Р Е Ш Е Н И Е
№ ……/ 09.09.2020 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито съдебно заседание на двадесет и шести август през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА
МИЛЕВА
При
участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа
докладваното от председателя адм.д. № 300/2020 г. по описа на АС –
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с
чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на "К.-****" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.
„*********“ №**, ет.1, офис, представлявано от
управителя В.Ж.Г.
- Л., против Заповед №ФК – С431-0033706/10.03.2020 г. на началника на отдел "Оперативни дейности"
София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "а" и чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС спрямо дружеството е наложена принудителна административна мярка
/ПАМ/ - запечатване на търговски обект: павилион за палачинки, находящ се в гр.
София, парк „Заимов“, стопанисван от "К.-****" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни.
Жалбоподателят твърди, че
обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е наложена без да са налице
предвидените от законодателя материалноправни предпоставки. Релевират се
доводи, че наложената ПАМ не е съобразена с целта на закона. Излагат се и
подробни доводи относно продължителността на срока, както и несъразмерност на
наложената ПАМ на констатираното нарушение. Иска
отмяна на обжалваната заповед и присъждане на сторените в производството
разноски.
В
с.з., оспорващият се представлява от адв. Т.П.– ВАК, която поддържа изложеното
в жалбата. Излагат се подробни съображения, че заповедта не съответства на
целите на закона и че за жалбоподателя ще настъпят огромни вреди, ако заповедта
бъде изпълнена.
Ответната страна - началникът
на отдел "Оперативни дейности" София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, не излага
становище по жалбата.
Съдът, при преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 03.03.2020 г. в 12,30 часа, органи по приходите в отдел "Оперативни
дейности" София
при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП,
извършили проверка на търговски обект - павилион за палачинки, находящ се в гр.
София, парк „Заимов“, стопанисван от "К.-****" ЕООД. При
проверката е
установено, че при извършена контролна покупка, по време на проведено
наблюдение от страна на органи на приходите на две палачинки с кашкавал и
сирене на стойност 8.00 лева не била издадена фискална касова бележка от
въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство - DATECS DP 150 с инд. № на ФУ DT734496 и ФП № 02734496. Изведена била
КЛЕН за периода на 03.03.2020 г. от която се установява, че липсва фискален бон на
стойност 8.00 ледва. Извършена била проверка на разчетените обороти
и на касовата наличност, при която било установено: касова наличност по ФУ – 1 лв; фактическа наличност – 120 лв; разлика
– 119
лв. Резултатите от проверката били отразени в Протокол №
0033706/03.03.2020 г., подписан от работници на дружеството – пекар и
продавач.
При така установените в хода на
проверката факти е прието, че "К.-****" ЕООД е извършило нарушение на чл. 25, ал. 1, вр.чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1
от ЗДДС, поради което на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗДДС и чл. 187 от ЗДДС със Заповед №ФК – с431-0033706/10.03.2020 г. началникът на отдел "Оперативни дейности" София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП наложил
ПАМ "запечатване на търговски обект": павилион за палачинки, находящ се в гр.
София, парк „Заимов“, стопанисван от "К.-****" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни.
В заповедта са изложени мотиви,
че при определяне на продължителността на мярката са взети предвид констатираното
нарушение, което винаги води до негативни последици за фиска, тай като не се
отчитат приходите и се стига до отклонение от данъчното облагане; начина и вида
на организиране на отчетността, при положение, че търговеца отдавна извършва
търговска дейност; възможността за извършване на ново нарушение. Прието е, че
определения срок е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция
за преустановяване на лошите практики в обекта.
Предвид установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна - адресата на процесната ПАМ, в законоустановения 14-дневен срок /видно
от разписка на л.8-гръб, заповедта е
връчена на жалбоподателя на 22.06.2020 г., а жалбата е подадена до Административен съд Варна на 25.06.2020 г./ и е ДОПУСТИМА.
Видно от Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10,
ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите и чл. 186, ал. 3 и,
ал. 4 от ЗДДС, началниците на отдели "Оперативни дейности" в Главна
дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, са оправомощени да издават
заповеди за налагане на принудителни административни мерки "запечатване на
обект" по чл. 186 от ЗДДС, поради което обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган и не страда от пороци, влечащи нейната нищожност.
В хода на административното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Всички действия
на органите по приходите по извършване на проверката и установяване на
нарушението са документирани по надлежния ред - с ПИП № 0033706/03.03.2020 г., съставен в присъствието на Д.М.Г.– пекар и С.Д.З.-
продавач, в протокола са посочени проверените документи, както и
събраните при проверката доказателства.
Разгледана по същество жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори, че ПАМ е наложена
за нарушение на чл. 25, ал. 1, вр.чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., т.к. при
извършване на контролна покупка на 2 бр. палачинки на стойност 8.00 лв., не е издадена касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта
фискално устройство.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, в сяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или
чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
За нарушения на посочените разпоредби
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция.
Отделно от налагането на глобата или имуществената санкция, разпоредбата на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка
- "запечатване на обект за срок до 30 дни", като в конкретния случай
е установена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗДДС -
не е спазен реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба.
Принудителната административна
мярка е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната
от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се
извършва в съответствие с характера ѝ във всяка една от хипотезите на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1, буква
"а" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно
действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя.
Следва да се има предвид, че
във всички случаи изводът, че съществува такава възможност трябва да е
мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни данни, от които може да
се изведе обоснован извод, че нарушителят може да извърши друго административно
нарушение. Това е така, тъй като заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията за форма установени с АПК. Съгласно разпоредбата на
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в акта следва да се съдържат фактическите и
правните основания за неговото издаване. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от
оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството ѝ на
индивидуален административен акт следва да отговаря на всички законови
изисквания. По аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
необходимостта от налагане на ПАМ следва да е обоснована от АНО съобразно
преследваната от закона цел. В тежест на административният орган е да установи
всички фактически основания, породили необходимостта от налагане на ПАМ, при
това именно за определения в заповедта срок.
Настоящият съдебен състав
преценява, че нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ е установено по
безспорен начин. Съгласно ПИП за извършената
покупка на
две палачинки на стойност 8.00 лв. не е издаден фискален бон от функциониращото в обекта фискално
устройство. Този факт се установява от приложените по административната преписка
дневен финансов отчет, КЛЕН и опис на паричните средства в касата към момента
на започване на проверката, според които
продажба на такава стойност не е регистрирана.
Протоколът за извършената
проверка е съставен от органите по приходите съобразно правомощията им по чл.
12, ал. 1, т. 1 от ДОПК и документира извършените от тях действия по реда на
чл. 110, ал. 4 от ДОПК. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК протоколът, съставен по
установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на
правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и
изявления и установените факти и обстоятелства. В този смисъл ПИП удостоверява
не само действията на контролните органи, но и установените в хода на
проверката факти и обстоятелства по смисъла на чл. 50, ал. 1 ДОПК. Съставеният
при проверката протокол установява с доказателствената сила на официален
документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК установените от приходните органи факти
и обстоятелства, а именно, че при извършено заплащане на стока на стойност 8.00 лв., не е издаден фискален бон от въведения в
експлоатация в обекта ЕКАФП. Извършването на продажбата на палачинки и приемането на плащането за тях в размер на 8.00 лв. се потвърждава и от самия жалбоподател, който по същество не оспорва
извършването на нарушението.
При така надлежно установените
факти правилно административният орган е приел, че е нарушен редът и начинът за
документиране на извършените продажби.
Както сочи разпоредбата на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС, ПАМ се налага независимо от предвидените санкции, а от
друга страна, органът по приходите действа при обвързана компетентност, т.е.
при констатирано нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е длъжен да наложи ПАМ - В
този смисъл и Решение на ВАС № 10323/05.10.2016 г. по адм. д. № 8979/2015г;
Решение на ВАС № 14/02.01.2019 г. по адм. д. № 8328/2018г; Решение на ВАС №
6201/23.04.2019 г. по адм. д. № 12785/2018г; Решение № 9274/18.06.2019 г. по
адм. д. № 1903/2019 г.
Основателно е оплакването на
жалбоподателя, че срокът на действие на наложената ПАМ не е мотивиран и
съответно е определен в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.
Въпреки че при констатирано
нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС административният орган действа при
обвързана компетентност, относно срока за прилагане на ПАМ в рамките на
законоустановения в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС максимум до 30-дни, издателят на
акта действа при условията на оперативна самостоятелност и е длъжен да изложи
конкретните обстоятелства, които са го мотивирали да определи конкретния срок
на ПАМ. В случая мотивите относно продължителността на срока са изложени на почти цяла страница от обжалваната заповед, с което изискването за
форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК се явява спазено.
Следва обаче да се има предвид,
че задължението за мотивиране в контекста на същественото изискване за форма,
трябва да се различава от въпроса за обосноваността на мотивите, свързан със
законността по същество на оспорения акт. Мотивите трябва да са съобразени с
естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат
съображенията на административния орган, който го издава, така, че да дадат
възможност на засегнатите/заинтересованите от акта лица да се запознаят с
основанията за налагане на съответната мярка, а на съда - да упражни ефективен
контрол за законосъобразност.
В конкретния случай е прието,
че срокът за запечатване от 14 дни - ориентиран към средата на определения в
закона максимален срок, се обосновава от: констатираното нарушение, което винаги
води до негативни последици за фиска, тай като не се отчитат приходите и се
стига до отклонение от данъчното облагане; начина и вида на организиране на
отчетността, при положение, че търговеца отдавна извършва търговска дейност;
възможността за извършване на ново нарушение. Прието е, че определения срок е
съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване
на лошите практики в обекта.
Така изложените съображения
досежно срока на запечатване не кореспондират с установените при проверката
факти,
а и отделно от това същите не са конкретни.
Размерът на неотчетената
продажба и наличието на разлика между разчетената по ФУ и фактическата касова
наличност, безспорно са обстоятелства относими към преценката за тежестта на
нарушението и съответно към срока на действие на ПАМ. В случая обаче неотчетената
продажба е на стойност 8.00
лв. Не е описан начина на организиране на отчетността на
търговеца, който да води до отклонение от данъчно облагане, а еднократното
неизпълнение на задължението за документиране на продажба не представлява
такова описание.
Не
се твърди от административния орган да са извършени други нарушения от
дружеството или да има установени публични задължения, които евентуално да
обосноват по-високата обществена опасност на нарушението и съответно по-дълъг срок на запечатване.
Твърдението,
че дружеството отдавна извършва търговска дейност и следва да е наясно с
конкретните изисквания за нея, също не може да се определи като съображение за
продължителността на мярката, още повече, че дружеството е регистрирано през
2019 година.
Останалите изложени съображения
относно възможността от извършване на ново нарушение и целената превенция са
принципни такива, относими за всяка принудителна мярка по чл. 22 от ЗАНН и са
неотносими към срока, за която същата се прилага.
Липсата на мотиви относно срока
на мярката при наличие на материалните предпоставки за нейното прилагане
опорочава административния акт, доколкото препятства преценката за съразмерност
по чл. 6 от АПК, а в хипотезата на чл. 6, ал. 5 АПК, когато вредите са
несъизмерими с преследваната цел, органът по приходите следва да се въздържи от
издаване на утежняващия административен акт - В този смисъл Решение на ВАС №
7228/31.05.2018 г. по адм. д. № 12287/2017г; Решение на ВАС № 13650/08.11.2018
г. по адм. д. № 9808/2018г; Решение на ВАС № 5345/10.04.2019 г. по адм. д. №
15668/2018г; Решение на ВАС № 2527/20.02.2019 г. по адм. д. № 11270/2018г;
Решение на ВАС № 6302/24.04.2019 г. по адм. д. № 14235/2018г;
При този изход на спора в полза
на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, в размер на 50 лв. за държавна такса.
Водим от горното, Административен съд Добрич, V състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на "К.-****" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.
„*********“ №**, ет.1, офис, представлявано от
управителя В.Ж.Г.
- Л., Заповед №ФК – С431-0033706/10.03.2020 г. на началника на отдел "Оперативни дейности"
София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "а" и чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС спрямо дружеството е наложена принудителна административна мярка
/ПАМ/ - запечатване на търговски обект: павилион за палачинки, находящ се в гр.
София, парк „Заимов“, стопанисван от "К.-****" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни.
ОСЪЖДА Национална агенция
за приходите да заплати на "К.-****" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.
„*********“ №**, ет.1, офис, представлявано от
управителя В.Ж.Г.
- Л. разноски за производството в размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: