Решение по дело №429/2013 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 342
Дата: 26 юни 2013 г. (в сила от 18 октомври 2013 г.)
Съдия: Христо Попов
Дело: 20134120200429
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 май 2013 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 357

 

гр. Г.О., 26.06.2013 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ГОРС, девети състав, в публично заседание на десети юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

Председател: ХРИСТО ПОПОВ

 

при секретаря И.П. и прокурор…, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 429 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С.Т.Й., действащ чрез защитника си - младши адвокат В.Ф. от ВТАК, е недоволен от издаденото против него Наказателно постановление № 722/2013 г. от 15.04.2013г. на Х.К.Х. - ... на РУ „Полиция” гр. Г.О., с което за нарушение на разпоредбите на чл.174, ал.3 от ЗДвП, са му наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Счита, че НП е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е нарушен материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателното постановление, като незаконосъобразно.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН РУ „Полиция” гр. Г.О. - редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура гр. Г.О. - редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.

В хода на съдебните прения:

Защитникът на жалбоподателя не оспорва фактическата обстановка. Излага доводи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават издадения акт и водят до неговата отмяна. Адвокат Ф. сочи, че при проверката не е установено поради каква причина доверителят му отказва да бъде изпробван с техническо средство, поради което правилно проверяващите са издали талон за медицинско изследване. Неправилно обаче АУАН е издаден преди изтичане на срока за даване на кръвна проба, както и че в талона за медицинско изследване е посочен определен час. АУАН е издаден 40 минути преди това. Защитникът твърди, че НП е незаконосъобразно и поради това, че АНО не е обсъдил хипотезата дали случаят е маловажен. Акцентира върху показанията на свидетеля Х., че при изследване на кръвна проба и резултата от същата е под 0,5 промила не следва да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на доверителя му. Счита, че НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

В хода на съдебното следствие:

Адвокат Ф. поддържа жалбата.

Разпитан в качеството на свидетел актосъставителят Х.Х. разказва, че на 31.03.2013 г. бил  на работа като автопатрул с колегата си Г.Й.. Около 02,55 ч. били на площад „Г. *** заедно с друг автопатрул. Спрели за проверка автомобил, управляван от жалбоподателя. Х. отишъл до водача и установил самоличността му. При проверката се усъмнил в употреба на алкохол. Водачът отказал за бъде изпробван с техническо средство, за което Х. му съставил акт. Свидетелят сочи, че е издал и талон за медицинско изследване. Свидетелят уточнява, че когато водачите отидат в Спешна помощ, оттам се обаждат в управлението и дежурният изпраща автопатрул и кръвната проба се взема в тяхно присъствие. Категоричен е, че в случая не са  ходили, тъй като дежурният не е изпращал никого. Сочи, че кръвната проба не е задължителна, но тяхно задължение е да издадат талон. На зададени въпроси отговаря, че при резултати от кръвна проба същите се изпращат до Началника на РУ „Полиция”. Свидетелят Х. заявява, че актът е съставен за отказа, а ако водачът даде кръвна проба и няма данни за наличие на алкохол, актът е щял да отпадне.

Свидетелят И.Б. в показанията си сочи, че на 31.03.2013 г. колегите му от друг автопатрул ги повикали по радиостанцията, тъй като водач отказвал да си подпише акта. Сочи, че е свидетел при съставена на акта. Спомня си, че водачът имал силен дъх на алкохол. Твърди, че познава водача. Същият не е създавал проблеми, но отказал да бъде изпробван за алкохол. Б. заявява, че лично той е усетил дъх на алкохол.

Съдът дава вяра и кредитира показанията на полицейските служители Х.Х. и И.Б., като намира същите за правдиви, последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.

СЪДЪТ, след като обсъди събраните по делото доказателства съобразно изискванията на Закона, приема за установено от фактическа страна следното:

АУАН бл. № 141034 е съставен на 31.03.2013 г. С.Т.Й. е подписал акта без възражения. В предвидения по чл.44, ал.1 от ЗАНН тридневен срок, в РУ „Полиция” гр. Г.О. не е постъпило възражение от Й. против издадения му акт.

На 15.04.2013 г. Х.К.Х. - ... на РУ „Полиция” гр. Г.О., издава НП № 72/2013 г. срещу С.Т.Й., ЕГН ********** *** за това, че на 31.03.2013 г. в 02,55 часа в гр. Г.О., пл. „…” в посока бензиностанция „…” Й. управлява лек автомобил опел астра с рег. № Р 6382 РХ, като при проверката водачът има дъх на алкохол, категорично отказва да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер” с № ARDM-0238. На водачът е издаден талон за медицинско изследване с № 0264132 от 31.03.2013 г. Според  АНО с тези си действия водачът виновно е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което са му наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Препис от НП е връчено на Й. на 15.04.2013 г. На 22.04.2013 г. Й. е депозирал жалба срещу НП чрез административнонаказващия орган до ГОРС. В законоустановения срок срещу НП не е постъпило възражение.

По делото са приети като доказателства НП № 722/2013 г. от 15.04.2013 г. на Началника на РУ „Полиция” гр. Г.О., ЗППАМ № 722/2013 г. от 15.04.2013 г. на Началника на РУ „Полиция” гр. Г.О., Заповед на Министъра на вътрешните работи, АУАН бл. № 141034 от 31.03.2013г., талон за медицинско изследване бл. № 0264132/31.03.2013 г., писмо рег. № Я-14948/15.05.2013 г. на РУ „Полиция” гр. Г.О., ведно с писмо рег. № К-9266/09.05.2013 г. на ОД на МВР гр. В.Т. с приложена справка – разпечатка за правоспособност и наказания по ЗДвП от 09.05.2013 г., писмо рег. № Я-15439/22.05.2013 г. на Началника на РУ „Полиция” гр. Г.О., ведно с четливо копие на НП № 722 от 15.04.2013 г.

От приложената и приета като доказателство по делото справка за нарушител от региона е видно, че в периода от м. ноември 2002 г. до 2013 г. включително на С.Т.Й., за нарушаване правилата по ЗДвП, са издадени четиринадесет наказателни постановления, с които са му налагани административни наказания „глоба” и „Лишаване от право да управлява МПС”, и са му отнемани контролни точки, както следва:

 1. НП № 4651/18.11.2002 г.наложено наказание по чл.183, ал.2, т.3 от ЗДвП;

 2. НП № 1753/09.07.2004 г. - наложено наказание по чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП;

 3. НП № 5611/16.07.2004 г. - наложено наказание по чл.183, ал.3, т.5 от ЗДвП;

 4. НП № 7875/03.11.2004 г. - наложено наказание по чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП;

 5. НП № 3245/04.11.2004 г. - наложено наказание по чл.174, ал.1 от ЗДвП;

 6. НП № 8172/05.11.2004 г. - наложено наказание по чл.185 от ЗДвП;

 7. НП № 646/01.12.2004 г.наложено наказание по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП;

 8. НП № 581/03.10.2005 г. - наложено наказание по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП;

 9. НП № 289/08.02.2007 г. - наложено наказание по чл.183, ал.1, т.1 и по чл.185 от ЗДвП;

10. НП № 793/13.03.2008 г.наложено наказание по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП;

11. НП № 1328/14.04.2008 г.наложено наказание по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП;

12. НП № 8347/05.12.2008 г.наложено наказание по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП;

13. НП № 2762/18.09.2009 г.наложено наказание по чл.183, ал.4, т.3 и по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП;

14. НП № 722/02.04.2013 г.наложено наказание по чл.184, ал.3 от ЗДвП невлязло в сила и предмет на настоящото административно наказателно производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата на Й. е подадена в срок и от лице, имащо право да обжалва НП № 722/2013г. от 15.04.2013г.

Разгледана по същество, жалбата на С.Й. е неоснователна.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят Й. е извършил нарушението, за което е наказан по административен ред, а именно на 31.03.2013 г. в 02,55 часа в гр. Г.О., пл. „…” в посока бензиностанция „…”, управлява лек автомобил опел астра с рег. № Р 6382 РХ, като при проверката има дъх на алкохол, категорично отказва да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер” с № ARDM-0238. На водачът е издаден талон за медицинско изследване с № 0264132 от 31.03.2013 г. По тази причина Й. виновно е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП и следва да понесе наложените му административни наказания.

Фактът на извършеното административно нарушение е установен с АУАН бланков № 141034/31.03.2013г., като съдът счита, че при съставянето му са спазени императивно посочените в чл.42 от ЗАНН реквизити. Актът е подписан в присъствието на свидетели, очевидци на допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата – Г.Й. и И.Б.. 

При издаване на  обжалваното Наказателно постановление административнонаказващият орган е спазил изискването за индивидуализация на  административните нарушения като задължителен реквизит на НП по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и като необходима предпоставка за законосъобразно развитие на административнонаказателното производство. Нарушението е описано, посочена е датата и мястото на извършването му,  установените обстоятелства, при които е извършено и т. н. Като основание за наложените административни наказания в обжалваното НП се посочва чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Съдът не споделя изложеното в жалбата, както и доводите на защитника на жалбоподателя, и счита същите за защитна версия.

Съдът намира, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че Й., като водач на МПС, е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, както и е отказал кръвна проба, което не се оспорва и от него. Нарушението е точно описано в АУАН и в НП, като в последното е правно квалифицирано по чл.174, ал.3 от ЗДвП, което е правилната правна квалификация. Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. Посочената норма освен санкционна е и материалноправна, защото съдържа в себе си и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции, при което съдът намира, че с действията си С.Й. действително е  извършил посоченото в НП нарушение. Установено е, че водачът е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, което от обективна и субективна страна осъществява изпълнителното деяние на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Именно отказът да бъде изпробван за употреба на алкохол с „Алкотест 7510 Дрегер” с № ARDM-0238 е обусловил последващото писмено предписание за медицинско изследване, като е бил попълнен талон бл. № 0264132 за изпращане на такова изследване. Видно от този талон е, че същият е издаден от актосъставителя Х.Х.. Връчен е на жалбоподателя в 03,15 часа на 31.03.2013 г. В талона изрично е записано, че Й. е уведомен, че трябва да се яви в ЦСМП гр. Г.О. до 03,40 часа. Следва да се уточни, че инцидентът е станал в центъра на гр. Г.О. – площад „…”, а ЦСМП отстои от този площад на разстояние под 1 км и при нормален човешки ход това разстояние би се изминало да около 15 минути. Т.е. времето, което има инструктивен характер за жалбоподателя и което е записано в талона за медицинско изследване, съвсем спокойно му е позволявало при желание от негова страна да отиде и да даде в соченото лечебно заведение кръвна проба.  В този смисъл съдът приема, че е налице отказ от страна на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на алкохол по посочените в Наредба №30/2001 г. законови начини. Т.е. налице е отказ от страна на жалбоподателя да бъде тестван чрез вземане на кръвна проба и изследването й по лабораторен начин за наличие в нея на етилов алкохол, тъй като Й. ***. Налице е и отказът му за извършване на проверка с техническо средство.

 Настоящият съдебен състав приема, че деянието на С.Й., за което му е наложено административно наказание, не следва да се квалифицира като такова по чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението му засяга обществените отношения, свързани с безопасността на живота и здравето на хората. Отказът да бъде проверен по законовите начини за наличие на етилов алкохол в кръвта му, без да посочи уважителна за това причина е индиция, че управлява МПС след употреба на алкохол, а това безспорно застрашава живота и здравето на хората.

На основание така установените факти по делото, съдът намира наложените на С.Й. административни наказания на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП - Глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, за адекватни и съответстващи на характера и тежестта на извършените от него деяния.

 Водим от изложените съображения, СЪДЪТ

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №722/2013 г. от 15.04.2013 г. на Х.К.Х. - ... на РУ „Полиция” гр. Г.О., издадено против С.Т.Й.,  ЕГН **********,***, с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП са му наложени административни наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв. (две хиляди лева) и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. В.Т. в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

         

 

                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: