№ 354
гр. Видин, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20251320100183 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното
насилие.
Подадена е молба вх. № 991 от 27.01.2025 г. с правна квалификация чл.
12 - 19 от ЗЗДН.
Образувано е по молба от Е. В. В., ЕГН ******, от с.*****, за защита от
домашно насилие, упражнявано върху нея от А. А. Е., ЕГН ********** от
с.************
Излага се, че молителката Е. В. В. е на 15 години. Живяла е с ответника
на семейни начала без брак, като от съжителството между тях имат родено
едно дете, което не е признато от бащата, т. е. ответникът е от кръга лицата,
посочени в чл. 3, т. 2 от ЗЗДН.
Сочи се, че след раждането на детето страните са се настанили да живеят
заедно в дома на родителите на ответника. Живели са около 5-6 месеца заедно,
докато Е. е била бременна. През лятото на 2024 г. молителката е напуснала
дома на А., тъй като там не й е било добре, къщата била пренаселена и в нея
живеели освен тях родителите, бабата, дядото и сестрата на А.. Сестрата се
опитала веднъж да й нанесе побой. Затова тя с върнала в къщата на майка си.
Поддържа, че през лятото на 2024 г. А. отишъл в дома на майката на
молителката, заедно със своя баща и понеже Е. не искала да се върне при него,
1
й заявил, че „ще я утрепят“, че не я иска, че ще й вземе детето, като дори
същия ден с баща си нанесли побой в центъра на селото на вуйчо й.
Твърди, че в последствие А. отишъл да живее в дома на молителката,
като последната и майка й го приели в интерес на детето. Там той не полагал
особени грижи за детето и няколко дни след Нова година заявил, че не може да
живеят в дома на майката на молителката и трябва да се преместят при
неговите родители. Тъй като Е. отказала и не искала да тръгне с него, А.
напуснал дома им и се преместил при своите родители. От тогава страните
живеят разделени.
Излага, че на 22.01.2025 г. около 19:00 часа Е. излязла да се срещне със
свои приятелки. Отишла в дома на Р. А.а. Около 21.00ч. в дома на Р. дошъл
нейният братовчед И.. Последният бил приятел с А. и същата вечер двамата
били заедно. А. също влязъл в дома на Р. и когато видял Е. започнал да я пита
така ли иска да живеят разделени, поискал отново да се върне при него в дома
на родителите му и да живее там. Тя не му отговаряла, поради което той я
заплашил, като казал „Или говори, или ще те пребия!“, след което взел
телефона й и го счупил. После казал, че ще отиде в дома й и ще счупи всичко,
и си тръгнал.
Посочва се, че А. е агресивен, а този психичен тормоз и заплахи,
изричани непрекъснато и нееднократно, продължава. Твърди се, че ответникът
извършва домашно насилие чрез актове на физическо и психическо насилие, и
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права на молителката. Тя е едва на 15 г., а той на 22 г. и тя се притеснява за
здравето и живота си, както и за здравето и живота на детето си. Изпитва
страх да излиза сама из селото, понеже се притеснява А. да не я срещне и да й
нанесе побой, да й вземе детето или да я заплашва отново.
Иска се от Съда да постанови решение и да издаде заповед за защита с
прилагане на мерките по чл. 5 от Закона за защита от домашно насилие със
следните мерки:
Да задължи ответника А. А. Е., с ЕГН **********, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Е. В. В., с ЕГН ******, да му забрани
да приближава жилището, в което живее молителката, находящо в с. Арчар,
обл. Видин, ул. „Васил Левски“ № 73, както и самата молителка на разстояние
по-малко от 100 метра за срок от 18 месеца, а също по преценка и други
2
подходящи мерки по ЗЗДН.
Претендират се и сторените по делото разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва молбата като
неоснователна и неотговаряща на истината. Заявява, че никога и по никакъв
начин не е извършвал насилие – физическо или психическо. Сочи, че към
настоящия момент е подал заявление за припознаване и се опитва да бъде
истински родител, което дразнело ищцата и близките й, поради което
възниквали конфликти.
Съдът намира за установено следното: не е спорно между страните
обстоятелството, че са били във фактическо съжителство, от което се ражда
детето А. Е. В., ЕГН: **********.
От приложените справки за съдимост се установява, че молителката Е.
В. В. и ответникът А. А. Е. са несъждани.
От приложената справка от Психично отделение МБАЛ „Света Петка“
АД е видно, че молителката Е. В. В. и ответникът А. А. Е. не се водят на
диспансерен учет.
Легално определение за понятието „домашно насилие” е дадено в чл. 2
от ЗЗДН, съгласно който домашно насилие е всеки акт на физическо и на
психическо насилие, в конкретния случай спрямо лице, с което е в фактическо
съжителство.
В исковата си молба молителката твърди, че през лятото на 2024 година,
когато вече са били разделени с ответника, същият, заедно с баща си, идва в
дома на майка й, където й казал, че ще я утрепят, че не я иска, че ще й вземе
детето.
На 22.01.2025 г. около 19:00 часа отива с приятелка в дома на Р. И.ва А.а,
където около 21:00 часа идва братовчед й И. заедно с ответника А..
Последният я заплашва, като казва: „Или говори, или ще те пребия!“, след
което й чупи телефона. Заплашва я, че ще отиде в дома й и ще счупи всичко.
Горните факти са описани и посочени и в Декларацията по чл.9, ал.3
ЗЗДН.
По делото е разпитА. свидетелката Тодорка Накова /майка и законен
представител на молителката/. В показанията си свидетелката Накова излага
3
данни, които кореспондират на изложената фактическа обстановка в молбата
по чл. 8 ЗЗДН и в Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, сочещи за осъществен акт
на домашно насилие спрямо молителката под формата на психическо насилие.
Показанията на свидетеля Накова не противоречат на установената
фактическа обстановка, като същата уточнява датата на извършения през
лятото акт на домашно насилие, а именно в началото на месец август.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, отчитайки
обстоятелството, че е майка на пострадалото лице, които показания са
непротиворечиви, категорични и ясни, поради което ги кредитира.
По делото е приобщен и социален доклад, изготвен от ДСП –Димово по
отношение непълнолетната молителка. В същия са посочени данни, относими
към установеното по-горе, от които е видно, че е налице насилие от стрА. на
А. А. Е., упражнено спрямо Е., изразяващо се в психически тормоз, обиди,
закани.
При така събраните доказателства, Съдът намира, че по делото се
доказва по безспорен начин, че спрямо молителката от стрА. на ответника е
упражнено домашно насилие, който факт наред с доказателствената стойност
на Декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН налага извода, че молителката е жертва
на такова, изразяващо се в актове на психическо и емоционално насилие.
Във връзка с изложеното следва да бъдат предприети мерки за защита
срещу упражненото домашно насилие, чиято цел е предотвратяване бъдещи
такива прояви. По тази причина конкретните мерки, които следва да бъдат
взети спрямо извършителя, съобразени и с претендираните такива, са по чл. 5
ал.1, т.1, т. 3, предложение 1, 2 и 4, и т.4 от ЗЗДН , а именно:
- задължаване да се въздържа от извършване на домашно насилие;
- забрА. да приближава молителката, жилището й, както и местата за
социални контакти и отдих на пострадалата на разстояние по-малко от 50
метра за срок от ШЕСТНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от 28.01.2025 г. - датата
на издаване на заповедта за незабавна защита, съгласно чл. 5, ал. 2 ЗЗДН;
- забрА. на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице
под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от 07.07.2025 г.- датата на
4
постановяване на решението от съда.
С оглед уважаване на молбата, на основание чл. 15, ал.8 от ЗЗДН, следва
да бъде издадена Заповед за защита, а на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН
ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 25.00 лв.
Във връзка с изхода на делото претенцията за направени разноски от
стрА. на молителката за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважена в
размер от 600 лева.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА А. А. Е., ЕГН ********** от с.************ да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Е. В. В., ЕГН
******, от с.*****.
ЗАБРАНЯВА на А. А. Е., ЕГН ********** от с.************ да
приближава Е. В. В., ЕГН ******, от с.*****, жилището й на този адрес,
местата за социални контакти, и отдих на пострадалото лице, на разстояние
по-малко от 50 метра за срок от ШЕСТНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от
28.01.2025 г. - датата на издаване на заповедта за незабавна защита.
ЗАБРАНЯВА на А. А. Е., ЕГН ********** от с.************да
осъществява контакт с Е. В. В., ЕГН ******, от с.***** под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок
от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от 07.07.2025 г.- датата на постановяване на
решението от съда.
Да се издаде Заповед за защита, в която да се впише, че при
неизпълнение на същата, нарушителят ще бъде задържан от органите на МВР,
съгл. чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН.
Препис от Заповедта да се изпрати на РУ-Видин за изпълнение.
ОСЪЖДА А. А. Е., ЕГН ********** от с.************ да заплати на Е.
В. В., ЕГН ******, от с.*****, сумата от 600.00 /шестстотин/ лева - разноски
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. А. Е., ЕГН ********** от с.***********, да заплати в
5
полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на ВдРС сумата от 25.00
/двадесет и петдесет/ лв. - държавна такса, както и такса в размер на 5.00 /пет/
лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Преписи от Заповедта и Решението да се връчат на страните.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд - Видин в
седемдневен срок от днес за страните.
ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6