Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№   …..………./……………..…  , гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ШЕСТИ наказателен състав, в публично заседание на втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря К. Манасиева и в присъствието на прокурора Здравка Задгорска, като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 1725 по описа на ВРС VІ-ти състав за 2019 година

 

Р  Е  Ш  И  :

 

НАСТАНЯВА освидетелстваното лице Р.С.С. ЕГН ********** на  ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СТАЦИОНАРНО  лечение в ДПБ с.Карвуна за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

Освидетелстваният не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си.

 

На основание чл.162, ал.3 от ЗЗ да се изпрати незабавно писмо до Общинска служба по здравеопазване към Община Балчик за определяне на лице, което да дава информирано съгласие за лечение на Р.С.С..

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред ВОС в 7-дневен срок от днес.

МОТИВИ: Производството е по реда на чл.155 и сл. от ЗЗ. Образувано е по внесено в съда по реда на чл. 157 от ЗЗ искане от прокурор при ВРП за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза за установяване дали лицето Р.С.С. ЕГН ********** страда от някое от заболяванията посочени в чл.146 от ЗЗ с оглед евентуалното му лечение по принудителен ред.

Във фазата по съществото на делото представителя на ВРП изразява становище, че са налице предпоставките за настаняване на освидетелствания на принудително лечение в специализирано здравно заведение и моли за решение в този смисъл като апелира съдът да се съобрази с предложението на вещото по отношение на срока на лечение и мястото където то да бъде осъществено.

Защитникът на освидетелстваното лице в лицето на адв. Е., в пледоарията си по съществото на делото се солидаризира с представителя на държавното обвинение, че са налице предпоставките за настаняване на освидетелствания на принудително лечение като изразява становище, че това е в интерес и на подзащитния му.

Освидетелстваното лице, в хода на съдебното следствие заявява, че се намира в психиатрията в „Св. Марина“ като отишъл там в края на февруари заведен от полицията. Заявява, че страдал от параноидна шизофрения и друг път също е влизал в психиатрията. Преди да влезе последния път в болницата бил много зле, но сега бил  по-добре. От около година не е посещавал психиатър, както и личния си лекар.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

Освидетелстваният С. страда от психично заболяване шизофрения, параноидна форма, халюцинаторно-параноиден синдром като заболяването му датира от края на 2001год. когато бил за първи път хоспитализиран. След това многократно бил хоспитализиран в това число и по принудителен ред, но след изписването му от болницата не провеждал адекватно лечение в амбулаторни условия. Не приемал редовно предписаните му медикаменти. През 2018год. освидетелствания спрял да посещава психиатър, както и личният си лекар. Психичното му състояние се задълбочило, обострило, а поведението му се променило като започнал да проявява агресия (словесна и физическа) основно към жени и към майка си. В началото на 2019год. психичното състояние на освидетелствания станало трудно контролируемо. Нападнал две свои съседки, както и бременна жена. Проявявал агресия и към съседи от мъжки пол. При последната му неадекватна проява свързана с упражняване на физическо насилие, със съдействието на полиция, бил отведен в ПБ Варна.

По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза извършена в стационарни условия от вещото лице доктор К. кредитирана изцяло от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадена. От същата се установява, че освидетелстваният страда от шизофрения, параноидна форма, халюцинаторно-параноиден синдром, че същият отказва прием на медикаменти и доброволно стационарно лечение, както и че психозата му към настоящия момент е актуална. Според заключението на психиатъра освидетелстваният не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си. В съдебно заседание вещото лице е категорично, че към момента при освидетелстваният е налице активна психотична продукция която болестно определя поведението му и той е опасен както за себе си така и за околните.

Гореизложеното се установява от заключението на назначената по делото и приета от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадена съдебнопсихиатрична експертиза, показанията на в.л. д-р К., както и тези на свидетелите Б., Я. и С., обясненията на освидетелствания и всички останали останалите приложени към делото книжа.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВРС прецени следното:

Разпоредбата на чл.155 от ЗЗ предвижда настаняване на лечение на лица по чл.146, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗ, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, действие, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че освидетелстваният Р.С.С. страда от шизофрения, параноидна форма, халюцинаторно-параноиден синдром, което заболяване попада в кръга на тези визирани в нормата на чл. 146, ал.1 от ЗЗ.

От друга страна видно от съдържанието на назначената СПЕ, която съгласно нормата на чл.3 от Наредбата за СПЕ за задължително настаняване и лечение на лица с психични разстройства има основна задача да даде заключение за необходимостта от задължително настаняване на лечение, както и от показанията на в.л. д-р К. дадени непосредствено пред съда, към момента състоянието на С. е психотично и изцяло болестно мотивира поведението му, което би могло да представлява опасност както за него така и за околните. Последното се установява и от показанията на разпитаните в хода на производството свидетели, от които се установят данни за прояви на словесна и физическа агресия. Към момента освидетелстваният не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си.

Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че са налице законовите предпоставки визирани в нормата на чл. 155 от ЗЗ за настаняване на освидетелстваният Р.С.С. на задължително лечение в специализирано психиатрично заведение от една страна и от друга вземайки предвид становището на вещото лице прецени, че освидетелстваният следва да бъде настанен на задължително стационарно лечение в ДПБ Карвуна за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

С оглед заключението на вещото лице д-р К., че освидетелстваният не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си съдът прецени, че следва да се уведоми незабавно общинската служба по здравеопазване  при Община Балчик, която да определи лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на Р.С.С. доколкото последният макар и да има близки – майка, същата е с неустановено местонахождение.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

                                   

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: