Р Е Ш Е Н И
Е №64
гр.Силистра, 13.07.2022 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова,с
участието на прокурор……..……..,като разгледа докладваното от съдия М.Славова адм. дело №43 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на К.Й.Д. ***,подадена срещу Заповед
№8121К-1107/02.03.2022г.,издадена от Главния секретар на МВР,в хипотезата на
чл.204 т.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР),с която
ѝ е наложено едно общо дисциплинарно наказание,при условията на чл.197
ал.3 т.2 ЗМВР,по вид „порицание“ за срок от една година,за едновременно
установени две отделни дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.194 ал.2 т.1
пр.1 и т.4 ЗМВР, като първото от тях е квалифицирано като „неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР“, с визиране на чл.15 ал.5 ЗМВР, съгласно регулацията от чл.200 ал.1 т.15 ЗМВР,а второто - като „неспазване правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР“,с позоваване на т.55 и т.67 ЕКПДСМВР, съставомерно по чл.200 ал. 1 т.12 ЗМВР.В съдебното производство оспорващата участва
лично и с упълномощен представител адв.Б. *** (л.735), който поддържа доводите
от жалбата.
С оспорването са релевирани оплаквания за допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила (в частност
дисциплинарните такива, нормирани в глава Осма на ЗМВР и Инструкция №8121з-877/06.07.21г. за дисциплината и дисциплинарната
практика в МВР -обн.ДВ,бр.59/16.07.21г., издадена
по законовата делегация от чл.215а ЗМВР)-занапред Инструкцията,като на тази
плоскост доминират възраженията за неспазен срок от чл.195 ал.1 пр.1 ЗМВР. Твърди
се, че правнозначимото „откриване на
нарушението“,откогато следва да се броят и нормативните срокове,е настъпило със
запознаването на министъра на МВР (компетентен дисциплинарно-наказващ орган по
разума на чл.204 т.1 ЗМВР) с Доклад от извършена проверка от Дирекция
„Инспекторат“ в изпълнение на МЗ №8121з-370/31.03.21г., с поставена от
последния утвърдителна резолюция на 04.06.2021г.Същият съдържал подробни
фактически установявания за процесните в настоящото дисциплинарно производство
нарушения на чл.194 ал.2 т.1 и т.4 ЗМВР от жалбоподателката,в качеството
ѝ на началник на отдел „Разследване“ при ОД МВР гр.Силистра,както и
констатации за създаден неблагоприятен микроклимат в отдела, ръководен от нея,
вследствие на конкретно описано авторитарно поведение от нейна страна,довело до
желание за напускане на работа от разследващи полицаи; недопустимо оказване на
влияние върху тях относно начина на разследване и юридическата квалификация на
установените факти по конкретни текстове от НК,в разрез с вътрешното им
убеждение,както и коригиране на изготвени от тях писма и постановления по
конкретни досъдебни производства.А щом всичко това било така,то следвало,че
недопустимо бил „новиран“ срокът от чл.195 ал.1 пр.1 ЗМВР посредством възлагане на главния секретар на МВР правомощието да ангажира
дисциплинарната отговорност на оспорващата, който е точно толкова компетентен дисциплинарнонаказващ орган (в диапазона на наказанията от
чл.197 ал.1 т.1-3 ЗМВР) колкото и установилият вече нарушенията министър (арг.чл.204 т.2 ЗМВР).В ракурса на горните възражения се
настоява за отмяна на оспорената заповед на това основание,с позоваване на
съдебна практика в лицето на Решение №14281/24.10.2019г. по адм.д.№2357/18г. на
ВАС, Пето отделение.
В контекста на оплакването по чл.146 т.3 АПК,се поддържа възражение за неизяснена фактическа обстановка съгласно чл.35 и
сл. АПК,до който резултат се било стигнало вследствие на едностранчивостта и
тенденциозността,проявени от ответния орган при преценката и обсъждането на
доказателствата, събрани в дисциплинарното производство.Твърди се,че нито едно
от многобройните „сведения“,дадени от разследващи полицаи и други служители в
ОД МВР гр.Силистра, които не обслужват дисциплинарно-обвинителната теза,не са
били взети предвид,което ако не е било допуснато, вероятно органът е щял да
стигне до друг краен извод.Ето защо се счита, че така възведеното процедурно
нарушение е съществено и следвало да обоснове отмяна на заповедта.Акцент в
жалбата е поставен и върху довод за неправилно приложение на материалния закон
доколкото не били установени несъмнено процесните дисциплинарни нарушения,
въпреки което ДНО бил приложил релевираните правни норми по отношение на неосъществени
факти,което също следвало да доведе до отмяна на атакуваната
дисциплинарно-наказваща заповед.В този контекст е въведено оплакване за
несъответствие на оспорения акт с целта на закона,защото както сам ответният
орган бил посочил в мотивите си (по прилагането на чл.206 ЗМВР),оспорващата е
изпълнявала добре служебните си задължения,в резултат на което са били
разкривани успешно извършителите на престъпления,както и е награждавана
многократно за добра служба,което не кореспондирало с извода за нейното
наказване,защото нормативната идея е свързана със запазване на работа,респ.
поощряване на тези от служителите, които работят най-добре. С оглед на всичко това
се настоява за отмяна на обжалваната заповед и за присъждане на съдебни разноски.
Ответникът
по жалбата - Главен секретар на
Министерство на вътрешните работи гр.София, чрез представител по
пълномощие гл.юрисконсулт М.С.(л. 841),в писмени бележки по делото (л.834-л.840) и допълнително
становище по съществото на спора,поддържа неоснователност на
оспорването.Счита,че обжалваната заповед е законосъобразна,като издадена от
компетентен орган;при стриктно спазване на нор-мираната
дисциплинарна процедура;при правилно приложение на материалния закон, вкл. в
частта за индивидуализиране на наказанието.Намира за ирелевантни
събраните гласни доказателства в съдебния процес,тъй като същите били дадени от
служители, които не работят в непосредствена близост с жалбоподателката,а в
други поделения на ОД МВР гр.Силистра и, поради липса на преки впечатления от
нейното поведение не можели да допринесат за изясняване на съставомерните
факти по делото,респ. за оборване на констатациите на ДНО. Поддържа,че е
съобразена и целта на закона, изведена от чл.4 от Инструкцията.Ето защо
настоява жалбата да бъде оставена без уважение, а оспорената заповед - потвърдена,като
съответна на фактите по делото и закона. Претендира юрисконсултско
възнаграждение по представен списък по чл.80 ГПК.
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от АПК,във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните
работи. Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи, становищата на
страните и след преценка на доказателствата, прие за установено следното: Жалбата
е процесуално допустима,като подадена
от активно легитимирано лице, с установен правен интерес от оспорването,при спазване
на срока от чл. 149 ал.1 АПК,приложим от препращането на чл.211 ЗМВР, а обжалването
е насочено срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебния контрол е Заповед №8121К-1107/02.03.2022г. на Главния секретар на МВР, с която на оспорващата -
старши разследващ полицай в отдел „Разследване“ при ОД МВР гр.Силистра,за
извършени дисциплинарни нарушения в качеството ѝ на началник на отдел
„Разследване“ (главен разследващ полицай до 01.07.2021г., съгласно Заповед
№8121К-8247/28.06.2021г. на министъра на МВР), е наложено едно общо
дисциплинарно наказание,при условията на чл.197 ал.3 т.2 ЗМВР,по вид
„порицание“ за срок от една година,за едновременно установени две отделни нарушения
по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 пр.“първо“ и т.4 ЗМВР.
Първото от тях е квалифицирано като „неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР“,с визиране на чл.15 ал.5 ЗМВР, съгласно регулацията от чл.200 ал.1 т.15 ЗМВР, описано посредством обобщената
констатация:“[…] е давала указания по ДП,определяла е какви действия
по разследването да се извършват и е коригирала документи,изготвени от
разследващи полицаи по тези ДП […]“, изразени чрез:
1.За периода от 14.01.2021г. до 01.02.2021г. в хода на
водените разследвания по ДП от разследващи полицаи от сектор „Разследване
РУ-Силистра“, по собствено усмотрение е коригирала вече изготвените от тях
постановления за възлагане на действия по разследването по реда на чл.108 НПК (действия
по делегация), както и действия по реда на чл.218 ал.2 НПК (съдействие от
органите на МВР), като ги е връщала за ново изготвяне,съобразно с нанесените от
нея корекции.Постановления от разследващите полицаи са изпращани до съответните
адресати със съпроводителни писма,подписвани от началника на отдел
„Разследване“,като в хода на проверката са установени случаи:- по ДП № 1886ЗМ-674/20г.,водено
от ст.разсл.полицай Т.К.;-по ДП №1886ЗМ-684/20г. водено
от мл.разсл.полицай П.Г.; - по ДП №1886ЗМ-635/20г., водено
от мл.разсл.полицай П.Г.; - по ДП
№1886ЗМ-556/20г.,водено от мл. разсл.полицай П.Г.;-
по ДП №1886ЗМ-14/21г.,водено от мл.разсл.полицай В.Р.
(Н.а); - по ДП №1886ЗМ-8/21г.,водено от мл.разсл.полицай
В.Р. (Н.а);както и по ДП№1886ЗМ-39/21г.,жалбоподателката е съставила
постановление за назначаване на специалист-технически помощник от 25.01.2021г.,
в което е посочено:“Подписаната В.Р.…“,като в същото време е подписано от началник
отдел „Разследване“ комисар Д., а в материалите по делото липсва постановление
на водещия разследването за възлагане на такова процесуално действие.
2.За периода от 14.01.2021г. до 01.04.2021г. К.Д. е нарушила
следствената тайна, съществуваща във фазата на досъдебното производство, като е
под-писвала изготвяните от разследващите полицаи по реда на чл.159 НПК писма, с
които изискват информация,пряко свързана с предмета на разследването.В периода
от 08.01. 21г. до 22.02.21г. е нанасяла корекции и връщала за ново изготвяне на
писмата на: ст. разсл.полицай Б.С. до Регионален
център ЕЕН:112 и до Община Силистра; на мл.разсл. полицай
В.Р. до ГДИН и на мл.разсл.полицай П.Г. до началник
Сектор „Пътна полиция“.
3.На
04.02.2021г. при образуване на ДП по реда на чл.212 ал.2 НПК(ДП №1886ЗМ
-56/21г.) в телефонен разговор, е оказала влияние на ст.разсл.полицай
Т.К. върху преценката ѝ на разследващ орган относно текста от НК, по
който да протече разследването, а именно да се образува и води по чл.216 ал.1 НК (увреждане на чуждо имущество),а не за престъпление, извършено по общоопасен начин или с общоопасни
средства, съгласно чл.330 ал.1 НК, въпреки че се е касаело за възникнал пожар.
4.За периода от м.януари до м.февруари.2021г., в качеството
си на началник отдел „Разследване“ самостоятелно или чрез устно възлагане на
гл.разсл.полицай М.З. е извършвала проверки по
водените ДП от разследващите полицаи, в работните им кабинети, чрез запознаване
с всички налични по делото материали, без да е налице разрешение от
наблюдаващия прокурор, съгласно чл.198 ал.1 НПК. На 18.02.21г. Д. се е
запознала с две писмени мнения,изготвени по чл.235 НПК от мл.разсл. полицай П.Г., изпратени по вътрешната ел.поща.
Второто нарушение е квалифицирано като „неспазване правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР“,с позоваване на т.55 и т.67 ЕКПД СМВР,
съставомерно по чл.200 ал.1 т.12 ЗМВР.ДНО е приел,че
в качеството си на ръководен служител в МВР, жалбоподателката не е съобразила
поведението си с необходимостта от зачитане на личното достойнство на
подчинените ѝ служители,позволила си е грубо отношение и поведение, представляващо
психологически тормоз. В ежедневната си дейност, като ръководител,демонстриращ
йерархичното си превъзходство, непрекъснато е карала част от служителите в
сектор „Разследване РУ-Силистра“ и разследващ полицай Ш.Ч. от
сектор„Разследване РУ-Дулово и РУ-Тутракан“,да се чувстват неадекватни или
непълноценни, напомняйки им за статуса им в йерархията на ръководения от нея
отдел,считайки, че единствено тя може да свърши работата правилно, като са
установени следните случаи:
-
по време на провежданите оперативки в отдел „Разследване“ съвместно със
служителите от сектор„Разследване РУ-Силистра“,както и в комуникацията си със
ст.разсл. полицай Т.К.; с разследващите полицаи В.В., Д.Н. и Ш.Ч.; и с мл.разсл.полицаи
В.Р.(Н.а) и П.Г., с висок и назидателен тон е отправяла упреци, че същите не са
добре подготвени и не работят делата си качествено и в срок, като открито ги е
заплашвала, че за допуснатите от тях, дори незначителни грешки в работата им,
ще бъдат дисциплинарно преследвани;
-
на 02.03.2021г., при проведена оперативка, се е държала грубо, арогантно и
подигравателно спрямо разследващите полицаи - Д.Н., В.В.,
В.Р. и П.Г.,като поводът за това ѝ поведение е било посещение на Н.и В. в
сектор„Човешки ресурси“ при ОД МВР Силистра,при което същите са се интересували
каква е процедурата за напускане на системата на МВР.
Посредством горните конкретно посочени изпълнителни деяния, ответният
орган е приел за несъмнено установени релевираните дисциплинарни нарушения, за
което е издал и процесната по делото заповед.
От административната преписка се установяват правнозначимите факти за разрешаване на повдигнатия пред
съда спор,както следва: Със Заповед №8121К-9217/29.07. 21г. на ответния орган
(л.119-л.120) е разпоредена проверка по реда на чл.205 ал.2 пр.1 ЗМВР за
изясняване на данните от доклад с рег.№4575р-1401/02.06.21г. по описа на
Дирекция „Инспекторат“ при МВР,приключващ проверка в ОД МВР Силистра, извършена
в изпълнение на Заповед №8121з-370/31.03.2021г. на министъра на МВР, за допуснати
от инспектор К.Й.Д. - старши разследващ полицай в ОД МВР Силистра, към отдел
„Разследване“, дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.194 ал.1 т.1 пр.1 и т.4 ЗМВР - „неизпълнение на разпоредбите на
този закон“ и “неспазване на
правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“. Определен
е персоналния състав на комисията, на която е възложена процесната проверка
като са ѝ дадени и конкретни процесуални указания. На 05.08.2021г.
жалбоподателката се е запознала със същата (л.120-гръб) и е
декларирала желание да бъде подпомагана в защитата си,съгласно регламентацията
от чл.207 ал.8 т.2 ЗМВР,от адв.П.Й. *** и от полицейски инспектор в група към
РУ-Дулово при ОД МВР Силистра Петър Илиев П., за което е подала и нарочно
Уведомление до ответния орган и комисията (л.359-л.363). Със Заповед
№8121К-10492/27.09.21г. (л. 121-л.122) на Главния секретар на МВР е удължен
срокът на дисциплинарната проверка, а със Заповед №8121 К-12054/26.11.21г. е
допълнена първоначалната заповед, в частта ѝ на предметното съдържание на
дисциплинарната проверка (в рамките на разследваните нарушения на служебната
дисциплина по чл.194 ал.1 т.1 и т.4 ЗМВР) и отново е продължен нейният срок до
29.12.21г. (л.123-л.125).Същата е връчена на оспорващата на 30.11.21г.,която е
подала възражение №17122/30.11.21г. до дисциплинарната комисия (л.350) с искане
за предоставяне на фотокопия на новосъбраните (след
18.10.21г.) материали в дисциплинарната проверка.Видно от
рег.№342р-17159/30.11.21г. (л.348-л.349) е, че такива са предоставени на
жалбоподателката. От намиращите се в делото от л.351 до л.357 документи се
установява, че е упражнила ефективно правото си на защита в дисциплинарното
производство,вкл. с активното участие и съдействие на упълномощения от нея
адвокат. С намиращите се от л.126 до л.132 покани, инспектор Д. е уведомявана
за хода на проверката и ѝ е предоставяна възможност за запознаване с
материалите по нея, както и за изразяване на писмено становище.Такива са
постъпили при ответния орган (л.133-л. 144) съответно на 11.11.2021г.
и на 08.12.2021г., върху които е поставена резолюция „запознат“, непосочено от
кого.
С
рег.№342р-18502/20.12.2021г. е заведена писмена Справка, адресирана до Главния
секретар на МВР, за резултатите от извършената проверка по чл.205 ал.2 ЗМВР (л.
62-л.118), с която жалбоподателката се е запознала лично на 21.12.2021г.
(л.118), когато ѝ е била връчена и покана за даване на допълнителни
писмени обяснения в срок от 24 часа от запознаването със Справката (л.126), каквито
видно от протокол рег.№342р-187 36/23.12. 2021г. (л.57) не са постъпвали.
С
писмо рег.№342р-18738/23.12.21г. (л.56) председателят на проверяващата комисия
е изпратил до директора на дирекция „Човешки ресурси“ при МВР, на основание
чл.56 ал.1 от Инструкцията, материалите от извършената проверка по чл.205 ал.2 ЗМВР, ведно с обобщената справка. Тази регулация е относима към дисциплинарните
нарушения, нормирани с чл.203 ал.1 т.2-т.15 ЗМВР („Тежки нарушения на
служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение“),
каквито разследваните срещу оспорващата, не са.На писмото са поставяни
резолюции (нечетливи) от различни лица, с дати 30. и 31.12.2021г., което не е
годно средство за установяване на момента на постъпване на материалите от
дисциплинарното производство при компетентния дисциплинарно наказващ орган, в
случая - главният секретар на МВР. Каква е вътрешната организация в системата
на МВР, в сходни на процесния случаи,е без значение при определяне на сроковете
от чл.195 ал.1 ЗМВР.Процесуалният представител на ответния орган поддържа в
писмените си становища (л.828-л.831),че постъпването на релевантните материали в
МВР,вкл. при главния секретар на МВР, е станало на 30.12.2021г., за каквото
установяване, обаче, в материалите по делото липсват каквито и да е доказателства.Включително
от съдържанието на процесната по делото Заповед №8121К-1107/02. 03.22г. на
ответния орган не може да бъде изведен еднозначен извод за постъпването на
материалите, изпратени с писмо с рег.№342р-18738/23.12.21г. по описа на ОД МВР
гр. Силистра,което поставя под съмнение началото на срока по чл.195 ал.1 ЗМВР,
в каквато насока са развити възражения в жалбата.Доказателственият
пропуск на ответната страна не може да бъде преодолян и от справката за
ползваните отпуски от жалбоподателката в периода от 23.12.2021г. (датата на
изпращане на дисциплинарното дело) до 02.03. 2022г., когато е издадена
оспорената по делото заповед, тъй като според посочените по-горе писмени
бележки тя е ползвала 3 дни платен годишен отпуск в този период,а видно от
справката на л.47 са посочени 4 дни: от 29.12.21г. до 04.01.22г. Съгласно чл.189
ал.1 т.1-т.2 ЗМВР отпуските на държавните служители в МВР се разрешават и броят
в работни дни,а не в календарни,т.е. с изключване на официалните празници и
почивни дни, което означава, че съгласно регламентацията от чл.195 ал.3 ЗМВР
сроковете от ал.1 и ал.2 не текат, само когато държавният служител е в законоустановен отпуск,но не и по други причини.
(Вж.Решение №11255/19.07.19г., адм.д.№11568/18г. на ВАС, VО).
При
липса на доказателства за постъпването на материалите от дисциплинарното
производство в МВР,което с оглед на датата на тяхното изпращане и официалните
празници през м.декември.2021г.,следва да се приеме,че е станало на
29.12.2021г. Последното означава, че съгласно чл.60 ал.3 ГПК, двумесечният срок
е изтекъл на 28.02.2022г. Към същия обаче, следва да се добавят 4-те дни
ползван отпуск от оспорващата, което сочи, че издадената на 02.03.2022г.
заповед, не е извън краткия преклузивен срок от чл. 195
ал.1 ЗМВР, обратно на твърдението в жалбата. Очевидно е спазен и едногодишният
срок от извършване на деянията,съобразявайки дните на ползван отпуск от
жалбоподателката в периода от 01.01.2021г. до
28.01.2022г. (Справка на л.47) - 39 дни, от които следва да бъдат извадени
дните от 16.03.21г. до 18.03.21г., през който период е ползван отпуск по болест,видно
от приложената справка на л.48 от делото.Това означава, че към платения отпуск
от 36 дни следва да бъдат прибавени 10-те дни отпуск поради временна
неработоспособност на оспорващата,което сочи общо на 46 дни,през които
сроковете от чл.195 ЗМВР не са текли поради това,че държавният служител е бил в
законоустановен отпуск.Съгласно принципа от чл.80 ал.3 НК
погасителните срокове започват да текат от довършване на деянията,а когато
същите траят непрекъснато - от прекратяването им, което в случая следва да се
приеме (относно темпоралните характеристики по т.II от оспорената заповед), че е настъпило на
01.07.2021г.,откогато е освободена от ръководната длъжност - началник на отдел
„Разследване“ в ОД МВР Силистра, в каквото качество са били извършени
процесните деяния. Относно нарушението по т.I , визираният краен срок на отделните деяния е
01.-04.02.2021г. (по п.4 е посочено м.февруари. 2021г.), към който като се
добавят общо 46-те дни на законоустановен отпуск (по арг. от чл.195 ал.3 ЗМВР и за едногодишния срок от
извършване на нарушението е приложимо горното правило) се налага извод,че
дългият правопогасяващ срок за ответника е изтичал значително
след месец март на 2022г., което налага релевираното възражение за нарушение на
чл.195 ал.1 ЗМВР, да бъде отклонено като неоснователно.
В
изпълнение на задължението си от чл.206 ал.1 ЗМВР ответният орган, след
получаване на материалите от дисциплинарното производство,с
рег.№8121р-2140/01.02. 2022г. (л.46) е отправил писмена покана до
жалбоподателката, в качеството си на компетентен ДНО, за даване на писмени
обяснения или възражения относно посочените в писмената справка по чл.33 от
Инструкцията, в срок от 24 часа от връчване на поканата. Същата, видно от писмо
рег.№342р-1913/08.02.22г. (л.45) е получена от оспорващата на 03.02.22г.,след
което не са постъпвали писмени обяснения или възражения адресирани до Главния
секретар на МВР,вкл. до 07.02.2022г. С дадените в хода на дисциплинарното
производство писмени обяснения от Д., ответният орган е бил запознат
(вж.резолюции на л.133 и л.141), които изрично е обсъдил в процесната по делото
дисциплинарно-наказваща я заповед.
Видно
от Кадрова справка рег.№342р-11791/26.08.2021г. (л.341-л.342) е, че
жалбоподателката е назначена в системата на МВР с МЗ№К-3204/19.12.2007г.,
считано от 07.01.2008г. на длъжност „младши дознател“.Преминала
е последователно през длъжностите „разследващ полицай“ и „старши разследващ
полицай“. С МЗ №8121К-5980/ 27.04.2018г. е назначена на длъжността ВПД началник на отдел
„Разследване“ при ОД МВР Силистра. С МЗ №№8121К-9794/31.05.2019г. е назначена
за началник на отдел „Разследване“ при ОД МВР Силистра със специфично
наименование на длъжността „комисар“,считано от 07.06.2019г. От 01.07.2021г., с
МЗ №8121К-8247/28.06.2021г. е назначена на длъжността „старши разследващ
полицай“ в отдел „Разследване“ при ОД МВР Силистра и специфично наименование на
длъжността „инспектор“. През целия период на служба в МВР е поддържала и
повишавала професионалната си подготовка и е награждавана шест пъти с „писмена
похвала“ от ръководителите на ОД МВР Силистра, които обстоятелства са обсъдени
в оспорената по делото заповед.
От
приложеното адм.дело №243/2021г. на АС-Силистра се установява, че данни за
силно влошен микроклимат в отдел „Разследване“ при ОД МВР гр.Силистра отдавна
са били известни на ръководния състав на МВР, което е наложило със Заповед
№3286з-394/03.02.2021г. на директора на ГД“Национална полиция“ при МВР да бъде
разпоредена проверка на цялостната организация на дейността в отдела, която е
била възложена на старши разследващи полицаи в ГДНП (л.756-л.757 от
а.д.№243/21г. на АС-Силистра) Проверката е приключила с Доклад
рег.№3286р-10828/08.03.21г. (л.758-л.772 от а.д.№ 243/21г. на АС-Силистра), с
който директорът на ГДНП се е запознал.В същия са установени значителна част от
релевираните в настоящото дисциплинарно производство действия, извършени от
жалбоподателката, поради което е формиран извод (л.772 от а. д.№243/21г.АС-Силистра)
за евентуално допуснати дисциплинарни нарушения от комисар К.Д. - началник на
отдел „Разследване“ при ОД МВР Силистра и направено предложение за информиране
на министъра на МВР с оглед възлагане на проверка.Със Заповед
№8121з-370/31.03.2021г. на Министъра на вътрешните работи (л.745) е разпоредена
проверка на изнесените данни за неправомерни действия на служители от ОД МВР
Силистра, отразени в Доклад рег.№328р-10828/08.03.21г. на ГДНП, извършването на
която е възложено на Дирекция „Инспекторат“, ГДНП, ДЧР и „Институт по
психология“ при МВР.Същата е приключила с Доклад рег.№4575р-1401/02.06. 2021г. (л.445-л.480),
с който министърът се е запознал на 04.06.2021г., видно от поставената
резолюция.В доклада се съдържат категорични данни за конкретни деяния,
извършени от жалбоподателката през проверявания период, с посочени номера на
досъдебни производства, водени от изрично визирани разследващи полицаи от
ръководения от нея отдел,както и с описание на конкретните действия,
бездействия и изисквания от оспорващата към тях, преценени като нарушение на
разпоредбата на чл.15 ал.5 ЗМВР, гарантираща независимостта на разследващия
орган, подчинен единствено на закона.
Налице
са и констатации за извършвани периодични проверки на водените ДП от
разследващите полицаи от началника на отдела в нарушение на изискването от
чл.198 ал.1 НПК (без разрешение от наблюдаващия прокурор).Изведена е фактическа
констатация, че комисар Д., по собствено усмотрение е коригирала вече изготвени
от разследващите полицаи постановления и им ги е връщала за ново изготвяне
съобразно нейните корекции, с цитиране на конкретни ДП.Комисията е обобщила, че
отразените в доклад с рег.№328р-10828/08.03.21г. на ГДНП установявания за
неправомерни действия на комисар Д.,изразяващи се в даване на указания по
разследването; подписва-не на кореспонденция, изготвена по реда на чл.159 НПК;
коригиране на постановления, издадени от разследващи полицаи по конкретни ДП, в
разрез с тяхното вътрешно убеждение; извършване на проверки по ДП, без
съответно разрешение от наблюдаващ прокурор за това; указания - ДП при сигнали
за палежи да се образуват за престъпления по чл.216 ал.1 НК, а не по чл.330
ал.1 НК, се потвърждават. В този контекст комисията от ДИ е формирала извод за
нарушение на чл.15 ал.5 ЗМВР, което е съставомерно по
чл. 194 ал.2 т.1 ЗМВР и е извършено от ръководния служител. В същия смисъл и
предметен обхват са и установяванията в оспорената по
делото заповед на главния секретар на МВР по т.I от вменените във вина на жалбоподателката деяния, квалифицирани
като едно дисциплинарно нарушение, по идентичен с доклада от 02.06.2021г., начин.
Относно
второто дисциплинарно нарушение, свързано с неспазване на различни изисквания
от ЕКПДСМВР, също са налице подробно описани в доклада на ДИ от 02. 06.2021г., действия
на жалбоподателката,осъществени по време на оперативки и в ежедневното общуване
с разследващи полицаи от ръководения от нея отдел в ОД МВР Силистра, които
съвпадат с посочените в дисциплинарнонаказващата я
заповед на главния секретар на МВР. В този ракурс разгледано поведението
ѝ е свързано с конкретно обсъждане на сведения, дадени от разследващи
полицаи и други служители, като началникът на РУ-Силистра, началникът на сектор
НТЛ, началникът на сектор ПИП и на група в сектор ПИП, началникът на РУ-Тутракан,
на конкретно посочени вещи лица и други, които между впрочем,са легнали в основата
на установителните изводи на ДНО и в настоящото
производство.
В
този контекст основателно е възражението на оспорващата, че едни и същи факти,
попълващи съставите на процесните по делото нарушения,вкл. и отделеното по
приложеното адм.д.№243/21г. на АС-Силистра, приключило с Решение
№46/20.05.22г., са били предмет на проверки и констатации в продължение на една
календарна година, извършвани от различни комисии,определени от компетентни да
ангажират дисциплинарната ѝ отговорност органи по чл.204 т.1 и т.2 ЗМВР.Въз
основа на изводите и констатациите от доклада рег.№4575р-1401/02.06.21г. на
дирекция “Инспекторат“, министърът със Заповед №8121к-8613/07.07.21г.(л.39-л.40 от а.д.№243/21г. на АС-Силистра) е
образувал дисциплинарно производство срещу комисар Д. и е конституирал ДРО,
съгласно регламентацията от чл.207 ЗМВР.Липсват данни (по настоящото и
приложено- то а.д.№243/21г. на АС-Силистра) с какъв акт са отделени останалите
констатации от доклада на ДИ и възложени на главния секретар на МВР за по-нататъшно
процедиране. Макар и образувано по реда на чл.207 ЗМВР (за извършено тежко
дисциплинарно нарушение по чл.203 ал.1 т.2-т.15 ЗМВР), в дисциплинарното
производство по приложеното дело е установено нарушение на правила от ЕКПСМВР
(т.15 и т.53), което е нарушение по чл.194 ал.2 т.4 ЗМВР,за каквото по т.II от процесната по настоящото дело заповед, е
ангажирана дисциплинарната отговорност на оспорващата.
Или,
за едни и същи изпълнителни деяния,попълващи състави на дисциплинарни нарушения
по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 и т.4 ЗМВР, жалбоподателката е проверявана от
четири различни комисии, конституирани от различни ръководни органи в МВР -
директор на ГДНП; Министър и главен секретар на МВР, като недопустимо е било разделено
производството за едно и също нарушение (на правилата на ЕКПСМВР) в две отделни
дисциплинарни разследвания, водени от различни ДНО, което настоящият състав
намира за необосновано утежняване на положението на дисциплинарноразследвания
ръководен служител в ОД МВР Силистра.Същият е бил поставен в нерегламентираните
условия на непрекъснати дисциплинарни проверки, водени от различни органи за
едни и същи деяния, през продължителен период от време - от началото на
м.02.2021г. до м.март.2022г.Изводът се потвърждава както от многобройните
протоколи за приобщаване на доказателства от предходните проверки (л.317;
л.366; л.382; л.443 и др.), така и от Докладната записка с
рег.№342р-16499/19.11.21г. на проверяващата комисия по настоящото дело
(л.49-л.53) за изменение и допълнение на заповедта за образуване на
дисциплинарна проверка по чл.205 ал.2 ЗМВР.Видно от последната е,че след
получава-не на материалите по Доклада от 02.06.2021г. на дирекция „Инспекторат“
при МВР, комисията ги приобщила към воденото от нея дисциплинарно производство
и след като се запознала с тях (сведения на разследващи полицаи и други
служители в ОД МВР Силистра - с дати на изготвяне м.02.-м.03.2021г.,т.е. отпреди
заповедта за образуване на настоящата проверка по чл.205 ал.2 ЗМВР от
29.07.2021г.; събрани по предходните проверки; копия на коригирани от Д.
изходящи документи и др.) е предложила на ответния орган да допълни заповедта за
дисциплинарната проверка с установените от комисията (нови) факти, които обаче
вече са били установени от предходните проверки.
В
обобщение, настоящият състав приема, че в нарушение на базовия принцип за
неутежняване на положението на привлеченото към какъвто и да е вид юридическа
отговорност лице, с необоснованото отделяне/разделяне на материали от предходни
проверки и възлагането им на различни органи с дисциплинарнонаказваща
власт по отношение на проверявания държавен служител в МВР,е процедирано незаконосъобразно в настоящия случай,което е
довело до издаването на две отделни заповеди, налагащи дисциплинарни наказания
от един и същи вид -„порицание“ за различен срок,на един и същ служител, за
установени в две предходни проверки (макар и не дисциплинарни по смисъла на
чл.205 и чл.207 ЗМВР) едни и същи факти, квалифицирани юридически по един и
същи начин.Със Заповед №8121К-12280/03.12.21г. на министъра на МВР (л.8-л.17 от
адм.д.№243/21г. на АС-Силистра) на жалбоподателката е наложено наказание по
чл.200 ЗМВР за срок от 7 месеца, а с процесната по настоящото дело Заповед
№8121К-1107/ 02.03.22г. на главния секретар на МВР - наказанието е за срок от
една година, определено при условията на чл.197 ал.3 т.2 ЗМВР за две
дисциплинарни нарушения,осъществени посредством подробно описаните фактически
действия и бездействия,вкл. поведение при общуването с административноподчинени
ѝ служители, еднакво добре установени още с доклада от 02.06.2021г. на
дирекция „Инспекторат“ при МВР.
При горните фактически установявания се
налагат следните изводи от правна страна: Съгласно чл.204 т.2 ЗМВР,
дисциплинарно наказание от процесния вид (по чл.197 ал.1 т.3 ЗМВР) се налага от
главния секретар на МВР за всички държавни служители. Следователно, относно компетентността
на ДНО не може да има никакви колебания, както и за това, че дисциплинарната му
власт е упражнена съобразно предписанието от чл.210 ал.1 ЗМВР - писмена форма
на заповедта със задължителни реквизити, които се установяват по делото. Относно
оплакването за допуснати съществени
нарушения на дисциплинарнопроизводствените правила
накърнили правото на защита на оспорващата, настоящият състав приема,че такива
макар и да не се констатират по конкретно образуваното производство със Заповед
№8121К-9217/29.07.21г. на ответния орган, в нарушение на базовите принципи от
чл.4, чл.6 и чл.11 АПК, материалите от две предходни проверки (с еднакъв
предметен и времеви обхват) на действията и поведението на началника на отдел
„Разследване“ в ОД МВР Силистра,недопустимо са били разделени, като част от тях
са възложени за извършване на проверка по чл.205 ал.2 ЗМВР и евентуално
ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателката, на главния
секретар на МВР, а другата е останала под ръководството на министъра на
МВР,също толкова компетентен орган да наложи наказание при установено
дисциплинарно нарушение съгласно чл.204 т.1 ЗМВР (ефективно упражнено, видно от
материалите по приложеното а.д.№243/21г. на АС-Силистра за установено нарушение
на разпоредбите на т. 15 и т.53 от ЕКПДСМВР,съставомерно
по чл. 200 ал.1 т.12 ЗМВР).
Нормативно
предвидената възможност дисциплинарни наказания да се налагат не само от
министъра на МВР, а и от изрично определени в закона подчинени нему органи, не
дава основание същата да се разглежда като възможност за възникване на начало
на нов срок по чл.195 и чл.205 ал.6 ЗМВР за всеки компетентен дисциплинарнонаказващ орган в зависимост от началния
момент, в който е установил извършеното нарушение от привлеченото към
дисциплинарна отговорност лице. Производството от министъра е образувано на 07.07.2021г. и е приключило със заповед от 03.12.21г.
(вж.а.д.№243/21г. на АС-Силистра), а след повече от 20 дни ответният по
настоящото дело орган е образувал проверката по чл.205 ал.2 ЗМВР за отделените
деяния от доклада от 02.06.2021г. на ДИ при МВР и е приключил същото с
оспорената заповед от 02.03.2022г.,т.е. три месеца по-късно.Всичко това е
поставило жалбоподателката в неблагоприятно положение на постоянни проверки по
едни и същи сведения на разследващи полицаи, посредством които са изведени изводи
за едни и същи по вид нарушения на служебната дисциплина, за които обаче, в
нарушение на правилото от чл.197 ал.2 ЗМВР, са издадени две отделни дисциплинарнонаказващи я заповеди,с наложени еднакви по вид
наказания- порицание.
Предвидените
срокове в глава Осма на ЗМВР имат за цел бързина и ефективност на
дисциплинарното производство за постигане на реален ефект от индивидуалната и
генерална преВ.я на наказанието (чл.4 ал.2
Инструкцията),от една страна и от друга- гарантиране правото на дисциплинарно
привлеченото лице, производството срещу него да приключи своевременно и да се
ограничи негативното влияние на висящия дисциплинарен процес върху
професионалното му положение за продължителен период от време.Още повече,че
преди иницииране на проверката по чл.205 л.2 ЗМВР от ответния орган,
жалбоподателката вече не е била началник на отдел „Разследване“ при ОД МВР
Силистра, съгласно Заповед №8121К-8247/28.06.21г. на Министъра на вътрешните
работи, считано от 01.07.2021г., с което е преустановена възможността да
извършва нарушения от процесния по делото вид, тъй като е била лишена от
ръководното качество. Неизбежно, при двете образувани дисциплинарни
производства (по разделените факти от Доклад с рег.№4575р-1401/02.07.21г. на
дирекция „Инспекторат“ при МВР) от различни ДНО- министъра и главния секретар
на МВР, се констатира съвпадение на описаните дисциплинарни нарушения,
извършени от Д. по ЗМВР и ЕКПДСМВР. (Вж.Решение
№9791/25.06.19г.,адм.д.№3290/19г., 5-чл.състав; Решение №14281/24.10. 19г.,адм.д.№2357/18г.
VО и други на ВАС).
Коментираното по-горе нарушение на
принципите на дисциплинарно-наказващия процес е от категорията на съществените
и следва да обоснове отмяна на обжалвания акт.С оглед така формирания решаващ
извод, който обуславя крайния резултат от настоящия процес, не се налага
отделно обсъждане на конкретно възведените в процеса на-рушения н чл.15 ал.5 ЗМВР
и на ЕКПДСМВР, за което междувпрочем оспорващата е
санкционирана с влязлата в сила Заповед №8121К-12280/03.12.2021г. на министъра
на вътрешните работи (по адм.дело №243/21г. на АС-Силистра). Същата е издадена
в производство по чл.207 ЗМВР, но в хода на дисциплинарната процедура е било
установено, че не се касае за тежко нарушение, което се санкционира с
„уволнение“, поради което дисциплинарното производство е продължило по общите
правила за провеждане на същото, регламентирани в ЗМВР и Инструкцията. Извършването
на проверка по чл.205 ал.2 ЗМВР, съгласно чл.29 Инструкцията, има за цел
установяване на извършителя на дисциплинарно нарушение (в случая, още първата
проверка на ГДНП от м.02.-м.03. 2021г., е проведена срещу жалбоподателката,
базирана основно на сведенията на разследваши полицаи) или изясняване на данни, които
не съдържат информация за дисциплинарното нарушение относно някой от следните
признаци: - време на извършване; място на извършване; деянието и
обстоятелствата, при които е извършено. По делото не се установява нито една от
горните хипотези, защото с доклада от 02.06.2021г. на Дирекция „Инспекторат“ в
МВР, процесните в настоящия процес деяния, са констатирани в пълнота,с всичките
им обективни и субективни признаци.Отделно от това, според чл. 208 ЗМВР, при
наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл.198-чл. 202,т.е.
вкл. и процесните по чл.200 ЗМВР,дисциплинарното производство може да за-почне
и без издаване на заповед. Идеята на нормотвореца е
да облекчи процедурата и, съответно служебното положение на дисциплинарноразследвания
служител,с възлагане на ДНО задължението от чл.206 ал.4 ЗМВР - да събере и
оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки[…] В настоящия случай, в нарушение на горния регламент,не
само са образувани две паралелни дисциплинарни производства с нарочни заповеди
на ДНО и съответни комисии, но и незаконосъобразно са разделени материалите от
предходни проверки,извършвани в същата система със същия предметен и времеви
обхват.(Вж.Решение №285/09.01.20г.,а.д.№7407/18г. на ВАС,VО).
Относно оплакването за допуснато нарушение на чл.206
ал.1 ЗМВР,което следва да получи отговор с настоящия акт: Разпоредбата на
чл.206 ал.1 ЗМВР е императивна и задължава ДНО преди налагане на наказанието да
изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения.Няма данни главният
секретар на МВР,действащ като дисциплинарно-наказващ орган, да е изслушал,респ.
да е поканил за изслушване
жалбоподателката. Напротив, с Поканата на л.46 от делото (рег.№8121р-2140/01.02.22г.)
ѝ е определил 24-часов срок за представяне на писмени обяснения или
възражения. Смисълът на разпоредбата на чл.206 ал.1 ЗМВР е да се осигури
възможност на ДНО да получи непосредствени впечатления от поведението на
служителя и да си създаде мнение за отношението му към нарушението,като по този
начин формира лично становище относно степента на вината и отговорността,като
същевременно предостави на привлечения към дисциплинарна отговорност възможност
да изрази становището си по случая,да обясни поведението си и да представи
доказателства.Поради императивния характер на норма-та и поради изложеното
относно смисъла на приемането на писмените обяснения,следва да се направи
извод, че задължението за изслушване не може да се делегира.То не е част и от
производството по изясняване на случая съгласно чл.205 ал.2 ЗМВР,за да се
приеме,че дадените пред комисията,извършваща проверката, обяснения, са тези, които
законодателят е разпоредил с чл.206 ал.1 ЗМВР.Не са такива и обясненията,дадени
пред друг орган,който не формира становище и не определя вида и размера на
дисциплинарното наказание,т.е. не е решаващ орган с дисциплинарна власт в
системата на МВР,кой- то единствено би могъл „да приеме“,съгласно чл.206 ал.1 ЗМВР, такива обяснения с резолюция.Единствената хипотеза, освобождаваща
ответния орган от задължението за изслушване по чл.206 ал.1 ЗМВР,е предвидената
с чл.27 от Инструкцията - приемане с резолюция на писмените обяснения и
възражения на служителя, в която отбелязва своето име, длъжност и дата, каквито
не са поставените такива на коментираните по-горе обяснения на жалбоподателката
от 11.11.2021г. и от 08.12.2021г., намиращи се на
л.133 и л. 141 от делото. Анализът на горните правила от приложимата
Инструкция,както и на чл.206 ал.1 ЗМВР,сочи, че основното задължение на ДНО е
да изслуша служителя и, че се освобождава от това задължение в случай на дадени
писмени обяснения.Последното обаче (даването на писмени обяснения) е
регламентирано като право на служителя и същият сам избира в каква форма да изложи
доводите си във връзка с воденото дисциплинарно производство. Или, само той
може да реши - дали да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В случая, жалбоподателката
е била лишена от тази възможност за избор,тъй като е била поканена единствено
да даде писмени обяснения,видно от цитираната по-горе покана на главния
секретар на МВР, действащ като дисциплинарно-на-казващ орган (л.46).Не се
установява от доказателствата по делото да ѝ е била предоставена
възможност за изслушване.В обобщение,следва да се приеме,че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила,което е самостоятелно основание
за отмяна на атакуваната заповед, в контекста на чл.206 ал.1 ЗМВР.
Предвид изложеното, настоящият състав приема,че
обжалваният акт противоречи на закона и на фактите по делото; издаден е при
наличие на отменителното основание от чл.146 т.3 АПК.Разноски своевременно са
поискани и от двете страни,каквито с оглед изхода на процеса,се дължат на
оспорващата в установения размер от 300 лева- възнаграждение за един адвокат
(л.735), независимо от поисканите 400 лева, какъвто е минимумът по Наредбата за
адвокатските възнаграждения.Няма основание настоящият съдебен състав да се
произнася по сторените от оспорващата разноски в други производства пред други
публични органи,каквото искане е заявено,воден от което и на основание чл.172
ал.2 пр.2 АПК, Административният съд гр.Силистра
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на старши разследващ полицай в ОД на МВР
гр.Силистра К.Й.Д., Заповед №8121К-1107/02.03.2022г.
на Главен секретар на Министерство на вътрешните работи, с която на основание
чл.197 ал.3 т.2,във връзка с чл.194 ал.2 т.1 пр.“първо“ и т.4 от Закона за Министерството
на вътрешните работи, ѝ е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за
срок от една година.
ОСЪЖДА Министерство на
вътрешните работи,с административен адрес:гр.София ул.“Шести септември“ №29, с БУЛСТАТ:*********,
да заплати на К.Й.Д., с ЕГН:**********
***, сумата от 300.00 (Триста) лева -
съдебни разноски.
Решението
не подлежи на обжалване, на основание чл.211 ЗМВР.
СЪДИЯ: