Решение по дело №1065/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /МВР/ – Варна срещу Решение № 463/23.03.2023 г., постановено по НАХД № 20233110200302/2023 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, 45 състав, с което е изменен Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 6154512 на Областна дирекция на МВР – Варна, с който на К.В.Д., на основание чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като санкционната норма е преквалифицирана в такава по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и размерът на наложеното административно наказание е намален от 100 лева на 50 лева.

В касационната жалба се релевира, че решението е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, вр. чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на районния съд за липса на доказателства, че нарушението е извършено в условията на повторност. Твърди се, че в електронния фиш изрично е посочено, че деянието е повторно, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш К/5535950, копие от който е приложено към административнонаказателната преписка, по която е налице и разпечатка от автоматизираната информационна система на сектор „Пътна полиция“, от която е видно, че електронният фиш е влязъл в сила на 16.03.2022 година. Изтъква се, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Отправя се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издадения електронен фиш, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. В случай на неуважаване на жалбата и претендиране на разноски за адвокатско възнаграждение от насрещната страна се моли същите да бъдат присъдени в минимален размер.

Ответникът по касационната жалба – К.В.Д., не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за основателност на жалбата. Счита, че по административнонаказателната преписка се съдържат доказателства, че нарушението е извършено повторно. Пледира за отмяна на решението на Районен съд – Варна и за потвърждаване на електронния фиш.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С оспорения пред ВРС Електронен фиш серия К № 6154512 К.В.Д. е наказан за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – за това, че на 28.06.2022 г., в 20:57 часа, в гр. Варна, по „Аспарухов мост“ на северен пътен възел, в посока центъра на града, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч управлява собственото си МПС „******“ с рег. № ****** със скорост от 64 км/ч, т.е. превишената стойност на скоростта е 14 км/ч, което е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120с511. Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5535950, поради което на основание чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП на Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

Въз основа на събраните по делото доказателства ВРС приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Счел е, че е установено извършването на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, но същото неправилно е квалифицирано като повторно и е наложена глоба на основание чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, поради липса на доказателства за това. С оглед установеното превишение на скоростта с 14 км/ч над ограничението от 50 км/ч решаващият състав на ВРС е преквалифицирал санкционната норма в такава по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, изменяйки електронния фиш и намалявайки наложеното административно наказание „глоба“ от 100 лева на 50 лева.

Решението е правилно.

От събраните по делото доказателства не се установява извършването на нарушението от страна на касационния ответник в условията на повторност. Съгласно § 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДвП „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Анализът на разпоредбата сочи, че за квалифициране на едно нарушение като „повторно“ трябва в условията на кумулативност, т.е. едновременно, да са изпълнени следните предпоставки: да е налице второ по ред нарушение от един и същи вид и същото да е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на санкционния акт, с което на лицето е наложено административно наказание за първото нарушение.

В случая по административнонаказателната преписка са приложени ЕФ Серия К № 5535950 и разпечатка от автоматизираната информационна система на сектор „Пътна полиция“, от които се установява, че на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП К.Д. е санкциониран за допуснато нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, т.е. за превишаване на максимално разрешената скорост на движение при управление на МПС извън населено място, сигнализирана с пътен знак, като ЕФ Серия К № 5535950 е влязъл в сила на 16.03.2022 година. От тези доказателства се установява наличието само на едната кумулативна предпоставка по § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, а именно, че второто нарушение /това по процесния ЕФ/ е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 5535950, с който на К.Д. е наложено административно наказание за нарушение на ЗДвП, извършено на 02.01.2022 година.

Не е изпълнено обаче второто кумулативно изискване на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП – нарушенията да са от един и същи вид. С приложения по административнонаказателната преписка ЕФ Серия К № 5535950 касационният ответник е наказан на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, т.е. за превишаване на разрешената скорост извън населено място, а нарушението по процесния ЕФ е по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място. Посочената разлика в описателната част на двете санкционни норми обуславя липсата на идентичност между нарушенията, което препятства квалифицирането на второто /това по спорния ЕФ/ като повторно по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП.

Горният извод се подкрепя и от граматическото и логическото тълкуване на цитираната в оспорения пред въззивния съд ЕФ разпоредба на чл. 182, ал. 4, предложение първо от ЗДвП, предвиждаща административнонаказателно санкциониране при повторно нарушение по ал. 1, т. 1 – 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 с наказание в двоен размер на предвидената за съответното нарушение глоба. Употребеният израз „предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер“, както и изчерпателното изброяване на конкретни разпоредби, чието второ по ред нарушаване се счита за повторно, недвусмислено сочи на изразена законодателна воля двете нарушения да са абсолютно идентични във всяко отношение. Единствено пълното съвпадение /от обективна страна/ между двете нарушения би могло да обоснове приложимостта на квалифициращата норма на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Това следва и от различния размер на наказанието глоба, регламентиран в отделните точки на чл. 182, ал. 1, 2 и 3 от ЗДвП, който от своя страна е в пряка зависимост от превишената стойност на максимално разрешената скорост. Само при пълна идентичност на двете административни нарушения може да се наложи глобата, предвидена именно за това нарушение, в двоен размер. Както бе посочено, в случая двете, извършени от касационния ответник, нарушения са различни – процесното е за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място /чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП/, а санкционираното с ЕФ Серия К № 5535950 е за превишаване на разрешената скорост извън населено място /чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП/. При това положение неправилно в обжалвания пред ВРС ЕФ е прието, че е налице повторно нарушение по чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Независимо от горното, правилно ВРС е приел, че нарушението на чл. 21, ал. 1 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е установено по категоричен начин от събраните по делото доказателства. С технически изправно автоматизирано техническо средство /за което по административнонаказателната преписка са представени доказателства/ е заснето управление от страна на касационния ответник на лек автомобил със скорост, надвишаваща с 14 км/ч разрешената максимална скорост за конкретния пътен участък. Изложените в тази насока мотиви от първостепенния съд мотиви са достатъчно изчерпателни и задълбочени и напълно се споделят от настоящия тричленен състав, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни, а на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, препраща към тях.

След като е констатирал, че на правилно установените от административнонаказващия орган факти е дадена неправилна правна квалификация /такава за повторност/, районният съд законосъобразно е преквалифицирал описаното в ЕФ изпълнително деяние, подвеждайки извършеното от К.В.Д. административно нарушение под правната норма на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и намалявайки наложеното административно наказание глоба до посочения в тази разпоредба размер. Такова правомощие въззивната инстанция притежава на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 1 от ЗАНН /изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./. В същия смисъл е и Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, според т. 1 от което в производството реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Налага се краен извод за законосъобразност на обжалваното решение на Районен съд – Варна, поради което е дължимо оставянето му в сила.

При този изход на правния спор претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Ответникът по касация не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се дължат.

На основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, І тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 463/23.03.2023 г., постановено по НАХД № 20233110200302/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 45 състав.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: