Решение по дело №2158/2019 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е 

                        №          от 02.12.2019г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря Йоана Робова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2158/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С.И.Д., в която се излагат твърдения, че на 24.07.2017г. между него и ответника е възникнало трудово правоотношение, по силата на което е заемал длъжността *, с основано месечно трудово възнаграждение от 460 лв. Изтъква се, че на основание чл. 71, ал. 1 от КТ работодателят е прекратил правоотношението на 01.11.2017г., като не е изпълнил задълженията си да изплати на работника трудово възнаграждение за месеците юли и август 2017г. в общ размер на 511,42 лв., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 5 дни за 2017г. в размер на 110 лв. Навеждат се доводи, че в резултат от неизпълнението си ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи на ищеца обезщетение от 93,05 лв. за периода от 30.09.2017г. до 15.07.2019г. върху неизплатеното трудово възнаграждение и обезщетение от 19,04 лв. за периода от 01.11.2017г. до 15.07.2019г. върху неизплатеното обезщетение по чл. 224 от КТ. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяването на исковете до окончателното изплащане на задълженията, както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявените искове. Заема становище, че е изплатил своевременно дължимите трудови възнаграждения и обезщетение по чл. 224 от КТ на ищеца С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 128 от КТ, чл. 224 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

По делото не оспорва, че за периода от 24.07.2017г. до 01.11.2017г. между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността * и че същото е прекратено от ответника по реда на чл. 71, ал. 1 от КТ. Страните не оспорват и обстоятелствата, че за месеците юли и август 2017г. ищецът е престирал труд при ответника като дължимото му трудово възнаграждение е било съответно в размер на 131,72 лв. и 380 лв., че същото е следвало да се изплати в срок до 30-то число на месеца, следващ месеца за който се дължи, че към момента на прекратяване на правоотношението работникът е имал неизползван платен годишен отпуск от 5 дни и че за него е следвало да получи от работодателя си обезщетение в размер на 110 лв. На 19.03.2018г. ищецът поканил ответника да му заплати горепосочените суми като в определения едноседмичен срок последвало неизпълнение от негова страна.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Правото на работника да претендира заплащане на трудово възнаграждение от работодателя възниква при наличие на трудово правоотношение и при изпълнение на задължението на работника да престира труд в негова полза на работодателя. По делото е установено, че за месеците юли и август 2017г. ищецът се е намирал в трудово правоотношение с ответника и че е изпълнявал възложената му работа, което е довело до възникване на задължението на работодателя съгласно чл. 124 и чл. 128, т. 2 от КТ да му заплати трудово възнаграждение в нетен размер от 131,72 лв. за месец юли в срок до 30.08.2017г. и от 380 лв. за месец август в срок до 30.09.2017г. На основание чл. 270, ал. 3 от КТ, работодателят е следвало да изплати на работника по ведомост или срещу разписка дължимото трудово възнаграждение като по делото липсват доказателства за изпълнение на задължението му. Предвид гореизложеното искът по чл. 128 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен в претендирания нетен размер от 511,42 лв.

Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение, изчислено по реда на чл. 177 от КТ, за неизползвания платен годишен отпуск, правото за ползване на който не е погасено по давност. По делото не се оспорва, че за 2017г. ищецът е придобил право на 5 дни платен годишен отпуск, които не е използвал, за които ответникът е следвало да му заплати обезщетение от 110 лв. Предвид липсата на изпълнение на задължението на работодателя, претенцията на ищеца в тази насока също се явява основателна и следва да бъде уважена в претендирания размер от 110 лв.

От характера на трудовото възнаграждение и на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, представляващи парични задължения на работодателя към работника и факта на неизпълнението им се достига до извода, че за ищеца е възникнало и правото да претендира от ответника обезщетение в размер на законната лихва за несвоевременното им изплащане. Тъй като задължението по чл. 128, т. 2 от КТ е срочно и има договорно основание, отговорността по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД настъпва след изтичане на определения между страните срок за изпълнение - 30-то число на месеца, следващ месеца за който се дължи. При това положение вземанията за трудово възнаграждение за процесните месеци са станали изискуеми съответно на 31.08.2017г. и 01.10.2017г. като претенцията на ищеца по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателна и следва да бъде уважена за сумата от 92,76 лв. и за периода от 01.10.2017г. до 15.07.2019г. и отхвърлена за разликата до 93,05 лв. и за 30.09.2017г. Задължението за изплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ е безсрочно и има договорно основание, поради което отговорността по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД настъпва от момента, в който длъжникът е бил поканен да го изпълни. От събраните по делото доказателства се установява, че този момент е настъпил на 27.03.2018г., след изтичане на определения в поканата едноседмичен срок, поради което претенцията на ищеца по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна и следва да бъде уважена за периода от 27.03.2018г. до 15.07.2019г. в размер на 14,54 лв. като да бъде отхвърлена за периода от 01.11.2017г. до 26.03.2018г. и за разликата до 19,04 лв. Поради гореизложените съображения, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главниците, считано от предявяването на исковете – 16.07.2019г. до окончателното изплащане на задълженията.

При този изход на делото на ищеца и на ответника не следва да бъдат присъждани разноски тъй като такива реално не са извършвани. С оглед обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца е предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат *сумата от 298,04 лв. за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на Великотърновския районен съд сумата от 200 лв., представляваща сбор от държавните такси за уважените обективно съединени искове.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Осъжда *, да заплати на С.И.Д. с ЕГН: ********** ***, сумите от 511,42 лв. /петстотин и единадесет лева и четиридесет и две стотинки/ - главница, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците юли 2017г. и август 2017г., 92,76 лв. /деветдесет и два лева и седемдесет и шест стотинки/ - обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.10.2017г. до 15.07.2019г., 110 лв. /сто и десет лева/ - главница, представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от 5 дни за 2017г., 14,54 лв. /четиринадесет лева и петдесет и четири стотинки/ - обезщетение за забава върху главницата за периода от 27.03.2018г. до 15.07.2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 16.07.2019г. до окончателното изплащане на задълженията.

Отхвърля като неоснователени предявените от С.И.Д. с ЕГН: ********** ***, срещу *, иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху дължимото трудово възнаграждение в частта за разликата от 92,76 лв. до 93,05 лв. и за 30.09.2017г., и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху дължимото обезщетение по 224, ал. 1 от КТ в частта за разликата от 14,54 лв. до 19,04 лв. и за периода от 01.11.2017г. до 26.03.2018г.

Осъжда *, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на *, сумата от 298,04 лв. /двеста деветдесет и осем лева и четири стотинки/ за адвокатско възнаграждение.

Осъжда *, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща сбор от дължимите държавни такси за уважените обективно съединени искове, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. 

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, постановява предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: