Р Е Ш Е Н
И Е № 88
гр. Сливен, 12.07.2023 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- I състав 3-членен, в съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
при
секретаря Николинка
Йорданова
и с участието на прокурора
Красимир Маринов
като разгледа докладваното от съдия
Слав Бакалов КАНД № 20237220600074/2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на Г.Д.М., против Решение № 16/21.03.2023 г. по АНД №
20222210200147/2022 г. на Районен съд – Котел, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 22-0287- 000432/30.09.2022 г. на Началник РУ-Котел към
ОДМВР-Сливен, с което на Г.Д.М. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП
на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца.
В
касационната жалба се твърди, че производството пред Районен съд - Котел е
протекло по реда на чл. 63б от ЗАНН, а именно „съкратено съдебно производство“.
Счита, че в случая е следвало да бъде приложен чл. 58а от НК, като наказанието
бъде определено „намалено с една трета“. Твърди, че са налице касационни
основания по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК. Моли
съда да измени обжалвания съдебен акт, като намали размера на определените
наказания - „Лишаване от право да управлява МПС“ от 12 месеца на 8 месеца,
доколкото наказанието „Глоба“ от 1000 лева е платено изцяло.
В
съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си адв. С.К. *** поддържа подадената жалба. Заявява, че след
като законодателят е предвидил, че първоинстанционият
съд може да намали определеното наказание, в още по-голяма степен тези права би
трябвало да има и касационния състав. По тези съображения, моля съда да се
произнесе, като намали наказанието лишаване от право да управлява МПС на 9
месеца. Претендира за разноските направени пред първата инстанция.
Ответникът
по касацията - ОД на МВР - Сливен, редовно призован, не изпраща представител. В
писмено становище чрез пълномощник заявява, че оспорва жалбата като
неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Котел. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че жалбата е неоснователна и
решението на съда следва да бъде потвърдено.
Касационната
жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Съдът,
като провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба,
намира същата за неоснователна по следните съображения:
От
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На
19.09.2022г., п. и. Х. Х. Б. съставил АУАН бл. № 110591 в присъствието на П. П.Д.
и Х. К. Х. срещу Г.Д.М. за това, че на същия ден около 10,30 часа на път 11-48
в посока село Градец, град Котел, като водач на лек автомобил марка „АУДИ"
модел „А3"с peг. № *******, негова собственост,
управлявал автомобила след употреба на алкохол. Била му извършена проверка за
употреба на алкохол с Алкотест Дрегер
7510 с фабр. № ARPM - 0799, който отчел 1,04 промила
в издишания въздух от водача. Издаден бил талон за медицинско изследване №
0039237 ведно със стикер А045961. В АУАН е посочено, че водачът е нарушил
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. АУАН е връчен лично на водача, който
не е вписал възражения.
Въз
основа на издадения талон за изследване, съгласно Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества и техни аналози и талон за изследване № 0039237 е
установена концентрацията на алкохол в кръвта на водача, която била 1,04
промила.
На
30.09.2022г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което
наказващият орган възприел фактите, описани в АУАН и резултата от медицинското
изследване с което приел, че е нарушен чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и на основание
чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП наложил на Г.М. глоба в размер на 1000 лева, както и лишаване
от права да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Производството
пред РС Котел е протекло при условията на чл.63б от ЗАНН, а именно съкратено
съдебно производство.
При
така установената фактическа обстановка районният съд е извършил цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание. Приел е, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
АУАН съдържа всички реквизити съгласно нормата на чл. 42 ЗАНН. НП е издадено от
компетентен орган, в предвидената от закона форма и при формално спазване на реквизитите,
предвидени в чл. 57 ЗАНН. Прието е за безспорно доказано обстоятелството, че Г.М.
е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила като
липсват доказателства, които да внесат съмнение в този извод и да разколебаят
доказателствената сила на АУАН. Осъщественото деяние, изцяло съответствало
както на диспозицията на правната норма, залегнала в чл.5, ал.З, т.1 от ЗДвП,
така и на санкцията, предвидена в чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно лишаване
от правоуправление е за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
По
отношение на наказанието, въззивният съд е взел предвид изразеното съжаление от
страна на жалбоподателя, пълното му съдействие на наказващия орган, както и
пред съда, оценил и че е изразил пълно признание на вината, но е приел, че
липсва правно основание да се измени размерът на наложената глоба като се
увеличи и да се намали за сметка на това наложеното кумулативно наказание лишаване
от право да управлява МПС. Липсвало законово регламентирана процедура да се
влошава положението на жалбоподателя като се увеличава размерът на определеното
от наказващия орган наказание. На следващо място размерът на наказанието бил
фиксиран от законодателя и липсвала възможност за преценка какъв да е неговият
размер. Приел, че липсват предпоставки да не се наложи кумулативно предвиденото
наказание ЛПУМПС, предвид установената концентрация на алкохол, данни за други
нарушения по ЗДвП и обстоятелството, че водачът е предприел управлението на
МПС, въпреки съзнанието, че е употребил алкохол и по този начин би поставил в
опасност своя живот и живота и здравето на участниците в движението по
пътищата. Посочил е че по делото не са представени доказателства за фактите, че
жалбоподателят работи като ш. и е лишен от д. При тези мотиви районният съд е
потвърдил обжалваното НП.
Така
постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическата
обстановка по делото, районният съд е направил обосновани правни изводи, които в
основната се част се споделят от настоящата касационна инстанция.
По
делото не се спори, че в момента на проверката касаторът
е управлявал автомобил под въздействието на алкохол. Няма и спор, че съдебното
производство се е развило по реда на чл.63б ал.1 т.1 от ЗАНН при съкратено
съдебно производство, с признаване на фактите, изложени в обстоятелствената
част на наказателното постановление и изразяване съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Спорът е може ли по отношение на него да бъде
приложен реда за редукция на наказанието, предвиден в чл. 58а от НК
във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК.
Съгласно
чл. 58а ал. 1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване
от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява
така определеното наказание с една трета.
Според
нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК, в случаите по чл. 372, ал. 4 при провеждане на съдебното
следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако
постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от
Наказателния кодекс.
Съгласно
чл. 372, ал. 4 от НПК, в случаите по чл. 371, т. 2 (когато подсъдимият признае изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти), когато установи, че
самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, съдът с определение обявява, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Това е
редът предвиден за намаляване на размера на наложеното наказание в наказателния
процес.
В
административно – наказателното съдебно производство, обаче, относно размера на
наложеното наказание, приложение намират специалните норми на чл. 27, ал. 1
във връзка с чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно
чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно с
разпоредбите на този закон
в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Разпоредбата
на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че не се допуска също така определяне на наказание
под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност, освен в предвидените в
закон случаи.
Специалните
норми, съдържащи се в чл. 63б от ЗАНН,
не предвиждат възможност при провеждане на съкратеното съдебно производство да
бъде прилаган текста на чл. 58а от НК,
така както това е изрично предвидено от разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК. След като такава процесуална възможност липсва, а и с оглед
ограничението на приложението на НК и НПК в административно – наказателното
производство само до изрично посочените случаи, сред които обаче не е редът за
определяне на наложеното административно наказание, то редуцирането на наказанието
съгласно чл. 58а ал. 1 от НК не може да бъде автоматично приложено.
Действително
съгласно чл.63б ал.5 от ЗАНН в случаите по ал.1, т 1 районният съд може да: 1.
измени наказателното постановление, като: а) намали размера на наложеното
административно наказание или да го замени с по-леко по вид от предвидените за
същото нарушение; б) замени наложеното административно наказание с по-леко по
вид в случаите по чл. 15, ал. 2;
в) намали размера на наложената имуществена санкция; г) отмени или измени
наказателното постановление в частта относно прилагането на чл. 20
и 21 или
разпореждането с веществените доказателства; д) намали или увеличи размера на
обезщетението;
2.
потвърди наказателното постановление;
3.отмени
наказателното постановление и да прекрати административнонаказателното
производство, когато това е предвидено в закон.
Следователно
разпоредбите на чл.63б ал.5 т,1 б. „а“ и „б“ предвиждат случай, когато съдът
може да намали размера на наложеното административно наказание или да го замени
с по-леко по вид. Това са случаи предвидени в закон, поради което приложима е
последната част от текста на чл.27 ал.5 от ЗАНН, а именно „освен в предвидените
в закон случаи“. Приложението на тези текстове от закона обаче е оставена на преценката
на въззивния съд, който следва да прецени дали да приложи някоя от
възможностите за изменение на НП съгласно чл.63б ал.5 т.1 от ЗАНН, да потвърди
НП съгласно чл.63б ал.5 т.2 ЗАНН или да отмени НП и да прекрати административнонаказателното производство, когато това е
предвидено в закон, съгласно чл.63б ал.5 т.3 от ЗАНН. Всяка от тези възможности
представлява законосъобразно развитие на съдебното производство пред въззивната инстанция в резултат на проведено съкратено
съдебно производство. Липсва императивна разпоредба в закона, която да
задължава съда да намали размера на наложеното административно наказание или да
го замени с по-леко по вид.
Съобразно
изискването на чл.339 ал.1 от НПК, приложим на основание чл.84 от ЗАНН,
избраната от въззивния съд възможност по чл.63б ал.5 от ЗАНН следва да бъде
мотивирана. В случая РС Котел е изложил обстойни мотиви защо счита, че следва
да потвърди обжалваното НП, съгласно чл.63б ал.5 т.2 ЗАНН. Тези мотиви са
обосновани, съответстват на доказателствата по делото и субективното отношение
на дееца към извършеното деяние, както и на неговата обществена опасност,
поради което съгласно чл.221 ал.2 от АПК не следва да бъдат приповтаряни.
По
изложените съображения районният съд правилно е потвърдил НП, издавайки
валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието
постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
По
изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и
законосъобразно.
При
този изход на спора е неоснователно искането за присъждане на разноски на
касатора.
Във
връзка с гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
Оставя в сила Решение
№ 16/21.03.2023 г. по АНД № 20222210200147/2022 г. на
Районен съд – Котел, като правилно и законосъобразно.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.