№ 19466
гр. С. 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110162207 по
описа за 2023 година
В. В. Г. е предявила срещу К. Г. Г. обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на
системни действия от страна на ответника, изразяващи се в заплахи, обиди, непрекъснати
жалби с обидни квалификации, писма и заведени административни и наказателни
производства и за заплащане на сумата от 320 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди вследствие непозволено увреждане, изразяващи се в извършени
медицински разходи.
Ищцата твърди, че на 18.11.2020 г. заедно с Е.К. е закупила апартамент, находящ се в
гр. С. ул. „К.“ № 43, ет. 1, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 89, том VIII, рег. № 13821, дело № 1319/2020 г., като с оглед намерението си да извърши
ремонт на придобития апартамент е внесла уведомление за ремонтните дейности, ведно с
конструктивно становище. Според становището планираните ремонтни дейности не засягат
конструкцията и носимостта на сградата, в която се намира апартаментът и не променят
предназначението на помещенията. Още в началото на ремонтните дейности собственикът
на ап. 4 в същата сграда – ответникът К. Г., демонстрирал арогантно и агресивно поведение.
Твърдял, че е проектант на сградата и единствено оторизиран да разрешава и наблюдава
ремонтните дейности. Ищцата твърди, че ответникът започнал системно да посещава
апартамента и да отправя вербални закани към нея и към работниците, представляващи
обиди и заплахи. Посочва, че на 29.11.2020 г. ответникът залепил на вратата на апартамента
лист с ултимативни и груби предупреждения за прекратяване на ремонта. Ищцата твърди,
че заради ответника се изострилите съседските отношения, което създало у ищцата страх и
тревожност и тя се страхувала от физическа саморазправа. Излага, че ответникът е пуснал
1
поредица от жалби до районната администрация, в които използвал обидни квалификации,
наричайки ищцата „вандал“. В резултат на това в периода 02.12.2020 г. – 11.01.2021 г.
комисия извършила четири служебни проверки на ремонтните дейности. В съставените
протоколите не са констатирани нарушения на законовите норми, засягане конструкцията на
сградата или липса на строителни книжа. В Констативен акт № 2/20.01.2021 г. се приело, че
има намеса в конструкцията, поради което започнало административно производство по
реда на ЗУТ, била издадена Заповед № РА-19-02/22.06.2021 г. на главния архитект, с която се
спряло извършването на всички строителни работи и се наредило да бъде прекъснато
електрическото захранване и водоподаването към апартамента. Ищцата била подложена в
продължение на 8 месеца на системен тормоз, заплахи, обиди, неспирни проверки.
Непрестанните упреци и закани на ответника и образуваното срещу нея административно
производство създали у ищцата чувство на безсилие и тревожност, довели до влошаване
психичното здраве. Непрекъснатите спорове и напрежение около ремонта довели и до
разрив в отношенията с Е.К., с когото се разделили. Ищцата била силно притеснена от
заплахата да бъде лишена от възможността да живее в единственото си жилище. Сочи, че е
образувано досъдебно производство № 1317/2020 г. на СРП, което впоследствие е
прекратено, както и гр. д. № 22519/2021 г. на СРС по иск за обезщетение, претендирано от
ответника. Заповедта на главния архитект била отменена с решение № 2/03.01.2023 г. на
АССГ, потвърдено с решение № 4479/26.04.2023 г. на ВАС. Като последица състоянието на
ищцата се влошило, чувството на тревожност и безпомощност се задълбочило, появила се
невъзможност за концентрация, която се отразила на работата . Появили се безсъние,
преумора, проблеми с кожата и косата, поради което ищцата започнала да посещава
психолог, била дезориентирана и тревожна. Била поставена диагноза „невротична
депресия“ и било назначено лечение, но тормозът от ответника не спирал и до този момент.
През 2023 г. ответникът отново пуснал жалба за незаконно строителство до районната
администрация на район „С..
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по
основание и размер. Признава, че заедно с останалите етажни собственици са сигнализирали
различни институции с оглед извършените от ищцата разрушения на тухлени зидове, част от
конструкцията на сградата. Оспорва твърденията на ищцата за извършени от негова страна
противоправни действия – обиди, заплахи, арогантно и агресивно поведение, като твърди,
че никога не е говорил с ищцата, тъй като за пръв път я бил видял на 06.01.2021 г. Сочи, че в
нито един подаден от него документ до администрацията не е нарекъл ищцата „вандал“.
Оспорва твърденията , че на залепения от него лист на вратата на апартамента се
съдържат ултимативни и груби предупреждения за прекратяване на ремонта. Оспорва да е
причинил имуществени и неимуществени вреди. Оспорва психологическата оценка от
психолог, представена с исковата молба, тъй като не била изготвена по правилата на ГПК и
била антидатирана. Оспорва твърдените с исковата молба квитанции за внесени в касата на
фондация „Отворена врата“ суми, тъй като същите нямали отношение към твърдените от
ищцата извършени медицински разходи. Оспорва и представения от ищцата опис за
извършени услуги от „Торакс“, тъй като не представлявал финансов документ и не доказвал
2
плащане. Сочи, че с жалбите си е отправил искане до компетентните органи за извършване
на проверка, за да защити правата си, поради което последните не съдържали обидни
квалификации относно личността на ищцата. Твърди, че не е налице фактическият състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, не е налице противоправно поведение и не
съществува пряка причинно-следствена връзка между поведението на ответника и
посочените имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищцата. Прави
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение и иска от съда намаляването
му.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
С нотариален акт № 89 от 18.11.2020 г. ... и В. В. Г. придобиват недвижим имот,
находящ се в гр. С. ул. „К.“ № 43, ет. 1. С нотариален акт № 145 от 10.06.2021 г. ... прехвърля
на Н.Т.Г. (майка на ищцата, видно от представено удостоверение за раждане) ½ ид. част от
ап. в гр. С. ул. „К.“ № 43, ет. 1.
Представено е конструктивно становище за направа на отвори в неносещи преградни
стени от плътни тухли в апартамента и обяснителна записка.
По делото се съдържа и уведомление от 29.11.2020 г., подписано от ответника,
съдържащо искане за спиране на ремонтните работи.
Представени са подавани от ответника жалби и сигнали до Столична община, район
„С., НАГ-С. СРП, констативни протоколи и актове за извършвани проверки, заповед за
спиране изпълнението на строеж „Намеса в конструкцията на сграда в ап. 1“, Добра
практика при преустройство на стари сгради, неосигурени на земетръс, експертиза за
обследване на земетръсната устойчивост на сградата и конструктивна експертиза
Представят се финансови документи за извършени прегледи на ищцата и закупени
медикаменти, амбулаторни листове, рецептурна бланка.
Прието е заключение на съдебно-психологическа експертиза, според което при ищцата
са налице симптоми на силно изразено психоемоционално напрежение в резултат на
вербална агресия, негативно отношение от страна на ответника, който настройва и други
съседи срещу ищцата и майка . Преобладават психологични последици, които причиняват
емоционален дискомфорт в резултат на честите, повтарящи се във времето стресиращи
ситуации, породени от силно изострените тежки между съседски отношения. Симптомите
при ищцата включват емоционална лабилност, безсъние, оплаквания от главоболие.
Потърпевшата се опитва по всякакъв начин да предпази себе си и майка си, с която са обект
на агресивни вербални закани, често повтарящи от страна на ответника. Ищцата се стреми и
избягва колкото е възможно срещите със съседи, проявява свръх себеконтролиране кога и
как да излезе или влезе в жилището си, да не създава шум от каквото и да е естество. Това е
усещане за силно нахлуване от външния свят и доминиране в личния живот и пространство,
което води до един завишен свръхконтрол на собственото поведение. Безспорно такъв вид
преживявания водят до силно емоционално натоварване и изтощение. От приложената
3
методика при ищцата към момента на изследването се регистрира средно изразено ниво на
стрес, което е показателно за преживян стрес и който най-вероятно преди три години е бил в
по-високи стойности. Степента на тревожност е свързана с периода на преживени силни
стресови ситуации, на гореописаните конфликти, продължили във времето (3-4 години) и
довели до състояние на силно физическо и нервно напрежение. В случая при ищцата
доминират постоянни преживявания на страх, свързан с очакване на негативни и
насилствени действия във връзка с ползване на собственото жилище, които психологически
са изразени на:
вегетативно ниво - главоболие, нарушение на съня, кожен обрив, емоционално ниво -
чувствах страх, когнитивно ниво - невъзможност за концентрация, неспособност да
извършва някаква друга дейност, мисловно фиксиране, поведенческо ниво - нежелание да
среща живущите от кооперацията, да контролира всяко свое действие в собственото си
жилище, да обяснява и да се защитава. Осв. споделя за хронични проблеми със съня - трудно
заспиване, кратък и неспокоен сън, чувство на умора сутрин и липса на усещане за
отпочиналост, намалена работоспособност поради натрапващи се страхове и представи,
свързани с пореден конфликт или атака от съседите, най-вече от ответника, затруднена
концентрация на вниманието и ангажиране с работни задачи.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свид. В. С.Д. живущ на ет. 2
в процесната сграда, който разказва, че след закупуването на апартамента на ет. 1, започнали
да се осъществяват разрушения в сградата. Ищцата била предупредена, че за всички
конструктивни дейности в имота трябва да се консултира с ответника, който е проектант на
сградата. Не трябвало да има намеси в конструкцията на сградата, тъй като тя била строена
през 1969 - 1970 г. и това можело да повреди земетръсната устойчивост. При ремонта,
ищцата разрушила 2 хоризонтали срещуположни стени по над 4 м., след което се появили
пукнатини по стените от увисванията. Впоследствие различни конструктивни становища
констатирали, че е нарушена устойчивостта на сградата. Ремонтът продължил и се
направили 3 нови отвора в стените за врати. Трябвало да се направи укрепване на сградата,
да се изиска конструктивно становище от лицензиран инженер-конструктор, който да даде
указания за укрепване на сградата. Била подадена жалба в общината заради намесите в
конструкцията на сградата. Междувременно било отрязано и цялото локално парно на
сградата. Възложената експертизата сочела, че трябва да се спрат действията по строежа и
да се премине към укрепване на сградата. Жалби били подавани от всички етажни
собственици. Било поискано становище от камарата на инженерите, според което не трябва
да се бутат стени.
За уважаване на предявените искове в тежест на ищцата е да докаже настъпването на
твърдените имуществени и неимуществени вреди, техният размер, както и причинната им
връзка с противоправното поведение на ответника.
Въз основа на така събраните по делото доказателства съдът намира, че не се
установява да е налице противоправно поведение от страна на ответника. По делото не се
установява ответникът да е отправял към ищцата заплахи и обиди, които да са предизвикали
4
негативни усещания у последната. Съдът счита, че подаването на жалби, писма и сигнали от
ответника не може да се определи като тормоз, доколкото по този начин ответникът е
упражнявал правото си на жалба до различни институции, доколкото е смятал, че негови
права биват нарушавани. Всички отправени жалби и сигнали касаят извършвания от ищцата
ремонт, който ответникът, бидейки проектант на сградата, е считал за несъобразен с
устойчивостта и конструкцията на сградата, с оглед на което е отправял искания до различни
институции за неговото преустановяване и извършване на проверки в тази връзка, за да се
установи, дали съответните промени в апартамента на ищцата са съобразени с
конструктивните особености на сградата и същите са подходящи за такъв тип сграда.
Субективните усещания на ищцата и чувството на тормоз от упражняване на правото на
жалба съдът намира, че не могат да се вменят във вина на ответника, доколкото същият не е
проявил противоправно поведение, още повече, че видно от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че извършваните от ищцата ремонтни дейности са довели до
изменения в конструкцията на сградата, причинили пукнатини в стените и увисвания, с
оглед на което подаваните сигнали и жалби не са неоснователни, за да се счете, че са били
подавани единствено с цел да се осъществява психически и институционален натиск върху
ищцата.
Предвид гореизложеното липсват данни за извършено от ответника противоправно
деяние, поради което е безпредметно да бъдат изследвани останалите елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и исковете за заплащане на обезщетения за претърпени
имуществени и неимуществени вреди са неоснователни и следва да се отхвърлят.
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има
ответникът, който е претендирал 850 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. В. Г., ЕГН **********, срещу К. Г. Г., ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на системни действия от страна на
ответника, изразяващи се в заплахи, обиди, непрекъснати жалби с обидни квалификации,
писма и заведени административни и наказателни производства и за заплащане на сумата от
320 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие непозволено
увреждане, изразяващи се в извършени медицински разходи.
ОСЪЖДА В. В. Г., ЕГН **********, да заплати на К. Г. Г., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 850 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6