№ 93
гр. Ловеч, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. В.
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20244310100618 по описа за 2024 година
Установителен иск за придобиване на поземлен имот по давност на основание чл.124 от
ГПК във връзка с чл.79 от ЗС, насрещна искова претенция на основание чл.124, ал.1 от ГПК и
възражение по реда на чл.76 от ЗН, направено с насрещната искова претенция.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от И. П. П. от с.****,
**************** действащ чрез пълномощника си адв.П. К. от АК-гр.Ловеч против С. П. В. от
гр.Габрово, в която изтъква, че на 20.04.2017 год. с договор за дарение, обективиран в нотариален
акт №65, том 1, нот. дело №53/2017 год. на Нотариус с peг.№139 при PC-гр.Ловеч, Н. Х., майката
му П. И. П., ЕГН-********** му дарила следния недвижим имот :
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 58308.180.239 по кадастрална карта и
кадастралните регистри на с.****, одобрени със Заповед №РД-18-41/18.03.2008 год. на
Изпълнителния Директор на АГКК. Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо поземления имот е от 02.11.2023 год. Адрес на поземления имот : с.****,
Област-гр.Ловеч, ул.“******** Площ на имота от 798 кв.м, с трайно предназначение на
територията - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до10м/,
предишен идентификатор - няма, с номер по предходен план - 239, квартал 69, парцел 4, при съседи
: 75054.900.1418, 75054.900.1416, 75054.900.1415, 58308.180.240, 58308.180.237, 58308.180.572,
58308.180.565, заедно с построените в имота :
1.Сграда с идентификатор 58308.180.239.1 със застроена площ от 50 кв.м., брой етажи
един, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна.
2.Сграда с идентификатор 58308.180.239.2 със застроена площ от 23 кв.м., брой етажи
един, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна.
3.Сграда с идентификатор 58308.180.239.3 със застроена площ от 23 кв.м, брой етажи
1
един, с предназначение - селскостопанска сграда.
Твърди, че на 14.11.2023 год. му е връчена нотариална покана от ответницата, с която го
канела да се яви пред Нотариус Цветослав Лазаров и да предаде ключовете на имота и сградите,
тъй като тя е собственик по наследство на 1/2 идеална част от имота или да й заплаща обезщетение
по 100,00 лева ежемесечно. Това било изненада за него, тъй като имота му е дарен от майка му П.
И. П., ЕГН-********** през 2017 година, той живеел в този имот от 2004 год., а на 02.06.2014 год.
е регистриран в този имот, видно от удостоверение за настоящ адрес и никой не е идвал да спори,
че е собственик на имота, никой, освен него и неговата майка не е владял имота, не е заплащал
данъци за имота, видно от представените приходни квитанции от 1998 год. до 2024 год.
Заявява, че майка му живее и владее този имот от 1995 година, когато с нотариален акт
№61/1995 год. **** и съпругата му ******* ******* В. й прехвърлят срещу задължение и
издръжка гореописаният имот. От този момент майката му живее и владее имота и полага всички
грижи за прехвърлителите.
Ответницата на 02.11.2023 год. се е вписала като собственик на 1/2 идеална част от имота
в АГКК-гр.Ловеч, на основание съдебен акт №204/22.05.2001 год. на ОС-гр.Ловеч, решение, с
което договорът за гледане и издръжка от 05.12.1995 год. е развален на основание чл.87, ал.3 от
ЗЗД.
Ищецът пояснява също, че майка му П. И. П. живее и владее имота и полагала всички
грижи за прехвърлителите, считано от 1995 година до смъртта им. **** е починал през 2003 год., а
съпругата му ******* ******* В. през 1998 год. След тяхната смърт тя е продължила да живее и
владее непрекъснато имота, както и е плащала данъците за имота до 2017 год., след което ги
плащал той. Заявява, че никой от наследниците не се е интересувал от имота, не е спорил за имота,
не е идвал да я безпокои, тя е владяла имота явно, спокойно и непрекъснато до 2017 год., когато го
дарила на него. Считано от 2017 год. той владее имота явно, спокойно и непрекъснато до
настоящия момент. Ответницата не е идвала и не се е интересувала от имота.
Цитира разпоредбата на чл.82 от ЗС, съгласно която владелецът може да присъедини към
своето владение и владението на праводателя си.
Позовава се на присъединяването на владението на неговата майка продължило от 2003
год. до 2017 год. върху процесният имот, към владението упражнявано от ищеца от 02.06.2014 год.,
датата на регистрацията му по настоящ адрес в имота, и от 20.04.2017 год. до настоящия момент,
върху процесният имот са изтекли предвидените в ЗС срокове за придобиване на имота по давност -
10 години, поради което и се позовава на придобиване на имота и по давност.
Тъй като не е знаел, за делата и постановените решения относно имота, счита, че е
добросъвестен владелец, като за целта се аргументира с текста на чл.70 от ЗС, а именно, че
владелецът е добросъвестен когато владее на правно основание годно да го направи собственик, без
да знае, че праводателят му не е собственик. Позовава се и на чл.79 от ЗС, който предвижда, че ако
владелецът е добросъвестен правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на пет години, поради което счита, че е собственик на имота и на това основание -
непрекъснато владение в продължение на пет години - от 2017 год. до 2023 год.
Поради всичко изложено по-горе за него е налице правен интерес от предявяване на
настоящата искова претенция със следния петитум :
Моли да бъдат призовани на съд и след като приеме, че искът му е процесуално допустим,
основателен и доказан, да постанови решение, с което да признае за установено, на основание
2
чл.124 ГПК, по отношение на ответницата С. П. В., ЕГН- **********, че той ищецът И. П. П. е
собственик на процесния имот по силата на изтекла в негова полза придобивна давност - 10 години
/владението от неговата майка продължило от 2003 год. до 2017 год. и от 2017 год. до 2023 год.
владението осъществено от него/ или 5 годишна давност /за времето от 2017 год. до 2023 год./ и по
силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт №65, том 1, нот. дело №53/2017 год. на
Нотариус с peг.№139 при PC-гр.Ловеч, Н. Х..
Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от С. П. В., чрез
пълномощника й адв.М. П., в който последната от името на доверителката си оспорва исковата
молба и я намира неоснователна и недоказана, в частта, в която се твърди, че ищецът е владял по
давност притежаваната от ответницата по наследство от ******** ****** ½ идеална част от ПИ
№58308.180.239 по КККР-с.**** и намиращите се в него сгради с идентификатори
№58308.180.239.1, №58308.180.239.2 и №58308.180.239.3 по КККР. Счита, че в случая имотът е в
режим на съсобственост, възникнала от наследствено правоприемство между наследниците на
******** ******. Заявява, че исковата претенция на ищеца до размер на ½ идеална част от имота,
която е била в собственост на майка му като наследник по заместване на ******** ****** не се
оспорва от доверителката й. Тя не е дала повод за предявяване на такъв иск срещу нея, аргумент, за
което е и изпратената от ответницата нот.покана рег.№5945/2023 год., том I, Акт 158.
По отношение на останалата ½ идеална част, която е собственост по наследство на
ответницата от фактическа страна счита, че предявените при условията на евентуалност искове са
неоснователни и се основават на невярно представени факти и обстоятелства, предвид следното :
От влязло в сила на 01.04.2002 год. съдебно решение №204 по гр.дело №446/1999 год. по описа на
ОС-гр.Ловеч е безпорно, че процесният имот и сгради е бил в наследството на ******** ******
при неговата смърт през 2003 год. По силата на съдебното решение, влязло в сила на 01.04.2002
год. по гр.дело №390/1997 год. на РС-гр.Ловеч давност в полза на П. П., считано от 1995 год. до
2002 год. не е текла съгласно чл.116б и чл.115ж от ЗЗД. Не е спорно също така, че след смъртта на
******** ****** между П. П. и С. П. доброволна делба за процесният имот и сградите не е
извършвана. Ответницата никога не се е съгласявала по никакъв начин наследственият от ********
****** имот да остане в дял само на ищеца или за неговата майка. Заявява, че такива разговори не
са водени между тях. В периода 2001 год.-2021 год. ответницата не е била наясно кой, чрез кого и
на какво основание обитава част от имота и сградите. Точно когато братовчедка й е водила съдебен
спор с ******** ****** за този имот в периода 2002 год.-2003 год. тя е била изцяло заета с
отглеждане на дъщеря си в гр.Габрово. Никой от роднините на ******** ****** не е бил уведомен
за смъртта му. След това кога точно и по каква причина П. П. е започнала да обитава жилищната
сграда в имота, ответницата не е била наясно. Не й е било известно и какви точно са били
намеренията на П. П. спрямо същия имот. До 2023 год. тя не е знаела, че има дял в същия имот и
сгради. От това, че жилищната сграда и част от имота се обитавали в периода 2003 год.-2017 год.
от П. П. и след 2017 год. от И. П., ответницата не е имало как да узнае, че имотът е в наследството
на ******** ****** и роднините й ползвайки жилищната сграда са имали за цел да присвоят
нейния дял в двора и сградите. Никой от тях не й е казвал нищо по този въпрос. През 2009 год.
бащата на С. П. дори е имал намерение да извърши регулационни и кадастрални изменения в
кадастралните и регулационните планове по отношение на част от ПИ №58308.180.239 по КККР-
с.****, който някога е бил на неговия баща.
3
Затова през периода 2003 год.-2017 год. П. П. и да е имала фактическа власт върху имота
и сградите, тя не ги е държала изцяло за себе си и за нея не е изтекла 10 годишната придобивна
давност по смисъла на чл.79 от ЗС на явно владение, каквото твърди ищеца. Майката на ищеца
дори да е имала някакво субективно намерение да свои целия имот за себе си в периода 2003 год.-
2017 год. тя не го е направила достояние до своите роднини, които е знаела, че също имат права в
него - ТР №1/06.08.2012 год. на ВКС по т.д.№1/2012 год., ОСГК, Решение №483/06.06.2012 год. на
ВКС по гр.дело №558/2011 год., I г.о., ГК/.
Счита, че през 2017 год. П. П. е била напълно наясно, че не е придобила по давност имота
и сградите, като това нейно извънсъдебно признание се съдържа в нотариален акт за дарение №22,
том 5, дело 862, вх.№2016 от 20.04.2017 год. на СВ-гр.Ловеч, който не е издаден на основание
титул, удостоверяващ собственост за придобивна давност в полза на дарителката, а е издаден на
основание нямащия никакво вещно действие нотариален акт 61, том VI, дело 2284 от 05.12.1995
год. на РС-гр.Ловеч за гледане и издръжка. Самият факт, че П. П. е затаила пред Нотариуса, че е
имало дело за дарявания от нея имот, на сина й сочи, че към онзи момент е имала незаконна цел да
скрие от трети лица, че имотът е в наследствена съсобственост между наследниците на ********
******. В случая, ако не е това, че дарението е извършено от несобственик, счита, че този акт би
бил нищожен, съгласно чл.226 от ЗЗД. Както на ищеца, така и на майка му е било известно какъв
точно е резултата от обжалването пред ВКС по гр.дело №745/2001 год. П. П. много добре е знаела,
че първоинстанционното решение по гр.дело №390/1997 год. е обжалвано пред ОС-гр.Ловеч,
защото лично се е явявала в заседание по гр.дело №446/1999 год. пред този съд лично и чрез
адв.Дамянов. В това отношение твърди, че на основание чл.135, ал.3 и чл.88, ал.2 от ЗЗД, знанието
на ищеца, че майка му към 20.04.2017 год. не притежавала целия имот, се предполага до доказване
на противното. Намира за абсурдно житейски погледнато да се даде вяра на ищцовото твърдение,
че той не е разбрал, че в периода 1997 год.-2002 год. майка му води гр.дело за имота в с.****, след
като тя от ******** ****** е била отстранявана и гонена от имота докато е траело делото.
Предвид изложеното дотук счита исковата претенция на И. П., че същият присъединява на
основание договор за дарение изтекла давност по чл.79 от ЗС в полза на майка му в периода 2003
год.-2017 год. спрямо ½ идеална част от имота и сградите, собственост на ответницата за
неоснователна, тъй като чл.82 от ЗС не намира приложение спрямо него. В случая с нотариалния
акт за дарение ищецът не е влязъл във владение на ½ идеална част от имота и сградите,
собственост на ответницата с нейното съгласие и знание.
На самостоятелно основание ответницата оспорва, че ищецът приемайки от майка си
дарствения й акт от 20.04.2017 год. е имал качество на добросъвестен владелец съгласно чл.70, ал.1
от ЗС за наследените от С. П. ½ идеална част от имота и сградите, тъй като намира, че дарението е
извършено в нарушение на забраната на чл.76 от ЗН и е относително недействително спрямо
ответницата. В случая ответницата упражнява правото си по чл.76 от ЗН посредством
установителен инцидентен иск, който е обвързан и обуславящ за собственическия иск на ищеца по
чл.124 от ГПК.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответницата С. П.
В. сезира съда с насрещен иск, предявен срещу И. П. П. и П. И. П. с посочено правно основание
чл.124 от ГПК във връзка с чл.76 от ЗН и цена на иска – 2 880,80 лв., в който навежда твърдения, че
с първия ответник са страни по гр.дело №618/2024 год. по описа на РС-гр.Ловеч, образувано по
негова искова молба с правно основание чл.124 от ГПК, с която иска да бъде признат за собственик
на ПИ №58308.180.239 по КККР с.****, одобрена със Заповед №РД-18-41/18.03.2008 год. на ИД на
4
АГКК, заедно с намиращите се в него сгради с ид. №58308.180.239.1, ид.№58308.180.239.2 и ид.
№58308.180.239.4 по КККР, с адм. адрес : с.****-5542, ул.“*********, Община-гр.Ловеч по силата
на изтекла в негова полза давност от 10 години, започната от неговата майка в периода 2003-2017
год. и продължила от него в периода 2017 год.-2023 год. или на основание изтекла в негова полза 5
годишна давност в периода от 2017 год.-2023 год., установено на основание договор за дарение.
С подадената насрещна искова молба ищцата твърди, че И. П. не може да се легитимира за
собственик по давност съгласно чл.79 във връзка с чл.82 от ЗС или евентуално такава по чл.70, ал.1
от ЗС спрямо притежаваната от С. П. ½ идеална част от горепосочения имот и сгради, които
насрещната ищца е придобила в собственост по наследствено правоприемство от ******** ******,
ЕГН-**********, тъй като при извършения от П. П. дарствен акт с нот.акт №22, том 5, дело 862,
вх.№2016 от 20.04.2017 год. на СВ-гр.Ловеч спрямо И. П. не се е сбъднало условието на чл.76 от
ЗН по отношение на описаните в нот.акт №22, том 5, дело 862, вх.№2016 от 20.04.2017 год. на
СВ.гр.Ловеч за дарение имот и сгради.
Заявява, че след 2002 год. до смъртта си на 01.08.2003 год. ******** ******, ЕГН-
********** не се е разпореждал с имота и сградите, затова те съгласно чл.8 от ЗН са преминали в
наследство на низходящите на неговата сестра ***** В. **********, починала на 21.06.1998 год. и
********* ****** ******, починал на 26.09.1998 год. Според удостоверение за наследници
№55/13.11.2023 год., на основание чл.8, ал.4 и ал.1 от ЗН, негови наследници по заместване сега са
насрещната ищца в качеството си на дъщеря на ****, ЕГН-**********, единствен син на брата
********* ****** ******, починал на 26.09.1998 год. и втората ответница П. П., наследяваща
своята майка, т.е. дъщерята на починалата сестра ***** В. **********. Поземленият имот и
сградите до смъртта на ******** ******, ЕГН-********** през 2003 год. са били негова
собственост, съгласно нот.акт №6, том 6 от 30.10.1995 год., в който е било удостоверено това негово
право и по силата на влязло в сила на 01.04.2002 год. решение №204 по гр.дело №446/1999 год. по
описа на ОС-гр.Ловеч. През 1995 год. с нот.акт 61, том VI, дело 2284 от 05.12.1995 год. на РС-
гр.Ловеч за гледане и издръжка ******** ******, ЕГН-********** е прехвърлил имота на П. П., но
след съдебното му разваляне през 2002 год. с цитираното по-горе решение, съгласно чл.87, ал.3 във
връзка с чл.88 от ЗЗД, имотът и сградите през 2002 год. са се върнали обратно в неговата
собственост, считано от 1995 год. След смъртта на ******** ******, ЕГН-********** този негов
имот и сгради не е бил поделян между неговите наследници.
Ищцата споменава също, че в хода на нотариалното производство, проведено през 2017
год. пред Нотариус Н. Х., завършило с издаване на нот.акт №22, том 5, дело 862, вх.
№2016/20.04.2017 год. на СВ-гр.Ловеч П. П. е извършила акт на разпореждане с имота и сградите,
легитимирайки се пред Нотариуса за собственик с нот.акт 61, том VI, дело 2284 от 05.12.1995 год.
на РС-гр.Ловеч, който не е имал вещно действие. Затова, че дарителката П. П. към същият момент
не е била собственик на целия имот, заедно с намиращите се в него сгради и същият е бил в
наследствена съсобственост между наследниците на ******** ******, ЕГН-**********
извършеният от нея дарствен акт с него в полза на сина й И. П., намира за относително
недействителен, на основание чл.76 от ЗН спрямо С. П., тъй като последната не е била участник в
нотариалното производство по издаване на нот.акт №22, том 5, дело 862, вх.№2016/20.04.2017 год.
на СВ-гр.Ловеч и не се е разпоредила със своята идеална част в имота и сградите и затова е
легитимирана да предяви настоящият иск по чл.124 от ГПК във връзка с чл.76 от ЗН, явяващ се
преюдициален и обуславящ спрямо иска за собственост по гр.дело №618/2024 год. на РС-гр.Ловеч,
заведен срещу нея от И. П. за нейната ½ идеална част в имота и сградите, чиято собственост тя не е
5
изгубила. Без да се реши спорът отосително недействителен ли е сключеният между ответниците
по насрещния иск договор за дарение, съгласно чл.76 от ЗН, спрямо насрещната ищца С. В., в
случая твърди, че е невъзможно по гр.дело №618/2024 год. по описа на РС-гр.Ловеч да се извърши
преценка какво е владението на И. П. на основание същия договор за дарение. Обстоятелството, че
П. П. не е страна по гр.дело №618/2024 год. по описа на РС-гр.Ловеч не е пречка искът на С. П. да
се предяви срещу нея и да се съедини за общо гледане с исковата претенция на И. П. по гр.дело
№618/2024 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
Моли съда след като се убеди в истинността на сочените от нея обстоятелства, да
постанови решение, с което на основание чл.124 от ГПК, да признае С. П. В. спрямо П. И. П. и И.
П. П., за собственик по наследствено правоприемство от ****, ЕГН-**********, починал на
01.08.2003 год. на ½ идеална част от ПИ №58308.180.239 по КККР с.****, одобрена със Заповед
№РД-18-41/18.03.2008 год. на ИД на АГКК, с адм. адрес : с.****-5542, ул.“*********,
**************** с площ на имота от 798 кв.м., с трайно предназначение на територията
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., предишен идентификатор
няма, номер по предходен план 239, кв.69, парцел 4, при съседи : 75054.900.1418; 75054.900.1416;
75054.900.1415; 58308.180.240; 58308.180.237; 58308.180.572; 58308.180.565, заедно с построените
в имота сгради : Сграда с ид.58308.180.239.1, със застроена площ 50 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение жилищна сграда – еднофамилна, Сграда с ид.58308.180.239.2 със застроена площ
23 кв.м., брой етажи 1, с предназначение жилищна сграда – еднофамилна и Сграда с ид.
58308.180.239.4 със застроена площ 23 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – селскостопанска
сграда, както и да обяви, на основание чл.76 от ЗН, за относително недействителен спрямо С. П. В.
Договор за дарение, сключен между П. И. П. и И. П. П., обективиран в нот.акт №65, том 1, дело 53
от 2017 год. на Нотариус Н. Х., рег.№139 с район на действие РС-гр.Ловеч, вписан в СВ №22, том
5, дело 862, вх.№2016/20.04.2017 год. на СВ-гр.Ловеч до размера на ½ идеална част от
наследствените права на ищцата в гореописания ПИ с ид.№58308.180.239 по КККР с.**** и сгради
с ид.№58308.180.239.1, ид.№58308.180.239.2 и ид.№58308.180.239.4 по КККР, предмет на нот.акт
за дарение.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът по насрещният иск И. П. П., чрез
пълномощника си адв.П. К. оспорва предявените искове и ги намира за неоснователни и
недоказани по подробно изложени съображения. Пояснява, че майка му владее и живее в имота от
1995 год., когато с нот.акт №61/1995 год. **** и съпругата му ******* ******* В. го прехвърлят на
майка му срещу задължение за гледане и издръжка. От този момент майка му живее и владее имота
и полага всички грижи за прехвърлителите. Ищцата по насрещният иск на 02.11.2023 год. се е
вписала като собственик на 1/2 идеални части от имота в АГКК-гр.Ловеч, на основание съдебен акт
№204/22.05.2001 год. на ОС-гр.Ловеч, с което договорът за гледане и издръжка от 05.12.1995 год. е
развален, на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД. Заявява, че майка му П. И. П. живее, владее имота и
полага всички грижи за прехвърлителите от 1995 год., продължава след развалянето на договора за
гледане и издръжка до смъртта на ****, който е починал през 2003 год., а съпругата му *******
******* В. умира през 1998 год. След тяхната смърт тя е продължила да живее и владее
непрекъснато имота, както и е плащала данъците за имота до 2017 год., след което ги плаща той.
Никой от наследниците не се е интересувал от имота, не е спорил за него, не е идвал да я безпокои,
тя е владяла същия явно, спокойно и непрекъснато до 2017 год., когато го дарява на него. Считано
от 2017 год. той владее имота явно, спокойно и непрекъснато до настоящия момент, като С. В. не е
идвала и не е интересувала от имота.
6
Относно иска за обявяване на относителна недействителност, по реда на чл.76 от ЗН, на
договор за дарение, обективиран в нот.акт №65, том 1, дело 53/2017 год. на Нотариус Н. Х., рег.
№139 с район на действие РС-гр.Ловеч, вписан в СВ №22, том 5, дело 862, вх.№2016/20.04.2017
год. на СВ-гр.Ловеч, го намира за неоснователен. Счита, че не следва да намира приложение
нормата на чл.76 от ЗН, тъй като възражението по чл.76 от ЗН представлява защитна функция,
насочена към сънаследниците в спора относно ликвидиране на съсобствеността, възникнала от
наследяване.
Ответницата П. И. П. депозира отговор на насрещната искова молба, чрез пълномощника
си адв.Х. С., в който последният от името на доверителката си намира иска за допустим спрямо
първия ответник, а по отношение на втория – недопустим, излагайки подробни съображения от
фактическа и правна страна.
Видно от Определение №708/22.07.2024 год. е съдът е приел за съвместно разглеждане в
настоящото исково производство насрещната искова молба на С. П. В. срещу И. П. П. и П. И. П. с
посочено правно основание чл.124 от ГПК във връзка с чл.76 от ЗН.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и се представлява от
пълномощника си адв.К., която от името на доверителя си поддържа исковата молба, както и
отговора на насрещната искова молба. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата С. В., че доверителят й е собственик на процесният имот
по силата на изтекла в негова полза придобивна давност от 10 години. Моли съда да не уважава
насрещната искова претенция, която счита за неоснователна и недоказана. Претендира на
доверителя й да се присъдят и съдебно-деловодните разноски.
Ответницата С. П. В., редовно призована, се явява лично и с адв.П., като последната от
името на доверителката си поддържа отговора на исковата молба и предявеният насрещен иск,
приет за съвместно разглеждане от съда в настоящото исково производство. Пледира съдът да се
произнесе с решение, с което да уважи насрещния иск, който са предявили и на това основание да
отхвърли ищцовата претенция. Счита, че процесният имот е бил наследствен и е наследствен, като
този факт до 2023 год. не е бил известен на доверителката й. Тя не е могла и не е имало по какъвто
и да е начин да разбере, че сделката, с която ******** ****** П. е прехвърлил имота на П. И., на
нейната братовчедка, е съдебно развалена. По тази причина до м.септември 2023 год.
доверителката й е била неспособна да предприеме каквито и да е действия в своя защита. По
делото станало ясно, че доверителката й не живее постоянно и трайно в съседния имот, който е на
баща й и не е имала впечатление какво се случва в наследствения имот, като за същия се установи
категорично и безпорно, че колкото е владян от ищеца, толкова е владян до 2023 год. от С. В. по
причина, че в двора не са извършвани никакви действия. Същият е бил изоставен буренясал и
всички действия по неговата фактическа промяна започват след като доверителката й изпраща
нотариална покана до И. П.. Едва тогава тя разбира, че за този имот има претенция той да е негов
собственик. Доколкото последният оспорва нейната наследствена част, за нея е налице правен
интерес от предявяване на настоящия насрещен иск.
Претендира за присъждането на сторените по делото разноски, като прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, ако са налице предпоставки затова.
Ответницата П. И. П., редовно призована, се явява лично с пълномощника си адв.Х.С.,
който моли съда да уважи исковата претенция и да отхвърли насрещният иск, с който е сезиран.
Заявява, че ответницата не е идвала в процесният имот, не е полагала никакви грижи за имота и е
7
прекъснала владението за повече от шест месеца. Претендира за присъждане на разноски в полза
на доверителката му, като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на адв.П. –
пълномощник на С. В..
Първоинстанционният съд като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на процесуалните представители на страните, поотделно и в тяхната
съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и
съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено
следното от фактическа страна :
Безпорно по делото е, че П. И. П. и С. П. В. се явяват наследници по закон на **** е б.ж. на
с.****, **************** починал на 01.08.2003 год., като съответно П. И. П. е внучка на ***** В.
**********, починала на 21.06.1998 год. /сестра на общия наследодател ****/, а С. П. В. – внучка
на ********* ****** ******, починал на 26.09.1998 год. /брат на общия наследодател на страните
****/, който факт се установява от удостоверение за наследници изх.№21/29.03.2024 год. на
Населено място-с.****, Община-гр.Ловеч. От същото удостоверение за наследници се разбира, че
общият наследодател на страните **** не е оставил след смъртта си свои деца или низходящи, а
братя и сестри, чиито наследници се явяват ответниците по делото.
Приживе, на 05.12.1995 год., **** лично и като пълномощник на съпругата си *******
******* В. прехвърля на П. И. П. следния свой собствен и на упълномощителката си недвижим
имот : Дворно място в с.****, **************** Област-гр.Ловеч, цялото около 770 кв.м.,
представляващо парцел IV, пл.№239 в кв.69 по регулационния план на селото, с уредени
регулационни отношения, заедно с находящите се в него жилищна сграда, лятна кухня, плевня,
хамбар и други постройки, подобрения и насаждения, при съседи на мястото : от две страни улици,
********* ****** ****** и наследниците на ************ срещу услугите, помощта и
уважението, които приемателката П. И. П. е оказала до днес на прехвърлителите **** и *******
******* В., както и срещу задължението на приемателката да продължи да оказва грижи, помощ,
услуги, гледане и уважение на прехвърлителите **** и съпругата му ******* ******* В. до края на
техния живот, които задължения приемателката П. И. П. е оказала и ще оказва на прехвърлителите
лично или чрез членовете на своето домакинство, за което като доказателство по делото е
представено копие на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане №61, том VI, дело 2284/1995 год. на Нотариус при РС-гр.Ловеч.
При условията на цитирания по-горе договор прехвърлителите **** и съпругата му *******
******* В. са си запазили правото на ползване и обитаване на прехвърляемия имот до края на своя
живот, заедно или поотделно /т.II на нотариалния акт/.
Приемателката П. И. П., съгласно т.III на нотариалния акт, е заявила, че приема описания по-
горе недвижим имот срещу услугите, помощта, грижите и уважението, които тя е оказвала на
прехвърлителите до днес, както и срещу задължението да продължи да оказва грижи, помощ,
услуги, гледане и уважение на прехвърлителите до края на техния живот и при условията на т.II на
настоящия акт.
Установява се от служебно изисканото и приложено като доказателство по делото гр.дело
№390/1997 год. по описа на РС-гр.Ловеч, че по същото е постановено съдебно решение
№715/10.12.1997 год., с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от **** и ******* ******* В. против
******** И. П. и ******** ********** П. иск за разваляне на договор за издръжка и гледане с
правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, сключен на 05.12.1995 год. с нотариален акт №61, том VI,
8
дело 2284/1995 год. на Нотариус при РС-гр.Ловеч, по силата на който първите двама са продали на
вторите двама, собствения си недвижим имот, находящ се в с.****, **************** а именно :
Дворно място, цялото от около 770 кв.м., представляващо парцел IV, пл.№239 в кв.69 по
регулационния план на селото, с уредени регулационни отношения, заедно с находящите се в него
жилищна сграда, лятна кухня, плевня, хамбар и други постройки, подобрения и насаждения, при
съседи на мястото : от две страни улици, ********* ****** ****** и наследници на ************
срещу услугите, помощта и уважението, които приемателката П. И. П. е оказала до тогава на
прехвърлителите **** и ******* ******* В., както и срещу задължението на приемателката да
продължи да оказва грижи, помощ, услуги, гледане и уважение на прехвърлителите **** и
съпругата му ******* ******* В. до края на техния живот, които задължения приемателката П. И.
П. е оказала и ще оказва на прехвърлителите лично или чрез членовете на своето домакинство, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
С решение №274/15.07.1998 год. по гр.дело №125/1998 год. ОС-гр.Ловеч е оставил в сила
решение №715/10.12.1997 год., постановено по гр.дело №390/1997 год. на РС-гр.Ловеч.
Постановено е решение №850/11.10.1999 год. по дело №969/1998 год., с което ВКС на
Република България, е отменил решението на ОС-гр.Ловеч №274/15.07.1998 год., постановено по
гр.дело №125/1998 год. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-гр.Ловеч.
ОС-гр.Ловеч се е произнесъл със съдебно решение №204/22.05.2001 год., постановено по
гр.дело №446/1999 год., с което е отменил като неправилно съдебно решение №715/10.12.1997 год.
по гр.дело №390/1997 год. на РС-гр.Ловеч, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявеният от **** против ******** И. П. и ******** ********** П. иск с правно
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане от 05.12.1995 год. по
нот.акт №61, н.д.№2284/1995 год. на РС-гр.Ловеч до размер на 265/268 идеални части от следния
недвижим имот : Дворно място в с.****, цялото от 770 кв.м., представляващо парцел 4, пл.№239 в
кв.69 по регулационния план на селото, с уредени регулационни отношения, заедно с находящите
се в него жилищна сграда, лятна кухня, плевня, хамбар и други постройки и подобрения и
насаждения, при съседи на мястото : от две страни улици, ********* ****** ****** и
наследниците на ************ и вместо него е постановил : РАЗВАЛИЛ е, по реда на чл.87, ал.3 от
ЗЗД, договора за издръжка и гледане, сключен на 05.12.1995 год. по нот.акт №61, н.д.№2284/1995
год. на РС-гр.Ловеч, между **** от с.****, Област-гр.Ловеч и ******** И. П. от с.****, Област-
гр.Ловеч, по силата на който първия е прехвърлил на втората 265/268 идеални части от следния
недвижим имот : Дворно място в с.****, цялото от 770 кв.м., представляващо парцел 4, пл.№239 в
кв.69 по регулационния план на селото, с уредени регулационни отношения, заедно с находящите
се в него жилищна сграда, лятна кухня, плевня, хамбар и други постройки и подобрения и
насаждения, при съседи на мястото : от две страни улици, ********* ****** ****** и
наследниците на ************, срещу задължението на ******** И. да продължи да оказва грижи,
помощ, услуги, гледане и уважение на прехвърлителя до края на живота му.
Оставил е в сила, като правилно и законосъобразно съдебно решение №715/10.12.1997 год.
по гр.дело №390/1997 год. на РС-гр.Ловеч в останалата му част.
Решение №204/22.05.2001 год. по гр.дело №446/1999 год. по описа на ОС-гр.Ловеч е
оставено в сила в уважената част на предявения иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД с решение
№65/01.04.2002 год. по дело №745/2001 год. по описа на ВКС на Република България. Така
постановеното касационно решение е окончателно и е влязло в сила в деня на постановяването му
9
– 01.04.2002 год.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот №65, том I, рег.№968, дело №53/20.04.2017
год. на Н. Х. – Нотариус с район на действие – съдебния район на РС-гр.Ловеч, вписана в регистъра
на НК под №139, който нотариален акт е вписан в СВ-гр.Ловеч с вх.рег.№2016/20.04.2017 год., Акт
№22, том 5, дело №862, П. И. П. и ******** ********** П. са дарили на сина си И. П. П. следния
недвижим имот, а именно : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 58308.180.239 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с.****, **************** Област-гр.Ловеч, одобрени със
Заповед №РД-18-41/18.03.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед : няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес : с.****, п.к.5542, ул.“*********, с
площ на имота 798 кв.м., съгласно скица №15-140938/29.03.2017 год. на СГКК-гр.Ловеч, трайно
предназначение на територията : Урбанизирана, начин на трайно ползване : Ниско застрояване /до
10 м/, стар идентификатор : няма, номер по предходен план : 239, квартал : 69, парцел IV, при
съседи на поземления имот : поземлени имоти с идентификатори : 58308.180.240; 58308.180.237;
58308.180.572; 58308.180.565, заедно с попадащите в този имот сгради :
1.Сграда с идентификатор 58308.180.239.1 със застроена площ 50 кв.м., брой етажи : 1,
предназначение : Жилищна сграда – еднофамилна;
2.Сграда с идентификатор 58308.180.239.2 със застроена площ 23 кв.м., брой етажи : 1,
предназначение : Жилищна сграда – еднофамилна;
3.Сграда с идентификатор 58308.180.239.4 със застроена площ 23 кв.м., брой етажи : 1,
предназначение : Селскостопанска сграда.
Относно актуалният статут на цитирания по-горе имот като доказателство по делото е
представена скица на поземлен имот №15-1282856/04.12.2023 год. за имот с идентификатор
58308.180.239 на СГКК-гр.Ловеч, в която за собственици по данни от КРНИ са посочени лицата :
И. П. П., за който няма данни за идеалните части, чл.53, ал.2 от ЗКИР – нот.акт №22 том 5, рег.2016,
дело 862 от 20.04.2017 год., издаден от СВ-гр.Ловеч и **** – ид.част 265/268 от правото на
собственост, чл.53, ал.2 от ЗКИР, съдебен акт №204/22.05.2001 год., издаден от ОС-гр.Ловеч.
Ответницата по делото С. П. В., представлявана чрез адв.М. П. е отправила нотариална
покана рег.№5945/13.11.2023 год., чрез Нотариус Цветослав Лазаров, рег.№138, до ищеца И. П. П.,
за следното : Съгласно чл.8, ал.4 от ЗН С. П. В. е наследник на ****, ЕГН-**********, от който
след неговата смърт на 01.08.2003 год. по закон е получила в наследство ½ идеална част от негов
поземлен имот №58308.180.239 по КККР с.****, одобрена със Заповед №РД-18-41/18.03.2008 год.
на ИД на АГКК, заедно с ½ идеална част от намиращите се в него сгради с ид.№58308.180.239.1,
ид.№58308.180.239.2 и ид.№58308.180.239.3 по КККР, с административен адрес : с.****, п.к.5542,
ул.“*********.
В началото на 2021 год. братът на ответника – ******************** П. П. е заблудил
госпожа В. да съдейства на майка му за сключване на договор за делба с рег.№1255, акт 116, том II,
вх.№133/15.03.2021 год. на СВ-гр.Ловеч, с мотиви, че С. В. не е призована да наследява ****. За
оказаното от нея съдействие във връзка с договора за делба по силата на устно обещание майката
на ответника е трябвало да й прехвърли своя неопределена част от гореописания имот, намираща
се около полусрутения и незаснет в КККР на с.**** хамбар. Тогава г-жа В. смятала, че същият
имот е собственост на майката на ответника съгласно нотариален акт за гледане и издръжка №61,
том VI, дело 2284 от 05.12.1995 на РС-гр.Ловеч, с който **** й е го прехвърлил. След
неизпълнение на това задължение да получи неопределената част от имота, г-жа В. някъде през
10
м.септември 2023 год. научила, че договорът за гледане и издръжка в нот.акт №61, том VI, дело
2284 от 05.12.1995 год. с влязло в сила на 01.04.2002 год. решение по гр.дело №446/1999 год. по
описа на ОС-гр.Ловеч е развален, а тя е сред кръга на наследниците на ****.
С оглед на тези обстоятелства, с настоящата покана И. П. П. е уведомен, че актът на
дарение, обективиран в нотариален акт №22, том 5, дело 862, вх.№2016 от 20.04.2017 год. на СВ-
гр.Ловеч, извършен от майка му спрямо него, като нейн син, въз основа на съдебно разваления
договор, оформен в нотариален акт №61, том VI, дело 2284 от 05.12.1995 год. на РС-гр.Ловеч, е
непротивопоставим на г-жа В.. След това дарение, за което тя не е знаела и не е съгласна, тя остава
собственик на своите ½ идеални части от гореописания имот и сгради, наследени от ****. Ето защо
ответницата по делото е счела, че след като ищецът по настоящото дело и адресат на нотариалната
покана, ползва целия имот и сгради, то той извършва тези действия без основание. Затова, че е
лишил С. В. от възможност реално да ползва своята собствена 1/2 идеална част от имота и сградите
и си служи със собствените й идеални части единствено той й дължи обезщетение в размер на
100,00 лева, което ежемесечно до всяко 30-то число, считано от получаване на настоящата покана,
следва да й превежда по конкретно посочена **********а сметка в „Банка ДСК“АД.
В нотариалната покана е посочено още, че ако занапред И. П. П. не желае сам да ползва
целия имот и намиращите се в него сгради, в седемдневен срок от получаване на настоящата
покана, но не по-късно от четиринадесет дена от неговото изтичане, С. П. В. го кани да се яви в
кантората на Нотариус Цветослав Лазаров, рег.№138, в гр.Ловеч, бул.“България“№2, Център, за да
предаде ключ/ключовете за имота и сградите в него. В същият ден, в който се яви в кантората на
Нотариуса следва да даде обяснения кога иска с протокол да въведе във владение г-жа В. в
собствените й идеални части и/или на какво основание ползва целия имот и сгради.
При неизпълнение на някое от гореизброните искания, адресата на нотариалната покана е
известен, че г-жа В. смята да потърси защита по съдебен ред на своите права в имота и сградите. В
този случай настоящата покана е адресирано до него писмено поискване, съгласно чл.31, ал.2 от
ЗС, за ежемесечно заплащане на обезщетение в размер на сумата от 100,00 лева за ползата, от която
е лишена от собствените й идеални части, с неограничено действие занапред.
Съставен е Констативен протокол №172, том I, рег.№6331/30.11.2023 год., с който
помощник-нотариусът по заместване Лилия Нинова при нотариус Цветослав Лазаров, вписан в
регистъра на Нотариалната камара под рег.№138, с район на действие РС-гр.Ловеч, в кантората му
в гр.Ловеч, бул.“България“№2, в 15,00 часа, след като са се явили адв.М. П. – пълномощник на С.
П. В. – подател на нотариална покана акт №158, том I, рег.№5945/13.11.2023 год. на помощник-
нотариус по заместване Лилия Нинова при нотариус Цветослав Лазаров, вписан в регистъра на
Нотариалната камара под рег.№138, с район на действие РС-гр.Ловеч и И. П. П. – получател на
същата нотариална покана, и след като се е уверила в тяхната самоличност, дееспособност и
представителна власт, страните са заявили :
И. П. П., че не дължи наем и няма да плаща наем, тъй като е собственик на целия имот.
Собственик е на целия имот и го владее от 30 години.
М. П. е посочила, че И. П. дължи исканото обезщетение и не е собственик на целия имот, а
на ½ идеална част“.
Констативният протокол е прочетен на страните и след като те са го одобрили, е подписан
от тях и от помощник-нотариуса по заместване.
Ищецът по делото е представил като доказателство удостоверение за настоящ адрес изх.
11
№1/08.01.2024 год. на Населено място-с.****, Община-гр.Ловеч относно твърдението си в исковата
молба, че считано от 02.06.2014 год. той има заявен последен настоящ адрес в с.****,
**************** ул.“*********.
Именно за имотът на адрес : с.****, **************** ул.“*********, към
доказателствения материал по делото се приобщени приходни квитанции за заплатена такса на
имота и такса битови отпадъци от страна на И. П. П. за 2018 год., 2019 год., 2020 год.,2021 год.,
2002 год., 2023 год., 2024 год.
За 2017 год., 2012 год., 2013 год., 2011 год., данъците са платени от ******** **********
П., а за 2012 год., 2013 год., фигурира и името на П. И. П..
С отговора на исковата молба ответницата по делото С. П. В. е представила като
доказателства по делото копие от удостоверение за раждане на името на нейната дъщеря Петя
Костадинова Атанасова, родена на 29.06.2001 год. в гр.Габрово.
С отговора на насрещната искова молба И. П. П. е приложил като доказателство по делото
молба, подадена от ****, ЕГН-**********, до РС-гр.Габрово, затова, че на основание чл.49 от ЗН,
се отказва от наследството на чичо си ****, ЕГН-**********, б.ж. на с.****, ****************
починал на 01.08.2003 год. в с.****, с акт за смърт №8/02.08.2003 год. Помолил е съдът този му
отказ да бъде вписан по надлежния ред в РС-гр.Ловеч и за извършеното му да му бъде издадено
съответното удостоверение. Молбата, която е на стр.103 от настоящото дело, е с рег.
№3254/11.09.2003 год. на Пламен Коев, Нотариус в район РС-гр.Габрово. По повод на така
депозираната молба за отказ от наследство от бащата на ответницата по делото С. П. В., съдът е
преценил, че е от съществено значение за казуса относно това има ли нейния баща, респективно тя,
като негова наследница наследствени права върху имуществото на ****, ЕГН-**********, б.ж. на
с.****, **************** починал на 01.08.2003 год. в с.****, с акт за смърт №8/02.08.2003 год.
Затова и е направена служебна справка вх.№2404/21.02.2025 год. в Книгата за приемане и отказ от
наследство в РС-гр.Ловеч, от която се установява, че за периода 2003 год.-2006 год. няма подадено
заявление от ****, ЕГН-**********, с което да заявява, че се отказва или приема наследството,
оставено от наследодателя му ****, ЕГН-**********, б.ж. на с.****, **************** починал на
01.08.2003 год.
Като доказателство по делото е приложено гр.дело №1859/2023 год. по описа на РС-
гр.Ловеч, което е образувано по искова молба на С. П. В. срещу П. И. П. и ***************, но тъй
като то касае други имоти по конкретно посочен договор за доброволна делба, съдът счита, че то е
ирелевантно за настоящото исково производство и не следва да го обсъжда в мотивите на
решението си.
От ангажираните по делото гласни доказателства на св******************** който е бил
Кмет на с.**** и живее в това село се установява, че той познава страните по делото. Знае къде се
намира процесният имот, а именно през две къщи от неговата къща, т.е. съседи са. По времето,
когато е бил Кмет на селото, майката на ищеца П. е идвала и е плащала данъците на имота от 2003
год. при него в Кметството, а преди това са им пращали списък за неплатените данъци. Свидетелят
поясни, че в имота живеела майката на ищеца П. сама, а синът й И. започнал да живее в този имот
след като се уволнил от казармата. По това време свидетелят бил Кмет на с.**** и затова уточни,
че ищецът се завърнал от казармата от 2004 год. и от тогава живее в имота, там е адресно
регистриран, като и преди да отиде войник е живял в този имот. П. го е викала в периода 2004-2005
год., за да види кухнята, която била кухня образец. Свидетелят подчерта, че през тези години никой
12
не е идвал при него да спори за този имот и чул последно сега, преди 2-3 месеца, че е имало спор
относно собствеността. Не е виждал ответницата С. и баща й, те много рядко си идвали на село,
може да са си идвали, но той не ги е виждал. Те си имат собствен имот, който граничи с въпросния
имот, съседи са и отсядат там. Ако са си идвали 2-3 пъти в годината да е било. Сега в имота живее
И., П. не е там. По думите на свидетеля И. е направил подобрения, които могат да се сравнят с
градска къща. Преди 2003 год. в имота е живяла ответницата П. П., която гледала покойния
******** ******. Тя го гледала и го хранила. Всичко каквото е било необходимо го е обслужвала.
Свидетелят уточни, че не е чувал за този договор за дарение, както и не знае да е имало спорове
между страните. С. П. не е идвала в имота. Преди две години е дошла до тях изпратила една нейна
братовчедка, за да пита къде се съхраняват документите по парцелирането и свидетелят тогава е
приказвал за първи път с нея. Не е виждал ответницата С. П. никога да влиза в имота и да работи в
този спорен имот.
Според показанията на св.***************, която живее в с.**** от 1997 год., се разбира,
че познава И., П. и С.. Знае къде се намира процесният имот, който е през една къща от нейния
имот. В процесният имот живее И., след като излезнал от казармата през 2004 год.-2005 год. Той
живеел с майка си в този имот. От 2003 год. П. живее в имота, защото тогава починал човека, на
който тя носела храна и го обслужвала, грижела се за него. И. направил подобрения в имота, тъй
като същата била малка къщичка, съборетина, а сега си личи и се вижда какво е направил. За тези
години не е виждала С. и баща й ******** да си идват, те си живеят в гр.Габрово и много рядко си
идват в с.****. Изобщо не ги е виждала. Имат една братовчедка, при нея ако отидат по празници
това е. По 1-2 пъти да са идвали, те си имат къща на баща й е къщата и се намира точно под къщата
на И.. Свидетелката поясни пред съда, че откакто тя е в с.**** никой не е идвал да обезпокоява П..
Често са си контактували в периода от 2002 год.-2012 год., тъй като, както свидетелката, така и П.
имали животни и си помагали, като през тези години свидетелката не е чувала и не е виждала да
имат проблем за този имот. През този период човека си живеел там в къщата, тя го обслужвала,
всичко каквото било необходимо П. правила за него. Лично тя не го е питала дали е доволен, но по
мнението й П. се грижила много за него. Виждала я е как ходи със съдинките и носи храна на
********. До последно докато е бил жив ********, според свидетелката за него единствено и само
се е грижила П. и И.. Била е на поклонението на ********, да запали свещ, но кой е бил там не си е
поставяла за цел да гледа. След смъртта на общия наследодател за имота се грижили П. и И..
Свидетелят ************** е далечен братовчед на ищеца, като пожела да даде показания
пред съда. Обясни, че живее в с.**** и познава страните. Знае къде се намира и процесният имот.
Къщите са им съседни на граница, като са правили дувари с И.. Посочи, че в този имот И. живее от
много години, още преди да отиде в казармата и откакто се е уволнил си е в тази къща. Преди това
живеел с майка си в тази къща, като тя гледала дядо ******** и баба *******. Когато дядо
******** починал, в имота останали И. и майка му и през тези години за имота се е грижил И..
Делили са си парите, правили са каменни дувари след 2005 год.-2006 год. Никой не им е правил
спор защо правят тези дувари. Ответницата С. В. не е идвала и нищо не е казвала. И. си поддържал
имота, той си косил, като даже косял двора на С. в бащината й къща. В този имот не влизали С. и
баща й. Свидетелят подчерта, че в имота ищецът е сменил дограми, отдолу си направил бетон към
пътя, като са ходили да му помагат, да бъркат бетона. И. е ходил в имота преди да умре дядо
********, като майка му е гледала дядо ******** и баба *******. Никога не е чувал да е имало
спорове. Подчерта, че П. се е грижила за процесният имот. Не е виждал ответницата С. В. да влиза
в имота на дядо ********, те са на граница, но не я е виждал. В село много рядко я е виждал да
13
идва. Не е говорил със С., че има претенции към този имот, никога не е говорил с нея затова. Не
знае да има претенции за имота от близките на ответницата С. В..
Показания пред съда даде и св.АН.я И. *********, която знае, че настоящото дело касае
имот в с.****. Откакто починала на С. майка й, от 2019 год. понякога я е карала до нейното село
напролет или наесен да си вземе каквото има от реколтата. Ходила е на С. в къщата. Свидетелката
заяви, че не познава П. и никога не я е виждала. Само е чувала името й като комшия. До С. има имот
на П., имало врата, през която можело да се влиза в имота и миналата година м.септември 2023
год. била свободна, а сега като ходили вратата била затворена с някаква мрежа и с колове. Преди
била една полусъборена плевня, на която покривът бил съборен и предполага, че тази плевня е
използвана за храна за животни или нещо от този род. Когато са ходили преди дворът бил доста
занемарен, имало акация, тръни, личало си, че не е поддържан. Сега, когато отишли всичко било
пооправено. С. й е споменавала, че има проблем с имота, но свидетелката не е много наясно, че
имота е наследствен. Никога не е ходила, не е минавала през тази малката вратичка в другия спорен
имот. Според свидетелката този имот е от дядото на С..
Показания пред съда даде и св.****************, който е вуйчо на ответницата С. В.,
поради което и съдът ги преценява с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната тяхна заинтересованост, на основание чл.172 от ГПК, който знае за къщата, която е на
дядо ******** и тя се намира в с.**** от 1964 год. Той е ходил в това село, при тези хора и там е
работил. Като се омъжила сестра му е ходил на сборове, работил е и е рязал дръвчета. Неговата
сестра се казва *****************. Познава дядо ********, който описа като тих човек. П. е
гледала дядо ******** и той е дал на П. имота да ги гледа, но минават години и той е ходил по
съдилища, за да свали завещанието. Свидетелят е ходил миналата година /2023 год./ за последно в
този имот, като видял, че няма ограда, няма нищо. Имало геран, имало чешма. Сега имало огради.
Подчерта, че тя /П./ като знае, че е свалено завещанието тя какво прави. Лично той не е виждал
писмен документ, но е чувал. С. му е казвала, че завещанието е свалено. Дядо ******** до
последно е гледан не знае от ********, но сестра му си идвала от Габрово да му носи храна. Не е
ходил на погребението на дядо ********.
Свидетелят ***************** живее в с.**** и познава страните по делото. Знае, че
ответницата С. В. е от гр.Габрово и рядко си е идвала от гр.Габрово, в месеца може би веднъж, а
ищецът И. там си живее. Къщата си е тяхна и П. откакто си спомня от 30-40 години са ги гледали.
До последно до смъртта на баба ******* и дядо ******** се е грижила за тях П. и синът й И.. В
момента за имота се грижи И., който направил много подобрения. Не е виждал С. В. да влиза в този
двор, да копае или да облагороди нещо. В с.**** си идвала с майка си и с баща си, това да е било
през почивните дни – събота и неделя, иначе през 1-2 месеца, ако са си идвали от гр.Габрово.
Свидетелят не е чувал С. да се грижи за баба ******* и дядо ********, първо се грижила баба
***** и след това П. се грижила за тях. За дядо ******** изцяло се грижила баба ***** и П..
Свидетелят е чувал, че дядо ******** е прехвърлил имота на И.. Дядо ******** починал 2002-2003
год. и след смъртта му той си живеел в къщата, тя ги гледала с баба *******. П. си живее отделно,
като ги гледала и двамата. Наследили къщата, И. купил материали и направил подобрения и след
като починал дядо ********, те ходили, за да поддържат имота и къщата.
Свидетелят ******************** заяви, че познава И. и П., а С. когато си е идвала от
гр.Габрово, но не я познава лично и не я е виждал. С И. и П. се познава много отдавна и с брат му,
като поясни, че изцяло те се грижили за дядо ******** и баба П., те му готвили, перяли го, чистили
му къщата и всичко каквото е необходимо за едно домакинство, те се грижили за тях двамата. С. и
14
майка й са идвали някой път, но да се грижат за дядо ********, не е виждал такова нещо. И., майка
му и баба му и дядо му от много отдавна са ходили в този имот, за който се води в момента делото
и са се грижили за двамата стари хора, като главно ******** се грижила за дядо ********. Знаели,
че имота е наследствен и да остане за него, защото много грижи полагали за баба ******* и дядо
********. Бащата на С. идвал и ходил повече на лозето си с една пръскачка, но в имота на ********
не го е виждал да ходи. Те са на обща граница имотът на С. и на ********. Не е виждал С. и
нейните родители да са били в имота на дядо ********. Свидетелят не знае за такъв период, в
който П. да не се грижи за дядо ********. Тя му е носила храна и го перяла и всичко каквото е
необходимо за домакинството правила. И. и преди на почине дядо ******** е ходил в имота и с
майка си, още преди да отиде в казармата и след като се върнал направил много подобрения в
имота. След като починал дядо ******** в имота ходела главно ********, като имотът се
стопанисвал и сега се стопанисва от И.. На С. баща й не го е виждал да ходи в този имот и не е
чувал бащата на С. да изявява претенция на имота на дядо ********.
В качеството на свидетел съдът изслуша и Н. Л. Х., която работи като Нотариус и подчерта,
че няма задължение да прави справки, но е направила извадка от имотния регистър от самото
начало, от датата на сделката, че няма никакви вписвания и заличавания на този имот.
Легитимацията на П. П. е била въз основа на нотариалния акт. Никой не й е казвал, че за този
нотариален акт е водено дело и ако е имало такова нещо нямаше да свърши работа, ако е отменен.
Не си спомня такива неща да са изисквани.
По установителния иск за придобиване на процесният имот по давност, с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗС, предявен от И. П. П. срещу С. П. В..
С предявяването на този иск ищецът иска от съда да признае за установено със сила на
присъдено нещо, по отношение на ответницата С. П. В., на основание чл.124, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.79 от ЗС, че той е собственик на процесният имот по силата на изтекла в негова полза
придобивна давност – 10 години /владението на майка му продължило от 2003 год. до 2027 год. и
от 2017 год. до 2023 год. владението осъществено от него или 5 годишна давност /от 2017 год. до
2023 год./ и по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт №65, том I, нот.дело
№53/2017 год.на Нотариус с рег.№139 на НК при РС-гр.Ловеч, Н. Х..
По този иск и съгласно направения доклад по делото, съдът е разпределил
доказателствената тежест в процеса именно на ищеца И. П. П., в чиято тежест е да докаже с всички
допустими по ГПК доказателствени средства, в условията на пълно и главно доказване, че
твърденият от него факт действително се е осъществил, както и да докаже, че е собственик по
силата на давностно владение и наследство от майка му П. И. П. на процесния недвижим имот, а
също и да докаже наличието на правен интерес от сезирането на съда с този иск. Така предявеният
положителен установителен иск, според съда, е допустим, доколкото неговата функция е да брани
гражданските права само срещу това смущение, което правният спор предизвиква /§ 2 758-75 ВДА
IX 30; 562 ВДА VI 29/. Целта на установителният иск е да внесе яснота, определеност и безпорност
в гражданските отношения, като разпръсне „облаците на съмнението“, обкръжаващи спорното
право, преди да се е стигнало до по-остри форми на правонарушение. Спрямо тях установителния
иск се явява като превенция /Българско гражданско процесуално право, Живко Сталев, стр.182-
183/. Като предпоставка за допустимост на установетелния иск чл.124, ал.1 от ГПК нарочно
подчертава изискването за интерес от установяването, макар че интересът от търсената с иска
защита е процесуална предпоставка на всички искове. За да съществува интерес от предявяването
на установителен иск е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се
15
претендира отричано от него право, като всяка от двете форми на правен спор поражда нужда от
защита чрез установителен иск, защото смущава нормалното упражняване на правата на ищеца.
Такъв е и настоящият казус, доколкото се оспорва собствеността /796-67-I, Сб.65/. Интересът от
установителен иск най-добре се разкрива, когато по делото ответникът оспорва претендираното от
ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича. Никаква нужда от доказване на
интереса тогава не съществува. Когато обаче ответникът признава иска, с това интересът от
предявеният установителен иск не отпада, защото за него е решаващо извънсъдебното оспорване
/43-90-II, Б VIII 27§ 2101-95-IV, Сб.144/.
При съобразяване на петитума, с който е сезиран от страна на И. П. П. срещу С. П. В. и след
обстоен анализ на релевантните за казуса писмени доказателства съдът преценява, че в
конкретният казус приложение следва да намери императивният текст на чл.77 от ЗС, предвиждащ,
че : „Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини,
определени в закона“.
Според задължителната съдебна практика и по-конкретно Р-2266-81-I ГО, Спр.82-бр.1-с.13 :
„Щом правото на собственост е придобито валидно на едно основание, то не може да бъде
придобито по давностно владение.
Следователно позовавайки се на цитираната по-горе съдебна практика и най-вече на Раздел
VIII от ЗС – Придобиване и изгубване правото на собственост, настоящият съдия-доклачик приема,
че исковата претенция с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗС, предявена
от И. П. П. срещу С. П. В. е процесуално допустима, но по същество неоснователа и недоказана,
защото ищецът чрез представянето на документ за собственост – нотариален акт за дарение на
недвижим имот №65, том I, рег.№968, дело №53/20.04.2017 год. на Н. Х. – Нотариус с район на
действие – съдебния район на РС-гр.Ловеч, вписана в регистъра на НК под №139, който
нотариален акт е вписан в СВ-гр.Ловеч, с вх.рег.№2016 от 20.04.2017 год., Акт №22, том 5, дело
№862, доказва по несъмнен начин придобиването на правото на собственост на валидно основание
– в конкретния казус чрез правна сделка, в който смисъл и с оглед цитираното по-горе Р-2266-81-I
ГО, Спр.82-бр.1-с.13, което е актуално и не е загубило действието си и понастоящем, не може да
претендира придобиването на същия имот чрез другите законови способи, както той претендира по
давност
Исковата претенция е оспорена като неоснователна и недоказана от ответната страна, още с
отговора на исковата молба, в частта, в която се твърди че ищецът е владял по давност
притежаваната от ответницата по наследство от ******** ****** ½ идеална част от ПИ
№58308.180.239 по КККР на с.****, като претенцията на ищеца до размер на ½ идеална част от
имота, която е била в собственост на майка му като наследник по заместване на ******** ****** не
е оспорена от ответницата, но съдът позовавайки се на нормата на чл.77 от ЗС и след като по
делото е представен документ за придобиване правото на собственост чрез правна сделка, то по
аргумент от цитираното по-горе Р-2266-81-I ГО, Спр.82-бр.1-с.13 счита, че не следва да обсъжда
въведените от ищеца аргументи за придобиването на същия имот по силата на изтекла в негова
полза придобивна давност. В този смисъл и ангажираните от страна на ищеца гласни доказателства
за направените в имота подобрения от негова страна, включително и доказателствата затова, че
считано от 02.06.2014 год. той е с настоящ адрес в с.****, ул.“*********, съдът счита, че не следва
да обсъжда, тъй като именно И. П. П. се легитимира като собственик на процесният поземлен имот
чрез правна сделка – нотариален акт за дарение на недвижим имот №65, том I, рег.№968, дело
№53/20.04.2017 год. на Н. Х. – Нотариус с район на действие – съдебния район на РС-гр.Ловеч,
16
вписана в регистъра на НК под №139, който нотариален акт е вписан в СВ-гр.Ловеч с вх.рег.
№2016/20.04.2017 год., Акт №22, том 5, дело №862.
В този смисът и съдът приема, че исковата претенция на И. П. П. против С. П. В. се явява
неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлено искането за признаване за установено, на
основание чл.124 ГПК, по отношение на ответницата С. П. В., ЕГН-**********, че той ищецът И.
П. П. е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 58308.180.239 по кадастрална карта и
кадастралните регистри на с.****, одобрени със Заповед №РД-18-41/18.03.2008 год. на
Изпълнителния Директор на АГКК. Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо поземления имот е от 02.11.2023 год. Адрес на поземления имот : с.****,
Област-гр.Ловеч, ул.“******** Площ на имота от 798 кв.м, с трайно предназначение на
територията - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до10м/,
предишен идентификатор - няма, с номер по предходен план - 239, квартал 69, парцел 4, при съседи
: 75054.900.1418, 75054.900.1416, 75054.900.1415, 58308.180.240, 58308.180.237, 58308.180.572,
58308.180.565, заедно с построените в имота :
1.Сграда с идентификатор 58308.180.239.1 със застроена площ от 50 кв.м., брой етажи
един, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна.
2.Сграда с идентификатор 58308.180.239.2 със застроена площ от 23 кв.м., брой етажи
един, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна.
3.Сграда с идентификатор 58308.180.239.3 със застроена площ от 23 кв.м, брой етажи един,
с предназначение - селскостопанска сграда, по силата на изтекла в негова полза придобивна
давност - 10 години /владението от неговата майка продължило от 2003 год. до 2017 год. и от 2017
год. до 2023 год. владението осъществено от него/ или 5 годишна давност /за времето от 2017 год.
до 2023 год./ и по силата на Договор за дарение, обективиран в нотариален акт №65, том 1, нот.
дело №53/2017 год. на Нотариус с peг.№139 при PC-гр.Ловеч, Н. Х., по силата на изтекла в негова
полза придобивна давност - 10 години /владението от неговата майка продължило от 2003 год. до
2017 год. и от 2017 год. до 2023 год. владението осъществено от него/ или 5 годишна давност /за
времето от 2017 год. до 2023 год./ и по силата на Договор за дарение, обективиран в нотариален
акт №65, том 1, нот. дело №53/2017 год. на Нотариус с peг.№139 при PC-гр.Ловеч, Н. Х..
По насрещния иск, предявен от С. П. В. срещу И. П. П. и П. И. П. с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.76 от ЗН.
Като предявена в срока за отговор на исковата молба /чл.211, ал.1 от ГПК/, по висящ процес,
съдът я е приел за съвместно разглеждане в настоящото исково производство, видно от
Определение №708/22.07.2024 год.
С предявяването й ищцата иска съдът да признае С. П. В. спрямо П. И. П. и И. П. П., за
собственик по наследствено правоприемство от ****, ЕГН-**********, починал на 01.08.2003 год.
на ½ идеална част от ПИ №58308.180.239 по КККР с.****, одобрена със Заповед №РД-18-
41/18.03.2008 год. на ИД на АГКК, с адм. адрес : с.****-5542, ул.“*********, **************** с
площ на имота от 798 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., предишен идентификатор няма, номер по предходен
план 239, кв.69, парцел 4, при съседи : 75054.900.1418; 75054.900.1416; 75054.900.1415;
58308.180.240; 58308.180.237; 58308.180.572; 58308.180.565, заедно с построените в имота сгради :
Сграда с ид.58308.180.239.1, със застроена площ 50 кв.м., брой етажи 1, с предназначение жилищна
сграда – еднофамилна, Сграда с ид.58308.180.239.2 със застроена площ 23 кв.м., брой етажи 1, с
17
предназначение жилищна сграда – еднофамилна и Сграда с ид. 58308.180.239.4 със застроена площ
23 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – селскостопанска сграда, както и да обяви, на основание
чл.76 от ЗН, за относително недействителен спрямо С. П. В. Договор за дарение, сключен между П.
И. П. и И. П. П., обективиран в нот.акт №65, том 1, дело 53 от 2017 год. на Нотариус Н. Х., рег.
№139 с район на действие РС-гр.Ловеч, вписан в СВ №22, том 5, дело 862, вх.№2016/20.04.2017
год. на СВ-гр.Ловеч до размера на ½ идеална част от наследствените права на ищцата в
гореописания ПИ с ид.№58308.180.239 по КККР с.**** и сгради с ид.№58308.180.239.1, ид.
№58308.180.239.2 и ид.№58308.180.239.4 по КККР, предмет на нот.акт за дарение.
Съдът намира, че тази искова претенция на ищцата против ответниците се явява
основателна и доказана, тъй като в хода на настоящото исково производство С. П. В. доказа по
безпорен начин наследственото си правоприемство, произтичащо от общия наследодател на
страните – от ****, б.ж. на с.****, **************** починал на 01.08.2003 год., чрез
представянето на удостоверение за наследници изх.№21/29.03.2024 год. на Населено място-с.****.
Именно въз основа на този документ се доказа, че не само ответницата П. И. П. е наследник по
закон на общия наследодател, но и ищцата по насрещния иск С. П. В.. След като се установи,
безпорно, че нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка №61, том VI, дело 2284/05.12.1995 год. на Нотариус при РС-гр.Ловеч е бил развален, по
реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД, за 265/268 идеални части с влязло в сила на 01.04.2002 год. съдебно
решение №204/22.05.2001 год., постановено по гр.дело №446/1999 год. по описа на ОС-гр.Ловеч,
по което дело П. И. П. е била страна, то същата е следвало да се съобрази с него, тъй като влязлото
в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници –
чл.298, ал.2 от ГПК. Влязлото в сила решение е задължително и за съда, който го е постановил, и за
всички съдилища, учреждения и общини в Република България, т.е. при съобразяване пределите на
така постановеното съдебно решение, П. И. П. е трябвало да го зачете и да не извършва акт на
разпореждане – в случая дарение в полза на сина си И. П. П. и то на целия Поземлен имот с
идентификатор 58308.180.239, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №65,
том I, рег.№968, дело №53/20.04.2017 год. на Н. Х. – Нотариус с район на действие – съдебния
район на РС-гр.Ловеч, вписана в регистъра на НК под №139, който нотариален акт е вписан в СВ с
вх.рег.№2016/20.04.2017 год., Акт №22, том 5, дело №862. Видно е, че при съставянето на
нотариалния акт за дарение тя е представитела на Нотариус Н. Х. нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за гледане №61, том 6, дело №2284/1995 год. на РС-гр.Ловеч,
който към момента на изповядване на сделката пред Нотариуса на дата 20.04.2017 год. вече е бил
развален с цитираното по-горе решение на ОС-гр.Ловеч. Както и самият Нотариус Н. Х. обясни в
показанията си дадени пред съда, тя няма задължение да прави справки, но въпреки това е
направила извадка от Имотния регистър и е установила, че няма никакви вписвания или
заличавания за този имот. Никой не я е информирал, че за този имот е водено дело. Следователно
задължение на една от страните по сделката, в случая дарителите е било да информират Нотариуса
за това, че е налице влязло в сила съдебно решение за въпросния имот и че сделката не трябва да се
прехвърля на дарения с площ от 798 кв.м. Като не е сторила това П. И. П. е заблудила не само
Нотариуса, но е лишила от наследствени права и С. П. В., за която по делото не се събраха
безпорни доказателства, че се е отказала от наследството, останало й ****, б.ж. на с.****,
**************** починал на 01.08.2003 год.
С отговора на исковата молба /стр.103 на делото/ И. П. П., чрез пълномощника си адв.К.
представи като доказателство по делото молба от **** от гр.Габрово /баща на С. П. В./ до РС-
18
гр.Габрово, че на основание чл.49 от ЗН, се отказва от наследството на чичо му ****, ЕГН-
**********, б.ж. на с.****, **************** починал на 01.08.2003 год. в с.****. Молителят е
поискал този му отказ да бъде вписан по надлежния ред в РС-гр.Ловеч и за извършеното да му бъде
издадено съответно удостоверение. Молбата е с нотариална заверка на подписите рег.
№3254/11.09.2003 год. на Пламен Коев, Нотариус в район РС-гр.Габрово, рег.№299 на НК. За
целите на настоящото производство, съдът направи служебно справка в особената книга на РС-
гр.Ловеч, но установи, че няма издадено съдебно удостоверение затова,че молителят **** се
отказва от наследството на своя чичо ****, б.ж. на с.****, Община-гр.Ловеч. Оттук се налага
извода, че след като бащата на ищцата по насрещния иск С. П. В. не се е отказал от наследството на
своя наследодател, то и тя в качеството си на пряка законна наследница на своя родител има право
на наследство от общия наследодател на страните ****, б.ж. на с.****, **************** починал
на 01.08.2003 год. Като не е зачела това нейно право ответницата, а е прехвърлила целия имот на
сина си, П. И. П. е лишила С. П. В. от полагащото й се наследство по закон, в който смисъл и съдът
намира, че насрещната искова претенция се явява изцяло основателна и доказана и следва да бъде
уважена, като, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, признае С. П. В. спрямо П. И. П. и И. П. П., за
собственик по наследствено правоприемство от ****, ЕГН-**********, починал на 01.08.2003 год.
на ½ идеална част от ПИ №58308.180.239 по КККР с.****, одобрена със Заповед №РД-18-
41/18.03.2008 год. на ИД на АГКК, с адм. адрес : с.****-5542, ул.“*********, **************** с
площ на имота от 798 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., предишен идентификатор няма, номер по предходен
план 239, кв.69, парцел 4, при съседи : 75054.900.1418; 75054.900.1416; 75054.900.1415;
58308.180.240; 58308.180.237; 58308.180.572; 58308.180.565, заедно с построените в имота сгради :
Сграда с ид.58308.180.239.1, със застроена площ 50 кв.м., брой етажи 1, с предназначение жилищна
сграда – еднофамилна, Сграда с ид.58308.180.239.2 със застроена площ 23 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение жилищна сграда – еднофамилна и Сграда с ид. 58308.180.239.4 със застроена площ
23 кв.м., брой етажи 1, с предназначение – селскостопанска сграда.
Възражението на ищцата по насрещния иск С. П. В., чрез пълномощника й адв.**********
по чл.76 от ЗН, по което съдът следва да се произнесе ad hoc в настоящото производство се явява
основателно и доказано, тъй като, действително страни по установителния иск следва да бъдат
наследниците на общия наследодател, като всяко извършено от един от наследниците
разпореждане с имота или с идеални части от наследствения имот е недействително по отношение
на оспорилите го наследници, на основание чл.76 от ЗН.
Съгласно разпоредбата на чл.76 от ЗН, актовете на сънаследник с отделни наследствени
имущества са недействителни, освен ако те се падат в негов дял при делбата. По делото се
установи по несъмнен начин, че с оспорената от ищцата по насрещния иск С. П. В. дарствена
сделка се прехвърлят именно „отделни наследствени права”, по смисъла на посочената разпоредба.
Последната е създадена в интерес на сънаследниците на продавача или на дарителя и с нея се цели
да се обезпечи възможността им да получат реален дял от наследството, според състоянието му в
момента на неговото откриване. Съдът преценява че правото да иска прогласяване на относителна
недействителност е надлежно упражнено – чрез възражение и то от заинтересована страна, поради
което го намира за основателно.
По претенцията за разноски.
С претенция за разноски съдът е сезиран и от ищеца по първоначалния и по насрещния иск
и от отвениците по насрещния иск, но предвид изхода на спора такива се дължат на С. П. В., на
19
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
От страна на адв.С. - пълномощник на П. П. бе направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на адв.П., в качеството й на процесуален представител на ищцата по
насрещния иск, което съдът намира за основателно, тъй като видно е, че цената на иска по
насрещния иск е 2 880,80 лева, в който смисъл и съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото възнаграждение на
адв.П. следва да е в размер на сумата 588,08 лева. Видно от Договор за правна защита и съдействие
от 04.06.2024 год. е, че С. П. В. е заплатила на адв.Пенчава договорно възнаграждение в размер на
сумата 1 200 лева, в който смисъл и то следва да бъде редуцирано до размер на посочената по-горе
сума 588,08 лева, на основание чл.78, ал.5 от ГПК. Следователно общо дължимата сума за
съдебно-деловодни разноски, която ответниците по насрещния иск следва да заплатят на ищцата
възлиза в размер на сумата 698,08 лева, от които 588,08 лева адвокатски хонорар, 100 лева
държавна такса и 10 лева за призоваване на свидетел, а искането на С. П. В. срещу И. П. П. и П. И.
П. за заплащане на съдебно-деловодни разноски до пълния претендиран размер на сумата 1 310
лева се отхвърли като неоснователно и недоказано
Съдебно-деловодни разноски на ищеца И. П. не следва да се присъждат, предвид отхвърляне
на исковата му претенция. Такива не се дължат и на П. П..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. П. П., ЕГН-**********, с постоянен адрес : с.****,
**************** ул.“********* против С. П. В., ЕГН-**********, с постоянен адрес :
гр.*********************** иск с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.79 от ЗС, за
признаване на установено, по отношение на ответницата С. П. В., ЕГН-**********, че той ищецът
И. П. П. е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 58308.180.239 по кадастрална карта
и кадастралните регистри на с.****, одобрени със Заповед №РД-18-41/18.03.2008 год. на
Изпълнителния Директор на АГКК. Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо поземления имот е от 02.11.2023 год. Адрес на поземления имот : с.****,
Област-гр.Ловеч, ул.“******** Площ на имота от 798 кв.м, с трайно предназначение на
територията - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до10м/,
предишен идентификатор - няма, с номер по предходен план - 239, квартал 69, парцел 4, при съседи
: 75054.900.1418, 75054.900.1416, 75054.900.1415, 58308.180.240, 58308.180.237, 58308.180.572,
58308.180.565, заедно с построените в имота :
1.Сграда с идентификатор 58308.180.239.1 със застроена площ от 50 кв.м., брой етажи
един, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна.
2.Сграда с идентификатор 58308.180.239.2 със застроена площ от 23 кв.м., брой етажи
един, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна.
3.Сграда с идентификатор 58308.180.239.3 със застроена площ от 23 кв.м, брой етажи
един, с предназначение - селскостопанска сграда, по силата на изтекла в негова полза придобивна
давност - 10 години /владението от неговата майка продължило от 2003 год. до 2017 год. и от 2017
год. до 2023 год. владението осъществено от него/ или 5 годишна давност /за времето от 2017 год.
20
до 2023 год./ и по силата на Договор за дарение, обективиран в нотариален акт №65, том 1, нот.
дело №53/2017 год. на Нотариус с peг.№139 при PC-гр.Ловеч, Н. Х., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ПРИЗНАВАЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК спрямо П. И. П., ЕГН-
**********, с адрес гр.********** и И. П. П., ЕГН-**********, с постоянен адрес : с.****,
**************** ул.“*********, С. П. В., ЕГН-**********, с постоянен адрес :
гр******************************* за собственик по наследствено правоприемство от ****,
ЕГН-**********, починал на 01.08.2003 год. на ½ /една втора/ идеална част от Поземлен имот
№58308.180.239 по КККР с.****, одобрена със Заповед №РД-18-41/18.03.2008 год. на ИД на
АГКК, с адм. адрес : с.****-5542, ул.“*********, **************** с площ на имота от 798 кв.м., с
трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване до 10 м., предишен идентификатор няма, номер по предходен план 239, кв.69, парцел
4, при съседи : 75054.900.1418; 75054.900.1416; 75054.900.1415; 58308.180.240; 58308.180.237;
58308.180.572; 58308.180.565, заедно с построените в имота сгради : Сграда с ид.58308.180.239.1,
със застроена площ 50 кв.м., брой етажи 1, с предназначение жилищна сграда – еднофамилна,
Сграда с ид.58308.180.239.2 със застроена площ 23 кв.м., брой етажи 1, с предназначение жилищна
сграда – еднофамилна и Сграда с ид. 58308.180.239.4 със застроена площ 23 кв.м., брой етажи 1, с
предназначение – селскостопанска сграда.
ПРОГЛАСЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл.76 от ЗН,
спрямо С. П. В., ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.*********************** договор за
дарение, сключен между П. И. П., ЕГН-**********, с адрес гр.********** и И. П. П., ЕГН-
**********, с постоянен адрес : с.****, **************** ул.“*********, обективиран в нот.акт
№65, том 1, дело 53 от 2017 год. на Нотариус Н. Х., рег.№139 с район на действие РС-гр.Ловеч,
вписан в СВ №22, том 5, дело 862, вх.№2016/20.04.2017 год. на СВ-гр.Ловеч до размера на ½
идеална част от наследствените права на ищцата в гореописания ПИ с ид.№58308.180.239 по КККР
с.**** и сгради с ид.№58308.180.239.1, ид.№58308.180.239.2 и ид.№58308.180.239.4 по КККР,
предмет на нот.акт за дарение.
ОСЪЖДА И. П. П., ЕГН-**********, с постоянен адрес : с.****, ****************
ул.“********* и П. И. П., ЕГН-**********, с адрес гр.********** да заплатят на С. П. В., ЕГН-
**********, с постоянен адрес : гр******************************* сумата в размер общо на
698,08 /шестотин деветдесет и осем лева и осем стотинки/, представляваща съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, от които 588,08 лева адвокатски хонорар, 100 лева
държавна такса и 10 лева за призоваване на свидетел, а искането на С. П. В., с горните данни
против И. П. П. и П. И. П., с горните данни за заплащане на съдебно-деловодните разноски до
пълния претендиран размер на сумата 1 310 лева, съгласно представен списък на разноските по
чл.80 от ГПК, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО И НЕДОКАЗАНО.
Съдебно-деловодни разноски на И. П. П., ЕГН-**********, с постоянен адрес : с.****,
**************** ул.“********* и на П. И. П., ЕГН-**********, с адрес гр.**********, не следва
да се присъждат, при този изход на делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
21
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
22