№ 15
гр. гр.Велинград , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200193 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на Бул Корект” ЕООД, с ЕИК: *********, чрез
адв. Н. АК Пазарджик, против Наказателно постановление № 13-002600
от 29.04.2021 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
Пазарджик, с което на жалбоподателя, на основание чл. 414, ал. 3 КТ, е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., за нарушение на чл. 62,
ал.1, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт и се
иска неговата отмяна поради необоснованост на изводите на
административнонаказващия орган за наличието на елементи на трудово
правоотношение, съобразно възприетата фактическа обстановка.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт Ш., оспорва жалбата. Счита
издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно,
поради което следва да се потвърди.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 59, ал. 2
ЗАНН /наказателното постановление е връчено на 07.05.2021 г. с препоръчано
писмо с обратна разписка, а жалбата е подадена на 11.05.2021 г. по пощата/,
от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт.
След преценка на доводите на въззивника и становището
на въззиваемата страна, с оглед събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
1
На 21.12.2020 г. служители на ДИТ Пазарджик-свидетелите гл.
инспектор Г.Й. и гл. инспектор Г.С. извършили проверка за спазване на
трудовото законодателство и изискванията за здравословни и безопасни
условия на труд, на строителен обект-съществуваща сграда- магазин с
идентификатор 10450.502.2389.7 по КККР на гр. Велинград, находяща се в
УПИ I-6397, кв. 117 по РП на гр. Велинград, която се преустройвала във
Ветеринарен център за домашни любимци. В имота, зад сградата, заварили
около 6-7 човека, които работели по изграждане на кофраж за изливане на
бетон. След като проверяващите се легитимирали, част от работещите
напуснали обекта. По поставените информационни табели за възложител и
изпълнител установили, че тези строителни дейности се изпълнява от
жалбоподателя „Бул Корект“ ЕООД. На мястото присъствал и техническият
ръководител на строежа В.Г. Т.. От него разбрали, че се е наложило да бъдат
извикани допълнително хора за конкретния ден, за да сковат кофража.
Техническият ръководител бил помолен за съдействие да върне напусналите
обекта, за да бъде извършена проверката. Той се свързал с упълномощения
представител на „Бул Корект“ ЕООД-А.Н., който пристигнал на място. След
проведен разговор с проверяващите, Н. се обадил на напусналите строежа,
които се върнали. Сред тях били И.А. Н. и АД. С. Н..
На работещите били раздадени декларации по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ.
които да попълнят. Първоначално И.А. Н. и АД. С. Н. отказали да попълнят
декларациите, но след консултация с представителя на дружеството се
съгласили, като на гърба на декларациите вписали, че на 21.12.2020 г. са били
в обекта, за да търсят броня и врата за лек автомобил мерцедес.
На представителя на дружеството било указано да представи трудовите
досиета на заварените да работят на обекта лица. На 22.12.2020 г. бил
изпратен Договор за извършване на работа чрез личен труд, сключен между
„Бул Корект“ ЕООД и АД. С. Н., с предмет строително-монтажни дейности,
срещу възнаграждение от 200,00 лв. При извършена справка в
информационната система на НАП за регистрирани трудови договори от
12.01.2020 г. и след преглед представената фирмена документация, се
установило, че към датата на проверката завареното да работи лице не е
имало сключен трудов договор с „Бул Корект“ ЕООД.
Констатациите при проверката били обективирани в констативен
протокол за извършена проверка № ПР2037644/15.01.2021 г..
На същата дата на „Бул Корект“ ЕООД, бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 13-002600 , за това
че дружеството, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР
на КТ, на 21.12.2020 г. на строителен обект, при преустройство на
съществуваща сграда-магазин във Ветеринарен център за домашни любимци,
с идентификатор 10450.502.2389.7 по КККР на гр. Велинград, УПИ I-6377, кв.
117 по РП, е заварено лицето АД. С. Н., ЕГН: **********, да извършва
трудова дейност на строителна площадка като общ работник, при подготовка
2
на кофраж за изливане на бетон, без да е уредил с него отношенията при
предоставяне на работна сила като трудови, т.е., без да е сключил трудов
договор в писмена форма. Като дата на извършване на нарушението е
посочена 21.12.2020 г., когато А.Н. е заварен да работи в обекта на контрол, а
като дата на установяване- 12.01.2021 г., при преглед на фирмената
документация в ТД „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик. Актът за
установяване на административното нарушение е съставен в присъствието на
упълномощения представител на жалбоподателя и му е връчен на същата
дата. При съставянето му в графа възражения е вписано, че отразеното в акта
не отговаря на обективната действителност към момента на проверката,
защото лицето не е извършвало трудова дейност.
В допълнително подадени писмени възражения е изложил становище,
че констатациите при проверката, отразени в акта за установяване на
административното нарушение не отговарят на обективната действителност и
че лицето не е извършвало трудова дейност.
Възраженията били приети за неоснователни и въз основа на АУАН 13-
002600 от 15.01.2021 г., на 29.04.2021 г. е издадено обжалваното наказателно
постановление. Административнонаказващият орган е приел изцяло
обстоятелствата, посочени в АУАН, като е квалифицирал нарушението по чл.
62, ал. 1, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ и е ангажирал отговорността на въззивника на
основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 КТ. Наложил е имуществена
санкция в размер на 1 500 лв.
Фактическата обстановка съдът установи от показанията на свидетелите
Г.Й. и Г.С.. Съдът кредитира показанията на свидетелите относно
обстоятелството за извършена на посочената в АУАН и в обжалваното
наказателно постановление дата проверка в обекта на контрол и установената
там дейност по подготовка на кофраж за изливане на бетон от група лица, че
тази дейност е била възложена за изпълнение на жалбоподателя „Бул Корект“
ЕООД и за изпълнението й е ползвана работна сила, както и за липсата на
сключен трудов договор между „Бул Корект“ ЕООД и А.Н., към дата
21.12.2020 г.. В тази част показанията им са непротиворечиви, еднопосочни и
последователни, почиващи на личните им и непосредствени впечатления за
възпроизведените пред съда факти. Показанията на свидетелите се подкрепят
от представените и приети по делото писмени доказателства.
Съдът намира за установено също и че сред лицата, които са участвали
в дейността по подготвяне на кофража е бил и А.Н., тъй като житейски и
правно нелогично е представител на дружеството, на което е възложена тази
дейност, да знае, че лице, с което няма отношения се е намирало в обекта на
контрол по време на проверката и още по-малко логично е да му се обади, за
да го накара да дойде за попълване на декларация по чл. 402 КТ или за да
дава обяснения пред контролните органи какво е правил там.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля М.Т., че е видял Н. да
търси авточасти, тъй като, ако както съм твърди свидетелят по това време е
3
бил в сградата, за да почиства, а авточастите са се намирали на 150 м. от
мястото на кофража, т.е. отвън, обективно не е имало как да го види през
високо разположените прозорци на сградата. Освен това свидетелят не
посочи, че се е срещал и разговарял с Н., поради което е неясно как е узнал,
че е бил там именно, за да търси авточасти, а не за нещо друго.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от
правна страна:
Съставеният акт за установяване на нарушението и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентен орган, съобразно, чл.
21, ал.4, т. 3, чл. 6, ал. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ и Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г., в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Описанието на фактическата
обстановка и правната квалификация на нарушението се посочени в тях по
идентичен начин.
При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на
производството по установяване на нарушението и в това по налагане на
санкцията да са допуснати съществени процесуални нарушения
на съдопроизводствените правила, които са самостоятелни основания за
цялостната отмяна на наказателното постановление – при съставяне на
АУАН, предявяване и връчване на същия и при издаване на наказателното
постановление са спазени разпоредбите на ЗАНН. Спазени са изискванията
на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Актът за установяване на административното нарушение е съставен в
присъствието на представител на санкционираното юридическо лице.
Спазени са разпоредбите на чл. 43 и сл. от ЗАНН в хода на установяване на
нарушението и на чл. 57 от ЗАНН при издаване на наказателното
постановление.
Нарушението е подробно описано –посочени са обективните
обстоятелства от неговия състав-датата и място на извършването му,
деянието, с което е осъществен съставът на нарушението чрез описание на
установените при проверката факти, посочена е нарушената разпоредба. В
акта и в наказателното постановление по идентичен начин е посочено, че с
поведението си работодателят, не е уредил като трудови отношенията по
предоставяне на работна сила от АД. С. Н., като не е сключил с него трудов
договор в писмена форма. В АУАН се съдържат индивидуализиращите данни
на лицето актосъставител, свидетелите по акта и нарушителя. Фактическите
и правни основания за ангажиране
на админинстративнонаказателната отговорност на субекта са посочени по
начин, по който същият да разбере за какво нарушение се счита обвинен и да
организира защитата си.
Съдът счита, че наказателното постановление е законосъобразно и
обосновано.
Кодексът на труда изисква между страните да е сключен трудов
4
договор в писмена форма, когато предмет на престацията е предоставянето на
работна сила. Задължението да сключи трудов договор с работника е в тежест
на работодателя, предвид че предоставената работна сила се ползва от него и
в негов интерес. Работодателят всякога извършва нарушение, когато приема
на работа работници и служители без сключен с тях писмен договор, т.е.
когато допуска в неговото предприятие и в негов интерес да се предоставя
работна сила.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
наличието на трудово правоотношение между А.Н. и „Бул Корект“ ЕООД. Н.
е работел на обекта, като е подготвял кофраж за изливане на бетон, заедно с
други лица. С оглед естеството и характера на работата, същата е изисквала
предоставяне на физическите сили и възможности определен брой лица. А.Н.
е нает за изпълнение на тази работа, в изпълнение на която е предоставял
работна сила-своите физически умения и способности в процеса на
извършване на дейността. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че се е
извършвала съвместно. Отдаването на работната сила от лицето е за сметка и
в интерес „Бул Корект“ ЕООД, който е изпълнител на строителната дейност
по преустройство на обекта. Нает е да работи от жалбоподателя, работил
е заедно с други лица. Изводът, че Н. е предоставял работна сила в полза на
„Бул Корект“ ЕООД на 21.12.2020 не се опровергава от представения договор
за изработка-л.7-8 по делото, тъй като същият не касае процесния период, а е
с последващата дата 22.01.2020 г.. Следователно, в случая волята на страните
е предоставянето на работна сила от А.Н. и ползването й от „Бул Корект“
ЕООД. От гореизложеното следва, че е между тях е съществувало трудово
правоотношение, в изпълнение на което лицето Н. е полагал труд в обекта на
контрол, за което не е имал сключен трудов договор. С това „Бул Корект“
ЕООД, в качеството си на работодател, е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал.
1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, като е допуснал до работа лице, с което няма
сключен трудов.
Отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат като трудови
правоотношения, за които между страните следва да е сключен трудов
договор в писмена форма. Съдебната практика е категорична, че в случаите
на несключване на трудов договор при съществуващо трудово
правоотношение и полагане на труд по него, е налице неизпълнение на
задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ и приложимата административно-
наказателна норма е тази на чл. 414, ал. 3 от КТ.
Поддържаната теза от жалбоподателя, с която се отрича извършеното
нарушение по КТ е изцяло неоснователна, същата не може да бъде споделена
и е опровергана от наличната по делото доказателствена съвкупност.
Твърдението, че е налице несъставомерност на деянието, поради липса на
елементи на трудово правоотношение с лицето Н., следва да се разглежда
само и единствено като изградената в хода на делото защитна позиция.
Правилно наказващия орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от
5
ЗАНН, тъй като случая не е маловажен. С оглед значимостта на защитаваните
обществени отношения при предоставяне на работна сила, с разпоредбата на
чл. 415в,ал.2 от КТ законодателят изрично е изключил квалификацията
маловажен случай за нарушенията по чл. 62,ал.1 и ал.3 от КТ.
Съдът счита, че законосъобразно е приложен законът досежно размера
на санкцията. При индивидуализирането й, с оглед обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път и не са налице данни от него да са
произтекли вредни последици, същата закономерно е определена в
предвидения от закона минимален размер, който е 1 500 лв. Според съда така
определената санкция ще спомогне да се изпълнят целите на
административното наказание по смисъла чл. 12 от ЗАНН. В този смисъл
наказателното постановление следва да потвърди.
При този изход на спора, на ответната страна се дължат разноски за
осъществено процесуално представителство от юрисконсулт в размер,
определен от съда. Претенцията е заявена своевременно-в хода на съдебните
прения. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
закона за правната помощ, във вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, а именно от 80 до 120 лв.
Като съобрази, фактическата и правна сложност на делото и броя на
проведените заседания, счита че дължимият размер на разноски за
процесуално представителство от юрисконсулт, които следва да се присъдят
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ възлиза на 80, 00 лв.
/осемдесет лева./
По изложените съображения, настоящият състав на районен съд
Велинград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-002600
от 29.04.2021 година на Директора Дирекция „Инспекция по
труда” Пазарджик, с което на „Бул Корект” ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Братя Бъкстон“ № 86, ет. 1,
офис 3, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. /хиляда и
петстотин лева/, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл.
62,ал.1, във вр. с чл. 1,ал.2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА Бул Корект” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Братя Бъкстон“ № 86, ет. 1, офис 3, да
заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, разноски за
процесуално представителство по а. н. дело № 194/2021 г. на Районен съд
Велинград, в размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, пред
6
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на
страните по делото, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7