РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. ХАСКОВО, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО в закрито заседание на тринадесети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500551 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437 ал. 1 вр. чл. 435 ал. 1 т. 1
от ГПК .
Образувано е по жалба от „Агропионер“ АД – с. ***, община ***
Хасковска област, подадена чрез адв. Т.К. против постановление от
13.08.2021 година на ДСИ при Районен съд Свиленград по изп.д. № 90/2021
година, с взискател – „Агропионер“ АД и длъжници Г. М. Г. и Д. А. Г. –
двамата от с. ***. С този акт на ДСИ е уважено искането на длъжниците за
намаляване поради прекомерност на приетия размер на разноските за
адвокатски хонорар, претендирани от взискателя. Жалбоподателят-взискател
твърди, че адвокатският хонорар не е прекомерен, тъй като работата на
адвоката се е изразила не само в образуване на изпълнителното дело, но и в
прилагане на изпълнителен способ – възбрана. С тези и останалите доводи,
изложени във въззивната жалба, моли за отмяна на атакуваното
постановление като неправилно.
В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК ответниците по жалбата –
длъжници в изпълнителното производство Г. М. Г. и Д. А. Г. подават писмено
1
възражение срещу жалбата. Настояват, че са заплатили цялото задължение по
изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение. Поради това не било
необходимо налагането на възбрана или извършването на каквито и да било
други изпълнителни действия. Следователно, заплатеното на упълномощения
от взискателя адвокат възнаграждение било прекомерно спрямо действително
извършената работа по процесуално представителство в изпълнителното
производство. Поради това правилно разноските били намалени от ДСИ до
установения минимум. Правят искане за оставяне жалбата без уважение и
потвърждаване на обжалваното постановление.
ДСИ в писмените си мотиви изразява становище за
недопустимост на жалбата поради необжалваемост на издаденото от него
постановление.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди направените доводи и
прецени материалите по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
Изпълнителното производство по изп.дело № 90/2021 по описа
на СИС при Районен съд - Свиленград е образувано по молба от
„Агропионер“ АД – с. ***, подадена чрез упълномощен адвокат Т.К. от АК-
Хасково. Ведно с молбата е представен изпълнителен лист, издаден на
18.04.2019 година по силата на решение № 274/06.12.2018 година по гр.д. №
240/2018 година по описа на РС-Свиленград, влязло в законна сила на
09.04.2019 година и отнасящ се за задължението на Г. М. Г. и Д. А. Г. да
заплатят на взискателя „Агропионер“ АД сумата 542, 93 лева – разноски пред
първата инстанция и сумата 400 лева – разноски за въззивното производство
по горепосоченото дело.
С молбата за образуване на изпълнителното производство
взискателят е поискал ДСИ да пристъпи към принудително изпълнение на
вземането и да приложи изпълнителни способи – налагане на възбрана,
извършване на опис и изнасяне на публична продан на описания в молбата
недвижим имот. Заявена е и претенция за събиране от длъжниците на
направените от взискателя разноски за изпълнителното производство. В
подкрепа на твърденията си за понесени разноски взискателят е представил
договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. Т.К. Видно от
2
договора, дружеството е заплатило на адв. К. възнаграждение за
представителство му в изпълнителното производство в размер на 500 лева, в
брой.
Изпълнителното производство е образувано на 30.07.2021 година. С
разпореждане от 02.08.2021 година ДСИ е постановил да се изпратят на
длъжниците покани за доброволно изпълнение, да се включат в поканите
разноските по изпълнението – 20 лева за образуване на изпълнителното дело
и 500 лева – за заплатения от взискателя адвокатски хонорар. В същото време
съдебният изпълнител е оставил без движение молбата на взискателя в частта
на искането за налагане на възбрана, като е дал указания за внасяне на
държавна такса.
На 05.08.2021 година поканите за доброволно изпълнение са били
връчени и на двамата длъжници. А на 12.08.2021 година, 10.40 часа в
канцеларията на СИС при РС-Хасково е била подадена молба от длъжника Г.
М. Г. за приемане на доказателства за пълно погасяване на задължението по
изпълнителния лист – в размер общо 942,93 лева, както и за намаляване на
разноските на взискателя под формата на заплатено адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност. Към молбата е приложено копие от
банков документ, потвърждаващ извършеното по сметката на СИС към РС-
Свиленград плащане на сумата 942,93 лева.
На същата дата – 12.08.2021 година, ДСИ е констатирал, че таксата за
налагане на възбраната е внесена и скицата е представена, поради което е
издал разпореждане за налагане на възбрана върху имота на длъжниците. А с
атакуваното постановление от 13.08.2021 година ДСИ е констатирал
извършеното от длъжниците плащане в срока за доброволно изпълнение и е
намерил искането им за намаляване размера на адвокатското възнаграждение
за основателно поради липса на необходимост да бъдат извършвани други
изпълнителни действия за събиране на дължимото на взискателя вземане.
С молба от 19.08.2021 година длъжникът Г.М. И. е представил в
канцеларията на СИС към РС-Свиленград доказателства за заплащането на
още 250 лева, като е разяснил, че сумата се отнася за погасяване на
разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение и заплатени такси.
3
При така установената фактическа обстановка съдът приема следните
правни изводи.
По допустимостта на жалбата:
Атакуваният от жалбоподателя акт на ДСИ следва да се цени като такъв
за разглеждане и уважаване на възражението за прекомерност на адвокатско
възнаграждение по чл. 78 ал. 5 ГПК. При тази преценка съдът изхожда от
същността на произнасянето и последиците, които то поражда. А те на
практика са идентични с последиците, които би имало едно постановление за
разноски в частта на произнасяне по чл. 78 ал. 5 ГПК за прекомерност на
адвокатския хонорар. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно
производство и уредбата му в Част І от ГПК е относима както за исковия
процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство. При
общия исков процес е предвидена изрична процедура по допълване и
изменение на постановеното решение именно в частта за разноските, а освен
това е дадена изрична възможност за обжалването на новото решение (чл. 248
ГПК), докато такива не са уредени в раздела за изпълнителното производство.
Произнасянето на съдебния изпълнител по искането за изменение на
разноските в изпълнителното производство и намаляване или отказ да бъде
намалено приетото адвокатско възнаграждение не е същинско изпълнително
действие, тъй като не е насочено към осъществяване на притезанието по
изпълнителното основание. Въпреки това, доколкото разпоредбата на чл. 435
ал. 1 т. 1 от ГПК предоставя на взискателя правото да обжалва отказа на
съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие (в
конкретния случай – да събере претендираните разноски), настоящият
съдебен състав приема, че на същото основание може да бъде обжалвано и
постановлението, с което е уважено възражението на длъжника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Следователно жалбата е
подадена против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител,
изхожда от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен
интерес от обжалването и е подадена в законоустановения срок, поради което
съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната
4
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Тази норма е приложима и в изпълнителното производство, като компетентен
да се произнесе по молбата за намаляване на адвокатското възнаграждение
поради прекомерност е съдебният изпълнител.
От доказателствата по делото се установява, че длъжниците са погасили
задължението си към взискателя, произтичащо от изпълнителния лист,
изцяло, чрез надлежно плащане, извършено на 12.08.2021 година.
Държавният съдебен изпълнител е бил уведомен за извършеното плащане
своевременно – отново на 12.08.2021 година. Целта на образуване на
изпълнителното производство – събиране на вземането, за което взискателят
разполага с изпълнителен титул, е била постигната само с изпращане на
покани за доброволно изпълнение: длъжниците са платили в срока за
доброволно изпълнение, при това почти веднага след получаване на поканите.
От тук, преминаване към следващите, поискани от взискателя, изпълнителни
действия, не е било необходимо, като това се отнася и за налагане на възбрана
върху собствения на длъжниците недвижим имот.
Повече от това, независимо от липса на влязъл в законна сила акт на
съдебния изпълнител за разноските, длъжникът е предплатил такива в размер
на 250 лева – за покриване на разходите на взискателя за адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и за заплатени от него
такси. Следователно, по изпълнителното производство не се очаква
предприемане на други изпълнителни действия, които да бъдат искани или
контролирани от взискателя. Няма очевидна причина за начисляване на
допълнителни такси от съдебния изпълнител, които да имат предимство при
погасяване и така да поставят в нужда взискателя отново да иска насочване
на изпълнение върху имуществото на длъжниците. От там - не се очаква
процесуалният представител на взискателя да полага труд по настоящото
изпълнително дело, като работата му се е ограничила в рамките на
подготовката и подаване на молба за образуване на изпълнителното дело.
Като съобрази гореизложеното съдът приема, че заплатеният от
5
взискателя на упълномощения от него адвокат хонорар в размер на 500 лева
действително е прекомерен спрямо фактическата и правна сложност и обема
на действията по конкретното изпълнително дело. Противно на доводите на
жалбоподателя, намаляването на възнаграждението на основание чл. 78 ал. 5
от ГПК няма да бъде в разрез с чл. 36 от Закона за адвокатурата. Както вече
бе посочено по-горе, действията на адвоката се отнасят само за подготовка и
образуване на изпълнителното производство, без да има причина да се очаква
по-нататъшно процесуално представителство, защита и съдействие на
въззивника и извършване действия с цел удовлетворяване на парично
вземане. Следователно, приложимата хипотеза е тази по чл. 10 ал. 1 т. 1 от
Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатские
възнаграждения, която предвижда минимално възнаграждение за образуване
на изпълнително дело – 200 лева. Поради това и предвид действителната
фактическа и правна сложност на делото, възнаграждението на
упълномощения от взискателя адвокат следва да бъде намалено поради
прекомерност, до установения в чл. 10 ал. 1 т. 1 от Наредбата размер, а
именно – 200 лева.
Държавният съдебен изпълнител, постановил атакувания акт, е стигнал
до същия извод, поради което жалбата срещу постановлението се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Страните нямат искания за присъждане за разноски за настоящото
производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Агропионер“ АД – с. ***,
община ***, Хасковска област против постановление от 13.08.2021 година на
ДСИ при Районен съд - Свиленград по изп.д. № 90/2021 година, с което на
основание чл. 78 ал. 5 от ГПК е уважено възражението на длъжниците за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и са намалени разноските на
взискателя за същото от 500 лева на 200 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7