О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 11                                                          02.02.2021 г.                                                  гр. Бургас

           В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд,                                                                            наказателно отделение,

На втори февруари                                                             две хиляди и двадесет и първа година

В публично заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Иванов

ЧЛЕНОВЕ:1.Радостина Калиманова

 2.мл.с.Александър Муртев

Секретар: Жана Кметска

Прокурор: Павел Хайк Манукян

разгледа докладваното от съдията Г.Иванов ВЧНД №82 по описа на съда за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.65, ал.7-9 вр. ал.1 от НПК и е образувано по частна жалба от адв.Д.В. – защитник на обвиняемия по ДП №3388 ЗМ 303/2020г. по описа на 05РУ Бургас, пр. вх. № 6107/2020г. по описа на БРП, пор. № 1724/2020 г. по описа на БРП Г.Н.Г., ЕГН:********** ***, против определение от 27.01.2021г. по НЧД №349/2021 г. по описа на Районен съд гр. Бургас, с което спрямо Г. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”. В жалбата си  защитникът излага твърдения, че първоинстанционният съд неправилно не е взел предвид всички обстоятелства, свързани със случая, и е достигнал до неправилен извод за необходимостта от налагане на най-тежката МНО “Задържане под стража“.    

Прокурорът при БОП оспорва жалбата, счита че са налице всички предпоставки за вземане на най-тежката МНО “Задържане под стража“ и предлага да се потвърди определението на БРС. Излага доводи за установена у обв.Г. склонност към извършване на престъпления.   

Защитникът на обв. Г., адв.Д.В. – поддържа жалбата и моли оспореното определение да бъде отменено. Счита, че целите на МНО спрямо обв.Г. могат да са постигнат и с МНО “Домашен арест“, чието изпълнение може ефективно да бъде контролирано от МВР чрез поставяне на техническо средство „гривна“.  

Обв.Г. моли за „Домашен арест“.

Съдът взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателствени материали и като съобрази закона, прие за установено следното:

Досъдебното производство е образувано на 18.08.2020 г. на основание чл. 212, ал.1 от НПК за извършено престъпление по чл. 194, ал.1, вр. чл. 18, ал.1 от НК.

С Постановление от 18.01.2021г. на БРП, досъдебното производство е било обединено с досъдебно производство № 3388-743/2020г. на Пето РУ на МВР - Бургас, пор. №2643/2020г. на БРП, образувано за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.

На 26.01.2021 г. на обвиняемия Г.Н.Г., ЕГН ********** е било предявено постановление за привличане на обвиняем за извършено престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

С Постановление на наблюдаващия при РП - Бургас прокурор на осн. чл. 64, ал. 2 от НПК, предявено на 26.01.2021г. на обв.Г.Н.Г., същият е задържан за срок до 72 часа, считано от момента на предявяване на обвинението срещу него.

С определение от 27.01.2021г. РС-Бургас е взел МНО “Задържане под стража“ като е счел, че е налице обосновано предположение, че обв.Г. може да е извършител на престъплението-предмет на разследването по ДП и е налице реална опасност той да извърши и друго престъпление.

Настоящият състав намира следното:

Видно е, че в случая срещу обвиняемия Г. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.194 ал.1 от НК, което е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и за което е предвидено наказание лишаване от свобода до осем години.

Настоящият състав намира за правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд, че до настоящия момент в хода на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателствени материали в подкрепа на тезата на БРП, че е налице обосновано подозрение обвиняемият Г. да е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Вероятното му участие в деянието се установява от показанията на свидетелите, видеозаписите и заключенията на техническите и съдебно-оценъчни експертизи, протоколите за оглед на веществени доказателства и протоколи за доброволно предаване. В тази връзка, настоящият въззивен състав също приема, че от тях може да се извлече достатъчно информация, която да убеди един обективен наблюдател, че е налице обосновано подозрение срещу Г. за извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В тази част, първоинстанционното определение е напълно обосновано и се споделя от въззивната инстанция като съответстващо на закона и доказателствата.

По отношение на наличието на риск от укриване или извършване на престъпление от страна на обвиняемия, въззивната инстанция се солидаризира с установеното от РС, че  Г. живее на постоянния си адрес, и не се укривал от органите на полицията. Видно от материалите по ДП той бил е призован на адреса гр.Бургас, ж.к.»Славейков», бл.55, вх.19, ет.2, ап.1 и доброволно се е явил на 21.01.2021г. Тези обстоятелства действително сочат на извод, че няма опасност той да се укрие, както правилно е приел и БРС.

В конкретният случай, БРС правилно и обосновано е приел, че е налице реална опасност обв.Г. да извърши други престъпления предвид обремененото му съдебно минало, обстоятелството, че деянията, предмет на настоящото досъдебно производство, попадат в срока на предходно условно осъждане, както и броя на деянията и начина на тяхното извършване. Прави впечатление, че Г. на два пъти е задържан за по 24 часа в рамките на наказателното производство срещу него след което е бил освобождаван. В тази връзка правилно са отчетени от БРС висящите ДП и преписки, по които са събрани достатъчно данни, че е евентуален извършител е обв.Г., като индиция завишена опасност на неговата личност. От тях е видно, че за периода 01.01.2020г. до 26.01.2021г. Г. е заподозрян в извършването на още 6 подобни деяния, а след освобождаването му на 17.12.2020г. е заподозрян в извършването на още две деяния /съответно на 26.12. и 28.12.2020г./, сходни с престъплението, за което е обвинен. Очевидно е, че краткотрайните му задържания по 24 часа изобщо могат да го възпрат да извършва престъпления и към момента единствената подходяща МНО, която ще отнеме възможността му да върши престъпления, както и ще обезпечи изпълнението на бъдещото евентуално наказание е постоянното му задържане.  

С тези съображения съдът счете частната жалба за неоснователна, а протестираното първоинстанционно определение – за правилно относно селектираната мярка за неотклонение, което налага неговото потвърждаване.

Така мотивиран, и на основание чл.65, ал.9, Бургаски окръжен съд,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №260136 от 27.01.2021 г. по НЧД № 349/2021 г. по описа на Районен съд гр. Бургас, с което спрямо Г.Н.Г., ЕГН ********** ***-обвиняем по ДП №3388 ЗМ 303/2020г. по описа на 05РУ Бургас, пр. вх. № 6107/2020г. по описа на БРП, пор. № 1724/2020 г. по описа на БРП е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         

    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                            

                                                                                                                        2.