Решение по дело №281/2018 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 167
Дата: 3 октомври 2018 г. (в сила от 5 декември 2018 г.)
Съдия: Антоанета Маринова Симеонова
Дело: 20184340200281
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                       

 

гр. Троян, 03.10.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Троянски районен съд, първи състав, в открито съдебно заседание на пети септември  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

при секретаря Кремена Раева, като разгледа докладваното от съдията Симеонова АНД № 281  по описа  на Троянски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

                                                           Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

    

   С eлектронен фиш /ЕФ/ серия Г  № 000078 на ОД на МВР гр. Ловеч за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, на  „ЙОМА ТУЗ“ ЕООД, ЕИК *********, със  седалище и адрес на управление: с.Гумощник, обл.Ловешка, ул.“Чакърска“ № 110, представлявано от управителя М.М.М.е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00лв. за нарушение по чл.432, ал.1, т.1 от КЗ във вр. чл.638, ал.1, т.2 от КЗ.

   Представляващият „ЙОМА ТУЗ“ ЕООД, ЕИК *********, обжалва електронния фиш в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и моли същият да бъде отменен като незаконосъобразен. Подробни аргументи са изложени в  съдебно заседание от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, адвокат Е.Ц. ***, който поддържа жалбата и по същество излага аргументи за уважаване на същата, мотивирано развити в представена писмена защита.

  Ответникът по жалбата ОД на МВР Ловеч, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание.

  Районна прокуратура гр.Троян, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание.

 От приложените и приети по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

          Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата се явява основателна поради следното:

Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/, са допуснати  нарушения на процесуалните правила.

Издаденият  електронният фиш не съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, според който ЕФ трябва да съдържа териториалната структура на МВР, на територията на която е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът на същото, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

В оспорвания електронен фиш е описано извършеното нарушение-юридическо лице, собственик на МПС, което не е сключило договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като е посочено конкретното МПС и неговия собственик „ЙОМА ТУЗ“ ЕООД.

  Установено е по делото, че АТСС, с което е заснет лек автомобил „БМВ” с рег. № ОВ 2282ВМ, е мобилна система за видеоконтрол TFR1–М с фабр.№ 629. Изискан е и приет като доказателство по делото протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол № 4-23-17 от 23.10.2017г., от който се установява кога е извършена метрологична проверка на АТСС. Посоченото автоматизирано техническо средство TFR1–М 629 фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение, координатите на мястото, където е установено МПС. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Образецът на електронния фиш се утвърждава от Министъра на вътрешните работи. Съдържанието на електронния фиш се определя от специалния закон, който изключва приложението на чл.42, съответно и чл. 57 от ЗАНН, относно реквизитите на акта за установяване на административно нарушение, съответно наказателното постановление. ЗДвП се явява специален закон по отношение на ЗАНН и съответно е приложим като такъв. Законът не поставя изискване за дата на издаване на електронния фиш, нито за персонифициране на неговия издател, доколкото е електронен и не се създава от човешка намеса. Обработката касае само разпечатване на фиша на хартиен носител, създаден по електронен път. 

Съгласно б. „б” на т. 65, §6 ДР на ЗДвП, мобилни автоматизирани технически средства са тези, които са прикрепени към превозното средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Възможността с такъв вид техническо средство да се установява нарушение, за което може да се издаде електронен фиш, е законодателно призната с новата редакция на  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП /ДВ бр.19 от 2015г./ и с Наредбата № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи и обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 година.

Установено е в конкретния случай, че заснемането на автомобила на дружеството-жалбоподател е станало с мобилно автоматизирано техническо средство, което е монтирано на позиционирания патрулен автомобил с рег. № СА 9332 АТ. Налице е попълнен от служителя на РУ на МВР гр. Троян, работещ със системата за контрол – инсп. Н.Н., протокол по чл. 10 от посочената наредба, в който е посочено началото и края на измерването, мястото за контрол, максимално разрешената скорост, осветеност, атмосферни условия, състояние на пътното платно, броя и номерата на клиповете, заснети с техническото средство.

  Установява се от приетите писмени доказателства, както и от веществените доказателствени средства- снимкова разпечатка от АТСС, че лек автомобил „БМВ“ с рег. № ОВ 2282  ВМ на 25.06.2018г. в 13.59 часа е заснет с превишена скорост-при  ограничение 50 км/ч е фиксирана скорост 117 км./ч. От представената разпечатка от проверка, извършена в Гаранционен фонд, се установява, че лекият автомобил, заснет на 25.06.2018г. с АТСС с превишена скорост, не е имал валидно сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ към тази дата. С оглед на което съдът намира, че е налице извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

 Съгласно санкционната разпоредба на чл. 638, ал.1, т.2, на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1- всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.

 Съгласно ал.4 на същата разпоредба, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. В случая е налице именно тази хипотеза. Съдът споделя доводите на адв.Ц., че е налице несъответствие между нарушението , описано в ЕФ и фактическият състав на нарушението, за което е предвидено санкциониране последством ЕФ, а именно - установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. При установено управление на такъв автомобил е предвидено санкциониране с ЕФ на собственика на моторното превозно средство с предвидената имуществена санкция в размер на 2000.00лв. В настоящия случай дружеството – жалбоподател е санкционирано само за липса на валидно действащ договор, без да е посочено установено  посредством АТСС управление на автомобил без задължителната застраховка.

Съдът споделя изцяло и основния довод на адв.Ц. за допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с наложена имуществена санкция с ЕФ. Съгласно чл.647, ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Както вече беше посочено, разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП регламентира императивното изискуемото съдържание на електронния фиш. В тази разпоредба е предвидено ЕФ да се издава, когато за извършено нарушение, заснето с АТСС, е предвидено наказание глоба, но не и имуществена санкция.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014г. по т.д. № 5 /2013г. на ВАС, институтът на “имуществената санкция”, въведена с разпоредбата на чл.83, ал.1 от  Закона за административните нарушения и наказания, не е идентичен с “глобата”, която е едно от административните наказания, предвидени в чл.13 - глава втора “Административни нарушения и наказания” от  ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания:

а) обществено порицание;

б) глоба;

в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

Предвидените в чл.13 от  ЗАНН административни наказания са само по отношение на физическите лица, тъй като за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно – чл.6 от  ЗАНН, а вина могат да формират само физически лица – чл.24 и 26 от  ЗАНН.

Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от  Закона за административните нарушения и наказания като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

Съгласно текста на чл.83, ал.1 от  ЗАНН, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от ЗАНН в самостоятелна глава четвърта “Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци”, която е след глава втора  “Административни нарушения и наказания”.

Законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби. 

Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл.13 от  ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация. Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и на еднолични търговци.

По отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи само от физически лица.

Разликата между наказанието “глоба” за физическите лица и “имуществената санкция” за юридическите лица  и едноличните търговци се  свежда до субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и поради това, че българското законодателство изключва наказателна и/или административнонаказателна отговорност за юридическите лица, отговорността по чл.83 от  Закона за административните нарушения и наказания се определя като обективна, безвиновна отговорност.

Тези различия не допускат приложимост по аналогия на разпоредбите, касаещи наказанието глоба, и за имуществената санкция.

   С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

Предвид горното и на основание  чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

           

                                                                Р  Е  Ш  И:

 

 ОТМЕНЯ eлектронен фиш /ЕФ/ серия Г  № 000078 на ОД на МВР гр. Ловеч за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на  „ЙОМА ТУЗ“ ЕООД, ЕИК *********, със  седалище и адрес на управление: с.Гумощник, обл.Ловешка, ул.“Чакърска“ № 110, представлявано от управителя М.М.М.е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00лв. за нарушение по чл.432, ал.1, т.1 от КЗ във вр. чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, като незаконосъобразен.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните.

                       

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: