РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
04.01.2021г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХV състав, в открито заседание на осми декември две хиляди и двадесета година, в
състав
Административен съдия: Любомира Несторова
при секретаря М.Г.,
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2094 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на „БИО ТЕРРА НИЛ“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, ет.4, ап.10,
представлявано от управителя С.М.С., против Акт за установяване на публично
държавно вземане №01-2600/3682 от 25.06.2020г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“, с който на основание чл. 14, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от
03.04.2008г., чл. 59, ал.1 и ал.2 от АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК, чл. 20а,
ал.6 и ал.5 предложение първо във вр. с ал.2 и ал.1 от Закона за подпомагане на
земеделските производители, е изключен от „БИО ТЕРРА НИЛ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, ет.4, ап.10, определено е
публично държавно вземане в размер на 1721.30лв., представляващ 50% от общата
изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012, 2013 и 2014г, на основание чл. 14,
ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008г.
Жалбоподателят
твърди, че оспорения акт е издаден при съществено нарушаване на административнопроизводствените
правила и материалния закон. Посочва, че площите, които стопанисва като
земеделец, е обработвал и ползвал съгласно изискванията на ДФ „Земеделие“. Част
от тези площи се намират в землището на гр. Павел баня и са продадени на други
лица като поради тези обективни и независещи от него причини, не е довършил
програмата и не е заявил суми за помощи през 2013г и 2014г.
Претендира
се отмяната на оспорения акт.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна, а
оспореният административен акт за правилен и законосъобразен.
Претендира отхвърляне на жалбата и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Административен съд Пловдив намира, че е
сезиран с жалба, подадена от активно легитимирана страна, чиито права и законни
интереси пряко се засягат от оспорения акт. Административният акт е съобщен на
17.07.2020г /известие за доставяне на л. 11 по делото/, а жалбата е депозирана
чрез административния орган на 31.07.2020г, следователно е подадена в срок и е допустима.
От
приложената по делото административна преписка се установи, че жалбоподателят е
регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 565615 в Интегрираната
система за администриране и контрол /ИСАК/.
От приетата по делото административна
преписка се установи, че жалбоподателят за 2012г и 2013г., 2014 е подал
заявление за подпомагане по мярка 211, по Наредба № 11 от 03.04.2008г. за
условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани
за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания
на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските
райони" от Програмата за развитие |на селските райони за периода 2007 -
2013 г.
По мярка 211 „Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони" по години са
изплатени следните суми: първа година от ангажимента-подадено заявление с УИН
16/310512/19566 за кампания 2012, изплатена сума 1655.19лв.; втора година от
ангажимента – подадено заявление с УИН 16/180613/34694 за кампания 2013г.,
изплатена сума 1787.41лв., трета година от ангажимента – подадено заявление
с УИН 16/170614/47048 за кампания 2014г., изплатена сума 0.00лв., което
се установи от приетите по делото доказателства.
Общата
сума, която е изплатена е в размер на 3442,60лв.
За
кампания 2015г. не е подадено заявление. В хода на съдебното производство
жалбоподателят не ангажира доказателства за подадено в срок заявление за
кампания 2015г.
В хода на извършена административни проверки,
на основание чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/, е установено, че за кампания 2015 кандидатът не е подал
заявление за подпомагане по мярка 211, регламентирана в Наредба № 11 от
03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на
земеделски стопани“ за природни ограничения в планинските райони" и мярка
212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от
планинските райони" от Програмата за развитие |на селските райони за
периода 2007 - 2013 г.
На
основание чл. 26, ал.1 от АПК е открито административно производство и „БИО
ТЕРРА НИЛ“ ЕООД е уведомено с писмо с изх. № 01-2600/3682 от 27.06.2019г.,
известие за доставяне е върнато без отбелязване. От приетите по делото Констативен протокол от
29.07.2019г. е видно, че е извършвано
уведомяване по телефон 08880801018, който номер е посочен в заявлението за
подпомагане на л. 92 по делото. Констатирано е, че номерът не отговаря. Изготвен е Протокол
№ 11 /л. 91 по делото/. Поставено е
съобщение на таблото за уведомяване на ОД „ДФ „Земеделие“ гр. Пловдив. Посочен е 14-дневен срок за явяване на
кандидатите за получаване на уведомителните писма, считано от 12.08.2029г.
Изготвен е Протокол № 11.
В указания срок, управителят на дружеството
- С.С. не се явил за получаване на
Уведомителното писмо.
Последвало е издаването на оспорения Акт за
установяване на публично държавно вземане №01-2600/3682 от 25.06.2020г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“.
С
оглед установеното от фактическа страна Съдът прави следните правни изводи: Във връзка с обстоятелството, че оспореният
АУПДВ е издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” е приета
по делото Заповед № 03-12/715 от 27.06.2017г. на Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ /л.62 по делото/, с която Петя Славчева-заместник изпълнителен
директор на ДФЗ е оправомощена да издава актове за установяване на публични
държавни вземания по всички схеми и мерки по директните плащания.
Според разпоредбата на чл. 27 ал.3 и ал.4 от
Закона за подпомагане на земеделските производители Разплащателната агенция е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми
по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз, вземанията на Разплащателната агенция,
които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни
вземания и се събират по реда на ДОПК. Според нормата на чл. 162 ал.2 т.8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за
неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани
от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително
финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени
позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и
другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото
на Европейския съюз;
Според чл. 166 ал.1 от ДОПК установяването на
публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон. Ал.2 от същата правна норма определя, че ако в съответния закон не е
предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по
основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за
издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е
определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината,
съответно от ръководителя на съответната администрация. В конкретния казус, с
оглед цитираните по-горе писмени доказателства и коментираните правни норми
и съгласно чл. 27 ал.3 от ЗПЗП,
компетентен орган е Разплащателната агенция, като функциите, съгласно чл. 11
ал.2 т.4 от ЗПЗП се изпълняват от ДФ “Земеделие”. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП
Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната
агенция. Изпълнителният директор на Разплащателната агенция организира и
ръководи дейността на Разплащателната агенция, представлява Разплащателната
агенция, съгласно чл. 20а ал.2 т.1 и т.2 от ЗПЗП. Оспореният АУПДВ е издаден от
заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” с делегирани правомощия,
следователно е издаден от компетентен административен орган. Оспореният акт е
издаден в необходимата писмена форма, същият е мотивиран и доказан.
Това е така, защото от приетите по
делото доказателства се установи, че жалбоподателят за 2015г. не е подал
заявление за подпомагане по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани“ за
природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на
земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони"
от Програмата за развитие |на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
Безспорно
са нарушени изискванията на чл.4, т.З от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211
"Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11 от 03.04.2008г./,
според които кандидатите за подпомагане са длъжни да подават заявление за
подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка
година след първото компенсаторно плащане, както и да извършват земеделска
дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет
последователни години от първото компенсаторно плащане.
При неизпълнение на изискванията чл.4, т.З от Наредба № 11 от
03.04.2008 г. се прилага санкцията по чл. 14, ал.1 от Наредба № 11 от
03.04.2008 г., съгласно която земеделски стопанин, който не подаде заявление за
подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от
подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента
компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в
зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките, както следва:1)
след първата година - 100 %;2) след втората година - 75 %;3) след третата
година - 50 %;4) след четвъртата година - 25 %.
Така изложените в АУПДВ фактически и правни
основания са достатъчно ясни и подробни, и същите дават на жалбоподателя
възможност да разбере какви са фактите, мотивирали административния орган да
приложи правната норма.
В процедурата по издаване на
административния акт не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, като органът е изпълнил и
задълженията си да уведоми кандидата на посочения от него адрес. Освен това в
настоящото съдебно производство жалбоподателят може да ангажира доказателства,
опровергаващи установените факти в административното производство. Такива не са
представени.
Съдът намира, че издаването на процесния
АУПДВ нее предпоставено от издаването на акт за прекратяване на многогодишен
ангажимент. Издаването на такъв акт е бил предвиден в предходната редакция
на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от
03.04.2008 г., но не и в редакцията на нормата, действаща към датата на
издаване на процесния акт.
Изложените факти в административния акт не се
опровергаха. Действително е извършено плащане по мярка 211 „Плащания на
земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" по години
така: първа година от ангажимента-подадено заявление с УИН 16/310512/19566 за
кампания 2012, изплатена сума 1655.19лв.; втора година от ангажимента –
подадено заявление с УИН 16/180613/34694 за кампания 2013г., изплатена сума
1787.41лв., трета година от ангажимента – подадено заявление с УИН
16/170614/47048 за кампания 2014г., изплатена сума 0.00лв.
Общата сума, която
е изплатена е в размер на3442,60лв.
При безспорно установеното, че жалбоподателят
въобще не е подал заявление за подпомагане по мярка 211 по време на поетия ангажимент, за кампания 2015 г., без доказани
форсмажорно или изключително обстоятелство за това, то по отношение на нея е
приложима хипотезата на чл. 14, ал. 1 от
Наредба № 11 от 03.04.2008г. и същия се изключва от подпомагане по тази наредба
и се задължава да възстанови част от получените до този момент компенсаторни
плащания. Дължимите суми се изчисляват като 50 % от получените плащания, тъй като участието в мярката е прекратено след третата
година.
Като е изключил от подпомагане жалбоподателят
и е установил публично държавно вземане в размер на 1721.30лв. (= 50% от 3442,60
лв.), компетентният орган правилно е приложил материалният закон спрямо
установените в производството факти.
Постановеният акт за установяване на публично
държавно вземане е в съответствие със закона и неговата цел. Подадената срещу
него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на делото, съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, основателна е претенцията на
ответника и в негова полза следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл.
78, ал. 8, изр. второ от ГПК във връзка
с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал.
1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лв. /сто лева/.
Воден от изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „БИО ТЕРРА НИЛ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
ет.4, ап.10, представлявано от управителя С.М.С., против Акт за установяване на
публично държавно вземане №01-2600/3682 от 25.06.2020г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА „БИО
ТЕРРА НИЛ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
ет.4, ап.10, представлявано от управителя С.М.С., да заплати в полза на Държавен
Фонд “Земеделие” сумата в размер на 100
лв. /сто лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: