Р Е Ш
Е Н И Е N 200
гр. Сливен,
07.11.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на шести ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Кина Иванова, като разгледа
докладваното от М. Сандулов гр. д. N 521 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 873/24.07.2019 г. по гр.д. №
825/2019 г. на Районен съд – Сливен, с което е признато уволнението на С.Г.И.
ЕГН **********,***, за незаконно и е отменена заповед № 175/08.10.2018 г. на
Директора на поделение „ЖПС- Бургас“ при Държавно предприятие „Национална
компания Железопътна инфраструктура“ ЕИК 1308232430552, със седалище и адрес на
управление *****, представлявано от генералния директор К.П.. С решението е
възстановен С.И.Г. на заеманата преди уволнението длъжност „кантонер
железопътна линия“ в жп участък Сливен, към поделение “Железопътна секция„
Бургас и е осъдено държавното предприятие да заплати на ищеца сумата от
3 420 лв., представляваща обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 14.02.2019 г., до
пълното изплащане на задължението, както и е осъдено държавното предприятие да
заплати на ответника направените по делото разноски, както и да заплати
държавна такса и деловодни разноски.
Против решението е подадена въззивна жалба от Държавно предприятие „Национална компания Железопътна
инфраструктура“ ЕИК 1308232430552, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от генералния директор К.П., чрез процесуалния представител по
пълномощие – адв. Р.Т., в която жалба се твърди, че решението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. На първо място са развити съображения за
допуснати от районния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
тъй като съдът е допуснал липса на отделянето на спорните от безспорните
факти. Освен това съдът не е посочил
фактите и обстоятелствата, които не се нуждаят от доказване, както и не е
указан кои факти и обстоятелства от значение за спора следва да бъдат
подкрепени с доказателства от страните.
Развити са съображения свързани с направените от процесуалния представител на ответника
искания, които не са получили отговор от районния съд. Развиват се подробни
аргументи относно допуснатите нарушения
от районния съд при разглеждане на делото. Прави се разбор на представените
писмени доказателства, както и на свидетелските показания. Сочи се, че е налице
превратност в тълкуването и оценката на доказателствата, като са игнорирани
част от тях и са ценени само тези, които подкрепят тезата на съда. Съдът не е
обсъдил нито един довод за законосъобразност на издадената заповед за
уволнение. Така мотивите на първоинстанционното решение не покриват критериите
за законосъобразност, а вътрешното убеждение на съда е деформирано в резултат
на нарушаване на изискванията за изясняване на предмета на спора и изготвяне на
пълен и качествен доклад по делото, на правилото да не се подлагат на оценка
безспорните факти, допускане в нарушение на правилата за преклузия и за
изменение на иска, закъсняло въвеждане в спора на нов факт и подмяна на смисъла
на този факт в процеса на решаване на делото, както и несъобразяване на всички
доводи и доказателства поотделно и съвкупно при формиране на фактическите и
правните изводи. На второ място в жалбата се излагат доводи за нарушение на
материалния закон и за необоснованост на решението. Сочи се, че е неверен и противоречи на
събраните писмени и гласни доказателства изводи на сливенския районен съд, че
по време на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение на ищеца той е бил
в отпуск по болест и работодателят е бил известен за това. Излагат се подробни
аргументи в подкрепа на тази теза, като се достига до извод, че към момента на
връчване на заповедта за уволнение ищецът не е имал фактически разрешено отпуск
за временна неработоспособност или какъвто и да е друг разрешен отпуск, не е
уведомил работодателя си и не му е показал ясно, че започва фактически
ползването на отпуск по болест. Не е възразил срещу връчването на
заповедта за уволнение с мотив, че е болен
и предстои да излезе в отпуск по болест, поради което не се ползва от закрилата
на чл. 333 ал.1 т. 4 от КТ. На следващо място се сочи, че са неверни изводите
за недоказаност на вменените на ищеца дисциплинарни нарушения, като се излага
подробна аргументация в защита на тази теза. От подробната аргументация се
извежда извод за пълната обоснованост и законосъобразност на заповедта за
уволнение. На следващо място в жалбата подробно се анализират доказателствата
по делото, за да се достигне до извод, че ищецът действително е допуснал
неизпълнение на вменените му задължения за очистване на габарита от високи
треви и храсти и за притягане на скрепленията по железния път. В обобщение се
сочи, че работодателят е доказал осъществяването на елементите от фактическия
състав на нарушенията, визирани в уволнителната заповед - деянията под форма на
системни бездействия и че в този смисъл издадената заповед отговаря напълно на
законовите изисквания. На следващо място се твърди, че съдът не е коментирал
спорните въпроси, свързани с правилното приложение на критериите по чл. 189 от КТ, като се излага подробна аргументация относно тежестта на допуснатите
нарушения. Твърди се, че е налице системност в дисциплинарните нарушения на
ищеца, както и че в заповедта за уволнение са посочени всички изискуеми
елементи. Тя е издадена в законния двумесечен срок от откриване на нарушения и
към датата на уволнение срокът за налагане на наказание за тези нарушения не е
изтекъл. Сочи се, че е налице законосъобразност на заповедта за уволнение,
поради което работодателят не дължи обезщетенията по чл. 225 от КТ. В обобщение се иска да бъде отменено
решението и да се постанови ново, с което претенциите да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба, в който се твърди, че същата е неоснователна, а решението
е правилно и законосъобразно. Съдът е
извършил съществен и обоснован анализ на доказателствата по делото, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност. След доклада и разпределението на
доказателствената тежест процесуалният представител на въззивника не е оспорил
доклада, което опровергава твърдението, че ищецът е въвел нов факт, а именно
обективната невъзможност да изпълнява вменените му задължения по длъжностна
характеристика. Неоснователни са твърденията за редовност на връчената заповед,
като се излагат аргументи в подкрепа на тази теза. Сочи се, че по категоричен
начин е доказано, че заповедта за уволнение е връчена на 17.12.2018 г. по време
на констатиране и неоспорена временна нетрудоспособност на ищеца и той се е
ползвал от закрилата по чл. 333 ал. 1 т. 4 от КТ. Освен това не било
установено, че са допуснати посочените в заповедта нарушения и с оглед липсата
на конкретизация на кои точно дати и кои точно нарушения са констатирани,
оспорената заповед е незаконосъобразна. В обобщение се иска да бъде потвърдено
първоинстанционното решение.
В жалбата и отговора не са направени нови
доказателствени искания, а и двете страни са претендирали за разноските.
В с.з. за въззивника се явява представител по
пълномощие, който поддържа подадената жалба.
Въззиваемият, редовно призован, не се явява. За
него се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на
подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на
обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези
пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради
което следва да бъде отменено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в
мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения
материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към
нея.
Няма спор по фактите, че ищецът е работил в ответното предприятие повече от
двадесет години. По силата на допълнително споразумение към трудов договор № ЛС
134/01.12.2017 г. е назначен на длъжността "Кантонер ж.п. линия",
железопътен участък Сливен/обединен и е отговарял за участък по трета жп линия
от км 306+000 до км 312+000, както и за всички стрелки и коловози в гара Желю
войвода. Със Заповед № 175/08.10.2018 г. на Директора на поделение ЖП Бургас
при ДП "НК ЖИ" на основание чл. 188, т. 3 от КТ във вр. с чл. 190,
ал. 1, т. 3 и т. 7 от КТ му е наложено наказание "Уволнение" и е
прекратено трудовото му правоотношение, считано от датата на получаване на
заповедта - 17.12.2018 г. на осн. чл. 188, т. 3 от КТ, която заповед ищецът е
отказал да подпише и отказа е удостоверен с подписа на свидетели. Безспорно е,
че ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност от 17.12.2018 г. до
12.01.2019 г., което се установява с болничен лист.
Още с
исковата молба е било наведено оплакване за допуснато нарушение по чл.333 ал.1
т.4 от КТ. Следователно преди да се произнесе по законосъобразността на
заповедта за уволнение, съдът следва да съобрази дали не е било допуснато
нарушение. Константната практика на ВКС приема, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ се отнася
към момента на връчване на заповедта за уволнение. Работодателят не може да
уволни работник или служител, който към този момент е започнал ползването на
разрешен му отпуск. Закрилата не е приложима в случай, че работникът или
служителят, макар и да е бил в разрешен отпуск според
издадения му болничен лист, се е явил на работното си място, не е представил
издадения болничен лист и не е уведомил работодателя, че се намира в надлежно
разрешен отпуск поради болест.
В случая безспорно е установено от представените по делото доказателства,
че въззиваемият е бил в отпуск за
временна нетрудоспособност от 06.12.2018 г. до 15.12.2018 г., събота, с назначено
домашно амбулаторно лечение за пневмония. На 17.12.2018г., понеделник, му е
била връчена заповедта за уволнение в дома му в с. Жельо войвода от свид. А.А.. Това се е наложило, тъй като ищецът не се е явил за
да я получи, като връчването е станало
около 9,00 ч. Следобед в 15,30 ч., видно от приложения към делото амбулаторен
лист/л.10/ е бил прегледан от специалист и на 27.12.2018г. му бил издаден
болничен лист за периода от 17.12.2018г.
до 12.01.2019г. Съгласно чл. 333, ал. 7 КТ закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ се отнася към момента на уволнението. В случая заповедта е за дисциплинарно
уволнение и нейния преобразуващ ефект, изразяващ се в прекратяване на
съществуващото трудово правоотношение, настъпва с нейното връчване в случая на
17.12.2018 г. Представения от
работника болничен лист е от същата дата. Разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ обаче изисква работникът да е започнал ползването на разрешения отпуск. Следователно съдът трябва да изследва дали ищецът е започнал ползването на
отпуска. Безспорно е, че той не се е явил на 17.12. 2018г. на работното си
място. Неправилен е изводът на районния съд, че уволнението е незаконно от формална страна,
поради неспазване на процедурата по чл. 333, ал. 1 КТ предвид обстоятелството,
че към момента на връчването на заповедта за уволнение работникът е започнал ползването на разрешен му отпуск
поради временна нетрудоспособност. На
основание чл. 333, ал. 7 КТ закрилата по този чл. се отнася към момента на
връчване на заповедта за уволнение. Работодателят може да уволнил само с
предварително разрешение на инспекцията по труда работник, който към този
момент /момента на връчването на заповедта/ е започнал ползването на разрешен
му отпуск. Работникът или служителят, обаче, следва да е уведомил работодателя
за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че е започнал ползването на
отпуска, като не се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения. В случая ищецът е отказал да получи заповедта, като не е посочил причина
за това. В деня на връчване на заповедта за уволнение не е
уведомил работодателя, че ползва отпуск и не е представил болничен лист. Към този момент е
бил изтекъл срокът на предходно издадения му болничен лист. Така и съгласно чл. 333, ал. 7 КТ закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ не се отнася към момента на връчването на заповедта.
С оглед на
тези съображения следва да се прецени налице ли са предпоставките за
разглеждане законосъобразността и обосноваността на издадената заповед.
При
налагане на дисциплинарното наказание са спазени изискванията на чл.
193 – чл. 195 КТ като преди издаване на процесната заповед, работодателят е
поискал и получил обясненията на работника за вменените му дисциплинарни
нарушения, както и че дисциплинарното наказание е наложено в рамките на
законовия двумесечен срок и че заповедта е надлежно мотивирана. Тези фактически
и правни изводи съответстват на събраните по делото доказателства.
Разпоредбата на
чл. 195, ал. 1 КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието
на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се до задължителни реквизити - сведения относно
нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му
признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и
правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание.
Липсата само на един от
посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195, ал. 1 КТ е императивна. Изискването
за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по
едно гражданско правоотношение, каквото е и трудовото. Освен това този принцип
се отнася и до страните в гражданския процес. Липсата на мотиви, било изцяло
или частично, поставя работника или служителя в положение на изненада, тъй като
той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава
дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при
евентуалното им оспорване пред съда. Липсата на изискуемите се от закона
реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено,
че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае се до
задължително спазване на предвидена в закона форма. Освен това липсата на
мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния
контрол при оспорване на наказанието.
В практиката
си ВС и ВКС е констатирал, че едно от
честите нарушения при налагането на дисциплинарно уволнение, което води до
признаването му за незаконно, е именно нарушението на чл. 195 ал. 1 от КТ. Както беше посочено той е очертал задължителните
елементи на съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение. Само
посочването на законовия текст, без да се сочат данните и фактите, прави
заповедта незаконна с всички произтичащи от това последици. Посочването на нарушението, за което се
налага дисциплинарното уволнение, като един от основните и задължителни
елементи от съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение, означава
неговото описание с признаците, които съдържа. В конкретния случай е налице такова описание в заповедта, с която
е наложено това дисциплинарно наказание.
На първо място са били поискани от работника обяснения по реда на чл.193 от КТ, като искането му е било връчено на 28.09.2018г. посочено е, че при
извършена проверка на 29.08.2018 и на 30.08.2018г. е било констатирано, че
работникът не е окосил тревата в целия участък, въпреки многократни забележки и
че е допуснал разхлабени скрепления, въпреки отправени забележки, като с
бездействието си е застрашил безопасността на движението на влаковете. Ищецът е
дал писмени обяснения на 29.09.2018г. Със Заповед № 175 от 08.10.2019 г. на основание чл. 188, т.3 от КТ във
връзка с чл. 190, ал.1 т.З и т.7 от КТ му е наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение” и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и е прекратено трудовото
правоотношение за длъжността „Кантонер, железопътна линия'“ в ЖП участък Сливен
към поделение „Железопътна секция - Бургас”, считано от датата на получаване на
заповедта, за нарушенията, за които са искани обяснения и които са описани в
заповедта. Настоящият състав не споделя извода на районния съд, че не е
доказано извършването на нарушенията, което се опровергава от показанията на
свидетеля Ангелов. С част от другите гласни доказателства ищецът се е домогвал
да докаже невъзможността за изпълнение на задълженията по окосяване на тревата
и поддържането на скрепленията, които са включени и в длъжността му
характеристика. Тези твърдения обаче не доказват, че ищецът не е допуснал
нарушенията, поради което издадената заповед е обоснована.
При всички случаи на оспорване на дисциплинарното наказание, съдът е длъжен
да прецени съответствието между неговата тежест и тежестта на извършеното
нарушение, съобразно критериите на чл.
189 ал. 1 от КТ. Винаги е от значение значимостта на неизпълнение на
задълженията. Върху тежестта на нарушението несъмнено се отразява и формата на
вината, т.е. съдът следва да има предвид характеристиката на нарушението от
неговата субективна страна. По правило умишленото нарушение е по-тежко
отколкото това извършено по небрежност. Освен това при налагане на
дисциплинарното наказание следва да се имат предвид обстоятелствата при които е
извършено нарушението, времето и мястото на извършването му, служебната
обстановка. Трябва да се държи сметка и за поведението на работника и да се
изследват елементите на поведението, които се отнасят към неговата трудова
характеристика.
В конкретния случай е прието,
че ищцът е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина защото, в
качеството си на кантонер не е окосил тревата в целия участък, въпреки многократни
забележки и е допуснал разхлабени скрепления, въпреки отправени забележки, като
с бездействието си е застрашил безопасността на движението на влаковете. Така
допуснатото нарушение действително е тежко още повече, че на ищеца преди това
са налагани дисциплинарни наказания за подобни нарушения. Работникът не е
изпълнил преките си задължения добросъвестно и работодателят, на основание на
чл. 189 от КТ, е наложил наказание, което отговаря на действително извършено
нарушение. В този смисъл, след като районният съд е приел, че тази заповед е
незаконосъобразна, той е процедирал незаконосъобразно и неправилно, а
подадената срещу решението въззивна жалба е основателна.
В обобщение предявеният иск за признаване уволнението на С.Г.И. за незаконно и за
отмяна на заповед № 175/08.10.2018 г. на Директора на поделение „ЖПС- Бургас“
при Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е обусловено от
уважаването на иска по чл. 344, ал. 1 от КТ и поради това, че заповедта за
уволнение е законосъобразна, то работодателят не дължи това обезщетение. Поради
това и този иск подлежи на отхвърляне.
Въззиваемата страна е претендирала
разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата от 168,50 лева представляваща заплатени деловодни
разноски.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 873/24.07.2019 г. по
гр.д. № 825/2019 г. на Районен съд – Сливен изцяло като вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Г.И. ЕГН **********,***,
против Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“
ЕИК 1308232430552, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от
генералния директор К.П., искове – по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ - за признаване
на уволнението за незаконно и за отмяна на заповед № 175/08.10.2018 г. на Директора
на поделение „ЖПС- Бургас“ при Държавно предприятие „Национална компания
Железопътна инфраструктура“ и по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ - за възстановяване на на заеманата преди
уволнението длъжност „кантонер железопътна линия“ в ЖП участък Сливен, към поделение
“Железопътна секция Бургас, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.И. ЕГН **********,***,
против Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“
ЕИК 1308232430552, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от
генералния директор К.П. иск по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ за заплащане на сумата
от 3 420 лв., представляваща обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 14.02.2019 г., до
пълното изплащане на задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Г.И. ЕГН **********,***, да
заплати на Държавно предприятие „Национална компания Железопътна
инфраструктура“ ЕИК 1308232430552, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от генералния директор К.П. сумата от 168,50
лева представляваща заплатени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: