№ 1894
гр. София, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20211110159282 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Т. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ., срещу Д. Д. Н., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. София, ул. „., с която са предявени обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД
и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
3034,59 лв., представляваща главница по договор за заем от 13.03.2017 г.,
съгласно чл. 1 и чл. 2 от сключено между страните споразумение във връзка с
предоставени парични заеми с рег. № 13855/21.12.2017 г., сумата от 1920 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по договор за заем от 10.02.2017 г.,
дължима на основание чл. 3, ал. 1, б. „б“ от споразумение във връзка с
предоставени парични заеми с рег. № 13855/21.12.2017 г., сумата от 1680 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по договор за заем от 27.02.2017 г.,
дължима на основание чл. 3, ал. 1, б. „в“ от споразумение във връзка с
предоставени парични заеми с рег. № 13855/21.12.2017 г., сумата от 1212 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по договор за заем от 13.03.2017 г.,
дължима на основание чл. 3, ал. 1, б. „г“ от споразумение във връзка с
предоставени парични заеми с рег. № 13855/21.12.2017 г., сумата от 111,47
лв., представляваща наказателна лихва по договор за заем от 10.02.2017 г.,
начислена за периода от 01.12.2018 г. до 20.02.2019 г. и дължима на
1
основание чл. 3, ал. 3 от споразумение във връзка с предоставени парични
заеми с рег. № 13855/21.12.2017 г., сумата от 910,95 лв., представляваща
наказателна лихва по договор за заем от 27.02.2017 г., начислена за периода
от 01.12.2018 г. до 01.09.2020 г. и дължима на основание чл. 3, ал. 3 от
споразумение във връзка с предоставени парични заеми с рег. №
13855/21.12.2017 г., сумата от 1923,09 лв., представляваща наказателна лихва
по договор за заем от 13.03.2017 г., начислена за периода от 01.12.2018 г. до
14.10.2021 г. и дължима на основание чл. 3, ал. 3 от споразумение във връзка
с предоставени парични заеми с рег. № 13855/21.12.2017 г.
Ищецът твърди, че в качеството си на заемодател сключил с ответника,
като заемополучател, договори за заем съответно от 20.03.2015 г., 10.02.2017
г., 27.02.2017 г. и от 13.03.2017 г., по които ищецът предал на ответника в
заем сумата от общо 31 900 лв. Сочи, че страните сключили Споразумение
във връзка с предоставени парични заеми с рег. № 13855/21.12.2017 г.,
съгласно чл. 2, ал. 1 от което ответникът се задължил да върне получените
суми в срок до 30.11.2018 г., ведно с уговорените възнаградителни лихви.
Посочва, че след извършените от страна на длъжника плащания, към датата
на депозиране на исковата молба в съда неплатена е останала главница в
размер на 3034,59 лв., дължима по договор за заем от 13.03.2017 г.,
евентуално счита, че посочената сума се дължи на основание чл. 1 и чл. 2 от
процесното споразумение във връзка с всички сключени между страните
договори за заем. Поддържа, че липсвало погасяване на задълженията за
заплащане на възнаградителна лихва по договорите за заем от 10.02.2017 г.,
27.02.2017 г. и от 13.03.2017 г. Твърди, че поради липсата на изпълнение в
срок в полза на ищеца е възникнало вземане и за наказателна лихва на
основание чл. 3, ал. 3 от процесното споразумение в размер на 14 % годишно
върху непогасената част от съответната главница. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор на исковата молба чрез назначения му особен представител –
адв. Т. Н., с който не се оспорва, че страните са обвързани от посочените в
исковата молба облигационни правоотношения. Оспорва претенциите за
заплащане на възнаградителни лихви, като излага доводи за прекомерност на
техния размер. Моли за отхвърляне на исковете.
2
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира следното.
Видно от представеното споразумение от 21.12.2017 г. във връзка с
предоставени парични заеми, с нотариална заверка на подписите на нотариус
.., с рег. № 200 на НК, със страни: ищецът Д. Т. Д. – заемодател и ответника Д.
Д. Н. – заемополучател, по договори за заем съответно от 20.03.2015 г.,
10.02.2017 г., 27.02.2017 г. и от 13.03.2017 г., се съгласили, че ищецът предал
на ответника в заем сумата от общо 31 900 лв., а ответникът е получил
сумите. Според чл. 2 от споразумението страните се съгласили, че заемателят
е върнал вече суми в размер на 2 610 лв. по договори 10.02.2017 г., 27.02.2017
г. и от 13.03.2017 г., като всички бъдещи плащания ще погасяват главницата
по съответния договор. В чл. 3, т. 1 от споразумението страните уговорили и
че по договор от 20.03.2015 г. възнаградителна лихва не се дължи, а се дължат
възнаградителни лихви, както следва – 1 920 лв. по договор за заем от
10.02.2017 г., 1 680 лв. по договор за заем от 27.02.2017 г. и 1 212 лв. по
договор за заем от 13.03.2017 г., а в т. 2 са предвидени размерите на сумите за
възнаградителна лихва, които заемополучателят ще опрости при цялостно
предсрочно погасяване на главниците по съответните договори за заем.
Страните са предвидили в т. 3 и че ако заемателят не върне някой от заемите
до 30.11.2018 г. включително, същият дължи наказателна лихва върху
непогасената част от главницата в размер на 14% годишно.
По делото е прието заключение на вещо лице по съдебно – счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като изготвено от компетентно лице и
неоспорено от страните. Според експерта съгласно предоставените платежни
документи и направените изчисления са извършени плащания, след
подписване на Споразумението (21.12.2017 г.) от Д. Д. Н. лично и чрез трети
лица са постъпили допълнителни 16 плащания към Д. Т. Д.. С тези плащания
е погасена съответната част от задълженията за връщане на заемни суми по
Договорите за заем, по реда на тяхното възникване, както следва: Плащане в
размер на 740.00 лв., извършено на 23.02.2018 г. С това плащане е изплатено
част от задължението по Договора за заем от 20.03.2015 г., като дължимата
3
заемна сума 6 900.00 лв. е намалена до 6 160.00 лв.; Плащане в размер на 8
380.00 лв., извършено на 27.04.2018 г. С това плащане е погасен остатъкът от
задължението по Договора за заем от 20.03.2015 г. (в размер на 6160.00 лв.),
както и част в размер на 2 220.00 лв. от задължението по Договор за заем от
10.02.2017 г. С това плащане, дължимият остатък по Договор за заем от
10.02.2017 г. е намален до 6 530.00 лв.; Плащане в размер на 370.00 лв.,
извършено на 16.05.2018 г. С това плащане дължимата заемна сума по
Договор за заем от 10.02.2017 г. е намалена до 6 160.00 лв.; Плащане в размер
на 370.00 лв., извършено на 15.06.2018 г. С това плащане дължимата заемна
сума по Договор за заем от 10.02.2017 г. е намалена до 5 790.00 лв.; Плащане
в размер на 370.00 лв., извършено на 20.07.2018 г. С това плащане дължимата
заемна сума по Договор за заем от 10.02.2017 г. е намалена до 5 420.00 лв.;
Плащане в размер на 370.00 лв., извършено на 27.08.2018 г. С това плащане
дължимата заемна сума по Договор за заем от 10.02.2017 г. е намалена до 5
050.00 лв.; Плащане в размер на 370.00 лв., извършено на 02.10.2018 г. С това
плащане дължимата заемна сума по Договор за заем от 10.02.2017 г. е
намалена до 4 680.00 лв. /5050лв. - 370.00 лв. = 4 680.00 лв./; Плащане в
размер на 370.00 лв., извършено на 23.10.2018 г. С това плащане дължимата
заемна сума по Договор за заем от 10.02.2017 г. е намалена до 4 310.00 лв.;
Плащане в размер на 300.00 лв., извършено на 23.11.2018 г. С това плащане
дължимата заемна сума по Договор за заем от 10.02.2017 г. е намалена до 4
010.00 лв.; Плащане в размер на 440.00 лв., извършено на 27.12.2018 г. С това
плащане дължимата заемна сума по Договор за заем от 10.02.2017 г. е
намалена до 3 570.00 лв.; Плащане в размер на 370.00 лв., извършено на
24.01.2019 г. С това плащане дължимата заемна сума по Договор за заем от
10.02.2017 г. е намалена до 3 200.00 лв.; Плащане в размер на 3 500.00 евро /3
500.00 * 1.95583 = 6 845.41 лв./, извършено на 20.02.2019 г. С това плащане е
погасен остатъкът по Договор за заем от10.02.2017г. (в размер на 3 200.00
лв.), както и част в размер на 3 645.41 лв. от задължението по Договор за заем
от 27.02.2017 г. С това плащане дължимият остатък по Договор за заем от
27.02.2017 г. е намален до 4 104.59 лв.; Плащане в размер на 370.00 лв.,
извършено на 19.03.2019 г. С това плащане дължимата заемна сума по
Договор за заем от 27.02.2017 г. е намалена до 3 734.59 лв.; Плащане в размер
на 370.00 лв., извършено на 25.04.2019 г. С това плащане дължимата заемна
сума по Договор за заем от 27.02.2017 г. е намалена до 3 364.59 лв.; Плащане
4
в размер на 370.00 лв., извършено на 07.06.2019 г. С това плащане дължимата
заемна сума по Договор за заем от 27.02.2017 г. е намалена до 2 994.59 лв.;
Плащане в размер на 5 850.00 лв., извършено на 01.09.2020 г. С това плащане
е погасен остатъкът от задължението по Договор за заем от 27.02.2017 г. (в
размер на 2 994.59 лв.), както и част в размер на 2 855.41 лв. от задължението
по Договор за заем от 13.03.2017 г. След това плащане дължимият остатък по
Договор за заем от 13.03.2017 г. е намален до 3 034.59 лв.
В заключението си вещото лице е стигнало и до извод, че съгласно чл.
2, ал. 3 от Споразумението, страните заявяват и се съгласяват, че всички
бъдещи плащания по предоставените процесии заеми ще служат първо за
погасяване на главницата по съответния Договор. С описаните плащания по
първи въпрос, изцяло са изплатени дължимите заемни суми по Договорите за
заем от 20.03.2015 г., 10.02.2017 г. и 27.02.2017 г. Остава задължението от 3
034.59 лв. представляващо дължимия остатък от заемната сума по Договор за
заем от 13.03.2017 г. ПО ПЪРВИ ВЪПРОС подробно са описани начините на
погасяване на задълженията. Извършено е плащане в размер на 5 850.00 лв. на
01.09.2020 г. С това плащане е погасен остатъкът от задължението по Договор
за заем от 27.02.2017 г. (в размер на 2 994.59 лв.), както и част в размер на 2
855.41 лв. от задължението по Договор за заем от 13.03.2017 г. След това
плащане дължимият остатък главница по Договор за заем от 13.03.2017 г. е
намален до 3 034.59 лв. От направените изчисления и констатираните
плащания, дължимата главница е в размер на 3 034.59 лв. представляваща
остатък от заемната сума по Договор за заем от 13.03.2017 г.
На следващо място според експерта съгласно чл. 2, ал. 1 от
Споразумението, Заемателят се задължава да върне на Заемодателя заетите
суми по процесиите договор в срок до 30.11.2018 г. включително, ведно с
дължимите възнаградителни лихви по всеки отделен договор за заем. Не е
налице цялостно предсрочно погасяване съгласно чл. 2, ал. 1 от
Споразумението, в съответствие с чл. 3, ал. 3 от Споразумението за Заемателя
възниква и задължение за плащане на наказателна лихва в размер на 14 %
годишно върху непогасената част на съответната главница. Съгласно чл. 3, ал.
1 от сключеното Споразумение във връзка с предоставени парични заеми с
per. № 13855 от 21.12.2017 г., размерът на дължимата възнаградителна лихва,
уговорена по всеки един от договорите за заем е както следва – 1 920 лв. по
договор за заем от 10.02.2017 г., 1 680 лв. по договор за заем от 27.02.2017 г. и
5
1 212 лв. по договор за заем от 13.03.2017 г. Съгласно чл. 3, ал. 3 от
сключеното Споразумение, в случай, че Заемателят невърне някой/и от
предоставените заеми до 30.11.2018 г. включително, същият дължи
наказателна лихва върху непогасената част на съответната главница в размер
на 14 % годишно. Начисляването на наказателната лихва не се отразява на
задължението за плащане на уговорената възнаградителна лихва по всеки
съответен заем. Дължимата главница по Договор за заем от 10.02.2017 г. е
изцяло изплатена на 20.02.2019 г. Към 30.11.2018 г.неплатеният остатък от
главницата е бил в размер на 4 010.00 лв. За времето от началната дата на
забава (01.12.2018 г.) до последното плащане на 20.02.2019 г. ответникът
дължи на ищеца наказателна лихва с общ размер 111.47 лв. Дължимата
главница по Договор за заем от 27.02.2017 г. е изцяло изплатена на 01.09.2020
г. Към 30.11.2018 г.неплатеният остатък от главницата е бил в размер на 7
750.00 лв. За времето от началната дата на забава (01.12.2018 г.) до
последното плащане на 31.08.2020 г. ответникът дължи на ищеца наказателна
лихва с общ размер 910.95 лв. Към 30.11.2018 г. неплатеният остатък от
главницата по Договор за заем от 13.03.2017 г. е бил в размер на 5 890.00 лв.
Направено е само едно плащане по този договор на 01.09.2020 г., като
дължимият остатък към момента е в размер на 3 034.59 лв. За времето от
01.12.2018 г. до подаване на исковата молба, ответникът дължи на ищеца
наказателна лихва с общ размер 1 923.09 лв. Договор за заем от 20.03.2015 г. е
изцяло погасен на 27.04.2018 г., преди уговорения с чл. 2, ал. 1 краен срок
(30.11.2018 г.) от Споразумението, поради което ответникът не дължи
наказателна лихва по този договор. Общият размер на дължимата от
ответника наказателна лихва от 14 % годишно върху просрочената главница е
2 945.51 лв. начислена във връзка с Договор за заем от 20.03.2015 г., Договор
за заем от 10.02.2017 г., Договор за заем от 27.02.2017 г. и Договор за заем от
13.03.2017 г., за периода от 01.12.2018 г. до подаване на исковата молба.
При тези данни съдът намира главния иск за доказан по основание по
следните съображения.
Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Според правната теория договорът за заем за
потребление е реален неформален договор, който се счита сключен, когато
6
въз основа на постигнато между страните съгласие заемодателят предаде, а
заемополучателят получи в заем парична сума или заместими вещи, на които
става собственик като заемателят се задължава да върне заетата сума или
вещи от същия вид количество и качество. По иск с правно основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на
обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е
предадена въз основа на договор за заем, т. е. при наличието на съгласие за
връщане у ответника.
На следващо място съдът намира, договорът за заем е сключен, когато
заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от
фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент -
съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва налице е обещание за
заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основание.
Реалният елемент - получаването се удостоверява от заемателя с поемането на
задължението "да върне" нещо. Неформалния характер на договора се
изразява в това, че писмена форма не е въведена от закона като условие за
неговата валидност, а същата представлява форма на доказване. В тази връзка
следва да се отбележи и че съгласно безпротиворечивата съдебна практика,
договорът за заем за потребление е реален договор, който се счита сключен,
когато въз основа на постигнато съгласие между страните, едната страна даде,
а другата получи в заем парична сума, като в производството по иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД доказателствената тежест да установи, че е дал
заемните средства е върху ищеца, претендиращ връщането им, а при
оспорване на иска ответникът следва да докаже възраженията си - че
средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че
задължението е погасено и пр. факти, съобразно въведените възражения
срещу иска. В случая съвкупния анализ на събраните приетите по делото
неоспорени писмени доказателства, а именно споразумение с нотариална
заверка на подписите, сочи за възникването между страните на облигационно
правоотношение и по – точно сключени договори за заем. От анализа му
съдът намира за установено, че ищецът е кредитор по договори за заем
съответно от 20.03.2015 г., 10.02.2017 г., 27.02.2017 г. и от 13.03.2017 г., по
които ищецът предал на ответника в заем сумата от общо 31 900 лв., а
7
ответникът е заемополучател, като страните са се съгласили, че заемните
суми са били предоставени на заемателя.
На следващо място относно връщането на процесните суми съдът
кредитира заключението на вещото лице по ССЕ, като и представените и
неоспорени писмени доказателства, а именно, че към момента неплатеният
остатък от главницата по Договор за заем от 13.03.2017 г. е бил в размер на 5
890.00 лв. Направено е само едно плащане по този договор на 01.09.2020 г.,
като дължимият остатък към момента е в размер на 3 034.59 лв. В останалата
част сумите за главници са погасени. Затова и съдът намира, че искът е
доказан по основание и размер в пълния предявен размер.
По исковете с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл. 240, ал. 2 от ЗЗД заемателят дължи лихва
само ако това е уговорено писмено. По конкретното дело се установи
писмената уговорка за възнаградителна лихва, като според чл. 3, т. 1 от
споразумението страните уговорили и че по договор от 20.03.2015 г.
възнаградителна лихва не се дължи, а се дължат възнаградителни лихви,
както следва – 1 920 лв. по договор за заем от 10.02.2017 г., 1 680 лв. по
договор за заем от 27.02.2017 г. и 1 212 лв. по договор за заем от 13.03.2017 г.
В тази насока е налице възражение за прекомерност на възнаградителната
лихва, но съдът намира същото за неоснователно, доколкото уговорения
размер е около 10% на годишна база, а и в т. 2 са предвидени размерите на
сумите за възнаградителна лихва, които заемополучателят ще опрости при
цялостно предсрочно погасяване на главниците по съответните договори за
заем. Това означава, че уговорката за възнаградителна лихва включва и
задължение на заемодателя на опрости определени суми от
възнаградителната лихва при пълно предсрочно погасяване на главниците,
т.е. същата е създава права и задължения и на двете страни. По отношение на
размера на исковете съдът кредитира представеното споразумение, а и
заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза. Затова
съдът намира исковете за основателни за пълните предявени размери.
По исковете с правна квалификация чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на договора и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват от кредитора, като
8
кредиторът може да иска обезщетение и за по – големи вреди. В случая
страните са предвидили в чл. 3, т. 3 от споразумението, че ако заемателят не
върне някой от заемите до 30.11.2018 г. включително, същият дължи
наказателна лихва върху непогасената част от главницата в размер на 14%
годишно. Видно от приетите по делото писмени доказателства, а и от ССЕ, се
установява, че главницата по договора за заем от 10.02.2017 г. е заплатена на
20.02.2019 г., т.е. със забава, а за периода на забавата размерът на неустойката
е 111.47 лв.
На следващо място, видно от ССЕ главницата по договора за заем от
27.02.2017 г. е заплатена на 01.09.2020 г., т.е. със забава, а за периода на
забавата размерът на неустойката е 910.95 лв., а главницата по договора за
заем от 13.03.2017 г. е частично платена със забава, а за периода на забавата
размерът на неустойката е 1 923.09 лв. Затова съдът намира исковете за
основателни за пълните предявени размери.
Съдът намира, че с оглед изхода на делото искането на ищеца за
присъждане на разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК е основателна за сума в
размер на 3 548.41 лв., представляващи държавна такса, възнаграждение за
особен представител и вещо лице, както и платено адвокатско
възнаграждение, за които разноски е и представен списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Д. Н., ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, бул. .,
чрез особен представител адв. Н., да заплати на Д. Т. Д., ЕГН **********, със
съд. адрес гр. София, ул. ., чрез адв. Г. – ., сумата от 3034,59 лв.,
представляваща главница по договор за заем от 13.03.2017 г., съгласно чл. 1 и
чл. 2 от сключено между страните споразумение във връзка с предоставени
парични заеми с рег. № 13855/21.12.2017 г., сумата от 1920 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по договор за заем от 10.02.2017 г.,
дължима на основание чл. 3, ал. 1, б. „б“ от споразумение във връзка с
предоставени парични заеми с рег. № 13855/21.12.2017 г., сумата от 1680 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по договор за заем от 27.02.2017 г.,
дължима на основание чл. 3, ал. 1, б. „в“ от споразумение във връзка с
9
предоставени парични заеми с рег. № 13855/21.12.2017 г., сумата от 1212 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по договор за заем от 13.03.2017 г.,
дължима на основание чл. 3, ал. 1, б. „г“ от споразумение във връзка с
предоставени парични заеми с рег. № 13855/21.12.2017 г., сумата от 111,47
лв., представляваща наказателна лихва по договор за заем от 10.02.2017 г.,
начислена за периода от 01.12.2018 г. до 20.02.2019 г. и дължима на
основание чл. 3, ал. 3 от споразумение във връзка с предоставени парични
заеми с рег. № 13855/21.12.2017 г., сумата от 910,95 лв., представляваща
наказателна лихва по договор за заем от 27.02.2017 г., начислена за периода
от 01.12.2018 г. до 01.09.2020 г. и дължима на основание чл. 3, ал. 3 от
споразумение във връзка с предоставени парични заеми с рег. №
13855/21.12.2017 г., сумата от 1923,09 лв., представляваща наказателна лихва
по договор за заем от 13.03.2017 г., начислена за периода от 01.12.2018 г. до
14.10.2021 г. и дължима на основание чл. 3, ал. 3 от споразумение във връзка
с предоставени парични заеми с рег. № 13855/21.12.2017 г., както и да заплати
разноски в размер на 3 548.41 лв.
Банкова сметка, по която може да бъдат платени присъдените суми –
IBAN BG30UNCR76301077571051.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10