РЕШЕНИЕ
Номер 30930.10.2020 г.Град Силистра
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Силистра
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мирослав С. Христов
Секретар:Анета П. Алексиева
като разгледа докладваното от Мирослав С. Христов Административно
наказателно дело № 20203420200496 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят „Товарни превози- Силистра“ АД, представлявано от Е. Н. И. , ЕИК
****** обжалва наказателно постановление № 30/ 13.07.2020г. на Директора на РИОСВ- гр.Р., с
което му е било наложено административно наказание- „имуществена санкция“ в размер на 7 000 /
седем хиляди / лева за извършено нарушение по чл.35, ал.1, т.1 от Закона за управление на
отпадъците. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на
акта и НП.
Ответникът - РИОСВ- гр. Р., надлежно уведомен, не се явява представител, вместо тях-
процесуален представител- гл.юриск. Ц.Т., надлежно упълномощена и приета от съда. Моли съда да
потвърди обжалваното НП като законосъобразно и правилно, излага доводи в тази насока.
Актосъставител – Н. Н. А. , редовно призована, явява се лично, депозира своите
показания по делото и съда ги прие и приобщи към доказателствата по същото.
Свидетел- Д. И. К. , редовно призована, явява се лично, депозира своите показания по
делото и съда ги прие и приобщи към доказателствата по същото.
Свидетел- Х. М. В. , редовно призована, явява се лично, депозира своите показания по
делото и съда ги прие и приобщи към доказателствата по същото.
Жалбоподателят „Товарни превози- Силистра“ АД, надлежно уведомен, не се явява
представител, вместо тях проц.представител- адв.Н.Т. при АК- Р. упълномощен и приет от съда.
Заявява, че не е налице нарушението, описано в НП. Моли съда да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно, излага доводи в тази насока.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните, прие за установено следното:
При извършена проверка на място и по документи на 14.04.2020г. на площадка за опасни
отпадъци, собственост на „Товарни превози- Силистра“ АД, с местонахождение с.К.- Промишлена
зона Изток на гр.С. е било установено, че дружеството осъществявало третиране, изразяващо се в
съхраняване- D15и/или R13 / съответно код по Приложение № 1 и 2 към § 1, т.11 и 13 към ДР на
ЗУО- Съхраняване на отпадъци до извършване на някоя от дейностите с кодове D1-D14
респективно R1-R12, с изключение на временно съхраняване на отпадъците на площадката на
образуване до събирането им / на опасни отпадъци- 70 бр. пластмасови бидони по 5 литра всеки, с
1
маркировка за съдържание в тях от принтер- тонер и добавен стикер с обозначение за отпадък с код
15 01 10* и 20 куб.м. вещество, оприличаващо се на шлака или утайка, което е било в твърдо
агрегатно състояние, опаковано в чували, без да притежава за това разрешение, издадено по реда на
глава Пета, раздел 1 от Закона за управление на отпадъците, съгласно изискванията на чл.35, ал.1,
т.1 от същия закон.
В предвид на констатираното от проверяващите длъжностни лица бил съставен АУАН №
0002405/ 14.04.2020г. в отсъствието на нарушителя, който бил връчен на наказаното лице чрез писмо
с обратна разписка. Въз основа на този АУАН било издадено и обжалваното НП от Директора на
РИОСВ-Р, с което жалбоподателя бил наказан с административно наказание- „имуществена
санкция“ в размер на 7 000 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като
същата изхожда от процесуално легитимно лице и е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, а по
същество и основателна по следните съображения:
Обжалваното НП № 30/ 13.07.2020г. на Директора на РИОСВ-гр. Р. е издадено в
съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие на материалния закон, по
следните съображения:
АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи в рамките на материалната и
териториалната им компетентност. Процесното НП е съставено в сроковете по ЗАНН, но вмененото
на жалбоподателя административно нарушение не е доказано в настоящето производство от
административно-наказващият орган, чиято е тежестта за доказване.
Съгласно чл.35, ал.1 от ЗУО за извършване на дейностите по третиране на отпадъци,
включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013
изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I, т. е. от директора на РИОСВ, на чиято
територия се извършват дейностите въз основа на подадено заявление по чл.68, ал.1 и сл. от ЗУО
разрешението се посочват местонахождението на площадката за третиране на отпадъците; видът
(кодът и наименованието), количеството и произходът на отпадъците, които ще се третират,
дейностите по третиране на отпадъците, за всеки вид разрешена дейност по третиране на отпадъците
- техническите и всякакви други изисквания, свързани с разглежданата площадка; методите и
технологиите, които се прилагат за всеки вид разрешена дейност по третиране на отпадъците;
съоръженията и инсталациите, които се ползват, както и техният капацитет; мерките за безопасност
и превантивните мерки, които се предприемат; мерките за извършване на мониторинг и наблюдение
при необходимост; изискванията за закриване и след експлоатационни грижи при необходимост;
категориите ЕЕО, уреди или видовете батерии и акумулатори съгласно съответните наредби по
чл.13, ал.1, когато се извършват дейности с ИУЕЕО или НУБА; изискване за постигане на висока
степен на енергийна ефективност при оползотворяване на отпадъци за получаване на енергия в
случаите на извършване на дейност по оползотворяване на отпадъци за получаване на енергия,
обозначена с код R1; изискване съоръженията за рециклиране на кораби да отговарят на условията
на чл.13, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1257/2013 в случаите, когато е приложимо; условия за
извършване на дейностите по отпадъците. Разрешението на основание чл.72, ал.1 от ЗУО
безсрочно, а за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013
срок не по-дълъг от 5 години.
В Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ в параграф 1 са дадени легалните
определения на отделните дейности, осъществявани с отпадъци. Съгласно § 1, т. 41 от ДР на ЗУО
"събиране" е натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и
предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране
на отпадъци. Според § 1, т. 42 от ДР на ЗУО "съхраняване" е дейност, свързана със складирането на
отпадъците от събирането им до тяхното третиране за срок не по-дълъг от: а) три години - при
последващо предаване за оползотворяване; б) една година - при последващо предаване за
обезвреждане. За тези дейности обаче съгласно чл.35 от ЗУО разрешение не се изисква. Третирането
на отпадъци съгласно т.44 от § 1 на ДР на ЗУО включва дейностите по оползотворяване или
обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. От своя страна
оползотворяването на отпадъците съгласно т.13 представлява всяка дейност, която има като основен
резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха
били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява
2
тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло. В Приложение № 2 към
ЗУО се съдържа неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване, като съгласно код R13
съхраняването също може да е част от оползотворяването, но ако е свързано с извършването на
някоя от останалите дейности по оползотворяване /използване на отпадъците предимно като гориво
или друг начин за получаване на енергия; възстановяване/регенериране на разтворители;
рециклиране/възстановяване на органични вещества, които не са използвани като разтворители,
включително чрез компостиране и други процеси на биологична трансформация;
рециклиране/възстановяване на метали и метални съединения; рециклиране/възстановяване на други
неорганични материали; регенериране на киселини или основи; оползотворяване на компоненти,
използвани за намаляване на замърсяването; оползотворяване на компоненти от катализатори;
повторно рафиниране на масла или друга повторна употреба на масла; обработване на земната
повърхност, водещо до подобрения за земеделието или околната среда; използване на отпадъците,
получени в резултат на някоя от дейностите; размяна на отпадъци за подлагане на някоя от
дейностите.
В хода на производството обаче не са събрани достатъчно преки доказателства за това
какви са били вещите, които са били складирани на площадката, собственост на жалбоподателя,
дали същите са били отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците и за какво са
използвани те. Освен това отсъстват надлежни доказателства, от които да може да се направи извод,
че съхранението не било свързано с конкретна дейност по оползотворяване на отпадъците / по
приложение № 2 към закона /, така че да се приеме, че нарушителят е извършвал дейности по
третиране на тези отпадъци, и оттам – да се изисква надлежно разрешение по чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО
Отделно от този довод, съдът констатира и че в хода на адм. наказателното производство
са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаеща пълна неяснота във
волята на АНО, досежно това за какво точно деяние е наложил санкция на жалбоподателя.
Неяснотата във волята идва от това че в НП е описано от фактическа страна, че в обекта на
жалбоподателя се съхраняват описаните по-горе опасни отпадъци. Посочената дейност АНО
възприема като третиране, изразяваща се в съхранение на отпадъците. Както стана ясно по-горе от
нормата на § 1, т. 42 от ДР на ЗУО е видно, че "съхраняване" е дейност, свързана със складирането
на отпадъците от събирането им до тяхното третиране за срок не по-дълъг от: а) три години - при
последващо предаване за оползотворяване; б) една година - при последващо предаване за
обезвреждане. Изхождайки от легалната дефиниция на понятието „съхраняване“, залегнала в т.42 на
§ 1 от ДР на ЗУО става ясно, че съхранението не е дейност по третиране на отпадъци по смисъла на
§ 1, т.44 от ДР на ЗУО. Съгласно последната разпоредба "Третиране на отпадъците" са дейностите
по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или
обезвреждане. И именно чрез прилагането на тези легални дефиниции, залегнали в ДР на ЗУО не
става ясно за какво всъщност е наказан жалбоподателя- дали за това, че осъществява дейност по
смисъла на § 1, т.42 от ДР на ЗУО – "съхранение" без разрешение или за това, че осъществява
дейност по третиране (оползотворяване или обезвреждане на отпадъци) без разрешение. Този порок
е особено съществен и поради това, че съхранението както бе посочено по-горе не е от дейностите
попадащи в обхвата на третирането на отпадъци по смисъла на закона, а и за него разрешение, както
и за ред други дейности вкл. и по оползотворяване на отпадъци, не се изисква по смисъла на чл.35,
ал.2 от ЗУО.
И все в този ред на мисли, АНО вменявайки извършването на нарушението посредством
едновременно осъществяване на две различни по своята същност изпълнителни деяния – третиране
(оползотворяване) и съхранение на въпросните отпадъци, е лишил от възможност санкционираното
лице да разбере какво точно нарушение е осъществил. Чрез този начин на описание на нарушението,
не става ясно коя е дейността, която дружеството е извършвало с процесните отпадъци и по своето
естество представлява съществено процесуално нарушение, водещо несъмнено до нарушаване
правото на нарушителя да разбере в какво е обвинен, за да организира адекватно защитата си, което
е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.
Но дори да се възприеме, че нарушението е извършено чрез нерегламентирано
"съхранение", същото не представлява нарушение на разпоредбата на чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО, а по-
скоро на нормата на чл.143, ал.1, т.1 от ЗУО.
В тази връзка следва да се спомене и неяснотата чрез която АНО е наложил наказанието на
3
жалбоподателя, досежно правното основание на нейното налагане. В описателната част на
обжалваното НП е вписано, че нарушението съставлява такова по реда на чл.35, ал.1, т.1 във вр.с
чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО, но в същото време жалбоподателя е наказан за извършеното от него
нарушение на основание чл.133, ал.3, т.3 от ЗУО. Санкциониращата норма чрез която е бил наказан
жалбоподателя касае нарушения, извършени от физически лица, като се наказва с глоба от 1400 до
4000 лв. физическо лице, което: …извършва дейности с ОЧЦМ, ИУЕЕО, НУБА и/или ИУМПС без
регистрация по Търговския закон или без разрешение, ако деянието не съставлява престъпление,
докато жалбоподателя е наказан с наказание „имуществена санкция“ в размер на 7 000 лева, т.е. това
наказание нито като вид, нито като размер фигурира в санкционната норма, чрез която е бил наказан
жалбоподателя.
Санкциониращата норма представлява задължителен реквизит и неправилното й посочване
води до нарушаване на правото на защита на наказаното лице и до отмяна на НП. Изискването за
посочване на административно наказателната разпоредба се извежда от текста на т.7 на чл.57 от
ЗАНН, визиращ, че НП трябва да съдържа вида и размера на наказанието. Посочването на
правилната санкционна норма е решаващо както за организиране защитата на наказания, така и за
осъществявания от съда контрол впоследствие при обжалване на НП. Противното би означавало, че
посочване на административно- наказателна разпоредба изобщо не е необходимо, нещо което не се
оправдава фактически и от гледище на закона и не може да бъде споделено. След като в случая
неправилно е определена санкцията, поради погрешно избрана санкционираща правна норма е
налице пълно несъответствие между приетото за нарушено правило за поведение и съответната
скрепена със санкция административно-наказателната норма. С посочването на чл.133, ал.3, т.3 от
ЗУО от АНО е допуснато съществено нарушение на закона на принципа на законоустановеност на
административното нарушение и на наказанието. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗАНН,
"деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, се
определят със закон или указ". Допуснатото от наказващия орган нарушение препятства съда и да
извърши контрол относно това дали имуществената санкция на наказаното лице е наложена
съобразно материалния закон, предвиждащ размера на тази санкция, така, както регламентира
материалноправната норма на чл.27, ал.1 от ЗАНН, според която "административното наказание се
определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за
извършеното нарушение".
Всичко посочено по-горе, както поотделно, така и кумулативно, с оглед на формалния
характер на административнонаказателното производство представлява съществено процесуално
нарушение. Недопустимо е при съдебния контрол, съдът да извежда волята на
административноноказващия орган по метода на тълкуването и в този смисъл да замества органа в
неговата дейност по вземане на решение за налагане на съответно наказание при констатации за
извършено нарушение при виновно поведение, въпреки, че нарушението не е и доказано по
безспорен и категоричен начин от АНО.
При наличието на посочените съществени процесуални нарушения, които са абсолютни
основания за отмяна на НП всяко едно от тях, съдът не счита, че следва да се обсъждат останалите
наведени доводи за незаконосъобразност на НП.
По изложените съображения обжалваното постановление е необосновано, недоказано и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.
По разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено от двете страни в процеса – както от
жалбоподателя, въззивник в това производство, така и от проц.представител на АНО въззиваемата
страна като последната е формулирала и искане съобразно нормата на чл.63, ал.4 от ЗАНН
присъждане на разноски на ответната страна в по-нисък размер.
По искането на въззиваемата страна и с оглед крайния изход на делото (НП подлежи на
отмяна) искането на процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
По искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на делото,
съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН във вр. чл.143, ал.1
от АПК, чл.144 от АПК и чл.78, ал.1 от ГПК. И като съобрази, че в случая по делото са налице
доказателства за направени от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
4
производство в размер на 800 лв., която сума е значително над определения минимален размер на
адвокатското възнаграждение за този вид работа определен съобразно чл.18, ал.2 във вр. чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията към момента на сключване на договора за правна помощ (22.07.2020год), а и към
момента на упълномощаването на защитника от същата дата, съдът счете, че направеното от страна
на процес. представител на въззиваемата страна искане за определяне на разноски в по-нисък размер
се явява основателно, и на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на минималното определено, съобразно Наредбата, а именно 300 лв.
Посочената по-горе сума следва да бъде заплатена на въззивника от РИОСВ- Р.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 30/ 13.07.2020г. на Директора на
РИОСВ-гр. Р., издадено въз основа на АУАН № 0002405/ 14.04.2020г. с което на основание чл.133,
ал.3, т.3 от Закона за управление на отпадъците на „Товарни превози- Силистра“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление- гр.С., Промишлена зона „Изток“, представлявано от Е. Н. И. -
изпълнителен директор от с. А. обл.С е наложено административно наказание- "имуществена
санкция" в размер на 7 000 / седем хиляди / лева за извършено нарушение по чл.35, ал.1, т.1 във вр.с
чл.146, ал.2, т.3 от Закона за управление на отпадъците като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РИОСВ- Р. да заплати на „Товарни превози- Силистра“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление- гр.С.******, Промишлена зона „Изток“, представлявано от Е. Н. И.
- изпълнителен директор сума в размер на 300 лв. представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процес. представител на РИОСВ- Р. за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- С., считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5