№ 10609
гр. София, 02.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110155345 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Ищецът К. К. К., ЕГН **********, е предявил срещу ответника СТОЛИЧНА
ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ на МВР осъдителни искове с правно
основание чл. 234, ал. 8 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 13733,49 лева, представляваща обезщетение за натрупан и
неизползван платен годишен отпуск за периода от 2002 г. до 2020 г. включително, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда –
27.09.2021 г. до окончателното плащане на вземането, сумата от 364,36 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата дължима
главница от 23849,00 лева за периода от 25.02.2021 г. до 22.04.2021 г., и както и сумата в
размер на 595,12 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху търсената главница за периода от 22.04.2021 г. до 26.09.2021 г.
Ищецът чрез процесуалния си представител твърди, че е работил в структурите на
МВР в продължение на повече от 20 години до прекратяване на правоотношението му със
заповед на работодателя, поради придобиване право на пенсия. Поддържа, че към датата на
връчване на заповедта е отговарял на всички условия за получаване на обезщетение по реда
чл. 234, ал. 1 от ЗМВР, като му били определени следните обезщетения: обезщетение в
размер на 20 месечни възнаграждения за прослужени 28 години като държавен служител по
чл. 234, ал. 1 от ЗМВР, еднократно допълнително вещево имущество по чл. 234, ал. 5 от
ЗМВР в размер на 200 лева, както и обезщетение за неизползвания отпуск по чл. 189, ал. 1,
т. 1-3от ЗМВР за 2020 г., пропорционално на прослужените месеци. На 22.04.2021 г. било
заплатено единствено обезщетението по чл. 234, ал. 5 от ЗМВР в размер на 200 лева ведно с
част от дължимото обезщетение за неползвания годишен отпуск за периода от 2002 г. до
1
2020 г. от 137 работни дни – сумата в размер на 9103,96 лева. Сочи, че му се дължи
заплащане на още общо 186 работни дни в размер на 13733,49 лева. Поддържа, че съгласно
нормата на чл. 234, ал. 10 от ЗМВР обезщетението е следвало да му бъде заплатено в
тримесечен срок от датата на прекратяване на служебното правоотношение, което
задължение не било изпълнено от ответника, поради което последният е изпаднал в забава и
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница за
времето на забава. Прави искане сумите да му бъдат присъдени. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответника
СДВР, който оспорва предявените искове, като твърди, че всички неизползвани дни платен
годишен отпуск на ищеца са заплатени. Възразява за изтекла погасителна давност за
вземането за главница и лихва. Прави искане претенциите да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски за юрисконсулт. Възразява за прекомерност на разноските на
ищеца. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
С молба-уточнение от 13.06.2022 г. ищецът е посочил сбора на претенциите си, като е
заявил, че поддържа исковете за сумата в общ размер на 8777,92 лева, представляваща сбор
от 8195,77 лева - обезщетение за натрупан и неизползван платен годишен отпуск (111 дни)
за периода от 2002 г. до 2020 г. включително, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.09.2021 г. до
окончателното плащане на вземането, сумата от 256,36 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата дължима главница за
периода от 25.02.2021 г. до 22.04.2021 г., и сумата в размер на 325,79 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху търсената главница за периода от
22.04.2021 г. до 26.09.2021 г.
С влязло в сила определение от 13.06.2022 г., постановено в открито съдебно
заседание, проведено на същата дата, производството по иска по чл. 234, ал. 8 от ЗМВР, е
прекратено на основание чл. 233 от ГПК за сумата над 8195,77 лева до пълния претендиран
размер от 13733,49 лева, а по исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 256,36 лева до
пълния предявен размер от 364,36 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху цялата дължима главница от 23849,00 лева за периода от 25.02.2021 г.
до 22.04.2021 г., както и за сумата над 325,79 лева до пълния предявен размер от 595,12 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху търсената
главница за периода от 22.04.2021 г. до 26.09.2021 г.
Съдът след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 234, ал. 8 от ЗМВР и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца е да докаже, че е бил в служебно правоотношение с
ответника, прекратяване на служебното правоотношение, както и размера на
претендираното обезщетение за неизползван отпуск и лихва за забава.
2
Между страните не е спорно и се установява, че ищецът е бил служител на ответника,
както и че служебното правоотношение, обвързващо страните, е прекратено на основание
чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР – по искане на ищеца на 25.11.2020 г., поради което в полза на
служителя е възникнало правото по чл. 234, ал. 10 от ЗМВР, във вр. с ал. 8 и чл. 189, ал. 6 от
ЗМВР, да му бъде изплатено обезщетение за неизползвания отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 1 и 2
от ЗМВР.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице Е. Ж., което не е
оспорено от страните и на което съдът дава вяра като обективно изготвено и
безпристрастно, се установява, че неползваният от ищеца платен отпуск за периода 2002 г.
до 2020 г. е в размер на 248 дни. Ответникът СДВР е платил на ищеца обезщетение за 137
дни, като са останали 111 дни, за които обезщетение не е платено. Според експерта,
дължимото брутно парично обезщетение за тях е в размер на 8195,77 лева (7376,20 лева –
нето), поради което искът се явява основателен.
При наличие на предпоставките за уважаване на главния иск, съдът дължи произнасяне
по своевременно въведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност за
вземането, възникнало в негова тежест. Същото според съда се явява неоснователно, тъй
като ищецът като служител на МВР не може да упражни правото си на отпуск с
едностранно волеизявление. Естеството на задълженията, които такъв служител има, не
допуска възможността той сам да реши кога да преустанови тяхното изпълнение.
Същевременно непаричното право на отпуск не може да бъде трансформирано в парично
докато съществува правоотношението между държавния служител и МВР. След като
непаричното право не може да бъде трансформирано в парично докато съществува
правоотношението между държавния служител и МВР, нито може да бъде упражнено
едностранно от държавния служител, то за него давност не започва да тече до момента на
прекратяване на правоотношението (така Решение № 197/2019 г. по гр.д. № 786/2019 г. на
ІV ГО на ВКС и Определение № 302 от 15.04.2021 г. по гр. дело № 204/2021 г. на IV ГО
на ВКС). Ето защо, тъй като правоотношението между страните е прекратено на 25.11.2020
г., а исковата молба е подадена в съда на 27.09.2021 г., на основание чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД,
давността за вземането не е изтекла.
Разпоредбата на чл. 234, ал. 10 от ЗМВР предвижда тримесечен срок за изплащане на
обезщетенията по ал. 1 от прекратяване на служебното правоотношение. С изтичането на
предвидения в закона срок, ответникът, на основание чл. 84, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, е
изпаднал в забава за плащане считано от 25.02.2021 г. до изплащане на вземането. Между
страните не е спорно, че част от вземането е платено на ищеца на 22.04.2021 г., като
ответникът е останал задължен за обезщетението за 111 дни неизползван отпуск. Ето защо
ответникът дължи обезщетение за забава върху цялата главницата за периода от 25.02.2021
г. до 22.04.2021 г., което изчислено с помощта на онлайн лихвен калкулатор върху
посочената от вещото лице на лист 87 сума, представляваща обезщетение за 248 дни,
надвишава търсените 256,36 лева, поради което искът следва да се уважи в пълен размер.
Основателна се явява и претенцията за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер
3
на 325,79 лева, изчислена върху остатъка от дължимата нетна сума за обезщетение за
неползван отпуск, за периода от 22.04.2021 г. до 26.09.2021 г.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност за тези вземания също е
неоснователно, тъй като исковата молба е подадена в съда преди изтичане на тригодишната
давност по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД.
С оглед основателността на главния иск, като законна последица от неговото
предявяване, следва да бъде уважено и искането за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 27.09.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, има
ищецът. Същият е сторил разноски в размер на 750 лева за адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 06.06.2022 г., който служи за разписка за
получаване на описаната сума в брой, съгласно указанията в т. 1 на Тълкувателно решение
№ 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Възражението на
процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение
съдът намира за неоснователно, тъй като претенцията е съобразена с минимума по чл. 7,
ал.1, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което на страната следва да се присъди възнаграждение за един
адвокат в претендирания размер.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. с чл. 3 от ТДТ ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СРС, сумата от 351,12 лева, представляваща държавна
такса за производството.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ на МВР, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Антим I” № 5, да заплати на К. К. К.,
ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 524, вх. Г, ет. 1, ап. 92, на
основание чл. 234, ал. 8 от ЗМВР, сумата в размер 8195,77 лева, представляваща брутно
обезщетение за натрупан и неизползван платен годишен отпуск (111 дни) за периода от 2002
г. до 2020 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 27.09.2021 г. до окончателното плащане на
вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 256,36 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата дължима главница за
периода от 25.02.2021 г. до 22.04.2021 г., и сумата в размер на 325,79 лева, представляваща
4
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху търсената главница за периода от
22.04.2021 г. до 26.09.2021 г.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ на МВР, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Антим I” № 5, да заплати на К. К. К.,
ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 524, вх. Г, ет. 1, ап. 92, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 750 лева - разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ на МВР, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Антим I” № 5, да заплати, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на Софийски районен съд, сумата от 351,12 лева – разноски в
производството пред първа инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5