Решение по дело №8665/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261551
Дата: 21 май 2021 г. (в сила от 19 юни 2021 г.)
Съдия: Кристина Янкова Табакова
Дело: 20205330108665
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  261551                        21.05.2021 година                              град Пловдив

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІX граждански състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА

                                                                   

при участието на секретаря Радка Цекова,

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8665 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

С исковата молба ищцата М.Г.Н. е предявила против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от 556.57 лева - главница дължима за потребена питейна и отведена канална вода за периода от 18.05.2000 г. до 10.08.2005 г., ведно със законна лихва върху главницата от 21.03.2006 г. до окончателното й изплащане, сумата от 11.13 лева за разноски и сумата от 40 лева за юрисконсултско възнаграждение, по изпълнителен лист от 22.03.2006 г. издаден по ч.гр.дело № 1878/2006 г. на Районен съд - Пловдив, за принудителното изпълнение на които е образувано изп. дело № ***г, по описа на *** и район на действие Окръжен съд - Пловдив, поради погасяване на вземането по давност към момента на образуване на изпълнителното производство.

В исковата молба се твърди, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 22.03.2006 г. по ч.гр.дело № 1878/2006 г. на Районен съд – Пловдив, за сумата от 556.57 лева - главница дължима за потребена питейна и отведена канална вода за периода от 18.05.2000 г. до 10.08.2005 г., ведно със законна лихва върху главницата от 21.03.2006 г. до окончателното й изплащане, сумата от 11.13 лева за разноски и сумата от 40 лева за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № ***г. по описа на ***, с район на действие Окръжен съд - Пловдив, по което са начислени разноски от 50 лв. и 334.30 - такси по Тарифата по З***. Счита, че към момента на образуване на изпълнителното производство вземането е било погасено по давност, тъй като последното е образувано тринадесет години след издаване на изпълнителният лист.

Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ***, по което дело са предприети множество изпълнителни действия. Твърди, че в молбата за образуване на изпълнителното производство, са били посочени конкретните изпълнителни действия, които да бъдат предприети, поради което последната е прекъснала давността за вземането. Твърди, че в качеството си на взискател е искал регулярно извършване на изпълнителни действия с надлежни молби, като поддържа, че със самото искане за извършване на опис на движими вещи давността също се счита за прекъсната. Сочи, че на 07.03.2019 г. е образувано изп. дело № ***г. по описа на ***. В подкрепа на твърденията си прилага съдебна практика. Счита, че исковата претенция следва да се отхвърли и тъй като между страните е сключено споразумение № *** от 05.06.2020 г., включващо задълженията на ищеца от 18.05.2000 г. до 12.03.2020 г., по което е внесена първоначална вноска от 210 лева. Поддържа, че сключеното споразумение представлява отказ от давност, като ако последното не се приеме, сочи, че в т. 4 от споразумението е записано, че страните изразяват своето съгласие съществуващото облигационно правоотношение да бъде новирано на основание чл. 107 ЗЗД. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

             Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

  Няма спор между страните, а и това се установява от приетия по делото  изпълнителен лист, че в полза на ответното дружество - на 22.03.2006 г. е издаден изпълнителен лист, срещу ищцата М.Г.Н.арадГ, по ч.гр.д. № 1878/2006 г. по описа на ПРС, за сумата от 556.57 лева – главница за потребена топлинна енергия за периода от 18.05.2000 г. до 10.08.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата от 21.03.2006 г. до окончателното й изплащане, сумата от 11.13 лева за разноски и сумата от 40 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист, е образувано изп. дело № ***г. по описа на ***, с район на действие Окръжен съд– Пловдив.

            Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за доставена топлинна енергия представляват по своя характер периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност. С кратка давност се погасяват и вземанията за обезщетение за забава– чл.111, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД. Тригодишната давност се прилага и по отношение на обезщетението за забавено плащане и на разноските. При периодичните месечни платежи падежът настъпва с изтичане срока за плащане на всяка месечна вноска. Считано от този момент започва да тече погасителната давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. С предприемане на действия на принудително изпълнение давността се прекъсва съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а след прекъсването съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова тригодишна давност.

По отношение на спирането и прекъсването на давностния срок в рамките на образувано изпълнително производство е прието Тълкувателно решение 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което по смисъла на чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети  задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В т. 10 от тълкувателното решение е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявява за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В т. 14 е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК /отм./ не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б.„в” ЗЗД.

На 28.11.2008 г. е подадена молба за образуване на изпълнително дело пред *** на К***, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив. /л.85/.

В нея са посочени конкретни изпълнителни способи при липса на доброволно плащане – запор на трудово възнаграждение или пристъпване към опис и продажба на движими вещи. По делото са извършени справки за имущественото състояние на длъжника.

Молбата е изпълнително действие и прекъсва давността, предвид изричното посочване на способ /в този смисъл задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10/. Впоследствие са извършени редица справки за имуществото, като искането за тях и самото им осъществяване, не представляват действия по изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са част от динамичния фактически състав на никакъв предвиден в ГПК изпълнителен способ. Изпращането на покана за доброволно изпълнение също не представлява изпълнително действие и не прекъсва предвидената в закона давност /съобразно ТР/. 

От материалите по изпълнителното дело  се установява, че след образуването, на 22.01.2009 г. е наложен от *** запор на трудово възнаграждение /л.93/, но съобразно удостовереното от връчителя отбелязване /л.106/, запорното съобщение не връчено до дружеството – работодател, поради което фактическото изпълнение и действие на запора не са реализирани.

На 06.08.2009 г. е наложена от *** възбрана върху недвижим имот – собственост на длъжника /л.108/, въпреки че за този изпълнителен способ не е имало искане от взискателя.

На 23.12.2011 г. отново е постъпила молба от взискателя за извършване на опис и продажба на движими вещи, които ще се намерят в жилището на дружество /л.115/, който е насрочен за 23.02.2012 г., но съобразно изготвен протокол от *** – не се е осъществил, поради по вина на длъжника, който не се е явил и не е осигурил достъп до извършването му.

Следващия насрочен опис на движими вещи, наложен от *** е от 23.12.2012 /л.123/, който не е осъществен, поради нередовно уведомяване на длъжника. Следващата молба на взискателя е от 28.11.2012 г. с искане за опис на движими вещи /л.130/, но същата е ирелевантна.

При така установеното, съдът приема, че наложената на 06.08.2009 г. от *** възбрана върху недвижим имот на длъжника, не е произвела търсения правен ефект, предвид липсата на нарочно възлагане от взискателя на *** на този изпълнителен способ.

Тази възбрана, не се приема за валидно действие, което да прекъсва давността и срока на перемпцията. Това е така, тъй като липсва нарочно искане, съответно възлагане от взискателя за това. Да се приеме, че давността и перемпцията се прекъсват, без направени искания от взискателя и насоченост на изпълнение, противоречи на смисъла на изпълнителния процес и целта на закона. Това би означавало длъжникът да се постави в ситуация, при която никога не би могъл да се позове на перемпция или давност, макар реални действия по изпълнението да не се осъществяват и дори да не се пристъпва към търсения резултат. Липсата на съответна адекватна активност в случая, се приравнява на бездействие, което не може да е в тежест на длъжника /макар и принципно неизправен платец на налични задължения/.

Дори да бъде застъпена различна теза и да се приеме, че съответните срокове са прекъсвани, то от изпълнителното дело пред *** ***, се установява, че за последно евентуално валидно изпълнително действие следва да се приеме наложената  на 06.08.2009 г. от *** възбрана върху недвижим имот – собственост на длъжника /л. 108/. От този момент, до изтичане на две години, други изпълнителни действия, респ. искания за извършване на такива, няма.

При този най – благоприятен за взискателя – ответник вариант – последното валидно изп. действие е от 06.08.2009 г., като от този момент до 06.08.2011 г., поради бездействието му, на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, изпълнителният процес е прекратен ex legе. На 06.08.2011 г. е настъпила перемпцията /следващата молба е от 23.12.2011 г./.

Подаването на молби от взискателя след този момент, както и извършването на последващи действия от съдебния изпълнител, вкл. – насрочване на описи и пр., не могат да породят правни последици, тъй като не почиват на съществуващо и валидно изпълнително производство.

С ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10, се прие, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Ако за такова се приеме наложената възбрана от *** 06.08.2009 г., до предявяване на исковата молба в съда – 16.07.2020 г., 3 - годишната давност е изтекла /задължението е за периодични платежи - чл. 111, б. „в” ЗЗД; ТР № 3 от 18.05.2012 год. на ВКС, ОСГК/. Давността е изтекла на 08.08.2012 г., т.е. и преди образуваното от взискателя против ищеца – длъжник ново изпълнително дело № ***г. по описа на *** ***, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив. Изтекъл давностен срок не може да се прекъсва.

            По отношение на сключено Споразумение за разсрочване на задължение от 05.06.2020 г., сключено между длъжника – ищец и ответното дружество, с което се постигнало съгласие, задължението на длъжника по фактури, за периода: от 18.05.2000 г. до 12.03.2020 г., че възлиза на 703.01 лева и следва да се изплатят на вноски, по което споразумение длъжникът е заплатил едно плащане от 210 лева, на 05.06.2020 г., съдът приема, следното:

            Действително, признание на задължението би могло да бъде направено и с определено волеизявление на длъжника в изпълнителното производство, като същевременно същото може да съдържа и отказ от субективното право на погасителна давност. В такъв случай, обаче, от съдържанието на това волеизявление трябва да може по несъмнен начин да се направи извод, както за индивидуализацията на самото задължение, така и, че длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната давност относно цялото или част от паричното задължение. В този смисъл е и съдебната практика /Решение № 186 от 19.06.2013 г., постановено по гр.д. № 927/2012 г. по описа на ВКС, ІV ГО/. Ето защо, в настоящия случай, доколкото в представеното Споразумение от 05.06.2020 г., не е посочено нито конкретно изп. дело, нито размера на цялото вземане по изп. дело, няма и изрично изявление за признаване на конкретни задължения, следва да се приеме, че не е налице признание по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, годно да прекъсне давността.

Искът е доказан по основание. Относно размера - видно от справка от взискателя– ответник /л.181-183/, неоспорена от ищеца и Споразумение за разсрочване на задължение от 05.06.2020 г. /л.13/, се доказва извършено плащане от длъжника - ищец на 05.06.2020 г., доброволно на каса, в размер на 210 лева – главница, за периода от 11.09.2002 г. до 10.08.2005 г. Плащането следва да бъде съобразено, предвид погасяване на част от процесните вземания от страна на ищеца. След извършеното плащане, неплатени по процесния изпълнителен лист остават сумите от 346.57 лева – главница, разноските от 11.13 лева и 40 лева – за юрисконсултско възнаграждение.

Предявеният иск следва да бъде уважен отчасти, като се установи недължимостта предвид изтеклата давност на вземанията за главница, които са доказани като неплатени в процеса в посочения по – горе размер, ведно със законна лихва, както и за разноските, а за разликата до пълния предявен размер на главницата, предвид частичното плащане, искът следва да бъде отхвърлен.

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни, по съразмерност, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

 Ищецът е направил искане, представил е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на: 73 лева – ДТ и 360 лева – адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерността му е своевременно, но неоснователно. Предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото, положените процесуални усилия с оглед защита интересите на страната, явяване в о.с.з., при минимум от 670.70, лева по чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ, съдът приема, че претендираният хонорар не е твърде завишен, нито надвишава необосновано минималния размер, при което е адекватен и не подлежи на редуциране. По съразмерност се дължат 283.61 лева.

  Ответникът също е направил искане и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на 150 лева над минимума, предвид фактическата и правна сложност на делото, явяването в о.с.з. и пр. По съразмерност се дължат 51.75 лева.

 

Така мотивиран, съдът     

                                                           

                                                   Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Г.Н., ЕГН ********** не дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, следните суми: 346.57 лева - главница, представляваща стойност на изразходвана питейна и отведена канална вода за периода 18.05.2000 г. – 10.08.2005 г. ведно със законната лихва върху главницата от 21.03.2006 г. до окончателното погасяване; сумата от 11.13 лева – разноски и 40 лева – юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер на – главницата до предявения размер от 556.57 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.03.2006 г. по ч.гр.д. № 1878/2006 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив бул. „Шести септември” № 250, да заплати на М.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 283.61 лева /двеста осемдесет и три лева и шестдесет и една стотинки/ - разноски по делото по съразмерност.

ОСЪЖДА М.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив бул. „Шести септември” № 250, сумата от общо 51.75 лева /петдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки/ - разноски по делото по съразмерност.

                                                   

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова

 

Вярно с оригинала!

РЦ