Р Е
Ш Е Н
И Е №
06.12.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно
заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при
секретаря МАРИЙКА Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №6609
по описа на съда за 2017 год., за да се
произнесе съобрази следното:
При
условията на обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове с
правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД.
В исковата молба на едноличния търговец-ищец
се твърди, че същия е сключил с ответника договор през
От съда
се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата 6400 лева, представляваща обезщетение за ползване на процесния недвижим
имот без основание за периода от 01.09.2013 г. до 03.01.2015г., ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
15000 лева обезщетение за вредите, които ответника виновно е причинил на ищеца.
Претендират се разноските по делото.
От страна на ответника е постъпил отговор на
исковата молба, с който се оспорва
нейната основателност, като исковете се оспорват както по основание,
така и по размер. Оспорва се твърдението, че ответника е продължил да ползва
имота след изпратената покана и се оспорват твърденията, че ответника е
продължил да съхранява бали със сено, а също така се излагат твърдения за
наличието на наказателно производство, което е водено за умишлени действия на
трето лице, което с влязла в сила присъда е признато за виновно за умишлено
причиняване на пожара. От съда се иска да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани, като се претендират разноските по делото. В съдебно заседание предявените искове се
поддържат от ищеца и неговия пълномощник.
Ответникът и пълномощникът му оспорват исковете в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът ЕТ „АКАЦИЯ-ДПЖМ- Марин Генов” е собственик от 2004г. на недвижим
имот описан в нот. акт по д.№1587/2004г. на нотариус Елена Шидерова . На 29.08.2012
г. ищецът сключил договор с ответника Д.Д.,
с който му предоставил за ползване недвижим имот, описан в горепосочения
нотариален акт, находящ се в с. Червенаково, община Твърдица за срок от една
година, считано от 01.09.2012г. От
страна на ищеца до ответника са отправени нотариални покани, които са получени
от адресата. Първата покана е от
С влязла в сила присъда № 70/23.04.2015 г. , постановена по НОХД № 386 по
описа на СлРС за
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са допустими, а
разгледани по същество са неоснователни.
Исковата претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД е неоснователна по
следните съображения: Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, щом като тези вреди са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Вредата може да бъде причинена в резултат на
извършени виновни действия или бездействия. Вината се предполага до доказване
на противното. Законът санкционира дееца за това, че съзнателно е допуснал
настъпването на вредата или макар да не е предвиждал настъпването на определен
резултат, е бил длъжен или е могъл да го предвиди, или е предвиждал вредата, но
се е надявал да я предотврати. С влязлата в сила присъда по НОХД № 385/2015г.
на СлРС за умишлено престъпление, изразяващо се в палеж по чл.330, ал.1 от НК е
осъдено друго лице, а именно Николай И.И.. При това положение не може да се
приеме, че са налице елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл.45 от ЗЗД по отношение на ответника, тъй като не е налице
негово виновно противоправно поведение, което да е довело до настъпване на
вредоносния резултат. Презумпцията за виновност е опровергана, тъй като
съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. В случая виновният за палежа е
осъден по наказателното дело и ответникът не носи отговорност за неговите
действия. Поради това исковата претенция за заплащане на сумата 15000 лева,
претендирана като обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане следва да се отхвърли като неоснователна.
Предявената претенция с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на
сумата 6400 лева , представляваща обезщетение за ползване на процесния недвижим
имот без основание за периода от 01.09.2013 г. до 03.01.2015 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, също е неоснователна и следва да се отхвърли. За присъждане на
обезщетение за ползване на чужд недвижим имот без основание е необходимо да се
установи, че ответникът е ползвал имота за процесния имот, без да е налице
основание за това и размера на обезщетението за неоснователно обогатяване,
което се определя на базата на средния пазарен наем. В случая ищецът, въпреки
допуснатата по негово искане съдебна експертиза, не е заплатил в срока по чл.
160, ал.1 от ГПК , а и до приключване на
съдебното дирене определения от съда депозит, поради което следва да се
приложат последиците на чл.161 от ГПК и да се приеме, че размерът на
обезщетението за ползване на имота не е доказан. След като не е доказан единият
от елементите, а именно размера на обезщетението, съдът не следва да обсъжда
дали е налице другият елемент, а именно ползването на имота от ответника без основание
в процесния период.
По правилата на процеса на ищеца не се следват разноски, предвид
неоснователността на предявените от него искове. Ответникът е претендирал
заплащане на разноски по делото, но такива не следва да му се присъждат, поради
липса на доказателства за направени такива. представения по делото договор за правна
защита и съдействие е посочено, че ответникът и адвокатът му са уговорили
възнаграждение в размер на 1200 лева със срок за плащане до 15.03.2018 г., но
не е посочено да е налице платена сума,
както и няма доказателства за заплащане на сумата в брой или по банков път.
Ръководен от изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕТ „АКАЦИЯ-ДПЖМ-Марин Генов”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с.Кортен, Община Нова Загора ул. „Петко Енев” №
32 против Д.Д.Д. с ЕГН ********** ***
обективно кумулативно съединени искове по чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата
15000 лева, претендирана като обезщетение за вреди от непозволено увреждане и
по чл. 59 от ЗЗД, за заплащане на сумата 6400 лева, претендирана като
обезщетение за ползване на недвижим имот без основание за периода от 01.09.2013
г. до 03.01.2015 г. , ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: