№ 2239
гр. Пловдив, 11.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330205214 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. С.П. против Електронен фиш серия К № 4682313 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят
поддържа, че при използването на мобилни технически средства редът за
санкциониране на деянието чрез издаване на електронен фиш е неприложим.
Взема становище, че на мястото на извършване на нарушението няма
монтирано устройство за видеозаснемане, нито то е обозначено със знак за
осъществяван видеоконтрол за спазването на правилата за движение. Моли
електронният фиш да бъде отменен. С допълнително становище с вх. № 65596
от 03.11.2021 г. се твърдят съществени процесуални нарушения.
Жалбоподателят счита, че поставеният пътен знак В26, въвеждащ забрана за
движение със скорост по-висока от 60 км/ч, е разположен без одобрение на
директора на Областно пътно управление – Пловдив, поради което поддържа,
че същият е незаконосъобразно поставен и не поражда правно действие.
Твърди да не са доказани мястото на извършване на нарушението и на
осъществявания видеоконтрол. Оспорва годността на представената снимка
1
на разположението на използваното техническо средство. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г. Б., приложено на
лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и
същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението,
както и правилно да е определен размерът на административното наказание
глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е
отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от
измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от И.С.С., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
14.07.2021 г., а жалбата е подадена на 21.07.2021 г. пред Районен съд –
Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия
орган, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което
атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Търговско дружество „В Кар Ауто“ ЕООД, ЕИК: ********* било
собственик на автомобил „Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ“ с рег. ***.
Жалбоподателят И.С.С. бил управител и едноличен собственик на капитала
на това дружество.
На 01.04.2021 г. в 15:20 часа на републикански път II-64, км 49+800 в
посока от гр. Пловдив към с. Труд автомобилът „Мерцедес Спринтер 311
ЦДИ“ с рег. ***, собственост на „В Кар Ауто“ ЕООД, се движил със скорост
от 83 км/ч при максимално разрешена скорост от 60 км/ч, която била
сигнализирана на водачите с пътен знак В26, разположен приблизително на
км 49+860. Автомобилът се движил в посока по намаляването на
километража на републикански път II-64. Движението на превозното средство
с посочената скорост от 83 км/ч било заснето и установено с видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с №
2
MD1196. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 86
км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч
била установена стойност на скоростта на движение от 83 км/ч, при което
било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 23 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП
против жалбоподателя С. в качеството му на законен представител на
юридическото лице собственик на автомобила бил издаден Електронен фиш
серия К с № 4682313, с който му било наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От извадка от Регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване (лист 17-18 от делото) се установява, че процесното техническо
средство тип Cordon М2 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46, като
срокът на валидност на одобряването на типа е до 13.06.2027 г.
От Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. се изяснява, че
процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196 е преминало
последваща периодична проверка на 12.02.2021 г. със заключение, че отговаря
на метрологичните изисквания и са налични защитните стикери. Изяснява се
още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3
км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-10767/12.04.2021 г. се установява, че на дата
01.04.2021 г. мобилна система за видеоконтрол Cordon М2 с № MD1196 е
заснела статични изображения с начален час на работа 12:30 ч. и краен час на
работа 23:30 ч. и с място на контрол републикански път II-64 км 49+800,
посока на движение на контролираните МПС от юг към север, където е
действало ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч, сигнализирано с
пътен знак В26.
От приложените по преписката 2 броя статични изображения от радар
Cordon-M2 № MD 1196 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на
автомобил с рег. ***, стойността на измерената скорост е 86 км/ч, а
заснемането е извършено на 01.04.2021 г. в 15:20 часа в посока
„приближаване“ спрямо техническото средство.
От справка за собственост на МПС с рег. *** (лист 22 от делото) се
установява, че същото е собственост на „В Кар Ауто“ ЕООД, ЕИК:
*********.
От справка от Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ за актуално
състояние към 01.04.2021 г. по партидата на търговеца „В Кар Ауто“ ЕООД
(лист 14-15 от делото) се изяснява, че *** е жалбоподателят И.С.С..
От писмо от директора на Областно пътно управление – Пловдив (лист
3
49 от делото) и извадка от географска-информационна система (ГИС) на АПИ
(лист 50 от делото) се установява, че пътният участък на км 49+800 от
републикански път II-64 в посока от гр. Пловдив към с. Труд попада в
обхвата на действия на пътен знак В26, с който е сигнализирано ограничение
на скоростта от 60 км/ч. Установява се, че знакът е поставен на км 49+860 и
зоната му на действие обхваща участъка до км 49+736 от път II-64, където
започва кръстовище. Изяснява се още, че посоката на нарастване на
километража на пътя е от с. Труд към гр. Пловдив.
От писмо с вх. № 59445/13.10.2021 г. от директора на Областно пътно
управление – Пловдив (лист 54 от делото) се установява, че пътният знак В26
(60 км/ч) при км 49+860, вляво на платното на републикански път II-64
фигурира в екзекутивния проект за организация на движението. За
крайпътния обект „Фабрика за парфюми и козметика Рефан“ е проведена
процедура по реда на Наредба за специално ползване на пътищата, като от
ОПУ Пловдив е издадено положително становище на 28.10.2019 г. за
въвеждането в експлоатация на крайпътния обект и пътната връзка.
От протокол за проведено обучение на служители от сектор „Пътна
полиция“ ОД МВР Пловдив за работа с АТСС тип Cordon M2 № MD 1196
(лист 47 от делото) се изяснява, че на дата 05.10.2020 г. ** И.Д. - ***, който е
съставил протокол за използване на АТСС с рег. № 1030р-10767/12.04.2021 г.,
е преминал последователно теоретично и практическо обучение в реална
среда за работа с техническо средство тип Cordon M2 № MD 1196.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – републикански път II-
64 км 49+800 в посока с. Труд; датата – 01.04.2021 г.; точният час на
извършване на нарушението – 15:20 часа; регистрационният номер на МПС –
РВ 9200 ТР; законният представител на юридическото лице - собственик, на
което е регистрирано превозното средство – жалбоподателят И.С.С.; описание
на нарушението – управление на МПС с превишена скорост от 83 км/ч при
максимално разрешена скорост от 60 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21,
ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и
мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по
указаната банкова сметка.
Неоснователно е възражението по жалбата за недопустимост за
реализирането на административнонаказателната отговорност чрез издаване
на електронен фиш, когато нарушението е установено и заснето с мобилно
автоматизирано техническо средство или система. Макар с Тълкувателно
решение № 1/2014 г. на ВАС да се прие, че електронни фишове могат да се
издават само ако нарушението е установено със стационарно АТСС, то това
4
тълкуване е направено с оглед законовата регламентация към момента на
приемане на тълкувателното решение. След постановяването му е налице
изменение в чл. 189 от ЗДвП с ДВ бр. 19 от 2015 г. Отделно от това с ал. 3 на
чл. 165 от ЗДвП, приета със същото изменение – обн. ДВ бр. 19 от 2015 г., в
съответствие именно с мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
г. на ВАС (съгласно мотивите към проекта на Закона за изменение и
допълнение на Закона за движението по пътищата № 454-01-62 от 11.12.2014
г., 43-то НС) на министъра на вътрешните работи е вменено задължение да
приеме Наредба за реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В
изпълнение на законовата разпоредба е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи (обн. ДВ бр. 36 от
19.05.2015 г.), с която са уредени условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат както
стационарните, така и мобилните АТСС. Съгласно чл. 2 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. стационарните и мобилните АТСС заснемат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, а
по силата на чл. 3 от Наредбата за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез
използване на автоматизирана информационна система. Следователно с
изменението на ЗДвП и приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. са
приети ясни правила за използване на мобилни технически средства и за
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, с
което на практика е преодоляна констатираната в мотивите на Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС празнота, която е в основата на
даденото със същото решение тълкуване на материалния закон. Към датата на
извършване на процесното деяние /01.04.2021 г./ е налице детайлна
нормативна уредба за използването на мобилни технически средства, както и
процедура, регулираща действията на контролните органи при използването
на мобилни технически средства, поради което нарушенията от този вид
могат да се установяват и санкционират с издаване на електронен фиш не
само чрез използване на стационарни АТСС, а и чрез мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. В този смисъл е и
трайната практика на касационната инстанция по аналогични казуси – така
Решение № 565 от 16.03.2016 г. по к.а.н.д. № 55/2016 г. на Административен
съд – Пловдив; Решение № 2250 от 25.11.2016 г. по к.а.н.д. № 2049/2016 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 33 от 11.01.2017 г. по к.а.н.д.
№ 2695/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 15 от
06.01.2017 г. по к.а.н.д. № 2637/2016 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 1799 от 11.10.2016 г. по к.а.н.д. № 1816/2016 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 493 от 07.03.2016 г. по к.а.н.д.
№ 60/2016 г. на Административен съд – Пловдив. Обратното становище,
5
застъпено в жалбата, не се споделя от съда. То е преодоляно от години в
съдебната практика и почива на разрешения, постановени при действието на
различна нормативна уредба.
Характерно за стационарните и мобилни АТСС - временно разположени
на участък от пътя или позиционирани в служебно МПС, е, че
осъществяваният от тях контрол винаги е автоматизиран, без значение дали се
извършва в присъствие или отсъствие на контролен орган. Контролният орган
не участва в процеса на установяване на нарушението чрез преки действия и
субективни възприятия и поради това неговото присъствие или отсъствие е
ирелевантно за факта на установяване и заснемане на нарушението. След
установяване и заснемане на нарушението електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието
на контролен орган и на нарушител. Смисълът на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
вложен в израза: „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“, се
отнася именно до действието по издаване на електронния фиш, а не до
процеса на установяване на нарушението, който без съмнение винаги изисква
присъствие на нарушител – водач на заснетото моторно превозно средство -
така Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3291/2020 г. на XXI състав
на Административен съд – Пловдив; Решение № 2186 от 16.11.2021 г. по
к.а.н.д. № 2039/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2160 от 12.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2286/2021 г. на XXVI състав
на Административен съд – Пловдив.
Възражението, че на мястото на извършване на нарушението не е
установено поставен пътен знак, който да указва осъществяването на
видеоконтрол по спазването на правилата за движение, е изцяло неотносимо
по делото и не е годно да обоснове основание за отмяна на електронния фиш.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по пътищата
(Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, поради
което към датата на извършване на нарушението – 01.04.2021 г., не
съществува правно задължение мястото за контрол с АТСС да бъде
обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация да се оповестява
чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР.
Следователно липсата на тези обстоятелства не представлява нарушение на
процедурата и не засяга нейната законосъобразност.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
Cordon M2 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че
не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението
посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ
от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
6
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният
случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приетите по делото
статични изображения във вид на снимков материал. От протокола за
използване на АТСС се установява, че работата с техническото средство е
започнала на 01.04.2021 г. в 12:30 часа и е приключила в 23:30 часа на същата
дата, като контролът е осъществяван на републикански път II-64 км 49+800 в
посока от юг към север, а посоката за задействане на АТСС е при
приближаване спрямо техническото средство. В този времеви интервал и на
посоченото място е заснето и процесното статично изображение от
техническото средство тип Cordon-M2 с № MD 1196.
Възраженията относно доказателствената стойност на приетите по делото
снимки настоящият съдебен състав приема за неоснователни. В случая към
доказателствените материали са приети два броя снимки, изготвени от
техническото средство Cordon M2 с № MD1196. Те отговарят на
изискванията по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и затова се ползват с предвидената
доказателствена стойност. На снимките еднозначно е разпознат процесният
автомобил с рег. ***. Използваната за заснемането на статичните
изображения видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения тип Cordon M2 е с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации. По делото е представена и снимка на разположението
на средството за измерване. Нормативната уредба не поставя допълнителни
изисквания към съдържанието на тази снимка. Поради това формулираните
от жалбоподателя изисквания към снимката на разположението на АТСС не
намират легална опора, а отсъствието на незадължителен реквизит не
представлява процесуално нарушение. Следва да се отбележи и че съдебната
практика последователно приема, че дори и в случаите, когато преписката не
е комплектувана със снимка на разположението на АТСС, това не се цени
като процесуално нарушение, което да е от категорията на съществените и не
представлява самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш - така
Решение № 696 от 08.04.2021 г. по к.а.н.д. № 3301/2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 680 от 06.04.2021 г. по к.а.н.д.
№ 208/2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1158 от 08.06.2021 г. по к.а.н.д. № 731/2021 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 658 от 08.04.2020 г. по к.а.н.д.
№ 3825/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1947 от 14.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2413/2019 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 446 от 02.03.2021 г. по к.а.н.д.
№ 3338/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1036 от 19.06.2020 г. по к.а.н.д. № 1090/2020 г. на Административен съд –
7
Пловдив. По същия начин законът е прилаган от касационната инстанция и
когато снимката е с лошо качество и е нечетлива - така Решение № 822 от
19.04.2021 г. по к.а.н.д. № 188/2021 г. на XXII състав на Административен
съд – Пловдив. След като липсата на снимка на разположението на АТСС не
опорочава съществено производството и не налага отмяна на ЕФ, то на още
по-силно основание, когато снимка е представена, основание за отмяна на
фиша липсва, независимо от поставените от жалбоподателя допълнителни
изисквания към нея. По тези съображения разгледаното възражение се цени
за неоснователно.
Не се споделят възраженията да не е доказано мястото на извършване на
нарушението и мястото на осъществявания видеоконтрол. Съгласно данните
от приетата по делото инструкция за експлоатация на техническото средство
относно обхвата му на заснемане то посоченото като място на нарушението
обективно попада в границите на осъществявания видеоконтрол. По делото се
доказа по категоричен начин:
- първо, че пътният участък на км 49+800 от път II-64 в посока с. Труд
попада в обхвата на действие на пътен знак В26 (60 км/ч), находящ се на км
49+860 от същия път;
- второ, на 01.04.2021 г. към 15:20 часа е осъществяван видеоконтрол с
АТСС тип Cordon M2 с № MD1196, разположено на 200 метра разстояние до
пътния знак и което заснема МПС, движещи се в посока приближаване
спрямо него.
Следователно, преминавайки през процесния пътен участък,
автомобилът е бил в зоната на осъществявания видеоконтрол. Всяко
позиционирано АТСС обективно контролира пътното движение през даден
участък от пътя с определена зона на заснемане. Няма как тази зона да бъде
изначално ограничена до конкретен метър по протежението на пътя. Кое е
конкретното място на извършеното нарушение жалбоподателят може да узнае
и така да упражни правото си на защита от съдържанието на електронния
фиш. В него то е достатъчно ясно индивидуализирано. Измерването,
включително и на мястото, където е извършено нарушението, е извършено от
АТСС, което е снабдено с GPS система. Същата подлежи на контрол при
извършваната метрологична проверка. По тези съображения съдът приема за
несъмнено доказано мястото на извършване на нарушението.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят С. е извършил от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. От
обективна страна на 01.04.2021 г. в 15:20 часа на републикански път II-64 км
49+800 в посока с. Труд жалбоподателят е управлявал МПС с марка и модел
„Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ“ с рег. ***, като се е движила със скорост от
83 км/ч при максимално разрешена скорост от 60 км/ч, сигнализирана с пътен
знак В26.
Съдът намира, че така направеното описание еднозначно определя част
8
от земната повърхност, която попада на територията на страната, и позволява
мястото на деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в
обективната действителност, поради което не възниква съмнение или
неяснота къде точно е осъществено движението на процесния автомобил в
нарушение на правилата за движение. Доказано от обективна страна е и че в
процесния пътен участък към датата на деянието максимално разрешената
скорост за движение за водачите на МПС е била 60 км/ч. От постъпилата
справка от Областно пътно управление – Пловдив се установява, че на км
49+860 от републиканския път (Карлово – Пловдив) е поставен пътен знак
В26, както и че указаното с него ограничение на скоростта за водачите на
МПС е 60 км/ч. Действието на пътния знак се изчерпва до началото на
следващото кръстовище, за което се установява да се намира на км 49+736 от
същия път - графично изобразено на схемата на лист 50 от делото. На същата
схема е ясно видимо и разположението един спрямо друг на интересуващите
делото обекти: пътен знак В26 на км 49+860; място на нарушението на км
49+800 и кръстовище, прекъсващо зоната на действия на знак В26 на км
49+736. Тъй като посоката на движение на автомобила е от гр. Пловдив към
с. Труд, то той се е движил по намаляването на километража на пътя.
Следователно мястото на деянието, представляващо км 49+800 от
републикански път II-64 в посока от юг към север, попада в обхвата на
пътния знак В26 (60 км/ч), находящ се на км 49+860 от същия път.
Възражението, че релевантният за делото пътен знак В26 (60 км/ч),
находящ се на км 49+860 вляво на републикански път II-64, е
незаконосъобразно поставен, не се споделя от настоящия съдебен състав. То
противоречи на събраните по делото доказателства и не намира никаква
опора в доказателствения материал. По делото е изискана справка именно от
институцията, на която се позова жалбоподателят в становището си –
Областно пътно управление - Пловдив като стопанин на пътя. В постъпилия
отговор на лист 54 от делото изрично е посочено, че пътният знак фигурира
в екзекутивния проект за организация на движението. Изяснява се още, че
организацията на движението е изпълнена по одобрен проект, съгласуван с
ОД на МВР. Установява се, че ОПУ Пловдив е издало положително
становище за въвеждането в експлоатация още на 28.10.2019 г. За обекта е
проведена процедура по реда на Наредба за специално ползване на пътищата.
При така установените факти възражението се явява неоснователно. Съдът
счита за неотносимо позоваването от жалбоподателя на съдебна практика на
Административен съд – Пловдив, тъй като в посоченото в писменото
становище съдебно решение е разгледан казус, при който фактическата
обстановка съществено се различава от тази по настоящото дело. В казуса
пред Административен съд – Пловдив, който касае и различно място /км
20+600 от републикански път III-375 Пещера-Пловдив/, от наличната справка
от ОПУ Пловдив е установено, че на това място няма поставен пътен знак
В26 и такъв никога не е имало. По настоящото дело подобно обстоятелство не
се установява, нито то се твърди от страна на директора на Областно пътно
9
управление – Пловдив. Следователно формираните правни изводи по една
различна фактическа обстановка не следва да бъдат механично привнасяни и
по настоящото дело. Изводите си съдът формира въз основа на събраните
доказателства.
Досежно авторството на деянието следва да се посочи, че наказанието е
наложено на жалбоподателя С. в качеството му на *** - собственик на
автомобила, с който е извършено нарушението, и който не е посочил друго
лице като фактическия водач съгласно предоставеното му от закона право. В
съдържанието на електронния фиш изрично е разяснено правото на
собственика, против когото изначално се съставя ЕФ, да предостави писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, както и срокът за
това действие. По този начин правото на защита на жалбоподателя е охранено
в пълнота. Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено
при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо
лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Жалбоподателят е могъл да обори
презумпцията по изрично регламентирания в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ред, в
случай че друго лице е извършило нарушението. Така е създаден механизъм,
по който законният представител на юридическото лице може да отблъсне
понасянето на отговорността за чуждо поведение. По делото нито се твърди,
нито се установява жалбоподателят С. да е подавал писмена декларация в ОД
на МВР – Пловдив с данни за друго лице, което да е извършило нарушението.
Следователно законосъобразно е ангажирана отговорността му като законен
представител на собственика „В Кар Ауто“ ЕООД. С безрезултатното
изтичане на срока за подаване на писмена декларация от собственика с данни
за друго лице, което да е извършило нарушението, предметът на доказване по
делото се концентрира около обстоятелството кой е бил собственик на
автомобила, респ. негов законен представител, когато той е юридическо лице,
към датата на деянието, а не кой е бил негов водач към този момент.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение на
посочения пътен участък, следователно в съзнанието му се е отразил и фактът
на извършеното превишаване в съответен размер на разрешената максимална
скорост за движение, но въпреки това е осъществил деянието си. Във връзка
със субективната страна следва да се посочи, че протоколът за използване на
АТСС с рег. № 1030р-10767/12.04.2021 г. служи като доказателство за това,
че преди началото и след края на осъществявания контрол с
автоматизираното техническо средство е извършена проверка за наличието на
10
пътните знаци към конкретната дата. Следователно водачът е могъл да
възприеме сигнализираното ограничение на скоростта за движение.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 23 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост извън населено място. Правилно е установена и
стойността на скоростта на движение на автомобила, а именно 83 км/ч. В
електронния фиш изрично е посочено, че в него е вписана не измерената
скорост, а установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият
толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно
установената стойност на скоростта се получава като от измерената скорост,
за която в случая се изясни да е 86 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално
допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача). След извършване на
аритметичната операция се получава и установената стойност на скоростта, а
именно 83 км/ч, каквато стойност е посочена и в електронния фиш.
Стойността на разрешената скорост пък е била 60 км/ч, поради което
превишаването й е с 23 км/ч.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с електронния
фиш наказание е правилно определено и индивидуализирано. Наказанието не
би могло да бъде изменено и тъй като съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5
от ЗАНН не се допуска определяне на наказанието глоба под предвидения
най-нисък размер, следователно то е индивидуализирано в единствения му
възможен размер.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин, а обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде
потвърден.
По разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила
искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 2 от делото.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се
11
съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към максималния
размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките
на посочената горна граница. В настоящото съдебно производство
административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е
представил писмено становище. Съдът намира, че с оглед извършените
следствени действия и конкретната фактическа и правна сложност на делото,
то справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят И.С.С..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4682313 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на И.С.С., ЕГН: **********, с
адрес: *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА И.С.С., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12