№ 636
гр. Ямбол, 09.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Анита Хр. Велева
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
частно гражданско дело № 20222300500410 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на „ЕКО-БУЛ-ТУР“ ЕООД
гр.Елхово против определение № 422/15.08.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 76/2022 г. по
описа на ЕРС в частта, с която съдът е оставил без уважение възражението на дружеството в
частта за разноските и се иска неговата отмяна. Определението се счита за
незаконосъобразно в атакуваната част, тъй като с извънпроцесуалното си поведение
дружеството не е дало повод за завеждане на делото и не са представени доказателства в
тази насока. Заявителят не е изпращал до длъжника покана за доброволно изпълнение, за да
се приеме, че последният е изпаднал в забава и това изключва отговорността му за разноски.
Счита се, че е налице и злоупотреба с права от страна на заявителя, който за сумата 80,05 лв.
претендира разноски в размер 300 лв.
В срока по чл.263 от ГПК заявителят „А1 България“ ЕАД е депозирал отговор на
частната жалба като счита същата за недопустима и неоснователна. Недопустима е частната
жалба, тъй като заповедта за изпълнение в частта за разноските може да бъде обжалвана по
реда на чл.413 ал.1 от ГПК в седмодневен срок от връчването й, а длъжникът не е подавал
частна жалба срещу заповедта в частта за разноските в този срок. Частната жалба е и
неоснователна според заявителя, тъй като длъжникът е бил уведомяван за задълженията си
пет пъти с текстови съобщения, а отделно от това издадените фактури са с посочен падеж и
уведомяване не е необходимо. Размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е
съобразен с минималния размер съгласно Наредба № 1/2004 г. ва ВАдвС.
Съдът след като се запозна със становището на частния жалбоподател и насрещната
страна, както и с делото на ЕРС, образувано като заповедно производство, приема за
установено следното:
Ч.гр.д. № 76/2022 г. е образувано по заявление вх.№ 739/1.03.2022 г. за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК със заявител „А1 България“ ЕАД гр.София и
длъжник „ЕКО-БУЛ-ТУР“ ЕООД гр.Елхово за задължение в размер 76 лв. ведно със
законната лихва, произтичащо от неплатени месечни такси и потребление за използване на
услуги по договор М6314716, както и мораторна лихва за забава в размер 4,05 лв. В т.12
подробно са описани обстоятелствата, от които произтича вземането, а именно, че
задължението е общата стойност на неплатени шест фактури за периода 23.04.2021 г. –
1
22.10.2021 г. Направени са искания за издаване на заповед за изпълнение, изпълнителен
лист и присъждане на разноски.
ЕРС е уважил исканията по заявлението и е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 55/4.03.2022 г. като е разпоредил длъжникът да заплати на
заявителя претендираното вземане, както и разноски 25 лв., платена ДТ и 300 лв., заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. След като заповедта е била
връчена на дружеството на 8.03.2022 г., същото е депозирало в срок пред съда възражение
по чл.414 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта, както и възражение
по чл.414а от ГПК, че в срока за доброволно изпълнение е изплатил задължението по
заповедта. И в двете възражения длъжникът е заявил, че не е давал повод за предявяване на
вземането – не е бил уведомяван за дължимите фактури и не е получавал покана за
изплащането им, поради което счита, че не следва да дължи разноски по делото. В
изпълнение на процедурата по чл.414а от ГПК, заявителят е изразил становище, че
потвърждава плащането на главницата и мораторната лихва, но не и на разноските по
делото, поради което желае издаване на изпълнителен лист за тях.
ЕРС е постановил частично обжалваното пред въззивния съд определение, с което е
обезсилил издадената заповед за изпълнение в частта на главницата и лихвата, оставил е без
разглеждане възражението по чл.414 от ГПК и без уважение възражението на длъжника по
чл.414а от ГПК в частта за разноските в общ размер 325 лв.
При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е
процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно. В този
смисъл съдът не споделя възражението на заявителя, че частната жалба не е подадена в
срока за обжалване на заповедта, съгласно чл.413 от ГПК, тъй като в случая обжалването е
насочено против определението на ЕРС, с което е оставено без уважение възражение на
длъжника по чл.414а от ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по
следните съображения:
В настоящия случай въззивният съд преценя за правилен и законосъобразен
извода на районния съд относно това, че длъжникът в действителност е станал повод за
завеждане на заповедно производство. Съгласно чл.414а, ал.1 ГПК длъжникът, който е
изпълнил задължението си в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение,
може да възрази писмено срещу нея с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично
задължението си. По този начин е постъпил длъжникът-частен жалбоподател като е и
приложил доказателства за изпълнението – платежно нареждане за кредитен превод за
сумата 80,05 лв. /главница и мораторна лихва/, платени на заявителя, който не оспорва
това обстоятелство, на 14.03.2022 г. Заявителят е взел становище в срок и съдът се е
произнасъл по възражението и постъпилото становище като правилно е преценил, че с
поведението си длъжникът е дал повод за предявяване на вземането и не е обезсилил
заповедта в частта за разноските. Плащането на вземането от длъжника безспорно е
направено след депозиране на заявлението в съда на 1.03.2022 г. и в срока за
изпълнение по заповедта от 4.03.2022 г. Именно извънпроцесуалното поведение на
длъжника – да не изпълни задължението си по шест фактури, издадени девет месеца
преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е причина за образуване на
заповедното производство. Съгласно чл.84 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В
издадените от „А1 България“ ЕАД фактури за стойността на месечните такси и ползвани
услуги от „ЕКО-БУЛ-ТУР“ ЕООД е посочен, както периода на фактуриране, така и
крайният срок за плащане /падеж/, поради което за кредитора не съществува задължението
по чл.84 ал.2 от ЗЗД да отправи покана до длъжника за плащане и едва след това да се счете,
2
че той е изпаднал в забава. От всичко изложено следва извода, че длъжникът е станал
причина за завеждане на заповедното производство от кредитора, поради което същият му
дължи разноски за това производство. Размерът на присъденото адвокатско възнаграждение
от 300 лв. е съобразен с разпоредбата на чл.7 ал.7 вр.чл.7 ал.1 т.1 от НМРАВ – при интерес
до 1000 лв., възнаграждението е 300 лв., което води до неоснователност на възражението и
относно размера на разноските на заявителя.
При това положение, както ЕРС е достигнал до този извод частната жалба срещу
определението в частта на разноските следва да бъде оставена без уважение.
На основание изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ЕКО-БУЛ-ТУР“ ЕООД, ЕИК
*********, гр.Елхово, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ № 12 чрез управител Ж.И.В. против
определение № 422/15.08.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 76/2022 г. по описа на ЕРС в
частта, с която съдът е оставил без уважение възражението на дружеството в частта за
разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3