Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… 2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІ състав, в публично заседание на осми декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия : ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Деница Кръстева
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов
адм. д. №2294 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с приложението на чл. 1, ал.1 и чл. 4
от ЗОДОВ.
Инициирано е по искова молба от И.А.И.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, адв. И.З. с правно основание чл.
1 от ЗОДОВ.
Претендира се за
присъждане обезщетение в общ размер от 600
лв. за претърпени от лицето имуществени
вреди – сторените разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за две съдебни
инстанция – при разглеждане на производствата по АНД №13656169/2016 г. по описа
на РС – Варна, заведено от ищеца в производството в качеството му на
жалбоподател срещу издадения му електронен фиш серия К №1364235/02.10.2016 г.,
с който е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение по ЗДвП, както и
свързаното с въззивното производство КАНД №1369/2017 г. на Административен съд
– Варна. Твърди се, че в рамките на двете производства са направени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., по 300 лв. за всяко от тях.
Сочи, че съобразно нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за вредите, причинени от техни незаконосъобразни актове, действия
или бездействия. Вредите във връзка с
посоченото незаконосъобразно административно-наказателно производство за ищеца
се изразяват в направените от него разходи за адвокатска защита в
производствата. Предвид това моли да бъде осъдено МВР – Варна заплати
причинените му имуществени вреди в размер на 600 лв. представляващи адвокатски
възнаграждение по посочените по-горе съдебни производства, ведно със законната
лихва върху сумата от предявяване на иска до момента нейното изплащане. Моли да
бъде осъден ответника да заплати и сторените от ищеца в производството такси и
разноски.
Ответникът
– ОД на МВР - Варна не е подал писмен отговор.
На
датата на съдебното заседание се явява
представител на ищеца, който сочи, че поддържа ИМ така, както е била предявена.
За ответника се явява главен юрисконсулт Г.. Последният намира, че иска е
неоснователен и недоказан и моли ИМ да бъде оставена без уважение. В условия на
евентуалност моли да бъде намалено адвокатското възнаграждение до предвиденият
в закона минимум.
Представителят
на ВОП счита иска за основателен и доказан и пледира съдът да го уважи. Сочи,
че е налице незаконосъобразен акт – електронен фиш отменен при обжалването му в
съдебно производство. Има имуществени вреди настъпили в резултат на посоченият
електронен фиш.
Настоящият съдебен състав, като анализира
доказателствата и съобрази доводите на страните с данните по
делото, приема следното:
Искът
е предявен от активно легитимирана страна, срещу надлежен ответник и преди
настъпване на преклузията по чл. 110 от ЗЗД, приложим съгласно препратката
на §1 от ЗОДОВ, поради което съдът го
счита за допустим.
Разгледан
по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.
Фактите по случая са следните: С Решение № 583/22.03.2017 г., постановено по АНД № 5615/2016 г. от на ВРС е потвърден електронен фиш серия К №1364235, с който на И.А.И., ЕГН ********** е било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. На основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
В производството пред ВРС ищецът е ползвал правна защита и
съдействие от адвокат, за което е платил договореното възнаграждение
в размер от 300 лв. Видно от съдържанието на договора за правна защита и
съдействие приложен на л. 5 от АНД №5615/2016 г. възнаграждението
е заплатено напълно и в брой на
датата на подписване на договора – 14.06.2016 г.
С
решение № 1292/12.07.2017 г., постановено
по КНАД № 1369/2017 г. на Административен съд Варна въззивното решение е
отменено, а обжалваният в производството електронен фиш е бил отменен. Тъй като
това решение е окончателно крайният резултат от водене на производството е
отмяната на електронния фиш. В рамките на касационното производство е
представен нов договор за правна защита и съдействия, сключен на 24.04.2017 г.,
от съдържанието на който може да се установи, че за водене на производството
пред касационната инстанция на датата на сключване на договора са били
заплатени напълно и в брой 300 лв. като адвокатско възнаграждение.
Така
изложените факти се установяват по делото и не са оспорени от ответника. Становището
на представителя на ответника, изразено в съдебно заседание е, че молбата е
неоснователна, но последният не обсъжда никакви факти, касаещи настоящия правен
спор – т.е. оспорването е бланкетно.
Предвид изложеното спорът в производството не е по фактите, а по
правото и то с бланкетно твърдение, че искът е неоснователен без да се сочи,
защо съдът следва да приеме, че е неоснователен. В крайна сметка тук важи
общото правило валидно за исковите производства, че в доказателствена тежест на
всяка от страните е да установи онези факти, които са благоприятни за нея.
Предвид това в доказателствена тежест на ищеца е да установи налице ли е
кумулативното наличие на всички изискуеми законови предпоставки за ангажиране
на имуществената отговорност на Държавата по специалния ред на ЗОДОВ, най-вече
- налице ли е отменен поради незаконосъобразност административен акт, в
настоящият случай – електронен фиш.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е
възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ се включват следните елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се
прилага субсидиарно, предвид чл. 203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посоченият фактически
състав не може да бъде ангажирана отговорността на държавата на основание чл. 1
от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за кумулативното наличие на тези три
елемента е възложена изцяло на ищеца.
Съгласно
Тълкувателно
постановление № 2/2014 от 19 май 2015 г., по тълкувателно дело № 2 по описа за
2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора
колегия на ВАС, дейността по административно наказване по естеството си е
правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на
правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на
състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на
решаването.
Електронният фиш, като резултат от упражнената дейност
по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това,
основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на
извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване
не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да се тълкува
ограничително като приложното ѝ поле да се ограничи до административните актове,
издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с
оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния
обхват.
Независимо, че електронния
фиш не е индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен
орган, представлява властнически акт и въпреки, че поражда наказателно правни
последици, е правен резултат от административна дейност по осъществяване на
една от формите на юридическа отговорност. Неговото издаване е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно
наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на
административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност.
От друга страна законодателят
не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото
искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно издаден административен акт, действия или бездействия в
рамките на административно наказване, то и претенцията за обезщетяване на направени разноски
в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г.,
постановено по ТД №2 по описа за 2016 г. на ВАС, при предявени пред административните
съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от същия закон.
В
разглеждания случай с отмяната на издадения срещу ищеца електронен фиш с
влязло в сила съдебно решение е изпълнена първата и най-съществена
предпоставка, за ангажиране на
отговорността - наличие незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред.
Относно
втората предпоставка – наличие на имуществена вреда вследствие на
незаконосъобразно упражнена административна дейност, събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин, че с фактическото плащане на уговорения
адвокатски хонорар за производствата водени пред ВРС и
Административен съд – Варна за ищеца са
настъпили имуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от
издадени електронен фиш, отменен като незаконосъобразен.
Направените разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с воденото въззивно производство следва да бъдат квалифицирани като реално причинени вреди, произтичащи непосредствено от отменения поради незаконосъобразност административен акт.
С оглед изложеното
от фактическа и правна страна,
съдът намира за доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответника на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 203 от АПК. Предявеният
иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен в
пълния претендиран общ размер от 600 лв.
Предвид изхода от спора
и своевременно направеното от процесуалния
представител на ищеца искане за присъждане на разноските, сторени по настоящото
производство съдът намира същото за основателнто. Представеният по делото
договор за правна защита и съдействие удостоверява плащане от страна на ищеца
на сумата от 400 лв. за адвокатски хонорар за водене на производството. От
страна на ответника обаче е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. След като съдът намери, че производството по
делото не представлява особена фактическа и правна сложност намери, че
възражението за прекомерност е основателно и следва да бъде намалено същото до
предвидения в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като сумата от 300 лв. за адвокатски хонорар всъщност е
най-малката възможна да бъде присъдена по производства с материален интерес.
Освен разноски за адвокат ищецът следва да бъде обезщетен и за заплатените от
него 10 лв. по сметка на Административен съд Варна за държавна такса,
определена от съда съобразно изискванията на чл.2а, ал.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс. Т.е. ответника следва да заплати на ищеца като разноски в
производството сумата от 310 лв.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР - Варна да заплати на И.А.И., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес ***, адв. И.З. сумата от 600 (шестстотин) лева, представляващи обезщетение
за претърпени имуществени вреди - сторени от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение по АНД № 5615/2016 г. по описа на РС - Варна,
в размер на 300 (триста) лева и по КНАД № 1369/2017 г. на
Административен съд Варна, в размер на 300 (триста) лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна да заплати на И.А.И., ЕГН **********, гр. Варна сумата от 310 (триста и десет) лева, представляващи направените в производството разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: