Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  260146                             23.04.2021 г.                              гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО.......................................................................... състав

на  двадесет и четвърти март.............................. две хиляди и двадесет и първа година

в открито заседание в състав :

                                                            Председател: ТОШКА ИВАНОВА         

                                                                 Членове :  ЙОНКО ГЕОРГИЕВ

                                                                                  КАПКА ВРАЖИЛОВА

Секретар Р. Г.

като разгледа докладваното от чл.съдията Георгиев.......................................................

В.гр. дело № 24 по описа за 2021год.,.................................................................................

За да се произнесе взе предвид:

                  

                                        Производството е въззивно по реда на чл.258 от ГПК.

                  Постъпила е  въззивна жалба от „Металик“АД ***  срещу решение №442 от 18.12.2018г.,постановено по г.д. №1146/2017г. на Районен съд Димитровград, с което е признато за установено по отношение на „МЕТАЛИК” АД - гр.*** , че собственици на 612 кв.м. от дворно място на поземлен имот с идентификатор 68850.513.51 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-43/25.5.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот град ***, парк ***, с площ по скица 3140 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване-обществен селищен парк, градина, с номер по предходен план 3028а, при съседи: 68850.513.77, 68850.513.50, 68850.513.49, отразен в  цвят жълто оранжев и червен в комбинирана скица /приложение 3/ към заключението на вещото лице са М.Г.С., ЕГН **********, и Р.А.Т., ЕГН ********** и е осъдил  ответника „МЕТАЛИК” АД - гр. ***, да предаде на ищците М.Г.С., ЕГН **********,*** и Р.А.Т., ЕГН **********,*** владението върху процесната част от имота  и е осъдил „МЕТАЛИК” АД - гр. ***, да заплати на М.Г.С., ЕГН **********, и Р.А.Т., ЕГН **********,  сумата 26 551.50/двадесет и шест хиляди петстотин петдесет и един лева и 50 ст./, представляваща обезщетение за ползите, от които ги е лишил поради ползването на недвижим имот-612/шестстотин и дванадесет/ кв.м., представляващи част от дворно място на поземлен имот с идентификатор 68850.513.51 по КК и КР на основание чл.73 ал.1 от ЗС, както и сумата 4 648,23/четири хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и 23 ст./-мораторна лихва за периода от 17.06.2015 г. до 06.03.2017 г. , ведно със законната лихва от момента на предявяване на исковата молба 06.03.17г. до окончателното изплащане на дължимата сума,

 

                

                           Във въззивната жалба   се правят оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановеното при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,поради което се иска неговата отмяна и отхвърляне на предявените обективно кумулативно съединени искове.Изложените от съда мотиви не кореспондират на доказателствата по делото.Въззиваемите не са собственици на спорното място,поради което искът с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователен и недоказан.Същите не доказват факта,че ответникът „Металик“АД *** владее процесния имот.Поддържа се тезата,че неизвестни лица паркират в имота и не е установена връзката им с ответника,не се доказва и факта,че дружеството е поставяло колчета,бариери и каменни блокчета. Според жалбоподателя недоказан и неоснователен е и иска по чл.73 от ,ЗС касаещ претендираното обезщетение за ползите,от които въззиваемите са лишени.От доказателствата съдът не би могъл да се изведе извод,че ищците в първоинстанционното производство биха реализирали доход от спорния имот.Същият е с предназначение „обществен селищен парк и тезата е,че построеният през 1960-1993г. паркинг е достъпен за неограничен брой лица.Считат,че активно легитимирана страна да води иска е Община *** като собственик на изградения през посочения период „паркинг“. Считат,че изводите на съда на база представената административна преписка от Община *** за издаденото разрешение за строеж от 03.04.2009г. са неправилни и незаконосъобразни обосновани документ несъотносим към спора и от него съдът не би следвало да извежда изводи,поради което са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Неоснователен и недоказан е иска по чл.86 от ЗЗД,обусловен от недоказаността на главните искове по чл.108 от ЗС и чл.73 от ЗС.

                              В срок е постъпил писмен  отговор на въззивната жалба.

В него се съдържат аргументи за  недопустимост на жалбата по отношение на  иска по чл.108 от ЗС и че поради непосочването на конкретни пороци на първоинстанционното решение съд не дължи произнасяне. Сочат се аргументи за неоснователност на въззивната жалба.

                              Хасковският окръжен съд след преценка на твърденията в жалбата и данните по делото ,приема за установено от фактическа страна:

                              При  задължителната проверка по чл.269 от ГПК настоящата въззивна инстанция  установи,че обжалваното решение е валидно и допустимо Подадената въззивна жалба е от активно легитимирана страна, засегната от правните последици на постановеното решение,поради което следва да бъде разгледана по същество.

 

                             Районен съд Димитровград е сезиран от М. и Р.  с обективно съединени искове против Металик АД с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на „Металик“АД ***,че М.  С. е собственик на 3/4ид.ч.и Р.Т. на 1/4ид.ч. от  съсобствен имот с площ от 614 кв.м.,част от имот с площ от 3140кв.м.с идентификационен №68850.513.51 /по предходен план №3028а/ по КК и КР одобрени със заповед № РД-18-43/25.05.2009г. на ИД на АГ КК с трайно предназначение на територията урбанизирана с начин  на трайно ползване обществен селищен парк при граници, юг-общинска земя,север №50 /частен имот и незаета част от имот №51, запад-общинска земя,изток-незаета част от имот №51/по предходен плна-3028а/,която част е в имот №68850.513.51 /по предходен план №3028а/ при съседи; 68850.513.77 езеро,имот № 68850.513.50 по предходен план частен имот 3028 частен имот; имот №68850.513.49 общинско място и осъждането му да предаде фактическата власт върху съответно 3/4ид.ч. за М. и 1/4ид.ч. за Р.Т..

                           По чл.73 от ЗС „Металик“АД *** да заплати на М. обезщетение за ползване на процесния имот в размер на 22 230лв. и на основание чл.86 от ЗЗД лихва 3865,50лв. за периода 17.06.2015г. до 06.07.2017г. и на Р.Т. сумата 7410лв. и лихва 1228,50лв. за същия период,ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на дължимата сума.

                          Очерталият се спор е между страните е  по повод на съществуващ паркинг с площ от 614кв.м. изграден в имот на ищците и ползващ се от ответника. 

                          Правният интерес от завеждане на иска по чл.108 от ЗС М.С. и  дъщеря й Р.Т. обосноват с качеството си на собственици съответно 3/4ид.ч.за М. и 1/4 ид.ч.за Р.  от съсобствено дворно място с идентификационен №68850.513.51 цялото с площ от 3140кв.м. по КК и КР одобрени със заповед № РД-18-43/25.05.2009г. на ИД на АГ КК с трайно предназначение на територията урбанизирана с начин  на трайно ползване обществен селищен парк при граници имот №68850.513.77 /езеро/; имот №68850.513.50 /по предходен план 3028 частен имот; имот №68850.513.49 общинско място. Относимите към установяването на собствеността на имота,в който попада спорното място,намиращо се във фактическата власт на ответника са нотариален акт №78 съставен на 21.08.2003г.том трети,рег.№3052,дело №282/2003г. от нотариус рег.№406 по регистъра на Нотариалната камара,по силата на който Н.И.М. прехвърля правото на собственост на 3/19ид.ч. от собствен поземлен неурегулиран имот,представляващ пл. №3028 по кадастралния план част I-1960г с площ 19000кв.м.на М.Г.С. /първия ищец/. С договор за доброволна делба между Н.И. М. и  М.Г.С. на описания имот в дял на М.Г.С. като дял I се поставя  имот пл. №3028а по кадастралния план част I-1960г. с площ от 3000кв.м. и с граници от изток-общинско място-парк *** и река ***;от запад-общинско място и парк *** и шосе за град ***; от север- неурегулиран частен имот пл. №3028; от юг-общинско място парк *** и шосе за ****.Праводателят Н.И.М. се легитимира като собственик на имота, предмет на  посочената сделка и договор за доброволна делба въз основа на наследяване като единствена внучка на М.И.М.,роден на ***г. и починал на 25.11.1959г. и оставил като единствени наследници съпругата си Н.О.М.,починала на 09.08.1974г. и Н.И.М.,на която като наследник е възстановено правото на собственост върху отчужденият с акт на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството  №1157/06.09.1957г. от М.И.М. имот,представляващ 19дка овощна градина ,поради неосъществени цели на отчуждаването. Имотът на ищците,придобит по силата на описания нот. Акт №79 и договор за доброволна делба се намира в най южната част на овощната градина.Същият е индивидуализиран като имот №68850.513.51/по предходен план  №3028а/ от 3140кв.м. урбанизирана територия начин на трайно ползване обществен селищен парк,градина съгласно актуална скица №15-20424 от 18.01.2017г. издадена от служба геодезия,картография и кадастър гр*** по Кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със заповед РД-18-43/25.05.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК СГКК ***.Гореизложеното налага извода,че ищците имат  активна материална правна  легитимация да водят иска по чл.108 от ЗС.Съгласно уточняващата молба в хода на въззивното производство се установява,че имотът от 3140кв.м,част от който е във фактическа власт на ответника е придобит по време на брака на първата ищца с А.Ж.Т.,починал и оставил за наследници съпругата си М.  С. и дъщеря си Р.Т. с наследствени дялове съответно 3/4ид.ч. за М. /първата ищца/ и Р. /втората ищца. Така заявените наследствени квоти се възприемат от съда в твърдяното съотношение съгласно чл.9 от ЗН.

                           Ответникът „Металик“АД *** оспорва иска като недопустим,поради липса на активна легитимация.Заявява,че нямат претенции за собственост,нито са във владение или държане на процесния имот,не контролират достъпа до същия. По основателността на иска по чл. 108 от ЗС правят възражение за нищожност и алтернативно за незаконосъобразност  на актовете,от които ищците черпят своите права,тъй като основанието за възстановяването на собствеността върху имота, за който ищците претендират собственост не е било налице,поради което праводателят им не е бил собственик на имота.  Оспорват и дължимостта на обезщетението по реда на чл.73 от ЗС,тъй като ответникът не упражнява фактическа власт, не е заграждал имота,който се намира в обществен парк и достъп имат всички посетители на парка.Ищците не притежават паркинг,за да претендират обезщетение,а „Металик“АД по никакъв начин не се е обогатило

                           Ответникът „Металик“АД е собственик на обект за стопанска дейност –Комплекс***,находящ се в ***,парк ***, представляващ масивна сграда построена през 1986г.въз основа на отстъпено право на строеж върху общинска земя,целият обект съставляващ имот пл.№75 по кадастралния план на парк *** от 1960г. с обща застроена разгъната площ  4730,10кв.м.,състоящ се от четири функционално обособени,свързани помежду общи комуникационни блока,както и заедно с прилежащото на обекта за стопанска дейност право на строеж отстъпено върху общинско място

                           Няколко са важните моменти за разрешаването на спора.

                           Първият е за собствеността на имот№68850.513.51/по предходен план  №3028а/ от 3140кв.м. урбанизирана територия начин на трайно ползване обществен селищен парк,градина съгласно актуална скица №15-20424 от 18.01.2017г. издадена от служба геодезия,картография и кадастър гр. *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със заповед РД-18-43/25.05.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК СГКК ***.Представените от ищците доказателства установяват,че именно ищците са собствениците с посочените квоти.Съдът намира твърденията на ответника за нищожност алтернативно за незаконосъобразност на актовете, свързани с възстановяването на собствеността на праводателя на ищците и последващите сделки,легитимиращи ги като съсобственици за недоказани и неоснователни.Оспорените съдебни решения №595/10.07.1998г. по г.д. №563/1994г. по описа на Окръжен съд Стара Загора,решение №594/10.07.1998г. по гр.д. №562/1994г. са породили своя конститутивен ефект,поради факта че не се е осъществило  основанието за отчуждаването.Ето защо ищците като съсобственици са в правото си да искат преустановяване на неправомерно ограничаване на упражняване на правото на собственост от страна на ответника,който ползва част от техния имот 612кв.м. за паркинг.  

                           Вторият момент е за правния статут на паркинга и предназначението му.От техническата експертиза се установява,че на помощния план на парк *** обн. ДВ бр.5/18.01.2000г. са отразени два паркинга северно от хотел ***. В кадастралната карта  на тази част от града,одобрена със заповед  РД-18-43/25.05.2009г.  имота на ищците е с №68850.513.51,като двата паркинга са отразени само с условен знак- Р без граници,като едната част източна попада в имот 51 и друга част западна попада в  ПИ 68850.513.49 общинска собственост. Към двата паркинга има подход,както и поставени бариери. Бариера има на източния паркинг,като самия паркинг е с настилка бетонови елементи  и ограден от изток  и част от север с метални пана,боядисани в кафяво и колове тръбна конструкция,боядисани в червено. Двата паркинга са на различни нива отделени със зигзагообразна подпорна стена. По южната част на имот 51 има монтирани бетонни колове.От заключението безспорно се установява,че имотът на ищците под №51/3028а/ е отразен по плана от 1960г. и този от 2009г.  идентично.Конкретно за завзетата част от имота на ищците заета от двата паркинга вещото лице е онагледило на скица,като е посочило че има две бариери за подход към двата паркинга източния и западния,като при спусната бариера се ограничава достъпа до имота на ищците.И  двата паркинга са облагородени с настилка. За наличието на строителни книжа за двата паркинга вещото лице дава отговор,че не са открити такива при Община ***,но в действителност са изградени двата паркинга и се ползват.Западният паркинг попада в югозападната част на имота на ищците и частично извън него. Площта от имота попадаща в двата паркинга е 612кв.м.В отговора на Община ***  вх.№12722 от 02.11.2018г. се съдържат данни,че не са открити стротелни книжа и разрешение за строеж за паркинг в имот №51. Изводът,който следва от заключенията на двете експертизи и гласните доказателства е,че на част от имота съществуват два паркинга без строителни книжа,които се появяват като такива от 2000г. с обнародването на помощния план на парк ***.Ищците не са изграждали процесните паркинги,ответникът от своя страна оспорва да е строил паркинг и да ползва такъв.  

                           Третият момент е за упражняването на фактическа власт върху процесните паркинги,които  съществуват на място и са нанесени в кадастралната карта  на тази част от гр.***,одобрена със заповед  РД-18-43/25.05.2009г.   с условен знак- Р без граници,като едната част източна попада в имот 51 и друга част западна попада в  ПИ 68850.513.49 общинска собственост.

                          Ответникът категорично оспорва да упражнява фактическа власт.Съдът не споделя тази теза.В случая като водещ момент следва да се изведа въпроса чий е интереса от ползването на изградените паркинги.Отговора на този въпрос се съдържа в издаденото разрешение за строеж №РС-И 12 от 13.04.2009г. на „Металик“АД *** в поземлен имот №75 за строителство на Комплекс *** и съпътстващата обяснителна записка в част „Архитектурна“,в която е отразено,че гости на комплекса и обслужващ персонал ще ползват съществуващ паркинг в непосредствена близост с необходими паркоместа 26 и осигурени 33бр.Събраните гласни доказателства потвърждават,че в паркинга паркират коли на гости на хотела.Отричането на този факт от ответника,че гости на хотела ползват паркинга е напълно голословно и в разрез с установените обстоятелства, включително и идентифицирането на двата паркинга от техническата експертиза и тяхното облагородяване и ползване по предназначение като такива.

                           С оглед изложеното следва извода,че предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е основателен и доказан,извод до който е стигнал първоинстанционния съд.Следва да се приеме,че и вторият иск по чл.73 от ЗС е основателен и доказан в параметрите възприети от районния съд и с оглед заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. С.С.,както и този по чл.86 от ЗЗД.

                                                          

                        При пълното съвпадане на установена фактическа обстановка и правни изводи на въззивната инстанция с тези на районния съд, не се налага ревизиране на решението,поради което и на основание чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на районния съд като краен резултат,чието решение  е правилно и законосъобразно  с уточнението,че при постановяване на диспозитива следва да се съобарзи допуснатото уточнение в исковата молба,че се касае за иск на обикновени другари ,упражняващи права на съсобственици на  имот№68850.513.51/по предходен план  №3028а/ от 3140кв.м. урбанизирана територия начин на трайно ползване обществен селищен парк,градина съгласно актуална скица №15-20424 от 18.01.2017г. издадена от служба геодезия,картография и кадастър гр. *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със заповед РД-18-43/25.05.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК СГКК *** и съобразно притежаваните квоти както следва ¾ ид.ч.за първата ищца и ¼ ид.ч. за втората ищца,което налага отмяната на решението и постановяване на друго съобразно квотите на страните.

                      По разноските. С оглед изхода на спора и представения списък за разноски,дължимите такива по в.г.д.№255/2019г. на Окръжен съд Хасково ,по г.д.№3989/2019г. по описа на ВКС и по в.г.д. №2482021г. по описа на Окръжен съд Хасково са както следва на М.Г.С.  9000лв. на Р. 21000лв.,както и разноски в първоинстанционното производство в размер 12595лв.по компенсация.

                      Водим от горното,съдът

 

РЕШИ:

 

                       Отменя решение  №442 от 18.12.2018г.,постановено по г.д. №1146/2017г. на Районен съд Димитровград,вместо което постановява:

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „МЕТАЛИК” АД - гр. ***, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. ***, област ***, кв. ***, представлявано от председателя на Съвета на Директорите инж. Д. И.К., че М.Г.С., ЕГН **********,***  е собственик на 3/4ид.ч.  и Р.А.Т., ЕГН **********,***  е собственик на 1/4ид.ч. от недвижим имот с площ от 612 кв.м. от дворно място на поземлен имот с идентификатор 68850.513.51 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-43/25.5.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот град ***, парк ***, с площ по скица 3140 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване-обществен селищен парк, градина, с номер по предходен план 3028а, при съседи: 68850.513.77, 68850.513.50, 68850.513.49, отразен в  цвят жълто оранжев и червен в комбинирана скица /приложение 3/ към заключението на вещото лице Д.Д., съставляваща л.159 от делото като ОСЪЖДА ответника „МЕТАЛИК” АД - гр. ***, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. ***, общ. ***, обл. ***, кв.***, представлявано от председателя на Съвета на Директорите инж. Д.И.К., да предаде на ищците М.Г.С., ЕГН **********,*** съобразно притежаваните ¾ ид.ч.  и Р.А.Т., ЕГН **********,*** съобразно притежаваната ¼ ид.ч. владението върху недвижим имот с площ от 612 кв.м. от дворно място на поземлен имот с идентификатор 68850.513.51 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-43/25.5.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот град ***, парк ***, с площ по скица 3140 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване-обществен селищен парк, градина, с номер по предходен план 3028а, при съседи: 68850.513.77, 68850.513.50, 68850.513.49, отразен в  цвят жълто оранжев и червен в комбинирана скица /приложение 3/ към заключението на вещото лице Д.Д., съставляваща л.159 от делото

 

                   ОСЪЖДА „МЕТАЛИК” АД - гр. ***, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. ***, обл.***, кв.*** , представлявано от председателя на Съвета на Директорите инж. Д.И.К., да заплати на М.Г.С., ЕГН **********,*** сума в размер на 22 230лв.,представляваща ¾  обезщетение за ползите, от които ги е лишил поради ползването на недвижим имот-612/шестстотин и дванадесет/ кв.м., представляващи част от дворно място на поземлен имот с идентификатор 68850.513.51 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-43/25.5.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот град ***, парк ***, с обща площ по скица 3140 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване-обществен селищен парк, градина, с номер по предходен план 3028а, при съседи: 68850.513.77, 68850.513.50, 68850.513.49, за периода м.06.2012 г.- 06.03.2017 г., на основание чл.73 ал.1 от ЗС,както и лихва в размер на 3865,50лв. за периода 17.06.2015г. до 06.07.2017г.,ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното заплащане.

                      ОСЪЖДА „МЕТАЛИК” АД – гр.***, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. ***, общ. ***, обл. ***, кв. „***, представлявано от председателя на Съвета на Директорите инж. Д.И.К., да заплати на Р.А.Т., ЕГН **********,*** сума в размер на 7410лв.,представляваща ¼  обезщетение за ползите, от които ги е лишил поради ползването на недвижим имот-612/шестстотин и дванадесет/ кв.м., представляващи част от дворно място на поземлен имот с идентификатор 68850.513.51 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-43/25.5.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот град ***, парк ***, с обща площ по скица 3140 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване-обществен селищен парк, градина, с номер по предходен план 3028а, при съседи: 68850.513.77, 68850.513.50, 68850.513.49, за периода м.06.2012 г.- 06.03.2017 г., на основание чл.73 ал.1 от ЗС,както и лихва в размер на 1228,50лв. за периода 17.06.2015г. до 06.07.2017г.,ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното заплащане.

                     ОСЪЖДА „МЕТАЛИК” АД - гр. ***, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. ***, обл***, кв.***, представлявано от председателя на Съвета на Директорите инж. Д.И.К., да заплати на М.Г.С., ЕГН **********,*** и Р.А.Т., ЕГН **********,***, сумата 43 443лв. лева , представляваща  разноски по делото за всички инстанции.

                       Решението   подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

Председател:                                                     Членове:1/

 

                                                                                             2/