушани основно и допълнително заключения по Съдебно-техническа експертиза, изготвени от вещото лице инж. В.Р.С., като съдът намира, че същите са компетентно дадени и обосновани, с оглед събраните доказателства по делото. В основното  си заключение той е посочил, че от направените въз основа на представените по делото документни анализи, разсъждения и изчисления, в контекста на поставените въпроси, формулирани в исковата молба на Ищеца от 12.09.2016 г. /стр.2/ и в отговора на Ответника от 28.11.2016 г. /стр.94/ може да се направят следните заключения:

От актовете обр. 12 съставени в периода 24.11.2014 г. до 28.11.2014 г. и от становище на Консултанта, приложени към експертизата, се разбира, че в преовлажнените участъци, съгласно „Крайна претенция“ са отстранени увредените насипни материали с дебелина 50 см и са възстановени със същия материал. Насипния материал е 136 458.80 м³, а претендирания е 104 860.0 м³, т.е. насипва се 31 598.80 м³ в повече, вероятно и в други участъци, които не са били донасипани преди дъждовете. Ново насипания материал е същия като преди дъждовете, несортиран трошен камък 0-200. От протоколи за изпитване, съставени в периода 23.11.2014 г. до 26.11.2014 г. се вижда, че ново изградените участъци отговарят на изискванията на Техническа спецификация на АПИ от 2014 г. за стабилност и качество, т.е. Е2/Е1 < 2.5 за автомагистрали.

От протокол от 20.03.2015 г., съставен от членове на ищеца, се разбира, че дЕ.ствително направените разходи за отстраняване на щетите от наводненията са съгласно крайната претенция на Ищеца, а именно:

1.      Отстраняване на негоден преовлажнен материал, в размер на 104 860 к.м.

При цена на изпълнителя от 13.0 лв./к.м /стр.74/ това прави  104860 m3 х 13.00 лв./мЗ = 1 363 180 лв. с 10 % печалба и без ДДС.

Възстановяване на отстранения негоден материал в размер на 104860 m3. При цени на изпълнителя от 26.00 лв./м /стр.75/това прави: 104 860 м³ х 26.00 лв./м³ = 2 726 360 лв. с 10 % печалба и без ДДС.

2. Възстановяване на увредени бродове при км 11+840 и при км 36+060, в размер на 2460 м³. При цена на Изпълнителя от 26.00 лв./м³ /стр.58/ това прави: 2460 к.м. х 26.00 лв./м³ = 63 960 лв. с 10 % печалба и без ДДС.

3. Водочерпене с помпа, в размер на 14 мсм. При цена на Изпълнителя 20.00 лв./мсм /стр.58/ това прави: 14 мсм х 200.00 лв./мсм = 2800 лв. с 10 % печалба и без ДДС.

Следователно реално направените разходи от Изпълнителя за възстановяване щетите от обилните валежи възлизат на 4 156 300 лв. с 10 % печалба и без ДДС.

Съгласно протокол от 23.09.2014 г. /стр.38/ са увредени 4160 м, което представлява първа щета.

Съгласно протокол за периода 23.10.2014 г. до 28.10.2014 г., непредставен по делото, са увредени 3140 м, което представлява втора щета.

Между първа и втора щета има припокриване от 1000 м, следователно в дЕ.ствителност втората щета е с дължина 2140 м.

Съгласно протокол от 01.11.2014 г. /стр.40/ и от протокол от 20.03.2015 г. /стр.57/ е оформена обща щета /крайна претенция/ с обща дължина 5010 м. Горецитираните протоколи са съставени само от членове на Ищеца.

От протоколите за изпитване, съставени след валежите от 23.09.2014 г. и 24.09.2014 г. /от стр.248 до стр.254/, 5 бр. протоколи, с 28 бр. проби се вижда, че има отклонения от референтните стойности, в смисъл, че преовлажнените земни маси нямат необходимия стабилитет и трябва да бъдат заменени с нов материал със същата зърно-материя.

Дълбочината, на която трябва да бъде подменен преовлажнения материал се обуславя от предписанието на Консултанта и от изискванията на ТС на АПИ от 2014 г.

От анализа на представените протоколи по делото, се вижда, че преди дъждовете и след тях са вложени материали с еднаква зърно-материя, т.е. възстановяването на преовлажнените земни маси не представлява подобрение.

Категорично е становището, че бродовете са технологично необходими. От протокол от 01.11.2014 г. /стр.40/ и от протокол от 20.03.2015 г. /стр.57/ се разбира, че освен основните изкопно-насипни работи за възстановяване на щетите от наводненията са възникнали и допълнителни щети, които се изразяват в следното:

1.        Възстановяване на бродове при км 11+840 и при км 36+060 2460 m3 х 26.00 лв./мЗ = 63960.00 лв. с 10 % печалба и без ДДС

2.        Водочерпене с помпа – 14 мсм х 200.0 лв./мсм = 2800 лв. с 10 % печалба и без ДДС

Или допълнителните разходи, свързани пряко с възстановяване на щетите от наводненията възлизат на 66 760.00 лв. с 10 % печалба и без ДДС.

Печалбата фигурира в единичните цени, в размер на 10 %. Следователно стойностите на отделните щети, определени по-рано в експертизата, включват и печалбата на Изпълнителя.

Съгласно протокол от 20.03.2015 г. се разбира, че дЕ.ствително направените разходи за възстановяване на щетите са 4 156 300.00 лв. с 10 % печалба и без ДДС.

Съгласно застрахователната полица /стр.9/ се предвижда самоучастие в размер на 300 000.00 лв. и изискване да се работи на секции до 3 км, т.е.  крайната цена по възстановяване на обекта, съгласно застрахователната полица е:

3000 x 4 156 300-300 000=2 188 802.00 лв. с включено 10 % печалба и без ДДС

5010

От представените от Ищеца на вещото лице актове обр.12 — 9 бр., протоколи за изпитване - 7 бр. и становище на консултанта се разбира, че възстановителните работи са изпълнени в периода между 07.11.2014 г. и 28.11.2014 г.

Вещото лице е посочил, че всяка година на всяко тримесечие се издава справочник със средни цени от пазарната практика, които служат само за сравнение. Използвайки този справочник, книжка 3 за 2014 г., са съставени анализни цени за видовете работи, изпълнявани по премахване на щетите от валежите.

Тези имат следните стойности:

                   Изкопаване на преовлажнена земна маса -                                     3,85  лв./м³

                   Възстановяване на преовлажнена земна маса -                           21,25  лв./м³

                   Възстановяване на отнесени бродове -                                          20,78    лв./м

                 Водочерпене с помпа -                                                              200,00 лв./мсм

За тези цели са приложени анализи за съставянето им, като са  използвани данни от „СЕК-Справочник на цените в строителството“, кн.З от

2014 г.

Предвид горното, дЕ.ствително направените разходи за отстраняване на щетите от наводненията отговарят на крайната претенция на ищеца. Стойността на направените разходи, съгласно анализните цени по СЕК са следните:

1.      Отстраняване на негодни земни маси

104 680 м³ х 3.85 лв./м³ = 403 711.00 лв. с вкл.10 % печалба и без ДДС.

2.      Възстановяване на отстранени негодни земни маси 104 680 м³ х 21,25 лв./м³ = 2 228 275,00 лв. с вкл.10 % печалба и без ДДС.

3.      Възстановяване на увредени бродове при км 11+840 и км 36+060 2460 м³ х 20.78 лв./м³ = 51 118.80 лв. с вкл.10 % печалба и без ДДС

4.    Водочерпене с помпа 14 мсм х 200.00 лв./мсм = 2800.00 лв. с вкл. 10 % печалба и без ДДС.

5.    Общо възстановяване на щетите съгласно крайната претенция по цени, получени при използване на данни от СЕК, кн.3 от 2014 г., е 2 685 904.80 лв. с включени 10 % печалба и без ДДС.

            Съгласно проект, видно и от декларации за експлоатационни показатели, 8 бр. от 30.05.2014 г. до 02.09.2014 г. /стр.227 до стр.235/, както и актове обр.12 от 25.07.2014 г. /стр.242/, от 02.09.2014 г. /стр24б/ и от 05.09.2014 г. /стр.247/ преди проливните дъждове довели до наводненията е положен „Несортиран трошен камък 0.200“. От актове обр.12 от 24.11.2014 г. до 28.11.2014 г. , представена на вещото лице в процеса на съставяне на настоящата експертиза се разбира, че за възстановяване на увредените земни маси са положени 136 458.80 м³ НТК 0-200, предписани от Консултанта в свое становище.

            На въпрос за остойностяване само вредите от първата щета и то като се съобрази, че се обезщетяват вреди на трасе до 3000 м. и се прилага самоучастие 300 000 лева, вещото лице е дал следното заключение:

            От протокол от 23.09.2014 г. /стр.38/ на „П.П.“ АД се разбира, че вследствие обилни валежи в отделни участъци с обща дължина 4160 м, на АМ „Марица“ /А-1 /, Оризово-Капитан Андреево, LOT 1 „Оризово- Димитровград“ от км 5+000 до км 36+400, се установяват щети представляващи преовлажняване на вече насипани земни маси и загуба на носимоспособност /Щета № 1/.

Отстраняването на щетите, отстраняване и възстановяване на 110680.00 м земни маси, по цени определени въз основа данни от СЕК, възлиза на 2 778 068.00 лв. с вкл. 10 % печалба и без ДДС или 2 500 261.20 лв. без 10 % печалба.

            След прилагане на изискванията на застрахователната полица за самоучастие от 300 000 лв. и че на обезщетение подлежат само 3000 м стойността на ремонта на вредите възлизат на: 3000 х 2 500 068 - 300 000 = 1 502 933.65 лв. без 10 % печалба и без ДДС                                                                                    4160

В допълнителното си заключение вещото лице инж. В.С. е посочил, че Видовете СМР, за които претендира Ищеца, не са нови в смисъла на изпълнявания проект, предмет на Договор № РД-33-16/01.08.2011 г., но са нови като количества, които възстановяват увредените земни маси след дъждовете. Участъците, за които се касаят претенциите са описани в констативни протоколи от 23.09.2014 г. /стр.38/ - първа щета /от км 27+700 до км 36+060/, с обща дължина 4160 м; от 28.10.2014 г. - втора щета /от км 29+040 до км 33+020/, с обща дължина 3140 м и от 01.11.2014 г. /стр.40/ - обобщена претенция /от км 28+500 до км 36+400/, с обща дължина 5010 м. Претендираните видове и количества СМР са идентични с тези, които са изпълнени на обекта в наводнените участъци, описани в констативните протоколи от 23.09.2014 г., 28.10.2014 г. и от 01.11.2014 г.

Строителните дЕ.ности, за които претендира ищцовото дружество в настоящото производство са:

1 .Отстраняване на негодни /преовлажнени/ земни маси от пътното тяло /изкопни работи/, натоварването и транспортирането им на депо.

2. Възстановяване на отстранените и негодни земни маси с такива е подходяща зърноматерия, отговаряща на изискванията на ТС2014 г. на АПИ, в случая НТК-200, /насипни работи/, натоварването и транспортирането им до обекта от кариера, както и уплътняването им. Строителните дЕ.ности, за които е сключен Договор № РД-33- 6/30.06.2015 г. са обособени в три подобекта:

Подобект 1 - Стабилизиране на теренната основа под насипите и на пластове от зона.

Подобект 2 - Укрепване на откоси на изкопи.

Подобект 3 - Проектиране и изграждане на съоръжения, осигуряващи преминаването на отводнителен канал, пресичащ трасето на АМ „Марица“ при км 26+070.

Посочил е, че в настоящият случай интерес представлява Подобект 1. Съгласно Договор № РД-33-6/30.06.2015 г., Документация за участие в открита процедура, Раздел III „Описание предмета на обществената поръчка“ и „Техническа оферта“ става ясно, че строителните дЕ.ности, за осъществяването на които е сключен Договор № РД-33-6/30.06.2015 г. между АПИ и ищцовото дружество са следните: Механично стабилизиране на теренната основа под насипите и на пластове от зона Б с дълбочина 50 см с пясъчни пилоти Ф200 с дълбочина, определена от инженерно-геоложки проучвания, с които ще се определи и гъстотата им. След това да се изпълни химическа стабилизация в участъците: от км 28+000 до км 28+340 - L = 340 м; от км 28+920 до км 28+040 - L = 120 м от км 30+000 до км 30+560 - L = 560 м от км 30+820 дО км 31+100-L = 280 м от км 34+000 до км 34+460 - L = 460 м с обща дължина 1760 м Освен това да се изпълни химическа стабилизация на дълбочина 50 см в зона Б от насипите в участъците: от км 27+000 до км 27+660 - L = 660 м; от км 28+680 до км 28+920 - L = 240 м; от км 31+620 до км 32+000 - L = 380 м с обща дължина  1280 м.

Видно от казаното до тук, строителните дЕ.ности, за които е сключен Договор № РД-33-6/30.06.2015 г. между АПИ и ищцовото дружество, не включват извършване на строителни дЕ.ности, за обезщетяването на които ищецът претендира обезщетение в настоящото производство, тъй като се претендира за изкопни работи и насипни работи и транспорт, а по новия договор са уговорени работи по стабилизация с пясъчни пилони и химическо стабилизиране (уточнено в съдебно заседание).

Терените от строителната площадка, на които ищецът твърди да е извършвал строителни дЕ.ности, за които претендира обезщетение в настоящото производство, се препокриват частично с тези, предмет на Договор № РД-33-6/30.06.0215 г.

От същите таблици се вижда, че припокриването на участъци по горе- цитирания договор и първата щета е 1280 м, а с втората щета е 860 м.

Припокритите участъци, съгласно таблици 1 и 2 са изцяло увредени в резултат на първото събитие – 1280  и в резултат на второто събитие – 860 м.

От протокола от 20.03.2015 г. (стр. 57) може да се заключи, че всички възстановителни работи са извършени 100%, съгласно ТС 2014 г. на АПИ, но не става ясно в какъв период от време. От направения анализ на времевата информация на цитираните протоколи може да се заключи, че извършването на възстановителните работи е станало или в периода от 06.11.2014 г. до 07.01.2015 г. или в периода 07.01.2015 г. до 20.03.2015 г.

 В трето допълнително заключение вещото лице С. е остойностил вредите по първата, втората и крайната претенция, като е приел поправяне на вредите с насипване на земна маса, а не трошен камък и като е изключил 10% печалба. По този начин той е достигнал до следните изводи: по първа щета: стойност на анализни цени 1 519 630 лева; Стойност по застрахователна полица – 795 891.35 лева; По втора щета: стойност по анализни цени – 610 985.30 лева и стойност по застрахователна полица – 310 985.30 лева; Крайна претенция: Стойност по анализни цени – 1 475 143.80 лева и стойност по застрахователна полица – 583 319.64 лева.

По делото са разпитани трима свидетели.

Свидетелят К.Б.е заявил, че работи „П.П.“ АД от 13.10.2013 г. Имало доста валежи през 2014 г., м. септември, третата десетдневка. Ставало въпрос за магистрала „Марица“, участъка от 5028 от 36400. Валяло непрекъснато няколко дена и почти цялата магистрала се била наводнила и спрели да работят, тъй като не можело да се влиза от никъде. Навалял дъжд над 100 литра на кв.м. Имало участъци, които били  изкопани, имало участъци, които били с готов насип. Това означавало, че насипа е изпълнен съгласно техническата спесификация и приет от надзора, с лабораторни протоколи и е готов за следващия пласт да се работи. Насипа го правили със земен материал или свързана почва. Наложило се да работят и с натрошен камък след дъждовете. Магистралата имала типов напречен профил. В този типов напречен профил всеки насип си имал зони. Когато е над 10 м е Зона В, когато е от 4 до 10 м е Зона Б. Имало участъци, които били изградени в Зона Б. Зона В, най-долният участък на насипа, се изграждал с по-негоден материал. Те били в Зона Б, където участъка се изпълнявал с трошен камък. В Зона В и в Зона Б се ползва земна маса, обаче в Зона Б се ползва и трошен камък в последния пласт, преди 50 см. Всяка магистрала си имала напречен типов профил, който показвал от този участък до този ще се работи с този материал. По проект трябвало да ползват трошен камък 0.150 до 0.200. В долните пластове слагали земна маса, тъй като е така и по типовия профил. След като спрял дъжда те опитали на няколко места, където водата се била събрала, да направят канавки, да отводнят трасето. След това направили протоколи по отделните участъци за тези видове работи, които трябва да се изпълнят, за да може да се заздрави пътното тяло и след това да се започне да се работи по типовия профил, както трябва да бъде - магистралата да се изпълни. В огледите участвали и застрахователите. Свидетелят участвал във всички протоколи. Участвали в протоколи, които направили със застрахователите. Участвал в протокола, когато дошла специална комисия, от 12 или 15 души. Минали по целия обект, спирали на отделни участъци, коментирали, водили си записки и вече като приключили, седнали в една зала, по описаните точки прокоментирали всички колеги, питали един по един да намерят консенсусно решение. След като по всичко нито един от присъстващите от комисията не възразявал, седнали и направили протокола и го подписали. Това било за първото наводнение. Същото направили и за второто наводнение, което било началото на м. октомври, а протокола бил съставен през м. ноември. Пак били същите хора, същата процедура, минали, огледали и си направили протоколите. Записките, които водили по време на огледа, след това ги коментирали. Председателят питал всеки поотделно, стигнали до консенсус всеки се подписал без да има особено мнение, без да има напрежение. Като строители, които си държат на качеството, на няколко места направили канавки, за да може трасето да се отводни от водата. Където имало вода, направили това нещо със съгласието на Строителния надзор. На второто наводнение на р. Банска имали помпи, които изпомпвали водата, за да може да се хване подложния бетон и след това основата на всеки стълб. Всеки стълб има фундамент, от който фундамент излизат устоите, горе има ригел и гредите. То било изкопано, помпите работели. Това ставало в средата на реката. Там имало стълбове, а устоите били в двата края. Придошлата вода скъсала брода и помпите и тях ги нямало. Скъсал се брода, по който минавали колите докато се строяла магистралата. Това е временно съоръжение било необходимо, за да може да се работи основното съоръжение. Този брод бил скъсан и се наложило да го правят наново. Слагали се тръбите, през тях минавала водата и отгоре минавали колите.  Сочи, че предназначението на поръчката било със съвсем друга цел, наводнението било съвсем друго. Поръчката била 2015 г., някъде септември или август, защото на 25 октомври  пуснали магистралата в движение. Обществената поръчка била за укрепване на откосите, а не за ремонт на това, което е поразено от наводненията. Бил завършен окончателно ремонта от наводненията.

Свидетелката К.И.е заявила, че работи в „П.П.“ АД от началото на 2014 г. и била там по време на големите дъждове. Тези дъждове били м. август – м. септември, края на октомври 2014 г. Много била наводнена магистралата, почти не се виждала магистралата. Била като някакво езеро. Всичко било под вода, имало и снимков материал. Имало изкоп, насип преди наводненията и били приети нивата и съответно и долен изкоп и горен ръб Зона Б от Строителния надзор. Зона Б се изпълнявала с материал несортиран трошен камък 0.200, което е съгласно проекта и съгласно техническата спесификация на АПИ. Така бил изпълнен обекта преди наводнението и след наводнението. Земна маса за насип не използвали в никоя зона. Фракцията е материал 0.200 - трошен камък. След като се правили съответните огледи след двете щети и в протокола било констатирано, че ще изискат допълнителни документи, като актове по Наредбата и съответните лабораторни протоколи за доказателство. Всичко това било предавано, даже някои неща по няколко пъти. Протоколите били подписани от Строителния надзор и от проектанта на обекта, от всички лица, които са участници в този процес. Съставени били съобразно изискванията на Наредбата и ги представили и на застрахователя. Съставена била документна комисия през м. март 2015 г. Тогава можело да се каже със сигурност, че са приключили ремонтните работи и по двете щети. Това било установено от строителния надзор и били разписани актовете. Имало втори договор с АПИ. Този договор бил разделен на три обособени позиция: едната за направа на химична и механична стабилизация. Ставало въпрос за пясъчни пилоти, за стабилизация с химични вещества и  укрепване на откоси, направа на водосток, направа на подпорни стени. Свидетелката ходила на оглед на магистралата, имала инженерно образование. Пояснява, че дъно - изкоп, горен ръб Зона Б – насип. Дъно значи като се изкопае и достигне дъното, след това започва насипването и на това дъно също се правят лабораторни изследвания и също трябва да е здраво, за да може да започне да се насипва. Имало различни насипи. Височината била различна. Те се уплътнявали на пластове през 30 см, като височината на насипа може да бъде от 4 до 12 метра. Има насипи и по 15 м, различни са. След насип Зона Б има още няколко вида материал, който се слага. В насип Зона Б се слага само материал 0.200 трошен камък.

Свидетелят Х.И. е посочил, че е строителен инженер. В момента работи като оценител по застрахователни щети. Преди 10 години „Крауфорд“, която е една голяма фирма, направила клон в България. Той бил управител четири години. След това се преструктурирала фирмата и с местна локална фирма продължили да бъдем като представители на „Крауфорд“ за България. Работят на местния пазар като консултантска компания по щети. Било 2014 г. и ставало въпрос за наводнени терени на автомагистрала „Марица“. Ходил на два огледа във връзка с две заявени щети - м. октомври и м. ноември 2014 г. Лично ходил на оглед. Трасето било 30-31 км. Обикаляли трасето, но с няколко обиколки около пътя минали от 5 км до последния – 36 км с автомобил. Първата щета била по-характерна. Имало проливни дъждове, след които се били явили уводнени участъци от трасето, по което се работело, като в различните участъци уврежданията били различни. Свидетелят е посочил, че ако се раздели условно пътя на изкопи и насипи, насипите били по-малко засегнати, защото те са над терена. Изкопите били на някои места не само наводнени, но заблатени, включително и растителност имало. Това е изключително характерно в крайния участък - 33-36 км. Това е един прав участък, с дължина може би 3-4 км, с пряка видимост и може да се вижда целия участък и се виждало като тресавище в този участък – много силно уводнен и затревен. В другите участъци имало обрушвания на страничните откоси на пътя, затлачване с тиня, което трябвало да се чисти после. Имало някои по-малки участъци отнесени от водата части от пътната настилка, леглото на пътната настилка, долните слоеве. В участъците, където е над терена не бил наводнен пътя, бил намокрен от дъжда. В ниските места имало задържане на вода по терена. Не можело с една дума да се обобщи, това били 30 км. Последният участък бил силно наводнен. Оттам нататък трасето влизало в хълмиста местност и пътя изравнявал по терена. Строежа бил на ниво долни слоеве на настилка. Пояснява, че земното легло се състои от много пластове, според това каква кота височина трябва да се получи над терена. Този бил в една от началните фази – Зона Б. Зона А е отгоре, вече последните слоеве на пътя. Свидетелят не видял да е била положена баластра. Имало изпълнени в някои участъци насипи от земна почва. Тя вероятно била одобрена, че става за насип, защото има земна почва, която не става за насип, но е земна почва, не е кариерен материал. Строителите казали относно затревения участък, че това стои така от 2012 г. най-малкото и затова са затревени тези участъци. Имало два доклада. Единия предварителен и единия окончателен. Според свидетеля заключението по тях е обективно.

По делото са приети в открито съдебно заседание на …2018 г., по искане на ищеца, приложените към основното заключение писмени доказателства – 9 броя Актове обр. 12, за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта (несортиран трошен камък 0/200 за изпълнение на насип – зона Б) от 26.11.2014 г. и 28.11.2014 г., както и шест броя Протоколи за изпитване  от 23.11.2014 г. и 25.11.2014 г. на строителни почви, насип зона Б.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:

Съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

За да бъде основателен иска за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка, ищецът следва да докаже валидното му сключване, настъпването на застрахователно събитие в срока на застраховката, настъпване на вреди в причинна връзка с него и техния обем, съотв. – дължимото обезщетение до размера на застрахователната сума (чл. 193, ал. 2 КЗ отм.). Ответникът следва да докаже фактите, на които основава правоизключващите си възражения, които в случая са следните: а) липсва на покрит застрахователен риск; б) липсва на реално настъпили вреди; в) липса на доказателства за настъпили вреди; г) наличие на договор за съзастраховане, за който ищецът е уведомен, съгласно който ответникът обезщетява само 65% от вредите; д) липса на предприети мерките, предвидени в клауза MR110 за предотвратяване и ограничаване на вредите; е) БездЕ.ствие, обосноваващо прекратяване н аполицата; ж) Извършената замяна на преовлажнени земни маси с трошен камък франция 0/200 представлява подобрение и не е включена в застрахователното покритие; з) печалбата от 10%, начислявана от ищеца, не е включена в застрахователното покритие.

От събраните по делото писмени доказателства бе установено наличието на валиден застрахователен договор между „К.М.Ч.- Ч.М.Ч.ди Р.” и „Д.З.“ АД за застраховка „Всички строителни рискове“ на обект автомагистрала „Марица“, LOT 1 от км 5+000 до 36+400 (Обекта) със съдържанието, отразено в полица № 111 008 000 439/27.07.2011 г. и Анексите към нея, включително – със срок на покритие 30.06.2015 г. и със застрахователна сума 133 129 678 лева.

Не е спорно още, че между „Д.З.“ АД и „Е.“ АД, е сключено споразумение за съзастраховане, с което второто дружество е поело задължение да изплати 35% от дължимото се застрахователно обезщетение. Макар посоченото споразумение да не е представено по делото, между страните не е било спорно наличието му, а видно от Анекс № 2/04.06.2014 г. застрахованият е узнал за него със сключването на анекса.

Установява се от Анекс № 1/28.08.2013 г. към застрахователната полица, че като съзастрахован изрично е включен ищецът „П.П.“ АД на основание договор за наем от 14.10.2014 г. и в съответствие с определението за съзастраховани лица по т. 3.2.(а) от полицата – лице, което извършва работа на договора за строителство, по отношение на загуба, повреда или отговорност с произход застрахования обект и поризтичащи от тяхното участие в изпълнението. Видно от представения договор за наем между него и „К.М.Ч.- Ч.М.Ч.ди Р.”, ищцовото дружество е такова, което изпълнява и строителни работи на застрахования обект по възлагане на Главния изпълнител – италианското дружество.

Видно от уведомителни писма от 24.09.2014 г. и 04.11.2014 г. , ищцовото дружество е уведомило застрахователя, че е понесло вреди -  множество наводнени участъци, свличане/срутване на скатове, липсващи съоръжения вследствие на придошлите води, преовлажняване на земната основа, зони със задържани повърхностни води, покриване на значителна част от трасето с воден слой щети и липса на малогабаритна техника и съоръжения на обекта и невъзможност за работа на строителната механизация в периодите 01.08.2014 г. – 23.09.2014 г. и 28.10.2014 г. – 29-10.2014 г. С исковата молба пък се претендират за първия период вреди от преовлажнена основа, за насип зона Б и за печалба 10% за първия период, а за втория период – възстановяване на отнесени бродове, изкоп преовлажнена основа, насип Зона Б от НТК и отводняване водочерпене с помпи и печалба от 10%. Посочените вреди се претендират като настъпили в резултат на обилни валежи от дъжд. Това застрахователно събитие е безспорно покрит риск по посочената полица, която покрива всички рискове, с изключение на изрично посочените в Общите условия и полицата, а видно от Клауза 110, предвиждаща специални условия по отношение застрахователно събитие от валежи и наводнения, увреждането от прекомерни валежи и наводнение са покрит риск и същият е настъпил в периода на валидност на полицата. Изложеното обосновава неоснователност на възражението на ответника и третото лице помагач, че не е налице покрит застрахователен риск.

По отношение на настъпването на вреди от посочения застрахователен риск, съдът намира, че такива са доказани. Вярно е, че констативните протоколи от 23.09.2014 г.  и 01.11.2014 г. са съставени само от представители на ищеца, без в тях да е участвал застрахователя. Налице са обаче и съвместни протоколи с участието на представители на застрахователя за оглед от 02.10.2014 г. и от 29.10.2014 г. В тях дЕ.ствително не са описани конкретни вреди, установени при огледа, а в доклада относно събитието, изготвен от наетия от застрахователя оценител вредите са описани така, както са посочени от ищеца в съставените от него протоколи. Вярно е още, че тези протоколи са частни свидетелстващи документи, които по принцип не обвързват ответника. Същият обаче е бил своевременно уведомен и очевидно поканен да извърши оглед. Застрахователят се е доверил на едно трето лице (дружеството В.L.A.Ltd, асоциирано към Crawford) да извърши огледа и да направи оценка на вредите, което пък трето лице се е доверило на посоченото от ищеца, като е имало възможност и самостоятелно да извърши такава оценка. Като не се е възползвал от възможността за самостоятелна преценка, а от друга страна, след като застрахователят не е възразил по никакъв начин относно изходните данни, въз основа на които е определено застрахователното обезщетение от това трето лице, а напротив – използвал е изцяло окончателния доклад, за да формулира предложение до ищеца, то следва да се приеме, че като се е съгласил с посочения начин на оценка на вредите, застрахователят вече е приел и се е съгласил, че вредите са именно тези, описани от ищеца като вид и обем и отразени в окончателния доклад на третото лице В.L.A.Ltd и следва да се приеме, че вредите са такива, каквито са посочени в този окончателен доклад.

Вида на вредите се установява и от разпита на трима свидетели, като всички те са посочени като такива, настъпили от обилни дъждове и наводняване на трасето на магистрала Марица в продължение на 30 км.

Съдът не намира да е основателно възражението на ответника, че не дължи заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като ищецът не е спазил задължението си по Клауза 110 да следи статистиката относно валежите и наводненията в района на строежа през предходните 20 години и да предприеме съответни мерки за отстраняване незабавно на всякакви препятствия от речните корита на строителната площадка, независимо дали по тях тече вода или не.

Посоченото не обосновава на първо място възражението, че не е налице покрит риск. В случая застрахователният риск е от валежи и наводнения върху обекта, представляващ строеж на автомагистрала Марица, а всички условия, при които уврежданията са настъпили, създадени от дЕ.ствия или бездЕ.ствия на застрахования, могат да бъдат само основания за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение или за неговото намаляване. Това е така, защото съгласно § 1, т. 2 от ДР на КЗ (отм.) застрахователен риск, или покрит от застраховката риск, е съществуващата вероятност от увреждане на имуществено или неимуществено благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице или в случая, това е реализирания риск от валежи и наводнение, които са причинили вреди. Обстоятелствата, при които вредите са настъпили не изключват наличието на покрит риск, т.е, валежи и наводнение, а могат само да обосноват право на застрахователя да откаже плащане на обезщетение, ако във връзка с него са установени неизпълнени задължения на застрахования, представляващи значителен риск за застрахователя или пък такива, които му дават право да намали обезщетението.

В конкретния случай липсата на уговорените по Клауза 110 мерки не представлява изключен риск и защото самият застраховател е предвидил, че при неизпълнение на задължението за предприемането им от застрахования, той може да откаже да изплати обезщетение. А отказ от изплащане на обезщетението може да има само при покрит риск.

По отношение възможността застрахователя да откаже изплащане на обезщетение при липса на мерките по Клауза 110, съдът намира следното: В Кодекса за застраховането (отм.) са визирани хипотезите, при които застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие за покрит риск. Те са свързани с неизпълнение от застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с оглед на интереса на застрахователя. Едната група задължения имат преддоговорен характер, тъй като се изисква от кандидата за застраховане за обявяване на съществени за застрахователя обстоятелства (посочени във въпросник), от значение за последния за определяне на степента на риска и от там да се определят условията, при които застрахователния договор може да бъде сключен (чл.189, ал.4 КЗ). Другата група задължения са за неизпълнение на поети с договора задължения – неизпълнение на задължението за съобщаване по чл. 206, ал. 3 КЗ(отм.), неизпълнение на задължение за предотвратяване на вредите – чл. 207, ал. 2 КЗ  (отм.)  и др.

Общата разпоредба за отказ да се извърши застрахователно плащане при имуществени застраховки се съдържа в чл. 211 КЗ (отм.): при умишлено увреждане, при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед на интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или застрахователния договор. Разпоредбата се прилага за сключени договори за застраховка и настъпило застрахователно събитие за покрит риск. 
            Както бе посочено вреди от валежи и наводнения е покрит риск по Договора между страните.

За да възникне право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение по чл.208 КЗ (отм.) в хипотезата на неизпълнено задължение на застрахования, предвидено в застрахователния договор, неизпълненото задължение следва да е от такова естество, че да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да бъдат доказани. Това е валидно във връзка с приложението на чл.211, т.2 КЗ (отм.), но е приложимо и за случаите, в които застрахователят обосновава правото си на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение с поведение на застрахования, което поради потенциалната опасност да предизвика настъпване на застрахователното събитие, да способства за увеличаване на вредите от събитието или да препятства доказването им е предвидено в Договора или Общите условия като основание за освобождаване от застрахователна отговорност, включително под формата на изключен риск. Аналогично на хипотезите, покриващи фактическия състав на чл.211, т.2 КЗ (отм.), в тези случаи правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от доказване на причинна връзка между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, респ. обема на вредите и/или възможността за доказването им. (така безпротиворечивата съдебна практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 224/20.07.2015 г. по т.д. № 4554/2013 г. на ВКС, І т.о., Решение № 207/13.01.2017 г. по т.д. № 3394/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 167/07.02.2017 г. по т.д. № 1655/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.)

В настоящия случай по делото няма ангажирани доказателства, които да установяват, че в речното легло на строежа е имало препятствия (пясък, дървета и др.), чието неотстраняване в съответното време е в причинна връзка със заливането на част от трасето на строежа на автомагистралата. Ето защо, ирелевантно за изхода от спора е обстоятелството, дали ищецът е доказал свои дЕ.ствия, извършени в изпълнение на задължението му по Клауза 110.

От друга страна по делото има данни, че ищецът е използвал три водни помпи, с които излишната вода от трасето е била изпомпвана, но същите са увредени и/или отнесени от придошлите води на р. Банска. Ищецът е опитвал и да изкопае канавки за отводняване (разпита на свидетелите и констативен протокол от 01.11.2014 г.) Не се установиха още, нито са твърдени, други конкретни мерки, които ищецът да е бил в състояние да вземе при конкретните метеорологични условия, за да ограничи настъпилите вреди. Следователно, не се установява неизпълнение на конкретно задължение на ищеца за предотвратяване или намаляване на вредите, което същият да не е изпълнил, то да е значително с оглед интереса на застрахователя, поради което същият да може да откаже изплащане на обезщетение.

Неоснователно е възражението на застрахователя, че липсата на ремонтни дЕ.ности след първото наводнение се приравнява на основанието за изключване на отговорността му по втората щета, посочено в Общите условия, а именно „умишлено дЕ.ствие или умишлена небрежност“ на застрахования. В случая умисъл за бездЕ.ствие, каквото се твърди да е имало, не е доказан, а напротив, логично е при наводнени участъци и такива изцяло под вода да не е възможно по тях да се работи с машини, поради трудната проходимост. Изразът „умишлена небрежност“ е правен нонсенс, поради което няма да бъде коментиран като хипотеза.

Неприложимо е и изключението по т. 5 от Раздел „Период на покритие“ в Общите условия, тъй като не се доказа по делото ремонт на наводнените участъци след първото събитие да е бил възможен, но да не е бил предприет, поради което е неоснователно възражението, че към второто събитие през м. октомври 2014 г. застрахователният договор е бил прекратен. Освен това, за да се приложи тази уговорка, нужно е необходимият ремонт да е бил незначителен, в противен случай е следвало първо да бъде предоставена възможност на застрахователя за оглед и оценка. В настоящия случай очевидно не става дума за незначителен ремонт, а такъв е следвало да бъде предприет след огледи от застрахователя.

Неоснователно е възражението, че ремонтни работи не са извършени – извършването им се установява към края на ноември 2014 г. от представените от ищеца актове обр. 12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване. (л. 692-700), съставени на 24.11.2014 г. и 26.11.2014 г. Тези актове са съставени в съответствие с чл. 4 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, а съгласно чл. 1, ал. 4 от наредбата, съставените и оформени съгласно изискванията на тази наредба актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите.

Не беше доказано по делото, че при първоначалното изграждане на Зона Б от трасето ищецът е използвал земна маса, а не натрошен камък. Вещото лице инж. С. е посочил, че технологичните правила изискват Зона Б да се изгради с натрошен камък фракция 0/200 и точно такова е било предвиждането по конкретния проект. Двама от разпитаните свидетели са посочили, че за насипа на Зона Б е използван натрошен камък. Вероятно е била използвана и земна маса за първия слой на Зона Б, както е посочил свидетелятБ., но той е заявил и, че последния слой на Зона Б е изпълнявана с натрошен камък. Показанията на свидетеля И., че не е видял положен натрошен камък не опровергават показанията на другите двама свидетели, тъй като свидетелят И. е заявил, че част от трасето е било под вода, т.е., не се е виждало ясно какво има под водата, а за друга част е посочил, че е огледана от далеч от автомобил, поради липсата на достъп. Напълно възможно е да не е видял натрошения камък, който е бил под вода и вероятно кал.

По отношение възражението на застрахователя, че в застрахователната сума не се включва начислената от застрахования печалба от 10%, съдът намира това възражение за основателно. Според чл. 203 КЗ(отм.) застрахователната сума е в рамките на дЕ.ствителната или възстановителната сума. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Начисляваната от ищеца печалба е върху възстановителната стойност и очевидно не влиза в нея, съотв. – не се покрива от застраховката. В конкретния случай в Общите условия на ответника е предвиден и риск от загуба на авансови загуби или печалби, но този риск не е предвиден като покрит в полицата, по която ищецът е застраховано лице. Следователно, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение ще следва да се изхожда само от възстановителната стойност на увреденото имущество, без начисляваната от ищеца печалба върху нея.

Неоснователно е възражението, че с договора от 30.06.2015 г. на ищеца е възложено отстраняване на вредите от наводненията през 2014 г. Установи се както при сравнение на предмета на този договор с първоначалния, така и от заключението на вещото лице инж. С., че работите по договора от 30.06.2015 г. са различни от работите по отстраняване на щетите – при последните става въпрос за работи по отстраняване на преовлажнена почва,  изкоп и насип, както и изграждане на нови бродове, а при новия договор става въпрос за работи по стабилизиране на терена, укрепване на откоси и изграждане на отводнителен канал.

Предвид приетото по-горе, стойността на вредите от валежите и наводнението, предизвикано от тях в процесните периоди следва да се изчисли според средните пазарни цени на материалите и труда към момента на застрахователното събитие, като се включи цена на натрошен камък, а не земна маса за подмяна на насипите, като не се начислява печалба 10%, нито ДДС (според условията на полицата) и като се вземат предвид ограниченията по полицата, че за едно събитие се покриват вреди върху трасе до 3000 метра, както и че за всяко събитие застрахованият има самоучастие в размер на 10% от щетите, но не по-малко от 300 000 лева.

Доколкото по делото липсват конкретни доказателства за това кои вреди са настъпили при първата щета (м. септември 2014 г.) и кои при втората щета (м. октомври 2014 г.), то според приетото от съда, че като установени между страните следва да се приемат вредите и видовете работи по отстраняването им съгласно окончателния доклад на наетия от ответника консултант, а те са обобщени по двете щети и обединени в една обща щета, следва да се приеме като меродавен варианта на заключение относно стойността им, определена от вещото лице инж. С. в първоначалното заключение по средни пазарни цени, като допълнително от така определените цени се извадят общо 300 000 лева – самоучастие по общата щета и включената в заключението му 10% печалба. Или като от общо определената от него стойност 2 685 904.80 лева се извадят 10 % печалба, равни на 244 173.16 лева, се получава обезщетение в размер на 2 441 731.64 лева. Като се извадят общо 300 000 лева самоучастие по обобщената щета, застрахователното обезщетение възлиза на 2 141 731.64 лева. Следва да се приложи и ограничението за обезщетяване на щети на площ до 3000 кв.м., като се съобрази, че горните изчисления са за площ от 5 100 кв.м. поради което и като се използва формулата, посочена в заключението на инж. С. (3000 х 2 131 731.64 лева делено на 5 010) се установява, че се дължи обезщетение в размер на 1 276 486.01 лева.

Съдът намира за основателно и възражението на ответника, че той отговаря само до размер на 65% от дължимото застрахователно обезщетение или само за 829 715.91 лева. Остатъкът до  1  276 486.01 лева се дължи от „Е.“ АД. Това е така, тъй като при съзастраховане и когато застрахованият е уведомен за съзастраховането и не е прекратил застрахователния договор, то всеки от съдастрахователите отговаря пред него само за поетата от него част (чл. 199, ал. 6 вр. ал. 4 КЗ отм.), а в случая „Д.З.“ АД са поели да отговарят за 65% от претенцията. Този извод не се променя от чл. 199, ал. 3 КЗ отм., нито от идентичната уговорка в Анекс 2 към основния договор за строителство, че отношенията със застрахования по застрахователния договор се осъществяват от водещия застраховател, съотв., че всички уведомления за застрахователни събития и претенции за изплащане на застрахователни обезщетения се отправят и предявяват към водещия съзастраховател, тъй като тези клаузи имат предвид отношенията във връзка с изпълнението на застрахователния договор преди възникване на застрахователно събитие, както и организационните и технически въпроси по уреждане на щетата след възникване на застрахователното събитие, а не изменят отговорността, която всеки от съзастрахователите има към застрахования.

Доколкото застрахователната стойност е по-висока – 133 129 678 лева, съгласно чл. 193, ал. 2 КЗ (отм) размерът на дължимото застрахователно обезщетение е 829 715.91 лева. До този размер искът е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния претендиран размер от 2 250 778.60 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.

При този изход от спора, основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на исковата молба – 12.09.2016 г. до окончателното погасяване на задължението.

По разноските: Предвид изхода от спора, всяка страна има право на разноски съобразно уважената, съотв. – отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски общо в размер на 169 555.14 лева, за заплащането на които има доказателства по делото. Съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК му се дължат 62 498.02 лева.

Ответникът „Д.З.“ АД е направил разноски в размер на 1505 лева (30 лева за свидетел не са използвани), от които, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, му се дължат 950.26 лева. Поискано е и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като ищецът е представляван от юрисконсулт. Съдът определя такова при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 450 лева, от които му се дължат 284.13 лева, съобразно отхвърлената част от исковете.

На третото лице помагач разноски не се дължат, на основание чл. 78, ал. 10 ГПК.

Воден от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА “Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “П.П.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: 1. Сумата 829 715.91 лева (осемстотин двадесет и девет хиляди седемстотин и петнадесет лева и деветдесет и една стотинки) , представляваща дължимото застрахователно обезщетение по договор за застраховане, обективиран в застрахователна полица № 111 008 000 439 „Всички строителни рискове: (Мюних РЕ), сключена на 27.11.2011 г. между „Д.З.“ АД и „К.М.Ч.- Ч.М.Ч.ди Р.”, за настъпили в периода 03.08.2014 г. до 23.09.2014 г. и от 23.10.2014 г. до 28.10.2014 г. застрахователни събития – вреди от дъждове и наводнения на обект автомагистрала „Марица“/А-1/, Оризово-Капитан Андреево, раздел LOT 1, раздел Оризово – Димитровград, от км 5+000 до 36+400, на основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 2 250 778.60 лева, като неоснователен; 2. Законната лихва върху присъденото обезщетение за периода от датата на исковата молба – 12.09.2016 г. до окончателното погасяване на задължението и 3. Сумата 62 498.02 лева (шестдесет и две хиляди четиристотин деветдесет и осем лева и две стотинки) – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК..

ОСЪЖДА “П.П.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата 1234.39 лева (хиляда двеста тридесет и четири лева и тридесет и девет стотинки), на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.

 

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника „Д.З.“ АД – „Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                                          СЪДИЯ: