№ 1358
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20221000501599 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба
вх. №16506/21.03.2022 г., подадена от „Застрахователна компания Лев Инс“АД, чрез
юрк. К. А., срещу Решение №277/15.02.2022 г., по гр.д.№7073/2021 г. на СГС – I ГО –
14 състав, В ЧАСТТА МУ, с която жалбоподателят е бил осъден да заплати ищцата И.
Н. Ж., застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на
22.02.2021 г., за сумата над размера от 13 000 лв., до уважения от първостепенния съд
размер от 23 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата над 13 000 лв., за
периода от 03.06.2021 г. окончателното плащане. Релевирани са оплаквания за
неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на чл.52 от ЗЗД,
чрез определяне на несправедливо завишен размер на обезщетението, несъответен на
вида и характера на получените от ищцата травматични увреждания и съдебната
практика по сходни случаи. Приетата експертиза не е извършила личен преглед на
ищцата, и не се установява в конкретния случай да са настъпили при ищцата
твърдените от експертизата обичайни вреди при подобни случаи. Настоява се за
намаляване на определения размер на обезщетението, като бъде отменено решението в
обжалваната част, и постановено ново, с което предявеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди да бъде отхвърлен за сумата над 13 000 лв. до размера от 23 000
лв., ведно със законната лихва върху главницата над 13 000 лв., и като бъдат
съобразени с този резултат разноските за първоинстанционното производство. Заявява
се претенция за присъждане на разноските за въззивното производство. Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана
страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител с пълномощно за всички инстанции на л.44 от делото на СГС. Въззивната
жалба отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с
1
изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е допустима и редовна от външна страна,
и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№32220/26.05.2022 г., подаден
от И. Н. Ж., чрез адв. Е. И., надлежно упълномощена за подаване на въззивната жалба
и за производството пред САС с приложено към въззивната жалба пълномощно /заедно
и поотделно с адв. П. А./. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната
жалба, настоява се за оставянето й без уважение, и се заявява претенция за присъждане
на адвокатско възнаграждение на адв. П. А. по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Изложени
са подробно търпените от ищцата страдания, подлежащи на обезвреда, като се сочат
събраните от първостепенния доказателствени средства, с които се установяват
претендираните вреди. Приложена е за сведение на съда съдебна практика по сходни
случаи.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства,
поради което във въззивното производство нови доказателства не са събрани.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства,
пред въззивната инстанция не са релевирали доказателствени искания, поради което
нови доказателства по съществото на спора във въззивното производство не са
събрани.
При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентeн съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, и след предявена извънсъдебна претенция към ответника, по
която е бил постановен отказ за изплащане на обезщетение, поради което съдебният
акт е валиден и допустим.
Във връзка със заявените оплаквания във въззивната жалба и изложените от
страните доводи и възражения, и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата
на чл.235 от ГПК, съдът намира следното:
Пред въззивната инстанция страните не спорят, че на 22.02.2021 г. около 17:15
ч., в гр. София, на ул.“Д. Хаджикоцев“, е настъпило процесното ПТП, с участието на
лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег.№***, застрахован при ответника с
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с
покритие към датата на ПТП, управляван от водача П. Ц. Ц., и пешеходката И. Н. Ж..
Не се спори по механизма на настъпване на увреждането, наличието на вина на водача
за настъпване на произшествието, както и че са налице предпоставките за ангажиране
на отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вреди на пострадалата.
Не се спори по факта, че ищцата има качеството на увредено лице, и по вида на
получените от нея травматични увреждания в пряка причинна връзка с процесното
ПТП, както и относно дължимостта на обезщетение за тях до размера на 13 000 лв.
Спорен пред въззивната инстанция е единствено въпросът за размера на справедливото
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, над размера от 13 000
лв. до определения с обжалваното решение размер от 23 000 лв.
За установяване на обема на търпените от ищцата неимуществени вреди по
делото е приета съдебно-медицинска експертиза /на л.97/, от която се установява, че на
22.02.2021 г. в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищцата, по това време на 87
години, е получила травматични увреждания, изразяващи се във разместена фрактура
на хирургичната шийка на дясната раменна кост и хематом на лявата подбедрица . С
2
оглед напредналата възраст на ищцата и налична изразена обща остеопороза костите,
не е предприето оперативно лечение за кръвна репозиция на костните фрагменти и
фиксирането им с имплант, което при подобна фрактура е препоръчително, а е
приложена имобилизация с ортеза за период от един месец, като лечението е било
изцяло в домашни условия. Експертизата установява, че претърпените от ищцата болки
и страдания са били с много висок интензитет при възникване на счупването, до
поставяне на имобилизацията. В периода на имобилизацията на горния десен крайник
за срок от 2 месеца ищцата е търпяла болки с неголям интензитет, изострящи се при
опит за раздвижване на раменната става. След този период болката постепенно е
отзвучала, като за още един месец след това ищцата е имала остатъчен масивен
хематом на дясната ръка, нуждаещ се от медикаментозно лечение за резорбирането му.
Ищцата е понасяла страдания във връзка с невъзможност за самообслужване за период
от 3 месеца, през който е била зависима от чужда помощ за поддържане на личната
хигиена и обличането, както и за повечето битови дейности. Пълното зарастване на
конкретната неоперирана и ненаместена фрактура, при хора на възрастта на ищцата,
настъпва за 5-6 месеца, като след това остават трайни ограничения в движенията на
раменната става, поради деформациите от порочното зарастване на раменната кост.
Експертизата уточнява, че раменната става е най-подвижната става в човешкия
организъм, като извършва широкообхватни движения, като дори значително
ограничение в движенията от 50% не възпрепятства възможността за обслужване на
битовите нужди в ежедневието.
Съдът кредитира така приетото заключение на СМЕ, като го намира за
компетентно изготвено, логично и обосновано, и кореспондиращо на представените по
делото медицински документи – Фиш за спешна медицинска помощ от 22.02.2021 г.
/на л.17/, Лист за преглед на пациент в КДБ/СО на УМБАЛСМ „Пирогов“
№024532/22.02.2021 г. /на л.18-19/, Допълнителни листи за преглед от хирург и
неврохурург към лист за преглед №024532/22.02.2021 г. /на л.26-27/, Резултат от
образна диагностика №235667/23.02.2021 г. /на л.25/; Лист за преглед на пациент в
КДБ/СО на УМБАЛСМ „Пирогов“ №028182/01.03.2021 г. /на л.20/, 4 броя образни
изследвания /на л.21-24/, фактура с фискален бон за закупена ортеза
№**********/25.02.2021 г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Е. К.,
живее в едно домакинство с ищцата, тъй като тя е баба на жената, с която свидетелят
живее на съпружески начала. Непосредствено след процесното ПТП ищцата се
прибрала в дома си, подпомагана от млада жена и мъж. Те съобщили, че ищцата
пострадала при ПТП, при което била ударена от автомобила, управляван от жената,
когато извършвала маневра „движение назад“. При прибирането си ищцата била в
състояние на шок, оплакала се от болки в рамото. Около 23 часа същата вечер загубила
съзнание, хъркала, не можела да си поеме въздух. Обадили се на тел.112 и поискали
медицинска помощ. Пристигналият лекар установил, че ищцата в резултат от
изпитаната силна болка е колабирала и е изгубила контрол върху физиологичните си
нужди. С линейка я откарали в болница „Пирогов“, където направили рентгеново
изследване, и установили счупване на ключицата. Ищцата не е била хоспитализирана,
тъй като предвид възрастта й, лекарите препоръчали консервативно лечение чрез
обездвижване на ръката с ортеза. До инцидента ищцата се самообслужвала, ходела да
пазарува, общувала с приятелки, грижела се за децата, а след инцидента се
обездвижила. Първата седмица спяла полуседнала на фотьойл, тъй като изпитвала
силни болки в легнало положение. Внучката и дъщеря й я обслужвали при баня и
3
тоалет, наложило се да направят приспособления в тези помещения. След един месец
махнали ортезата, но състоянието на ищцата все още не било добро – силните болки
били отшумяли, но имала хематоми по ръцете и краката, чувствала болки по цялото
тяло, притеснявала се от залежаването. След още един месец престанали болките в
тялото, но ищцата била уплашена и депресирана, и вече не желаела да излиза от дома
си. Действията й станали забавени, била умислена, отнесена, вече не можела да се
грижи за децата. Около три месеца след произшествието започнала да се самообслужва.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 22.01.2021 г.
ищцата, тогава на 87 години, получила травматични увреждания, изразяващи се във
разместена фрактура на хирургичната шийка на дясната раменна кост и хематом на
лявата подбедрица. В първите часове след увреждането ищцата е изпитала силен
стрес и шок, претърпяла е болки с изключително голям интензитет, от които загубила
съзнание и се наложило да получи спешна медицинска помощ. Била лекувана
консервативно в домашни условия, чрез имобилизация на десния горен крайник с
ортеза за един месец. През първия месец е изпитвала болки с намаляващ интензитет,
изострящи се при опит за раздвижване на раменната става. В следващия месец болките
са били с неголям интензитет. През първите два месеца след увреждането ищцата не е
можела да се самообслужва, и се е нуждаела от чужда помощ при поддържане на
личната хигиена и тоалет. Хематомите и натъртванията са отзвучали за около 2 месеца.
Възстановителния период за фрактурата на дясната ключица е продължил около 6
месеца, след което са останали трайни ограничения в движенията на раменната става,
които впоследствие не я възпрепятстват да извършва ежедневните си битови дейности.
Не се установява да са настъпили усложнения при възстановителния процес. В
резултат от получената травма в напредналата възраст на ищцата, рязко и трайно се е
влошило качеството й на живот – преди увреждането ищцата е била самостоятелна,
самообслужвала се е, пазарувала, грижила се за правнуците си, имала активен социален
живот /срещала се с приятелки/, а след увреждането тя продължително време била
зависима от чужда помощ, дори след възстановяването си вече се страхувала да
напуска дома си, обездвижила се, преустановила социалните си контакти с приятелки,
вече не можела да се грижи за правнуците си, влошили се способностите й за
концентрация.
При така установените от фактическа страна болки и страдания на ищцата, съдът
намира, че определеното от първостепенния съд обезщетение в размер на 23 000 лева е
справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД, и съобразно критериите, формулирани в
ППВС №4/1968 г. – същото кореспондира на характера и тежестта на увреждането, на
претърпените от ищцата болки с изключително голям интензитет, изпитания силен
стрес, шок и страх, подсилени при напредналата възраст на ищцата, на остатъчните
трайни ограничения в движенията на раменната става, на продължителната нужда от
чужда помощ и трайната загуба на самостоятелност, на рязкото и трайно влошаване на
качеството на живот на ищцата, но също така е съобразено с проведеното
консервативно лечение в домашни условия, настъпилото възстановяване без
усложнения, и възстановената възможност за самообслужване, въпреки остатъчните
ограничения в движенията на раменната става.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първостепенният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт в осъдителната му част, който
следва в обжалваната част да се потвърди изцяло.
При този изход от спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на въззиваемата
4
страна следва да се присъдят направените по делото разноски. Със списък по чл.80 от
ГПК, инкорпориран в отговора на въззивната жалба, въззиваемата страна е
претендирала присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от
ЗАдв. Съобразно обжалваемият интерес пред въззивната инстанция – 10 000 лв.,
минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е
в размер на 830 лв. /в редакцията към датата на приключване на съдебното дирене пред
въззивната инстанция/, която сума въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на въззиваемата – адв. П. А..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №277 от 15.02.2022 г., постановено по гр.д.№7073
по описа за 2021 г. на Софийски градски съд – I ГО – 14 състав, В ОБЖАЛВАНАТА
МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на адвокат П. Е.
А., от САК, със служебен адрес: гр. ***, ул.“***“ № ***, вх.Б, ет.3, сумата 830 лв.
/осемстотин и тридесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5